Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         09.05.2019г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 15.04.2019г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №432 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Искът е предявен от “Б.” ЕАД гр.Гълъбово срещу А.Д.А. ***. С исковата молба се твърди, че ищецът е топлоелектрическа централа, за което притежава съответната лицензия. Между Топлофикация – “Б.” ЕАД и абонатите възниква облигационно правоотношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване при Общи условия, приети от ДКЕВР и публикувани по установения ред. Ответникът бил абонат на Топлофикация – “Б.” ЕАД и като такъв следвало да заплаща ежемесечно стойността на консумираната енергия. Съгласно общите условия абонатите следвало да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след датата на засичане на топломерите. Отчитането на топломерите ставало в края на всеки месец и на абоната се изпращало съобщение за фактурираното количество. При неплащане на дължимите суми в срок абонатът изпада в забава и дължи съответната лихва. Ответникът не бил заплатил в срок начислените суми за топлинна енергия за периода от месец януари до месец април 2015г. за абонатен №*** с адрес ***, за което дължал общо сумата от 220,77лв. За периода на забавата била начислена лихва върху всяко от просрочените задължения в общ размер 66,70лв.

За така дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №192/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но тя е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от общо 220,77лв. просрочена главница за неплатена топлинна енергия, която включва начислените суми за месеците януари 2015г. – 65,61лв., февруари 2015г. – 66,36лв., март 2015г. – 31,40лв., април 2015г. – 57,40лв., както и сумата от 66,70лв. мораторна лихва, която включва: за дължимата сума за месец януари 2015г. – лихва в размер на 20,59лв. за периода от 01.03.2015г. до 02.04.2018г.; за дължимата сума за месец февруари 2015г. – лихва в размер на 20,26лв. за периода от 01.04.2015г. до 02.04.2018г.; за дължимата сума за месец март 2015г. – лихва в размер на 9,31лв. за периода от 01.05.2015г. до 02.04.2018г.; за дължимата сума за месец април 2015г. – лихва в размер на 16,54лв. за периода от 01.06.2015г. до 02.04.2018г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски по ч.гр.д.192/2018г. по описа на РС-Гълъбово, както и направените по настоящото дело разноски.  

  Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който е изразил становище, че предявеният иск е допустим. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията. Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Не прави доказателствени искания. В съдебно заседание особеният представител на ответника заявява, че предвид доказателствата по делото, исковете са погасени по давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.192/2018г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите, както следва: 220,77лв. – просрочена главница, представляваща задължение за консумирана и неплатена топлинна енергия, 66,70лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №125/04.04.2018г., с която е уважил заявлението на ищеца. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия на: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Б.” ЕАД на потребителите в град Гълъбово; Решение №ОУ-016 от 28.07.2008г. на ДКЕВР, от които се установява, че отношенията между потребителите и доставчика на топлинна енергия се уреждат от общите условия, одобрени от ДКЕВР и публикувани в местен вестник, без да е необходимо сключване на индивидуални договори с всеки потребител. Категорично се установява, че ответникът е потребявал топлинна енергия за жилището в гр.Гълъбово, ул.“Цар Симеон Велики“ №8, видно от приетите като писмени доказателства копия на: Извлечение от сметка на “Б.” ЕАД – Топлофикация за неплатена топлинна енергия от А.Д.А., абонатен номер ***; Справка за А.Д.А. абонат на “Топлофикация” Б. ЕАД. Това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Съгласно чл.33, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Б.” ЕАД на потребителите в град Гълъбово, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Видно от приетите като писмени доказателства Извлечение от сметка на “Б.” ЕАД – Топлофикация за неплатена топлинна енергия от А.Д.А., абонатен номер ***; Справка за А.Д.А. абонат на “Топлофикация” Б. ЕАД, същият е имал неплатени суми за консумирана топлинна енергия за месеците януари 2015г. – 65,61лв., февруари 2015г. – 66,36лв., март 2015г. – 31,40лв., април 2015г. – 57,40лв. Ответникът не представи доказателства, че е погасил така начислените суми за консумирана топлинна енергия.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД С изтичане на тригодишна давност се погасяват: вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съдът намира, че процесните задължения са повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в общите условия падеж /в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК/. При вземания с периодичен характер, погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба. Няма спор относно обстоятелството, че вземането на ищеца представлява сбор от периодични плащания, описани в представената от него справка, като падежа на всяко вземане е 30 дни след датата на засичане на топломерите. Това означава, че за задължението за месец януари 2015г. падежът настъпва на 02.03.2015г., на която дата длъжникът изпада в забава за съответното задължение, т.е. погасителната давност не тече за цялото претендирано в исковата молба задължение еднакво, а за задължението за всеки отделен месец тече отделна тригодишна давност, тъй като всяко задължение има отделен падеж. Така задължението за месец януари 2015г. е с падеж 02.03.2015г., от когато започва да тече тригодишна погасителна давност, която изтича на 02.03.2018г. Задължението за месец февруари 2015г. е с падеж 28.03.2015г., от когато започва да тече тригодишна погасителна давност, която изтича на 28.03.2018г. Задължението за месец март 2015г. е с падеж 30.04.2015г., от когато започва да тече тригодишна погасителна давност, която изтича на 30.04.2018г. Задължението за месец април 2015г. е с падеж 30.05.2015г., от когато започва да тече тригодишна погасителна давност, която изтича на 30.05.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл.116, б.“б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск, от която дата започва да тече нова давност. Както бе посочено по-горе, за процесните вземания е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Заявлението е подадено на 02.04.2018г. В настоящия случай с оглед фикцията на чл.422, ал.1 ГПК, искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението – 02.04.2018г. Следователно вземанията за месеците януари и февруари 2015г. са погасени по давност към момента на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение, тъй като давността е била изтекла към датата на подаване на заявлението – 02.04.2018г. Задълженията за месеците март и април 2015г. не погасени по давност, тъй като към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността не е била изтекла и е била прекъсната със заявлението по чл.410 ГПК. Поради тази причина искът се явява основателен за сумата от 31,40лв., представляваща задължение за месец март 2015г. и за сумата от 57,40лв., представляваща задължение за месец април 2015г. и съответно неоснователен за сумите от 65,61лв. – задължение за месец януари 2015г. и 66,36лв. – задължение за месец февруари 2015г.

Вземането за лихви се погасява с тригодишна давност съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД, но съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Поради това погасени по давност са вземането за лихва в размер на 20,59лв. за периода от 01.03.2015г. до 02.04.2018г. и вземането за лихва в размер на 20,26лв. за периода от 01.04.2015г. до 02.04.2018г.

С оглед основателността на главния иск за задълженията за месеците март и април 2015г., акцесорният е също основателен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи парично обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За всяко от задълженията на ответника от датата, на която е станало изискуемо до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, задължението за мораторна лихва възлиза на общо 25,85лв, която включва: за дължимата сума за месец март 2015г. – лихва в размер на 9,31лв. за периода от 01.05.2015г. до 02.04.2018г.; за дължимата сума за месец април 2015г. – лихва в размер на 16,54лв. за периода от 01.06.2015г. до 02.04.2018г., поради което съдът следва да уважи иска за мораторна лихва до същия размер.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете. Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските в размер на 130,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за назначаване на особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съразмерно с уважената част от исковете.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №125/04.04.2018г. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 30,00лв., съразмерно с уважената част от исковете.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.А., ЕГН **********,*** дължи на “Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово – извън града, представлявано от Я.П.П., изпълнение на парично задължение в размер на 88,80лв. /осемдесет и осем лева и 80 стотинки/ – просрочена главница, представляваща задължение за консумирана и неплатена топлинна енергия за месеците март 2015г. – 31,40лв., април 2015г. – 57,40лв., 25,85лв. /двадесет и пет лева и 85 стотинки/ – мораторна лихва, от които: 9,31лв. за задължението за месец март 2015г. за периода от 01.05.2015г. до 02.04.2018г.; 16,54лв. за задължението за месец април 2015г. за периода от 01.06.2015г. до 02.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №125/04.04.2018г. по ч.гр.дело №192/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово, като отхвърля предявените искове в частта над присъдената главница до претендираните общо 220,77лв. и над присъдената мораторна лихва до претендираните общо 66,70лв. като погасени по давност.  

ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на “Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово – извън града, представлявано от Я.П.П. направените разноски по делото в размер на общо 130,00лв. /сто и тридесет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

   ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН **********,*** да заплати на “Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово – извън града, представлявано от Я.П.П., направените разноски по заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 30,00лв. /тридесет лева/, съразмерно с уважената част от исковете, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №125/04.04.2018г. по ч.гр.дело №192/2018г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: