№ 6236
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100510075 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21.02.2024 г., гр.д. 35467/2023 г., СРС, 157 с-в отхвърля
предявения от ищеца Т. (поправено от Т.ов с решение от 16.5.2024 г. по
същото дело) Д. П. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗЗ за осъждане
на ответника Г. Д. И. да заплати сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – морални болки и
страдания, чувство за несправедливост и безсилие, вследствие от виновно и
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на
неверни, позорни за ищеца обстоятелства, че е отправил обиди и закани по
отношение на ответника и неговото семейство, като осъжда ищеца да заплати
на адв. В. Т. 700 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ответника.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Т. Д. П.. Счита, че
първоинстанционният съд не обсъжда в решението най-важните
доказателства, каквито са двата отвода на ответника от 01.06.2018 г. и
27.09.2018 г., представени в открито заседание. Същите показват, че
1
ответникът разбира и не се страхува от писмата на ищеца, които целят да го
осмеят. При анализ на отводите и останалите доказателства се установява, че
ответникът никога не се е чувствал заплашен, а цели да разгласява данни,
увреждащи ответника и семейството му, които заплашва и обижда, като
същевременно подтиква колегите си служебно да го преследват.
Първоинстанционният съд се позовава на влезли в сила решения на КЗД и РС
– Перник, но по настоящото дело е необходим нов коментар на всичко. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Г. Д. И. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С влязла в сила присъда от 03.06.2022 г., нчхд 653/2019 г., РС - Перник,
настоящият ответник Г. Д. И. е признат за невиновен и оправдан за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал.
1 НК за това, че на 12.06.2018 г. в писмено становище по дело № 82/2018 г. до
Комисия за защита от дискриминация – гр. София е посочил, че частният
тъжител и настоящ ищец Т. Д. П., обръщайки се лично към подсъдимия в
2
качеството му на прокурор, е отправил обиди и закани, включително и към
членове на семейството му, по повод обявяването му за издирване, поради
което подсъдимият в посоченото качество е сезирал съответните органи.
Присъдата е потвърдена с решение от 03.04.2022 г., внчхд 387/2022 г., ГС –
Перник.
На основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали същото е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая, въззивният съд при
зачитане на задължителната сила на оправдателната присъда е недопустимо
да обсъжда доказателствата относно преклудираните факти за
съставомерността на инкриминираните деяния обида и клевета.
От доказателствата по настоящото дело се установява, че преписка №
82/2018 г. на КЗД е образувана по жалба на сегашния ищец Т. Д. П. срещу
сегашния ответник Г. Д. И. и лицето Н.С. за това, че търпи дискриминация под
формата на „тормоз“ по защитените признаци „лично“ и „обществено
положение“ от ответника. Жалбата по административната преписка е
отхвърлена с решение № 21 от 10.01.2019 г. на КЗДискр., 5-членен разширен
състав, потвърдено с решение № 849 от 12.02.2020 г., адм. д. 1875/2019 г., АССГ, II
отд., 35 състав, оставено в сила с решение № 251/08.01.2021 г., адм. д. 9835/2020
г., ВАС, V отд. По силата на чл. 299, ал. 1 вр. чл. 298, ал. 1 и чл. 302 ГПК
влязлото в сила решение на административния съд е задължително за всички,
т.е. за страните по него и за гражданския съд.
Ответникът Г. И. подава по преписката становище от 12.06.2018 г., според
което ищецът по повод обявяването му за национално издирване, в свое писмо
от 17.05.2018 г. до Софийска районна прокуратура, отправя обиди и закани
към наблюдаващия прокурор Г. И. и членове на неговото семейство. Подобно
становище ответникът поддържа пред КЗД в заседание от 07.11.2018 г. и в
„отводи“ от 01.06.2018 г. и 27.09.2018 г., с характер на становища относно
редовността на жалбата, призоваването на жалбоподателя и хода на
производството пред КЗДискр.
Едно от писмата по прокурорската преписка, озаглавено „уведомление“
има следното съдържание: „Приятел, Слушай ме внимателно: Не се намирам
в страна и ако имаш да ме известяваш нещо по преписката ползвай
3
посочените телефони. Може и имейл ********@***.** Ако още един път ме
обявиш за общонационално издирване мисли му! Споко, няма да те трепя,
недей да трепериш, нито ще те бия. Просто ще се обадя на майка ти и ще
отидем на СПА във Велинград. Там надълго ще й се оплача какви ги вършиш
и тя да решава дали и как да те наказва“.
Съдържанието на другото писмо, озаглавено „Важна информация“, е
както следва: „Приятел, Прибирам се другия месец и на 12.09.2018 г. съм при
тебе на разположение. Приготви тубичките. Още поважна информация!!
Докато ме чакаш обърни внимание на пр.пр. 22547/2015 г. на СРП. Това е
другото ДП срещу мене за същото престъпление – закана за убийство. Т.е.
вижда се, че изобщо не съм се поправил а продължавам да бъда заплаха за
обществото. Давам ти страхотно доказателство. От въпросното ДП можеш да
почерпиш огромна информация за криминалните ми наклонности и да я
използваш. Преписката е доста обемна така че и отдели няколко дни (5-7 са ти
достатъчни, имаш и друга работа, с която доставяш радости) и ако имаш
въпроси се съветвай с околните“.
Въззивният съд приема, че за да се докаже противоправност в
поведението на ответника, необходимо е разрешаване на конфликта между
правото да се изразява свободно мнение и правото на всеки гражданин
включително на заетия с обществена дейност, да защитава доброто си име.
Въпросът е във връзка с приложното поле на свободата на словото и
изразяване на мнение, прокламирана съответно в чл. 39, ал. 1 от
Конституцията на РБ и чл. 10, ал. 1 от европейската КПЧОС и нейното
ограничение по чл. 39, ал. 2 от КРБ, забраняващ това право да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго, както и чл. 10, ал. 2
КПЧОС, предвиждащ ползване на тези свободи, стига да не накърнява
репутацията или на правата на другите.
Конкретно правото за подаване на жалби, предложения и петиции от
гражданите до държавни органи е регламентирано в чл. 45 от Конституцията на
РБ и Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите /отм./. В една
демократична и правова държава всеки има правото без страх от санкция
публично да изразява своето становище по всякакъв вид въпроси. След като
това се извършва при спазване на установени със законите правила, не може да
се квалифицира като престъпление /решение № 363/01.07.2002 г., н.д.241/2002
4
г., ВКС, ІІ н.о./.
Изразеното разбиране по сходна хипотеза в решение № 201/06.01.2020 г.,
гр.д. 3973/2018 г., ВКС, IV г.о. е, че възможността за подаване и поддържането
на частна тъжба представлява признато от закона право и само по себе си
подаването й не е противоправно действие, което да обуслови отговорност на
частния тъжител за вреди причинени на трети лица. Такава противоправност
обаче може да възникне в случаите, когато правото се упражнява
недобросъвестно, т. е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2
от КРБ. Обстоятелството дали правото на тъжба е упражнено добросъвестно
или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на
наказателното производство, тъй като законът не е свързал съществуването на
правото с изискването твърдяното с тъжбата престъпление действително да е
било извършено и то от обвиняемия. Затова правото на тъжба ще е упражнено
добросъвестно, когато частният обвинител го упражнява с убеждението, че то
съществува. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради
което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а тъй като има
отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказано,
наред с причинната връзка и вредите, от лицето което претендира обезщетение
за претърпени вреди.
Според решение от 20.04.2006 г., І с-в на ЕСПЧ – Р. срещу България
/окончателно/ в частност, необходимостта да се осигури обществено доверие
към държавните служители, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата
на изразяване на мнение само, когато съществува истинска опасност в това
отношение.
В практиката на ВКС, обективирана в решение № 213/26.01.2021 г., гр. д.
970/2020 г., IV г.о.; решение № 278/27.11.2019 г., гр. д. № 1140/2019 г., IV г.о.;
решение № 62/06.03.2012 г., гр. д. 1376/2011 г., IV г.о.; решение №
369/26.11.2015 г., гр. д. 2098/2015 г., IV г.о.; решение № 204/12.06.2015 г., гр. д.
7046/2014 г., IV г.о. и решение № 484/09.06.2010 г., гр. д. 1438/2009 г., ВКС, III
г.о. се приема, че не е противоправно поведение, изразяващо се в изказване на
мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено засягащо
общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага
във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Необходимо е да не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.
5
1 от Конституцията на Република България и свободата на мнение да не е
използвана, за да увреди доброто име на другиго. Не може да доведе до
възникването на отговорност негативната оценка за определена личност,
открояваща се по една или друга причина в обществения живот, в случай че не
засяга достойнството на личността (т.е. ако не осъществява състав на
престъплението обида или клевета). За всеки отделен случай подлежи на
преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице
съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и
твърдение за конкретен злепоставящ факт.
В случая, коментарите на ответника по преписката на КЗДискр. не
представляват опасност за адресата. Със становищата си, че ищецът отправя
обиди и закани към него в служебно качество и към членове на семейство му,
ответникът изразява своето лично негативно мнение за поведението на
ищеца, поради което същите имат основно оценъчен характер. Лишени са от
ясно очертана конкретика за точни злепоставящи факти от обективната
действителност, включително използвани изразни средства, поради което не
съдържат обидни или клеветнически твърдения. Още по малко се установява с
коментарите пряко да се цели уязвяване на достойнството в обществото.
Наред с всичко, заявеното в писмата на ищеца предупреждение към прокурора
по образуваната срещу него преписка - ответника, „мисли му“ и „ще се обадя
на майка ти“, ако бъде повторно обявен за национално издирване, несъмнено
могат да предизвикат основателен страх за здравето и живота както лични,
така и на близки. Това изключва оценъчните съждения на ответника за
отправени обиди и закани към него и членове на семейството му, да се
окачествят с обидно или клеветническо естество. В тази връзка, правото на
становище за страна по преписката на КЗДискр. е упражнено добросъвестно, с
убеждението, че то съществува, което изключва злоупотреба с това право по
смисъла на чл. 57, ал. 2 от КРБ.
Недоказан остава противоправният характер при изразяване на становище от
ответника пред КЗДискр., а именно несъответствие на поведението му с
конкретна императивна правна норма, причиняващо вредоносен резултат. Не
се доказва, предполагаемите болки и страдания на ищеца да се намират в
пряка причинно-следствена връзка с изразените становища на ищеца. Не се
установява поведение, представляващо условие, без което вредата не би
настъпила при нормално стечение на обстоятелствата. Поради недоказване на
6
всички кумулативните предпоставки на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за поправяне
на виновно причинени вреди, същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
В договора за правна защита и съдействие на въззиваемия е вписана
уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (роднина, близък или друг юрист). Затова и
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ,
пълномощникът има право на сумата 1 300 лв. – възнаграждение за безплатно
представителство пред настоящата инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2024 г., гр.д. 35467/2023 г., СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба
1“, бл. **** да заплати на адв. В. Т., САК, със служебен адрес: гр. София, ул.
****, офис 3 на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 300 лв. – възнаграждение
за безплатно представителство пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7