Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ………….2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І
г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева,
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14919 по описа за
2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „П.и.б.”АД против В.К.З. иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК. Ищецът
твърди, че на 27.04.2012г. ответникът издал в негова полза запис на заповед за
сумата от 3 416 931.41 евро, които следвало да заплати при
предявяване на записа на заповед в срок до 31.05.2013г. Записът на заповед
обезпечавал задълженията по договор за банков кредит № *********.12.2007г. и
споразумение от 27.04.2012г. Записът на заповед бил предявен на 02.10.2012г.,
но ответникът не заплатил дължимата сума. Ищецът се снабдил със заповед по
чл.417 срещу З. по чгр.д. № 29202/2013г. на СРС, 26 състав, за част от
задължението по записа на заповед в размер на 500 000евро, но ответникът
подал възражение срещу заповедта, поради което същата не могла да влезе в сила.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от
500 000евро, представляващи част от общо дължими 3 416 931.42 евро по
запис на заповед от 27.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2013г.
до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения:
договорът за кредит бил сключен между ищеца и трето за спора лице - „И.Х.”АД;
по този договор „И.Х.”АД не получил уговорения кредит, поради което не дължал
връщането му; в случай, че съдът приеме, че кредитът е усвоен, поддържа
възражение, че вземането било изцяло погасено от „И.Х.”АД чрез следните
плащания:1/сума в размер на 14 778 910.45лв., заплатена чрез 10 бр.
нареждания от дружества, свързани с „И.Х.”АД; 2/плащане в размер на 5 905 061.32лв., което
постъпило от принудително изпълнение по реда на ЗОЗ, разпределено в полза на
банката от депозитаря по особен залог с № 2011091400537, изменен с допълнително
вписване с № 2012040900821 при ЦРОЗ; 3/плащане в размер на
1 680 000лв., представляващо цената на продадени активи на „И.Х.” АД
с договор за продажба по чл.131, ал.1,
т.2 от ЗДДС и чл.83, ал.1 ППЗДДС от 18.07.2012г., сключен с „Ф.Е.К.” ЕООД,
която продажна цена била отнесена в полза на заложния кредитор – ищецът; 4/
сумата от 4 800 000лв., представляващо цената на продадени активи на
„И.Х.” АД с договор за продажба по
чл.131, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.83, ал.1 ППЗДДС от 18.07.2012г., сключен с „Ф.Е.К.”
ЕООД, която продажна цена била отнесена в полза на заложния кредитор – ищецът.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535
от ТЗ, вр чл. 537, вр чл.430 от ТЗ:
За да бъде уважен искът следва да бъдат ангажирани доказателства за:
1/съществуването на запис на заповед от 27.04.2012г. с посоченото в ИМ
съдържание; 2/да е настъпил падежът по записа на заповед; 3/ищецът да докаже
съществуването на каузалното правоотношение, което твърди, че е обезпечено със
записа на заповед, както и размера на задължението по каузалното правоотношение
- в конкретния случай следва да установи съществуването на договор за кредит,
усвояването на кредита и изискуемост на задълженията по договора за кредит.
В тежест на ответника е да
докаже, че задължението по каузалното правоотношение е погасено.
Видно от запис на заповед
от 27.04.2012г. ответникът В.К.З. е поел задължение безусловно и неотменимо,
при предявяване на записа на заповед в
срок до 31.05.2013г., да плати на ”П.и.б.” АД
сумата от 3 416 931.41 евро.
От нот.покана рег.№
14951/13.09.2012г., том пети Б, № 020 на нотариус Б. с рег. № 302 с район на
действие - районът на СРС, уведомление и разписка към нея се установява, че
записът на заповед е предявен на ответника чрез залепване на съобщение на
21.09.2012г. на неговия адрес за издадената нотариална покана. Ответникът не е
направил възражение по делото, че записът на заповед не му е бил предявен.
Ищецът се е снабдил със
заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 29202/2013г. ан СРС, 26 състав, за сумата
от 500 000 евро, представляваща част от
3 416 931.41 евро, дължима по процесния запис на заповед от
27.04.2012г., ведно със законната лихва от 05.07.2013г. до окончателното
изплащане. Срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ на 08.08.2013г. е подадено възражение от ответника по реда
на чл.414 от ГПК.
С допълнителна ИМ ищецът поддържа
по делото твърдения за съществуване на каузално правоотношение, което записът
на заповед обезпечавал. Твърди, че каузалното правоотношение било породено от
договор за банков кредит № *********.12.2007г. и споразумение от 27.04.2012г.
От договор за банков
кредит № *********.12.2007г. се установява, че е сключен между ищеца и „И.Х. БГ”АД.
Съгласно договора, ищецът е предоставил банков кредит на „И.Х. БГ”АД в размер
на 3 000 000 евро за обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателя по издадени от банката по негово нареждане или нареждане на
посочени от него трети лица банкови гаранции със срок на валидност не по-късно
от 28.02.2012г. Към договора са сключени общо 16 анекса през периода
27.02.2008г.-29.03.2012г. Размерът на кредита последователно е увеличаван, като
с анекс № 10/18.06.2010г. е достигнал 14 300 000евро, а с последващ
анекс № 11/19.08.2010г. е намален на 13 650 000 евро. Срокът за
усвояване на кредита първоначално е определен до 28.02.2012г. С анекс
№12/28.10.2010г. този срок е продължен до 28.02.2015г. След изтичане на срока
задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита се
погасява. Страните са уговорили заплащане на годишна лихва в размер на годишния
EUROBOR плюс надбавка от 6.638 пункта./раздел V, т.11/ Лихва се начислява само за дните на фактическо ползване на кредита. Ползваната
част от кредита се погасява в срок от 30 дни от датата на усвояване.
Плащанията, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя, се отнасят в просрочие и олихвяват
с договорения в раздел V лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20
пункта.
Съгласно анекс №
15/30.09.2011г. кредитополучателят е поел задължение да учреди допълнително
обезпечение по договора за банков кредит, а именно – запис на заповед в размер
на 3 416 931.41 евро, издаден от „С.К.”АД и авалиран от В.К. З.със
срок на валидност 30.04.2012г.
На 30.09.2011г. е издаден
запис на заповед с посоченото в анекс №№ 15/30.09.2011г. съдържание.
Със споразумение от
27.04.2012г. между ищеца, трето за спора лице – „С.К.” АД и ответникът В.К.З.
страните са се споразумели да не бъде предявяван на авалиста В.К.З. запис на
заповед, издаден на 30.09.2011г. за сумата от
3 416 931.41 евро, а „С.К.”АД е приел за плащане записа на
заповед от 30.09.2011г. В т.4 от споразумението е посочено, че В.К.З. се
задължава да издаде нов запис на
заповед в полза на банката за сумата от 3 416 931.41 евро, платим на
предявяване в срок до 31.05.2013г. В т. 5 е указано, че ако „С.К.” АД плати на
банката сумата от 3 416 931.41 евро, банката се задължава да върне на
З. оригинала на издадения от него запис на заповед. От преамбюла по
споразумението става ясно, че записите на заповед обезпечават вземания на
банката към договор за банков кредит № *********14.12.2007г.
Страните не спорят, че процесният запис на
заповед от 27.04.2012г. обезпечава изпълнение на задълженията по договора за
банков кредит № *********.12.2007г.
Спорни въпроси по делото са: дали кредитополучателят е получил
уговорения кредит по договор № *********.12.2007г. и анексите към него и дали
задължението по кредита е погасено.
По делото са представени пет
счетоводни експертизи, изготвени въз основа на представени от страните по
делото писмени доказателства и документи от счетоводството на банката - експертизи
от 18.03.2015г., от 17.05.2016г., от 20.05.2016г., от 02.02.2016г. и от 22.05.2017г.
Първото от заключенията от
18.03.2015г. съдът не приема и намира, че не е необходимо да бъде обсъждано,
тъй като от таблицата към констативната част на заключението и от приложение № 2
към заключението се установява, че при определяне на общия размер на
задълженията на „И.Х. БГ” АД е включен не само размерът на дълга по процесния
договор за кредит № *********.12.2007г., но и задължения по други договор за
кредит № 2623 и 3085, както и по три договора за овърдрафт, задълженията по
които не се твърди да са били обезпечени с процесния запис на заповед.
Допълнителното
заключение от 17.05.2016г. не се поддържа от вещото лице, поради което не е
изслушано в съдебно заседание и също не следва да бъде обсъждано.
От заключението от
20.05.2016г., което съдът приема, се установява, че ищецът е отпуснал банкова
гаранция на 29.08.2011г. в размер на 1 379 520 евро, съгласно
процесния договор за кредит и анексите към него, с която са погасени следните
задължения: на 13.02.2012г. сума в размер на 13 142.69 евро – комисионна
управление кредит № *********.12.2007г. на „И.Х. БГ” АД и на 13.02.2012г. сума
в размер на 1 300 906.80 евро – плащане по гаранция № *********във
връзка с постъпило искане от Ilva Spa Milani Italia. С погасяването на задълженията банковата гаранция е усвоена. С 10 бр. платежни нареждания с нотариална заверка от 29.03.2012г. е
погасена сума в размер общо на 7 303 243.43 евро по кредита, които са
равни по стойност на 14 283 902.60лв. С останалата част от
постъпилата сума в размер на 495 007.85лв. са изплатени заплати на служители
на „ОЦК” АД, на основание допълнително споразумение от 12.04.2012г. към
договора за банков кредит. В т.4 от заключението е посочено, че са постъпили суми
от продажба на заложено имущество по реда на ЗОЗ на 31.08.2012г. – 1 984 661.55 евро, 740 763.97 евро и
69 531лв., с които е погасена наказателна лихва върху главница за периода
26.06.2012г.-31.08.2012г. в размер на 740 763.97 евро. Постъпили са и средства
от продажби по чл.131, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.83, ал.1 от ППЗДДС на 31.08.2012г. – 3 881 660.60лв., 1 448 808.40лв.
и 69 531лв. С тях е погасена наказателна лихва върху главница за периода
26.06.2012г.- 31.08.2012г. в размер на 1 448 808.40лв. Непогасените задължения към 05.07.2013г. са в
размер на 14 445 578.19 евро и
16 185.89лв., както следва: 11 202 629.51 евро/просрочена
главница/, 2 864 294.69 евро/просрочена лихва/, съдебни разноски - 16 185.89лв.
и законна лихва 378 654.60 евро. В заключението е посочено, че вещото лице
е съобразило и плащания, постъпили след възлагане на недвижим имот с
постановление на ЧСИ Я., без да е посочен номера на изпълнителното дело. От
таблицата към въпрос 3 става ясно, че плащанията от ЧСИ Я. са преведени на 14.02.2013г.
От заключение от
02.02.2016г. е видно, че вещото лице
отново е дало отговор на същите въпроси, на които е дало отговор и в
заключение от 20.05.2016г. – отразен е същият размер на банкова гаранция от
1 379 520 евро и е посочено, че кредитът е усвоен. Отново са отразени
плащанията с 10 бр. платежни нареждания с нотариална заверка от 29.03.2012г.,
като е посочено, че общият размер по тях е 14 778 910.45лв., като с
част от тази сума в размер на 14 283 902.60лв. са погасени главници и
лихви по кредита, а с останалата част от 495 007.85лв. са изплатени заплати
на служители на „ОЦК”АД. Вещото лице отново е отразило плащанията, постъпили от
продажби на заложено имущество по ЗОЗ и
от продажби по чл.131, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.83, ал.1 от ППЗДДС. Плащанията от
продажби на заложено имущество са извършени на 31.08.2012г. и 14.02.2013г. и са
отразени в таблица към въпрос четири. Посочени са следните суми – на
31.08.2012г. са преведени 1 984 661.55 евро и 740 763.97 евро, на
14.02.2013г. са преведени 199 376.31 евро и 383 640.79 евро.
Плащанията от продажби по чл.131, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.83, ал.1 от ППЗДДС
посочени в таблица към въпрос пети – на 31.08.2012г. са заплатени
881 660.60 евро и 27 184.39 евро, на 14.02.2013г. са заплатени
21 624.01 евро и 69 531 евро. С постъпилите суми са погасявани
задълженията на ответника по реда на чл.76 от ЗЗД – първо разноски, после лихва
и накрая главница. Отчитането по кредита в Централния кредитен регистър е
аналогично на счетоводните записвания на банката. Кредитът е в четвърта група -
загуба.
Заключението от 22.05.2017г.
дава отговор на същите въпроси, на които е даден отговор и по заключения от
20.05.2016г. и от 02.02.2016г., но вещото лице е работило само с документи,
които са представени от ищеца. От това заключение, което съдът приема, се
установява същият размер на непогасени задължения по договора за кредит към
05.07.2013г., който е посочен и в заключението от 20.05.2016г.:
11 202 629.51 евро /просрочена главница/, 2 864 294.69 евро
/просрочена лихва/, 378 654.60 евро/ законна лихва/ и 16 185.89лв. –
съдебни разноски. Вещото лице е посочило в таблица към въпрос втори всички
постъпили суми за погасяване задълженията на „И.Х. БГ” АД , като сред
плащанията са включени и суми, постъпили от платежни нареждания на трети лица,
от продажба на заложено имущество по реда на ЗОЗ и суми от публична продан на
недвижим имот от ЧСИ С.Я.. С платежни нареждания от трети лица са заплатени
задължения по процесния договор в размер на 7 303 243.43 евро. Останалите
суми, получени по нарежданията, са отнесени за погасяване на други договори за
кредит на „И.Х. БГ” АД и за заплащане на заплатите на служители на „ОЦК”АД
.Сумата от 495 007.85 лв. е за заплати на служители на „ОЦК” АД. От
продажба на заложено имущество по реда на ЗОЗ са постъпили суми в размер общо
на 5 400 000лв., а от продажби по чл.131, ал.1, т.2 от ЗДДС и чл.83,
ал.1 от ППЗДДС също са постъпили 5 400 000лв. Всички погасявания на задължения са направени по реда на чл.76 от ЗЗД. Вещото лице отново е заявило в експертизата, че отчитането на кредита в Централния
кредитен регистър съответства на счетоводните записвания на банката. Кредитът е
в четвърта група - загуба.
Счетоводните експертизи установяват,
че задълженията по договора за кредит № *********.12.2007г. не са изплатени.
Вземанията към 05.07.2013г. значително надхвърлят сумата от 500 000евро,
за която е издаден записът на заповед. Според заключенията от 20.05.2016г. и от
22.05.2017г., стойността на неизплатената главница е 11 202 629.51 евро, като наред с
това се дължат просрочени лихви - 2 864 294.69 евро, 378 654.60
евро - законна лихва.
По делото са представени
разпределения на сумите, набрани от принудително изпълнение по реда на Закона
за особените залози на заложено имущество от 22.08.2012г., от 30.01.2013г., от
18.07.2012г. и от 18.07.2012г./л.279-286/. От уведомление вх.№
95351/27.07.2015г. на С.Б.– депозитар по особени залози с вписвания в
Централния регистър на особените залози с рег. № 2009122200403, 2009080501228 и
20111091400537, се установява, че разпределенията от 22.08.2012г. и от
30.01.2013г. са обжалвани. Представени са решения от 27.07.2017г. по гр.д. №
4850/2013г. на СРС, 75 състав и от 27.05.2015г. по гр.д. № 41588/2012г. на СРС,
57 състав, с които жалбите срещу разпределенията са отхвърлени. Двете решения
са влезли в сила, съответно на 19.05.2017г. и на 16.02.2016г.
Разпределените в полза на
банката суми, съгласно представените разпределения са: 5 905 061.32
лв. с ДДС по разпределение от
22.08.2012г., 1 901 271.63лв. с ДДС по разпределение от 30.01.2013г.,
1 680 000лв. с ДДС по разпределение от 18.07.2012г. и
4 800 000лв. с ДДС по разпределение от 18.07.2012г. Така общият
размер на разпределените суми е 14 286 332.95 лева с ДДС или 7 305 213,42
евро. От заключенията на счетоводните експертизи от 20.05.2016г. и от
22.05.2017г. се установява, че само част
от тази сума е постъпила по сметка на
ищеца, а именно – 5 400 000 лв./1 984 661.55 евро +
740 763.97 евро + 69 531лв./. За останалата част от сумите по
разпределенията не са представени
доказателства да са постъпили по сметка на кредитора, а тежестта на
установяване на това обстоятелство е върху ответника, поради което съдът
приема, че задълженията на ответника са в размерите, посочени в заключенията на
счетоводната експертиза от 20.05.2016г. и от 22.05.2017г.
Самият длъжник по договора
за кредит № *********.12.2007г. - „И.Х. БГ” АД, не е оспорил задълженията си
към банката. От определение от 22.11.2016г. по т.д. № 4671/2013г. на СГС, VI ТО, 5 състав и одобрения списък на приетите вземания на кредиторите
на „И.Х. БГ” АД се установява, че са приети вземания на
ищеца по процесния договор за кредит № *********.12.2007г., както следва: 11
202 629.51 евро/главница/, 188 037.51 евро /договорна лихва за периода 13.03.2012г.
до 24.04.2012г./, 3 804 244
евро – наказателна лихва за
периода 13.03.2012г.-25.06.2012г., 9 023.66
евро – наказателна лихва за периода 30.03.2015г.-13.05.2015г.
Така представените
доказателста установявят, че размерът на непогасените задължения по договора за
кредит надхвърля значително сумата от 500 000 евро, за която е издаден
записът на заповед, поради което възражението на ответника за погасяване на
задължението по каузалното правоотношение остана недоказано.
С оглед на изложените
доводи, искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в общ размер от 49995.75лв., от
които 29 787.45лв. – разноски в заповедното и 20 208.30лв. – разноски в исковото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.К.З.,***, че дължи на „П.и.б.” АД със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изп.директори Д.К.и В. Х., на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл.535 от ТЗ, сумата от 500 000 евро, представляваща
част от 3 416 931.41 евро, по запис на заповед от 27.04.2012г., ведно
със законната лихва, считано от 05.07.2013г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 09.07.2014г. по чгр.д. № 29202/2013г. на СРС, ГО, 26
състав.
ОСЪЖДА В.К.З. да заплати
на „П.и.б.” АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в
заповедното производство разноски в размер общо на 49995.75лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :
.