Р Е Ш Е Н И Е
№……….…/…………..
Гр.
София, 21.04.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря И.
АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1160 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищцата К.Д.А. поддържа, че
на 02.01.2019г. било извършено заличаване на търговското дружество „Г.– Н.С.“
ЕООД по искане на ликвидатора П. Й., въпреки че е бил налице висящ съдебен спор
по гр.д.№16650/2018г. на СГС, 4 д състав, по който страни са тя и ответното
дружество. Твърди, че след узнаване на започналата процедура по ликвидация, тя
е изпратила нотариална покана до ответника, в която е заявила търсената сума
като обезщетение и с цитираното писмо изх.№249/28.11.2018г. дружеството
изразило готовност да плати търсената сума. Твърди, че ликвидаторът е действал
незаконосъобразно като е подал заявление за заличаване на дружеството, въпреки
висящия спор, не са били налице предпоставките по чл. 273, ал.1 от ТЗ и не е следвало да бъде
вписвано заличаване на дружеството. Предвид горното счита, че вписаното
обстоятелство – заличаване се явява несъществуващо и моли да бъде признато за
установено, че извършеното под № 20190102142808 вписване е на несъществуващо
обстоятелство и да бъде заличено. В допълнителна уточнителна
молба от 26.07.2019г., ищцата се позовава на ТР 1/2002г. и твърди, че поради
съществуването на неудовлетворени кредитори, а именно самата тя, е налице е
обективна липса на предпоставки за приключване на производството по ликвидация,
а именно да са уредени всички задължения на дружеството, поради което вписаното
заличаване на търговеца е с порок и е налице вписване на несъществуващо
обстоятелство – заличаване на търговеца поради обективно реализирана цел на
производството по ликвидация. В хода на производството поддържа иска чрез
процесуалния си представител адв. Д., като претендира
уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът „Г.– Н.С.“ ЕООД
с назначен посочен от САК особен представител – адв. Р.Р. оспорва иска по съображения, подробно изложени в
писмения отговор от 25.01.2021г., като счита, че искът е недопустим, тъй като
липсвал правен интерес у ищцата по изложените доводи. Ответникът оспорва
твърдението, че ищцата в качеството си на кредитор е предявила вземанията си и
то в законоустановения срок пред ликвидатора. Оспорва
твърдението, че не са спазени предпоставките по чл. 273, ал.1 от ТЗ, като
счита, че е недопустимо възобновяването на производството по ликвидация, тъй
като тя е проведена надлежно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариална покана №36,т.V, рег.№7827, ищцата е претендирала от ответника заплащане на сумата от 15 310,50 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 02.09.2017г. до 01.03.2018г., ведно с лихва, като е поискала осигуряване на обезпечение преди разпределяне на имуществото. Поканата съгласно нотариалното удостоверяване от нотариус В.е връчена на 23.11.2018г. на ответното дружество чрез секретар М.И..
На стр. 7 от отговора е представено писмо от ликвидатора Й.П. до ищцата с изх.№249/28.11.2018г., че в отговор на поканата, са предоставили парично обезпечение по процесния спор по гр.д.№72918/2017г. въз основа на подписано споразумение с адвокатско дружество „Х.и Б.“ като депозитар по клиентска сметка.
Съгласно протокол от 19.03.2019г. по в.гр.д.№16650/2018г. на СГС, 4д отделение е обезсилено първоинстанционното решение №497589/28.09.2018г. на СРС, 138 състав и е прекратено производството по въззивното дело поради това, че ответното дружество е заличено в ТР на 02.01.2019г. Представена е на стр.8 и следващите частна жалба от ищцата срещу гореописания акт, като след служебна справка съдът е установил, че ВКС се е произнесъл по жалбата с определение №204/19.06.2020г. по ч.гр.д.№571/2020г., като не е допуснал касационно обжалване и е оставил без уважение искането на ищцата за спиране на делото като й се даде възможност да предяви иск. Следователно акта за прекратяване на делото е влязъл в сила на 19.06.2020г.
От справка по публичния ТР се установява, че по заявление с вх.№ 20181221100924, след даване на указания за представяне на годишен отчет на ликвидатора, с вписване под № 20190102142808 е вписано заличаване на ответното търговско дружество. Видно от документите към заявлението е приложена декларация по чл. 273 ал.1 от ТЗ, че са уредени всички задължения на дружеството, а по спорните е дадено обезпечение и е приложен разпределителен протокол, че остатъкът от имуществото е разпределен на едноличния собственик на капитала. Към заявлението са приложени баланс, решение за приемането му, пояснителен доклад, в който се сочи, че дружеството е ответник в производство по иск по чл. 344 от КТ на бивш служител, като сумата за обезщетение се сочи, че е преведена в специална сметка в обслужващата адвокатска кантора. Представен е отчет на ликвидатора. Съгласно отразеното по ТР е била обявена процедурата по ликвидация на 08.05.2018г., първоначално със срок от 7 месеца, който е продължен до 28.12.2018г. Всички документи, които са горецитирани са налични по публичния ТР и са служебно известни на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, установителният иск по чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК /възпроизведен в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/, е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяване в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на регистърния съд. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато органът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
По отношение на пасивната легитимация по иска, съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в решение №124/26.11.2009г. по т.д.№152/2009г., I т.о.на ВКС и др., съгласно която заличеното от ТР дружество би следвало да бъде конституирано като страна само за нуждите на този процес, т.е. иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, с ограничена правосубектност. Ако в резултат на процеса бъде установен порок при заличаването му - ще бъде възстановено правното му положение преди заличаването. Ако такъв порок не бъде установен, заличаването ще е произвело правно действие от момента на отразяването му в регистъра. В конкретния случай, е налице т.нар. "процес относно процеса", доколкото искането към съда е за установяване порок на самото заличаване. т.е. да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие. В този смисъл има и практика на САС, а именно опр.№791/07.04.2014г. по ч.гр.д.№1241/2014г. на САС и мн.др. Следователно въпреки заличаването на ответника в ТР, то с оглед конкретния спор той се явява пасивно легитимиран по него. Разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие е изрично разяснено в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, запазило действието си и при действието на ЗТР / с изменено наименование ЗТРРЮЛНЦ/, а именно преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото разрешение по т.д. № 3010/2014 г. на І т.о. на ВКС - целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство.
В случая ищцата е предявила иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответника в Търговския регистър - заличаването му като търговец, в резултат на приключило производство по ликвидация, като твърди, че заличаването е постановено в противоречие с чл. 273, ал. 1 ТЗ - при неуредени задължения на ответника. Тя твърди, че е кредитор на ответното заличено дружество за описаното си вземане, а именно сумата от 15 310,50 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от 02.09.2017г. до 01.03.2018г., ведно с лихва. Горните твърдения обуславят процесуалната легитимация и допустимостта на иска. За да бъде допустим искът е достатъчно от изложените правни твърдения да може да бъде изведен обоснован правен интерес у ищцата от иска, а такъв е налице, тъй като тя твърди, че е кредитор с описаното вземане, който е неудовлетворен. Дали действително е кредитор с такова вземане или не, е въпрос по същество. Доводите на ответника по отговора чрез назначения особен представител за липса на правен интерес с мотив, че атакуваното вписано обстоятелство не се твърдяло да засяга субективни материални права на ищцата не може да бъде споделено. Има такива твърдения, уточнени с допълнителна молба от 26.07.2019г. съгласно указанията на съда, и доколкото се твърди нарушено субективно право е налице правен интерес. Въпрос на основателност е установяване на горното с оглед доказателствата по делото. По отношение на правния интерес като предпоставка за допустимост на този иск е налице и практика на ВКС, обективирана в решение №234/23.12.2016г. по т.д.№54/2016, I т.о. и др., че активно легитимирано да проведе установителните искове чл.365,т.3 ГПК във вр. с чл.29 ЗТР / сега ЗТРРЮЛНЦ/, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Съответствието на информацията в търговския регистър с действителното правно положение не е достатъчно да обоснове активната легитимация за провеждане на иска, поради което, наличието й следва да бъде обосновано в обстоятелствената част на исковата молба с твърдение за конкретни накърнени права и доказано. В случая именно упражняването на субективното материално право да получи процесното си твърдяно вземане срещу заличеното ответно дружество, за което ищцата твърди ,че е надлежно предявено пред ликвидатора и въпреки това е заличен ответника, обуславя правния й интерес от иска и неговата допустимост.
По отношение на основателността на иска, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че ищцата е била уволнена, като е атакувала уволнението си с искове по чл. 344 от КТ, включително и е предявила иск по чл. 344, ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение за оставането й без работа за периода от 02.09.2017г. до 01.03.2018г., ведно с лихва, като е заявила това си вземане пред ликвидатора на дружеството с нотариална покана от 07.11.2018г., връчена на 23.11.2018г. Ищцата е уведомила ликвидатора с представената нотариална покана, която е в срока по ликвидацията, който съгласно обявеното решение на едноличния собственик от 07.11.2018г. е удължен до 28.12.2018г., който акт е наличен по публичния ТР и служебно известен на съда. Фактът, че същият е знаел за вземането се извлича и от представения отчет на ликвидатора, който е посочил, че е ответник по иск по чл. 344 от КТ и изрично е отразил в баланса задължения към персонала, като за воденото дело се споменава и в пояснителния доклад. В представената от ликвидатора Й.П. декларация се сочи, че са уредени всички задължения на дружеството, а за спорните е дадено обезпечение. Независимо от соченото, че е дадено обезпечение, то безспорно е, че вземането на ищцата не е удовлетворено. Същото е било известно на ликвидатора и той е пристъпил към вписване на заличаването без да изчака приключване на делото за спорното вземане и удовлетворяване на ищцата като кредитор. Независимо от соченото предоставяне на обезпечение в изпълнение на задължението по чл. 272, ал. 3 ТЗ, съдът намира, че вписването на заличаване на дружеството без да са удовлетворени всички кредитори, които са предявили вземанията си, е вписване на несъществуващо обстоятелство. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика - реш. № 45 по т.д. № 4/2011 г. на І т.о. на ВКС, неудовлетворяването на всички кредитори обуславя неосъществен фактически състав на заличаването, поради което и вписването на това обстоятелство следва да се квалифицира като вписване на несъществуващо обстоятелство. Предвид спорното вземане на ищцата, макар в регистърното производство длъжностното лице да не разполага с правомощия да провери истинността на отчетеното от ликвидатора, след като има кредитор с предявено вземане което не е удовлетворено, производството по ликвидация не следва да се счита приключило, въпреки извършеното разпределение на имуществото на ответника на едноличния му собственик. Видно от данните по ТР значителна сума е определена с разпределението именно на чуждестранното юридическо лице, едноличен собственик на капитала на дружеството, а са останали неудовлетворени кредитори. Законодателят е предвидил условие за заличаването при приключване на производството по ликвидация и това е уреденост на всички задължения съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 1 ТЗ, поради което за надлежно осъществяване на целия фактически състав е необходимо законосъобразно осъществяване на всички залегнали в Глава ХVІІ на ТЗ предпоставки за заличаване на дружеството, в това число - удовлетворяване на кредиторите, вкл. спорните такива като ищцата. Неспазването на изискването на закона /чл. 273, ал. 1 ТЗ/ за уреденост на всички задължения, предпоставя порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно -вписване на несъществуващо обстоятелство, т.е, процесното вписване е извършено при несъществуващи към същия момент предпоставки по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ за приключване на производството по ликвидация.
С оглед горното искът на ищцата следва да бъде уважен със законните последици.
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищцата, като такива са тези за държавна такса – 50 лв., внесения от нея депозит за назначаване на особен представил на ответника от 600 лв., като други разноски не се установяват по делото.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от К.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Стрелбище, ул.*****, срещу „Г.–Н.С.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** и с особен представител по настоящото дело – адв. Р.Б.Р., посочен в писмо на САК с изх.№28537/2020г. с адрес – гр. София, ж.к.“*****, че вписването, извършено под № 20190102142808 от 02.01.2019г. въз основа на заявление с вх.№20181221100924, по партидата на „Г.–Н.С.“, ЕИК ***** за заличаването му поради приключило производство по ликвидация, е несъществуващо, като на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ задължава АВ да заличи вписването.
ОСЪЖДА „Г.–Н.С.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** и с особен представител по настоящото дело – адв. Р.Б.Р., посочен в писмо на САК с изх.№28537/2020г. с адрес – гр. София, ж.к.“*****, да заплати на ищцата К.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.Стрелбище, ул.*****, сумата от 650 лв. / шестстотин и петдесет лева/ - съдебно-деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: