Решение по дело №2605/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ връзка с чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

С Решение № 301/10.10.2024 г., издадено по преписка № 142/2022 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен разширен състав:

УСТАНОВЯВА на основание чл.65 т.1 от ЗЗДискр., че ответната страна – директорът на ОУ „Панайот Волов“ – [населено място] К., в качеството си на работодател, е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признаците „лично положение“ и „увреждане“ спрямо Г. Б. С., при определяне на основното й месечно възнаграждение в периода 2019 – 2022г. - нарушение по чл.14 от ЗЗДискр.;

ПРЕДПИСВА на основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. на директора на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, М. К., в качеството му на представляващ работодател и ответна страна в производството, в едномесечен срок от постановяване на настоящото решение да предприеме ефективни мерки за преустановяване и отстранявани на визираните нарушение на Закона за защита от дискриминация, като в действията си занапред, от постановяване на решението да се съобразява със задълженията, произтичащи от разпоредбите на ЗЗДискр.

С жалба директорът на ОУ „Панайот Волов“ - Пловдив оспорва решението на комисията от 101.10.2024 г., с което прието за установено, че същият, в качеството си на работодател, е извършил нарушение на чл.4 ал.3 във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с определения размер на основното месечно възнаграждение на Г. Б. С. в периода от 2019 г. – 2022 г. и на основание чл.76 ал.1 от с. з. му са издадени предписания. Наведеното основание за оспорване е за нарушение на закона. Осъществяването му е аргументирано с доводи, че КЗД не съобразила факта, че основното месечно възнаграждение се формира въз основа на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, колективния трудов договор /КТД/ и се определя на основата на оценка и степенуване на работните места и длъжностите и се договаря в трудовия договор между страните по трудовото правоотношение. Твърди се, че в решението, комисията не излага мотиви за еднаквост на труда и равностоен труд, подкрепени с конкретни доказателства, а именно – формирането, размерът на ОМВ, задължително ли е ОМВ да бъде еднакво или не, размерът на положения труд в учебни часове, нормите за преподавателската работа на конкретните педагогически специалисти, в процесния случай – старши учители на учениците от първи до четвърти клас, покриването или не на тези норми за конкретния период, като в тази насока се излагат подробни доводи. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Т. Д., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените писмени бележки. Претендира разноски по делото.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили отговор на жалбата, от страна на КЗД се излагат доводи за нейната неоснователност, с оглед на което се иска от съда да я отхвърли. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокаското възнаграждение.

Заинтересованата страна Г. Б. С., се явява лично и моли съда да отхвърли жалбата на КЗД.

Заинтересованата страна – Регионално управление на образованието – РУО/ - Пловдив, не изпраща представител. От последната е депозирано становище по повод подадената до настоящата инстанция жалба, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното от КЗД решение.

Съдът, след като обсъди релевираните основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и служебно, на основание чл.168 ал.1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт на основанията по чл.146 от АПК, намира следното по съществото на спора:

Производството пред КЗД е образувано с Разпореждане № 424/06.07.2022 г. на председателя на КЗД по инициативен документ с вх. № 44-00-1992/08.06.2022 г. по описа на КЗД, подаден от Г. Б. С. срещу М. К. – директор на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив и Ц. Ж.. С. сочи, че за периода 2015 -2016 г. основната й заплата била по-ниска от определената минимална основа работна заплата според Наредбата за изменение на Наредба № 1 от 2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета в сила от 27.11.2015 г.-, което счита за нарушение на наредбата и явен факт за проява на дискриминация. Допълва, че на 15.02.2017 г. според чл.27 от КТД за системата на народната просвета от 19.06.2016 г. минималната работна заплата на педагогическите специалисти била увеличена с 10%, а нейната – с 8%, което според отразеното съставлява нарушение и факт на упражнена дискриминация върху личността й. Пояснява, че след този период основната й заплата била увеличавана в годините с еднакъв процент, идентичен с този на всички старши учители в училището, което представлявало тенденция на увеличение в разликите на заплатата й спрямо заплатите на другите учители към още по-ниска. Твърди също така, че при увеличението на учителските заплати през м.януари 2021 г. М. К. не изравнил заплатите на старшите учители, с което продължил акта на дискриминация, както и, че на 01.06.2022 г. на педагогически съвет, директорът на училището обявил, че от 01.06.2022 г. ще увеличи със 100.00 лв. заплатите на трима учители, а увеличение касателно размера на заплатата й не се осъществило, тъй като отсъствала от работа по болест. Във връзка с горните доводи, в КЗД е получено допълнение вх. № 44-00-2285/05.07.2022 г. от Г. С., с което прилага болнични листове и епикризи, както и допълнение вх. № 44-002335/12.07.2022 г., в което сочи, че въз основа на изпратените болнични листове и епикризи от лекуващите заведения, на 01.06.2022 г. пред всички присъстващи учители на педагогически съвет, директорът на училището – М. К. отказал да увеличи основната й работна заплата, за което посочила свидетели. От Г. С. са постъпили още четири допълнения, касаещи данни за електронна поща, контакти за информация, и с които поддържа изложените факти и обстоятелства, като подробно посочва и конкретни лица с оглед доказване на различията при определяне на основните месечни възнаграждения на отделните учители, имащи едно и също образование и заемащи една и съща степен на квалификация. Изрично пояснява, че поддържа лично оплакванията срещу бившата директора на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив – Ц. Ж., от която години наред е подлагана на дискриминация за това С. да бъде с най-ниска основна заплата спрямо другите учители в училището, а М. К. продължил това унижение. Жалбоподателят С. счита, че така изложените факти и обстоятелства представляват дискриминация спрямо нея по признак "лично положение" и "увреждан“.

В изпълнение на чл. 55 и следв. от ЗЗДискр., КЗД е спазила предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и доказателства от участниците в производството. В изпълнение на чл.59 ал.3 от ЗЗДискр. на конституираните страни е предоставена възможност да се запознаят с приложените по преписката материали. Изготвено е заключение от докладчика по преписката, а съобразно чл.60 - чл.63 ЗЗдискр. са насрочени и проведени 3 открити заседания, за участие в които, страните са редовно призовани.

КЗД е приела за установено от фактическа и правна страна, че не са спорни въпросите относно обстоятелствата, че Г. Б. С. е работела като старши учител в ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, считано от 09.09.2014 г. с ТД № РД-10-802/09.09.2014 г. и с определена ОМРЗ – 620.00 лв., както и, че основната месечна работна заплата се определя съгласно Наредба № 4 от 20.04.2018 г. за нормиране и заплащане на труда, в сила от 01.01.2017 г., издадена от министъра на образованието и науката и КТД в системата на предучилищното и училищно образование, за определяне заплатите на педагогическите специалисти.

Относно твърденията на жалбоподателя, че е налице разлика в заплащането, съставът изрично посочва, че се касае за три годишен период от извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.52 ал.1 от ЗЗДискр., т. е. 2019 г. - 2022 г.

От доказателствата по преписката се установява, че с Допълнително споразумение към Трудов договор № РД-10-565/28.01.2019 г. на Г. С. е било определено основно месечно възнаграждение в размер на 1 15- лв. Според административния орган се установява, че С. към 2019 г. изпълнява длъжността старши учител (I – IV клас) с код НКПД 23415003 и код КИД 8531, същата има II ПКС и определен курс прослужено време 39 г. – 39% за всяка прослужена година от 1% в размер на 448 лв. Изводът на състава на комисията е, че към 2020 г. основната работна заплата на жалбоподателя е възлизала на 1 182.00 лв., което е било по-високо от минималните изисквания за длъжността, която е изпълнявала.

В хода на производството е установено, че след встъпване в длъжност на М. К. като директор, първото увеличение на работните заплати в училище е било направено през януари 2021 г., като на Г. С. е била определена заплата в размер на 1 360.00 лв. – с 60.00 лв. над минималните изисквания за работна заплата за заеманата длъжност. Последното увеличение на работните заплати в училище било осъществено през м. май 2022 г., когато на С. е била определена заплата в размер на 1 527.00 лв. при изискуем минимум от 1 460.00 лв. за изпълняваната длъжност.

При проверката, извършена от РУС – Пловдив е изискана и е изготвена справка за увеличението на основните месечни възнаграждения от 2017 до 2020 г. на педагогическите специалисти, с оглед оплакването на С.. Установено било, ч„е има минимална разлика в процентното увеличение на работните заплати за 2017 г., което е с 8.1/ или 8.2%. Също така било установено, че през 2019 и 2020 г. процентното увеличение за педагогическите специалисти е било еднакво.

От друга справка за процентното увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти в училището през периода 2017 – 2020 е установено, че през 2017 г. процентното увеличение на основните работни заплати на педагогическите специалисти в училището е 15% през 2017, през 2019 – с 20%, през 2020 г. – със 17%.

Съставът на КЗД е установил, че във всички редакции от 2017 до 2020г. на Вътрешните правила за работната заплата на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, е предвидено, че размерът на основната работна заплата се определя в съответствие с нормативните изисквания и се договаря между страните по трудовия договор в рамките на утвърдения бюджет на училището.

Увеличението на всички заплати на служителите на училището са били съгласувани със синдикатите в училище срещу подпис. От събраните доказателства е установено, че министерство на образованието и науката е било информирано, че няма нарушения при определяне и увеличаване на индивидуалните месечни работни заплати на Г. С. и други педагогически специалисти, поставени при същите условия.

В решението на КЗД се посочва, че, с оглед изложените оплаквания за дискриминация, в случая, съставът държи сметка на това, че в подадената жалба от С. са посочени конкретно лицата, с които С. се сравнява и твърди, че е неравно третирана, а именно: Н. К., Г. Н. и Д. Я., Г. Д. и С. Н.. Посочва се също така, че съгласно чл.14 ал.1 от ЗЗДшскр., работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. В ал.3 на същия текст, законодателят е предвидил, че критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с КТД или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл.4 ал.1

Комисията е анализирала трудовите договори и допълнителните споразумения на цитираните по-горе лица, включително и на Г. С., като информацията е подробно изложено в решението, както и вътрешните правила на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, и е формирала извода, че е правилна констатацията на РУО – Пловдив, че процентното увеличение на възнагражденията на педагогическите специалисти в училището е било еднакво в % отношение спрямо всички.

Като е изложил подробно нормативната уредба, регулираща този вид отношение - чл.4 от ЗЗДискр., като е тълкувал същата, и като е обследвал приложените поименни щатни разписания, административният орган е отчел, че се установяват разлики в размерите на ОМВ на педагогическите специалисти, заемащи една и съща длъжност, което обстоятелство не е оспорено от ответната страна – директорът на училището. Административният орган посочва и, че такава констатация е направена и от страна на РУО – Пловдив, като това различие е счетено от тяхна страна, като минимално. Действително са установени минимални разлики в рамките на 5 лв., но комисията е установила и такива, които варират в размер от 100 лв., което различие според административния орган не намира обективно и разумно обяснения. Според този състав, следва да се има предвид и това, че вътре в групата – лица, заемащи идентична длъжност, като в случая, освен на С., данните по преписката индикират за различия при определяне на ОМВ и спрямо други лица, като тези разлики също не са обективно оправдани. Горното е дало основание да се приеме, че е налице практика в разрез с разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. при определяне на ОМВ на педагогическите специалисти.

В решението се посочва, че със ЗЗДискр. законодателят транспонира разпоредбите на Директива 2006/54/ЕО, включително тези, създаващи задължения за работодателите в конкретните области, в т. ч. принципът на недискриминация и равенство между мъжете и жените /чл.4 ал.1 и следв. от ЗЗДискр./, принципът на равно третиране по отношение на достъп до заетост, професионално обучение и повишение и на условия на труд /чл.12 ал.3, чл.13 ал.3, чл.15 ал.1 и ал.2, чл.21, чл.24 и чл.26 от ЗЗДискр./ и принципът на завръщане от отпуск по майчинство /чл.13 ал.2 от ЗЗДискр./. В този смисъл е посочена и ролята на редица международни актове – Конвенция № 111/1958 на Международната организация на труда (МОТ), Конвенции № 87 и №98 на МОТ, Международният пакт за икономическите, социалните и културни права.

С оглед изложеното, по отношение на заявените от жалбоподателя признаци „лично положение“ и „увреждане“, съставът при КЗД е приел за безспорно, че жалбоподателят Г. С. е лице с увреждане, като в случая е носител и на признака „лично положение“, както и за безспорно, че изискването и търсената от нея защита за спазването на принципа за равно възнаграждение за еднакъв труд и равностоен труд на лице с увреждане, каквато категорично е С. и правото на равно третиране наравно с останалите й колеги, е свързано не само със специфичните житейски нужди, които жалбоподателят има, а и с оглед нейното заболяване и за спазване на равенството при полагания от нея труд като учител, което също индикира за наличие и на лично положение. Според органа, неоправданото различие в ОМВ, особено спрямо уязвима група – лица с увреждания, също не може да бъде разгледано като практика, която преследва легитимна цел и е обективно оправдана.

За да стигне до крайния си извод, съставът при КЗД посочва в решението си, че за постигане целите на ЗЗДискр., е именно, ефективна защита от дискриминация и равенство пред закона, третирането и възможностите, е необходимо налаганите наказания за прояви на дискриминация да са с разубеждаващ и възпиращ ефект /чл.15 от Директива 2000/43/ЕО и чл.17 от Директива 2000/78/ЕО/. Предвид което и с цел отстраняване на неблагоприятните последици от установената дискриминация и на основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., в случая е необходимо на ответната страна в производството – директорът на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, М. К. , да бъде дадено задължително предписания в едномесечен срок от постановяването на решението, да предприеме ефективни мерки за преустановяване и отстраняване на визираните нарушения на Закона за защита от дискриминация, като в действията си като представляващ работодателя, директорът на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, М. К., да се съобразява със задълженията произтичащи от ЗЗДискр. и да не допуска дискриминация на работното място.

В съдебно заседание на 08.05.2025 г. е изслушана и приета с възражение от заинтересованата страна – С. съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е използвало материалите по делото, отговорът на ответника, служебните досиета на цитираните в решението и по-горе лица, ведомости за заплати и плащанията по тях. В табличен вид вещото лице е представило по месеци за всяка една от спорните години (2019 – 2022 г.) месечната основна заплата на С., както и отработените дни с посочени дни в допълнителен отпуск и отпуск по болест. Подробно са описани заповедите въз основа на които работодателят е определили допълнителните възнаграждения на всички служители.

След анализ на посочените документи, експертът е формирал извода, че за периода м.01.2019 г. до м.08.2022 г. директорът на училището, който е и работодател и ръководството на синдикалните организации са участвали в определяне размера на ОМВ и в резултат, на всички работещи се е плащало еднакво. Посочва също, че ОМВ на персонала в образователната институция се определя от Наредба № 4 на МОН и съгласно длъжностното и щатно разписание, както и, че на Г. С. през целия разглеждан период ОМВ е над изискванията на посочената Наредба за минимална заплата за длъжност в системата на предучилищното и училищното образование, което е отразено в представените документи от образователната институция.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна против акт, който подлежи на оспорване и в преклузивния срок по чл.68 от ЗЗДискр. във връзка с чл.149 ал.1 от АПК.

Разгледана по същество е основателна.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт съгласно чл.65 т.1 във връзка с чл.48 ал.2 т.3 и чл.65 от ЗЗдискр.

Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл.47 ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите.

Решението е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбите на чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр.

По отношение на наличието на съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната му по чл.146 т.3 от АПК, съдът установява следното:

В изпълнение на чл.55 от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Съгласно чл.59 ал.З от ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните писмени доказателства и да изразят своето становище. Съобразно чл.60-63 от ЗЗДискр. са насрочени и проведени открити заседания, за които своевременно са призовавани страните, приемани са и са изслушвани техните становища и са събрани поисканите от тях доказателства. Комисията се е произнесла по допустима жалба, с оглед сезирането на административния орган, в срока по чл.52 ал.1 от ЗЗДискр. Не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на жалбата по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр "в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен". "В производството по установяване на дискриминация, за да възникне за отговорния за твърдяното нарушение на принципа на равно третиране задължение да доказва - пълно и главно, неговото спазване, е необходимо лицето, което твърди, че е дискриминирано да докаже наличието на факти, които дават основание да се направи обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т. е. необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че между съпоставимите лица, които са и които не са носители на защитения признак е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравенството" /Решение № 11111 от 30.08.2012 г. по а. д. № 5665/2011 г., VІІ отд. на ВАС/. "Не е доказано съществуването на факти за prima facie дискриминация, които към прехвърляне на доказателствената тежест съгласно чл. 9 от ЗЗДискр" /Решение № 1374/2.02.2017 г. по дело № 6496/2016 г. на ВАС, П. отделение/.

Жалбоподателят пред КЗД не е посочила факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация. Въпреки това ответните страни са опровергали изложеното за наличието на дискриминация и са извели твърдения, в достатъчна степен обективни, сочещи ненарушаване на принципа на равно третиране. КЗД е събрала необходимите за констатиране или не, на пряка и/или непряка дискриминация доказателства, т. е. всички необходими доказателства, за установяване на обективната истина, в съответствие с принципа на служебното начало /чл.9 ал.2 от АПК/. В съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил възможност на жалбоподателя да докаже твърдяната от него дискриминация, след което е постановил решението си.

Съдържанието на акта сочи на липса на цялостен осъществен анализ на събраните по преписката доказателства и обсъждане на възраженията на жалбоподателя в изпълнение на чл.35 от АПК. Коментира се вече, подробно са описани становищата на всички страни, участващи в производството, а твърде лаконично е формиран извод за нарушение на закона, в насоката, сочена от жалбоподателя С.. В този смисъл административният орган твърде лаконично е посочил, че в поименното щатно разписание за 2021 г. ред 23 до ред 28 е констатирана разлика в ОМВ на педагогическите специалисти, без изобщо да обсъди въпроса за тяхната образователна степен (бакалавър, магистър), професионално-квалификационна степен (III, IV), предвид очевидния факт, че старшите учители с образователна степен „бакалавър“, ПКС III са с еднакви ОМВ – 1 430.00 лв.; магистър, ПКС IV с ОМВ 1 370.00 лв., магистър без ПКС – 1 360.00 лв. Следователно липсват мотиви относно посоченото от административния орган различие в ОМВ в размер на 100.00 лв. Всъщност, съдът констатира, че именно това е и основният аргумент на този състав на КЗД, за да приеме, че е налице дискриминация по отношение на жалбоподателя Г. С.. Други аргументи не се излагат. Това, на първо място.

На следващо място, никъде в решението на административния орган не се излагат мотиви относно определянето на ОМВ. Налице е само преповтаряне на становищата на ответника и заинтересованите страни, без изобщо да бъдат обсъдени изложените в тях факти и обстоятелства.

В този смисъл е основателно възражението на жалбоподателя, че АО не е изследвал въпросите относно формирането на ОМВ и свързаните с него въпроси относно формирането му, изискванията за конкретните педагогически специалности, професионално-квалификационната степен и пр.

Цитирането на многобройни текстове от ЗЗДискр., не може да замести анализа на установените обстоятелства, с оглед изграждане на валидно волеизявление у органа и, съответно, формиране на извод за наличие или не на дискриминация по посочените от жалбоподателя Г. С. признаци.

Така допуснатите нарушения, са съществени, тъй като са се отразили върху правилността на изводите на Комисията, изложени в оспореното решение и са довели до неправилно приложение на материалния закон по отношение на установените от КЗД факти, при следните допълнителни съображения:

Разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По определението на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация съставлява всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. С текста на сочената разпоредба се забранява прякото или непряко ограничаване на законните права или интереси на лицата на основание изброените критерии. От друга страна, неравното третиране според нормата на §1 т.7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. При всички случаи, за да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обусловено от защитен от закона признак. Законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег /обективно, трайно и същностно характеризира личността/, който позволява да бъде прилаган еднакво, и който отчита универсалния /материален и персонален/ обхват на закона.

Противно на изложеното в жалбата си, Г. С. не е обосновала твърдения от нея признак "лично положение". Не е установено и не е мотивирано наличието на значим за личността белег, който да е обусловил различно отношение по признак "лично положение". Твърдението на С. за преднамерено лично отношение на предходния директор на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив – Ц. Ж., и настоящия такъв – М. К., не може само по себе си да обоснове същностен за нейната личност белег, който я отличава от другите служители, и който би могъл да бъде съдържание на защитения признак "лично положение".

Фактическият състав по чл.4 от ЗЗДискр. изисква връзка между защитния признак и неравното третирането. Не всеки конфликт и/или житейска несправедливост могат да се приемат за дискриминация. Не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен признак, е дискриминация, поради което причинната връзка между защитения признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация.

При липса на легална дефиниция на признака "лично положение", следва във всеки конкретен случай то да бъде установявано и доказвано. Различното третиране трябва да е свързано с притежавани или придобити качества на личността или вътрешноприсъщи признаци, за да се приеме, че се включва в законово защитения признак "лично положение". С., нито пред Комисията, нито пред настоящия съд е представила доказателства в какво се изразява посоченият от нея признак "лично положение".

По преписката не са събрани гласни доказателства, с оглед изясняване на въпроса дали е забелязано различно, по-неблагоприятно отношение към С., проявено, както от Ж., така и от К., още повече, че в становището на Ж. се посочва, че е останала „изумена“ след като се е запознала с жалбата, както и факта, че при сключен първоначално по взаимно съгласие срочен едногодишен договор, е получила шанс да остане на постоянен такъв, именно по времето на предходния директор на училището.

В подкрепа на горния извод на този състав на съда е и констатираното в становището на настоящия директор на ОУ „Панайот Волов“ – М. К., който посочва, че Г. С. е получила разрешение да ползва платен годишен отпуск по време на учебни занятия, за да бъде със семейството си по случай 60-годищния си юбилей през м.10.2020 г. и по негова инициатива е подписала декларация да запази своето работно място от 15.10.2021 г. до разрешение да упражнява длъжността старши учител начален етап, което е получила на 08.11.2021 г.

Анализът на нормите на чл.4 чл. 5, чл. 9 от ЗЗДискр и пар. 1, т. 1 и т. З от ДР на ЗЗДискр, налага извода, че за да се приеме, че е налице дискриминация и да се прехвърли доказателствената тежест на ответника да обори тази презумпция, е необходимо да съществуват доказателства, които създават обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. Коментира се вече, че за да е налице дискриминация не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране. Не всяко неравно третиране, а само това, което е основано на защитен признак, е дискриминация, поради което причинната връзка между защитения признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че именно защитеният признак е причината за неравното третиране.

Нито в административното, нито в съдебното производство са събрани доказателства, които да позволяват да се направи убедителен на пръв поглед извод, че спрямо жалбоподателя С. е извършена дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДиср. по признак "лично положение".

Що се отнася до квалификацията по признак "увреждане", съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Предвид посоченото по-горе по отношение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. и по аргумент от разпоредбата на §1 т.7 от ДР на ЗЗДискр., неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. А според §1 т.8 от ДР на ЗЗДискр. на основата на признаците по чл.4 ал.1 означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

Съгласно §1 т.1 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ "увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.

Видно от събраните в хода на административното производство частични медицински документи, спрямо инициатора на административното производство Г. С. липсва констатация налице ли е нарушаване в анатомичната структура и във физиологията по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗИХУ, което да обоснове извод за наличие на защитен признак "увреждане".

В решението на КЗД са развити объркани мотиви, тъй като, на първо място, изобщо не е коментиран въпросът за здравословното състояние на лицето – дали то действително попада в тази категория лица – такива с увреждания; на второ място, в насока „увреждане“ не се излагат никакви мотиви, а с едно изречение се посочва, че: „… не наличието на самата болест, а последиците, които тя има върху физическите, психическите, интелектуалните и сетивните способности на човека, са тези, които възпрепятстват неговото пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.“.

В този смисъл не са обсъждани и посочените по-горе жестове от страна на двамата директори на училището, с които са дали възможност на Г. С. да упражнява до момента на пенсионирането си пълноценно професията. Или иначе казано, липсват каквито и да било доказателства за дискриминационно отношение по признак увреждане по отношение на инициатора на административното производство пред КЗД.

В подкрепа на горното е и приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като коректна и безпристрастно изготвена, отговаряща изцяло на поставените задачи, и която е категорична, че Г. С. по никакъв начин не е била ощетена по отношение, както на определяне на ОМВ, така и по отношение на допълнителните финансови стимули, така, както са определени със ЗЗДискр, с КТД и вътрешните правила за определяне на работната заплата в ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив.

Всичко изложено до тук налага извода, че решението на КЗД е издадено при съществено нарушение на изискването за форма на акта: - същото е немотивирано, както и съдържа объркващи мотиви, по отношение квалифицирането на признаци „лично положение“ и „увреждане“, но и противоречиви по отношение диспозитива на решението. За съда остава неясно какви точно са били съображенията на специализирания административен орган, за да постанови решение по чл.65 т.5 от ЗЗДискр. (който гласи: „С постановеното решение заседателният състав установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение“) и в същото време, да установи, на основание чл.65 ал.1 от ЗЗДискр. допуснато нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.3 във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. спрямо директора на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, което възпрепятства и надлежния контрол за законосъобразност на изводите на КЗД по съществото на спора.

Недопустимо е в съдебното производство съдът да допълва мотивите на оспорения акт или да предполага каква е била действителната воля на неговия издател. Допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени от съда, тъй като КЗД, в качеството си на сезиран с жалба от Г. С. специализиран държавен орган, действа като юрисдикционен орган и е недопустимо страните да бъдат лишени от една инстанция по фактите и правото. Това налага решението да бъде отменено, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в общ размер от 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/, от които 1 700.00 ( хиляда и седемстотин) лв. – изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеният договор за правна защита и съдействие от 22.10.2024 г. и 460лв. – внесен депозит за изготвяне на ССчЕ.

Що се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото процесуално представително по делото от упълномощения адвокат (представляване във всички съдебни заседания, представяне на допълнителни доказателства), както и разпоредбата на чл.8 ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно последно сочената разпоредба, по дела по Закона за защита от дискриминация пред КЗД или съдебна инстанция адвокатското възнаграждение е в размер на 1500 лв.

Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, III състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Решение № 301/10.10.2024 г., постановено по преписка № 142/2022 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че директорът на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив е допуснал нарушение на забраната за дискриминация по чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признаците „лично положение“ и „увреждане“ спрямо Г. Б. С., при определяне на основното й месечно възнаграждение в периода 2019 – 2022 г. - нарушение по чл.14 от ЗЗДискр., както и е предписано, основание чл.76 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., на директора на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, М. К., в качеството му на представляващ работодател и ответна страна в производството, в едномесечен срок от постановяване на настоящото решение да предприеме ефективни мерки за преустановяване и отстранявани на визираните нарушение на Закона за защита от дискриминация, като в действията си за напред, от постановяване на решението да се съобразява със задълженията, произтичащи от разпоредбите на ЗЗДискр.

ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по наведеното в жалба на Г. Б. С. оплакване за наличието на дискриминация по чл.4 ал.3 във връзка с чл.4 ал.1 от ЗЗДискр..

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на директора на ОУ „Панайот Волов“ – Пловдив, направените по делото разноски в размер на 2160 лв. /две хиляди сто и шестдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.