РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000806 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ – гр. *** – чрез
пълномощника на сдружението адв. Т.Я., със съдебен адрес: гр. *** против
решение №21084/10.06.2021г., постановено по търг.д. № 60/2020г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която е осъдено Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“
– гр. С. да заплати на Е. А. Ю. ЕГН ********** законна лихва за забава,
считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане върху главницата от
100 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени по повод смъртта на дъщеря и Ш. М. Т., настъпила при ПТП на
06.08.2018г. на път * - * км. *** + *** м.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част относно началния момент на дължимост на законна
лихва върху присъдения размер обезщетение като приеме, че Сдружение
1
„Н.Б.Б.А.З.“ е изпаднало в забава, считано от 13.08.2020г., три месеца след
предявяване на претенцията, а не 15 дни след предявяване на извънсъдебната
такава. Претендира присъждане на разноски, сторени пред въззивния съд.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от Е. А. Ю. ЕГН ********** от
с. *** – чрез пълномощника и адв. Н.Д. против решение №21084/10.06.2021г.,
постановено по търг.д. № 60/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в
частта, с която е отхвърлена претенцията на Е. А. Ю. против Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди за период, считано от датата на деликта –
06.08.2018г. и до окончателното и изплащане. Счита, че неправилно е
определен началния момент – 28.05.2020г. – от който съдът е приел, че се
дължи такава лихва. Счита, че за вземането за лихви приложение следва да
намери правилото на чл.429 от КЗ, според което лихвите за които отговоря
застрахования се покриват от застраховката и са част от дължимото
застрахователно обезщетение. Намира, че на основание чл.429 ал.3 от КЗ
лихвите, следва да се присъдят от датата на застрахователното събитие – т.е.
от 06.08.2018г. до окончателното изплащане. Счита, че застрахователят
дължи веднъж законната лихва, дължима от застрахования от датата на
настъпилото ПТП и на следващо място – законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от изтичане на 15-дневен срок от уведомяване на
кореспондента на чуждестранния застраховател на територията на Р. Б. – ЗАД
„А. Б.“ – т.е. от 12.10.2018г. до окончателното изплащане. В посочения
смисъл моли за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на
претендираната по този начин законна лихва.
Постъпил е отговор по насрещната въззивна жалба от Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ – С., с който е изразено становище за неоснователност на същата.
Счита, че за дейността на сдружението са неприложими разпоредбите,
уреждащи отговорността на застраховател за заплащане на лихви за забава.
Счита, че началният момент, от който е дължима законна лихва е след
изтичане на три месеца – период за произнасяне по извънсъдебната
претенция, каквато твърди да не е заведена. Поради последното
обстоятелство, намира, че не носи отговорност за забава и не дължи
изпълнение на извънсъдебна претенция, с каквато не е сезиран.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. Ю. ЕГН ********** от с. *** –
2
чрез пълномощника и адв. Н.Д. против решение №21084/10.06.2021г.,
постановено по търг.д. № 60/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. Ю. против Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени по повод смъртта на дъщеря и Ш. М. Т., настъпила при ПТП на
06.08.2018г. на път * - * км. *** + *** м. за разликата над 100 000 лева до
130 000 лева, ведно със законната лихва. Жалбоподателката счита, че
присъденото обезщетение от 100 000лева не репарира справедливо
претърпените от нея вреди, а решението не отчита съществуващата
емоционална обвързаност и зависимост между ищцата и починалата и
дъщеря. Претендира уважаване на претенцията до поддържания размер от
130 000 лева. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за
адв. Н.Д. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. за оказаната от него безплатна
права защита на ищцата пред въззивната инстанция, както и върху
обжалваемия интерес за производството пред Окръжния съд.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ – С., с който е изразено становище за
неоснователност на същата. Намира, че съдът е отчел всички обективни
данни по делото, касаещи интензитета на болките и страданията на ищцата,
произтекли от смъртта на дъщеря и. Претендира присъждане на разноски по
делото пред въззивния съд.
Направени са и от двете страни искания за намаляване, поради
прекомерност, на адвокатското възнаграждение, претендирано от всяка от
въззиваемите страни.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Между страните към момента е влязло в сила
решение№21084/10.06.2021г., постановено по търг.д. № 60/2020г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която е осъдено Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“
– гр. С. да заплати на Е. А. Ю. сумата 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от нея по повод смъртта
на дъщеря и Ш. М. Т., настъпила при ПТП на 06.08.2018г. на път * - * км.
*** + *** м. Ето защо настоящата инстанция не обсъжда въпроса за
настъпилото ПТП на 06.08.2018г., причинно – следствената връзка между
3
ПТП и смъртта на дъщерята на ищцата - Ш. М. Т., отговорността на водача С.
С. С., сключената от последния застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с чуждестранния застраховател, чийто представител на
територията на Р. Б. е ЗАД „А. - Б. и липсата на отговор по отправената
претенция до застрахователя, респ. неговия кореспондент – обстоятелство,
обуславящо интереса от водения иск.
На първо място следва да бъде разгледана жалбата относно главницата,
касаеща отхвърляне на иска за разликата над 100 000 лева до поддържания
размер от 130 000 лева:
От заключението на допуснатата съдебно – психологична експертиза
/стр.123-129 от делото на ОС/ се установява, че процесното ПТП е възприето
и преживяно от ищцата като остър стрес. Емоционалното и състояние се
характеризира като усложнена реакция на скръб като отговор на преживяното
стресогенно събитие. Наблюдават се и преживявания на тежка психотравма,
която засяга личностовото и социално функциониране като травмите в
псилогогическото и емоционално състояние от смъртта на дъщеря и не са
преодолени, те са актуални и със значим интензитет към датата на
проведеното изследване.
Тези изводи са в унисон и със свидетелските показания на Е. Ю. Х. и
Г.Ю. Ю.. Установява се, че ищцата е много тъжна след смъртта на дъщеря си,
с която са били близки и която се е грижила за майка си и я е посещавала
често, пазарувала и и я водела на лекар. Свидетелката посочва, че ищцата има
още четири деца, но те живеят в чужбина и я посещават само през лятото.
Свидетелката Ю. твърди, че ищцата много се е променила след смъртта на Ш.
– не контактува с никой, не излиза навън, много страда и говори за дъщеря
си.
От гласните доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и дъщеря и Ш., основани
на обич и взаимна привързаност. Установява се от свидетелските показания и
от заключението на съдебно – психологичната експертиза, че ищцата е
претърпяла значителни болки и страдания, свързани със загубата на дъщеря
и. Тя е била в състояние на стрес, изпитва тъга и скръб. Претърпяла е
значителни по степен емоционални и психически вреди. Като съобрази
степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за
4
загуба на близък човек – дъщеря, която е живеела в същото населено място и
на чиито грижи е разчитала ищцата, както и социално – икономическите
условия в страната преди три години, когато е настъпило ПТП, настоящият
състав счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за ищцата в размер на 100 000 лева е справедлив.
Въззивната жалба относно частта от решението, отхвърляща иска за
разликата над 100 000 лева до поддържания размер от 130 000 лева, следва да
се отхвърли като неоснователна.
Останалите две жалби се отнасят до началния момент на дължимост на
законна лихва върху присъдения размер обезщетение.
Съгласно чл.512 ал.1 от КЗ когато към Б. или кореспондента се предяви
претенция за обезщетение, се прилага чл. 496 от КЗ. Последната
регламентира сроковете за разглеждане и произнасяне по предявена
извънсъдебна претенция. Съгласно чл.496 ал.1 от КЗ срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. Последиците от
неизпълнението на задължението за окончателно произнасяне по претенцията
са уредени в чл.497 от КЗ: застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Ищцата е отправила своята извънсъдебна претенция до Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ – гр. С. на 12.05.2020г. Това се установява от представената
претенция вх. №***/***г. /стр.44 от делото на ОС/. Обстоятелството, че
такава е получена от Б. се установява и от отговора до ищцата – изх.
№***/***г., с който тя е уведомена за образуваната щета *** за ПТП от
16.08.2018г. С този отговор от страната не са изисквани никакви
5
допълнителни документи /извън приложените от нея и изброени в
претенцията такива/ за удостоверяване на съществени обстоятелства във
връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие – по смисъла на
чл.496 ал.4 от КЗ.
Ето защо не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, че сдружението не е било сезирано до получаване на
исковата молба с претенция от ищцата, непроизнасянето по която да го
постави в забава. Напротив - исковата молба е предявена от ищцата след
изтичане на два месеца от депозиране на извънсъдебната претенция.
Предявена е на 13.07.2020г. Тя е получена от Б. на 20.10.2020г. До този
момент са изтекли повече от пет месеца, в които липсва произнасяне от
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ по претенцията с вх. №***/***г.
Предвид изложеното правната последица от непроизнасяне на Б. в
указаните от закона срокове по претенцията следва да се уреди по чл.497 ал.1
т.1 от КЗ, която урежда отговорността за заплащане на лихва за забава върху
обезщетението, ако то не е било определено и изплатено в срок от изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ. Това е по-ранната от двете дати, визирани в разпоредбата, а
тя се явява приложима, доколкото Б. не е изискало никакви допълнителни
документи /извън приложените от нея и изброени в претенцията такива/ за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие. Видно от изброените в приложението към
претенцията, били са представени всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от
КЗ, сред които и констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Следователно с изтичане на 15 работни дни, считано от 12.05.2020г. – т.е. от
28.05.2020г. Б. е в забава, поради неопределяне и незаплащане на ищцата на
обезщетение, за което е сезирано редовно с молба от 12.05.2020г. Началният
момент на обезщетението за забава в случая е 28.05.2020г., който правилно е
съобразен и от първоинстанционния съд.
Законна лихва не е дължима от Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ – гр. С. от по-
ранен момент, включително и от датата на ПТП, както се претендира. Това се
аргументира с оглед особения статут на Б., което няма качеството на
застраховател. Неговата отговорност не е производна от отговорността на
делинквента, както е при застрахователя. Б. трябва да бъде уведомено, има
6
срок за произнясяне по претенцията в двете посочени по-горе хипотези, а
началната дата, от която би дължало обезщетение за забава в размер на
законната лихва, следва да се определи с оглед изтичането на посочените
срокове. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика –
Решение №207/15.01.2016г. по т.д. №3234/2014г. на ВКС, I т.о., Решение
№163/04.10.2016г. по т.д. №34566/2015г. на ВКС I т.о., Решение
№37/19.03.2018г. по т.д. №1341/2017г. на ВКС, II т.о.
Ето защо и двете въззивни жалби против частта от решението, касаеща
началния момент на дължимост на законна лихва върху присъдения размер
обезщетение, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Следователно
първоинстанционното решение следва да се потвърди във всичките му
обжалвани части.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ – гр. ***
като въззиваема страна по жалбата на Е. А. Ю., касаеща размера на
обезщетението за вреди, се дължат разноски, които жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати. От нейна страна е направено искане за
намаляване, поради прекомерност, на адвокатското възнаграждение,
претендирано от въззиваемото сдружение. По делото пред ПАС е представен
договор за правна защита и съдействие, фактура и дневно извлечение, от
които е видно, че е заплатено възнаграждение в размер на 1 716 лева за
отговор по въззивната жалба. Изчислен съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер би възлизал на 1430 лева. Като се има
предвид, че пред въззивната инстанция не са събирани никакви доказателства,
не са релевирани доводи и становища, различни от вече направените, то може
да се приеме, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна
сложност, която да налага заплащане на възнаграждение над минималния
размер. Ето защо следва на основание чл.78 ал.5 от ГПК на въззиваемото
сдружение следва да се присъди не пълния претендиран размер разноски 1716
лева, а минималния такъв от 1430 лева. До пълния претендиран размер 1716
лева искането следва да се отхвърли.
Поради неоснователността на въззивните жалби на Е. А. Ю. не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение за адв. Н.Д. на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв. за оказаната от него безплатна права защита на ищцата пред
7
въззивната инстанция
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №21084/10.06.2021г., постановено по търг.д.
№ 60/2020г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от Е. А. Ю. против Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ иск за
заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод
смъртта на дъщеря и Ш. М. Т., настъпила при ПТП на 06.08.2018г. на път * -
* км. *** + *** м. за разликата над 100 000 лева до 130 000 лева, В ЧАСТТА,
с която е отхвърлена претенцията на Е. А. Ю. против Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди за период, считано от датата на деликта –
06.08.2018г. и до окончателното и изплащане, както и В ЧАСТТА, с която е
осъдено Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ – гр. С. да заплати на Е. А. Ю. ЕГН
********** законна лихва за забава, считано от 28.05.2020г. до
окончателното изплащане върху главницата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на
дъщеря и Ш. М. Т., настъпила при ПТП на 06.08.2018г. на път * - * км. *** +
*** м.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. А. Ю. ЕГН ********** от с. *** да заплати на Сдружение
„Н.Б.Б.А.З.“ – гр. *** сумата 1430 лева – разноски по делото пред въззивния
съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ – гр.
*** за осъждане на Е. А. Ю. ЕГН ********** от с. *** за заплащане на
разноски пред въззивната инстанция за сума над 1430 лева до пълния
претендиран размер от 1716 лева, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
8
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9