РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Монтана, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20231600500312 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 357 от 01.08.2023 г., постановено по гр. дело № 647 по
описа за 2023 г. Районен съд-Монтана е осъдил А „П. и.“, БУЛСТАТ: *да
заплати на ЗЕАД „Б. В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *, сумата от 560,81 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета № *по описа
на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, на основание застрахователна полица №
*/19.07.2022 г. по имуществена застраховка „Б. К.С.“, за причинени
увреждания на застрахован лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *,
при ПТП реализирано на 18.12.2022 г. на път между с. *и с. *, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.03.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените в производството разноски в размер на 740,00
лева.
Така постановеното решение е обжалвано от А. „П.и.“, като в жалбата
се релевират доводи за неправилност. Твърди се, че съдът неправилно е приел
за доказани от ищеца механизма на ПТП, както и наличието на причинна
връзка между механизма и вредите. Поддържа се, че пътния участък, през
1
който е минал водача, е бил сигнализиран за наличие на неравности на
пътното платно. Сочи се, че от събраните доказателства не се доказва
наличието на противоправно поведение от страна на служителите на АПИ.
Твърди се, че писмените изявления на свидетеля пред застрахователното
дружеството не следва да се кредитират, предвид наличието на интерес от
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Излагат се доводи за
наличие на съпричиняване от страна на водача, изразяващо се в нарушение на
чл.20, ал.2 ЗДвП, като се сочи, че водачът е имал възможност да възприеме
препятствието, да намали скоростта и евентуално да го обкрачи. Съобразно
изложеното се иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да
отхвърли исковата претенция, като се присъдят направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез своя пълномощник адв. П. А., с който същата се
оспорва като неоснователна. Сочи се, че пътен знак А12 „Неравности по
пътя“ не указва наличието на дупки, а последните несъмнено представляват
препятствия на пътя, които следва да бъдат отстранени във кратък срок от
лицата стопанисващи пътя. Поддържа, че поставянето на пътен знак А12 не
освобождава Агенцията от задължението й по чл.47 от ППЗП да полага
системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на
пътя. В тази връзка се сочи, че не е поставен пътен знак Г11, който се поставя
пред препятствия на пътя, както и табела Т2, с която се обозначава
разстоянието до края на участъка с неравности. Излагат се твърдения, че
необозначената дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла
на чл.20, ал.2 ЗДвП. Предвид това се моли съдът да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и да се присъдят разноски.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, тъй като от
доказателствата се установява наличието на повреда на застрахован при
2
ищеца лек автомобил, която повреда е вследствие на ПТП, настъпило в
резултат наличието на препятствие на пътя – необезопасена и необозначена
дупка. В тази връзка съдът приел, че ответникът не е изпълнил задължението
си да поддържа пътната настилка в безопасно състояние и да обозначава чрез
табели и други маркировки образувалите се неравности и препятствия на
пътното платно, поради което го осъдил да заплати на ищеца претендираната
сума.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
На 18.12.2022 г., през тъмната част на денонощието, л.а марка „*“,
модел „*” с рег. № *управляван от Е. Д., се движел по път Е-79, като на мост
след с. *в посока с. *преминал през дупка, вследствие на което получил щети
по предна дясна джанта и задна дясна джанта.
От съдебно-автотехническата експертиза се установява, че 50 метра
преди моста е поставен пътен знак „А12“ – неравности и пътен знак ‚В26“ с
надпис „30“. Експертизата сочи, че вероятна причина за настъпване на ПТП е
навлизането с висока скорост в зоната на събитието, както и закъсняла
реакция на водача. В т.2 от заключението се установява, че е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите материални щети.
Експертизата установява, че действителния размер на причинените щети по
средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието е 560,81 лева.
От показанията на св. Е.Д. се установява, че на процесната дата е било
мокро и влажно. Твърди, че дупката, през която е минал, била дълбока и
пълна с вода и поради това нямало как да я види. По думи на свидетеля
участъкът е с много дупки и не позволява да се шофира с висока скорост.
След удара колата не могла да продължи на собствен ход, тъй като джантата
била много изкривена. Понеже нямал резервна гума, извикал хора от неговия
сервиз, за да я сменят на място. Свидетелят твърди, че към датата на
произшествието знак А12 не е бил поставен.
Видно от приложената Застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил
марка „*“, модел „*” с рег. № * се установява, че същата е сключена на
19.07.2022 г. и е валидна до 20.07.2023 г. Автомобилът е застрахован за
всички рискове по раздел „Каско“, клауза „Пълно Каско“. В т.6.3 от Общите
условия по застраховка „Каско Стандарт“, намираща се в Глава Трета
3
„Изплащане на обезщетение при частични повреди“, е записано, че за щети по
гумите, джантите и декоративни тасове на автомобила, в случаите когато
уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или
джанти в срока на действие на полицата.
От приложената Декларация за настъпване на застрахователно събитие
по полица „Каско Стандарт“ се установява, че на 18.12.2022 г. между с. *и с.
*Е.Д. управлявал лек автомобил марка „*“, модел „*” с рег. № *, като се
движел в тъмната част на денонощието и попаднал на необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени
материални щети по предна дясна джанта и задна дясна джанта. Свидетел на
събитието е и лицето Ю.Д., която е декларирала същите обстоятелства.
От приложеното Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“, отправено до застрахователя, се
установява, че органите на Пътна полиция не са уведомени, тъй като нямало
друг участник при настъпване на ПТП-то.
Изготвен е доклад по щета № *, видно от който се предлага
застрахователя да изплати обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на
560,81 лева. От приложеното платежно нареждане е видно, че същата сума е
заплатена на собственика на процесния автомобил.
На 08.02.2023 г. Застрахователят е изпратил Регресна покана до
Областно пътно управление – гр.*с искане да му бъде възстановена сумата от
560,81 лева.
На 02.03.2023 г. А. „П.и.“ е изпратила съобщение до застрахователя, с
което отказва заплащане по изпратената покана.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
Съгласно чл.410, ал.1, т.3 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50
от ЗЗД.
За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в
4
правата на застрахования, е нужно да се установят следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на валидно правоотношение по договор за
имуществена застраховка между увреденото лице и застрахователя; 2) в срока
на застрахователното покритие на договора и вследствие на противоправно
поведение на ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят
носи риска; 3) в изпълнение на договорното си задължение застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение за
причинените щети.
Приложените Застрахователна полица и Общи условия по застраховка
„Каско стандарт“ несъмнено установяват, че между увреденото лице и
„Б.В.И.Г.“ ЕАД е сключен валиден договор, който покрива щети нанесени по
гумите и джантите на автомобила, когато същите са нанесени в резултат
преминаване през дупки и неравности по пътното платно. По делото не е
спорно, че застрахователят е заплатил обезщетение на увреденото лице.
Спорните обстоятелства се свеждат до механизма на ПТП, наличието на
противоправно поведение от ответната страна и причинна връзка между
механизма на ПТП и получените вреди. В тази връзка съдът намира, че от
съдебно-автотехническата експертиза и показанията на св. Е.Д. се
установяват мястото на инцидента, преминаването на процесния лек
автомобил през налично препятствие (дупка) на пътя, както и наличието на
причинна връзка между настъпилия инцидент и нанесената вреда по джантите
на автомобила. Показанията на св. Д. следва да се кредитират, тъй като
същите са преки и обективни. Не може да се споделят доводите на
въззивника, че свидетелят е заинтересован, тъй като същият вече е получил
исканото обезщетение и изхода на настоящия спор не би оказал въздействие в
правната му сфера.
Безспорно е, че в случая се касае за ПТП, възникнало на участък от път,
който е част от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл.8, ал.2 от Закона
за пътищата (ЗП), републиканските пътища са изключителна държавна
собственост. Разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП регламентира, че
републиканските пътища се управляват от А. „П.и.“. В чл.29 и чл.30, ал.1 от
същия закон е вменено на Агенцията да осъществява дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища.
В чл.167, ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които стопанисват пътя, го
5
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по
него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
При така установената правна уредба, се налага изводът, че А. „П.и.“ е
проявила бездействие, изразило се както в неотстраняване препятствието
(дупка) на пътя, така и в липсата на обозначаването му по надлежния ред.
Съгласно § 6, т.37 от ДР на ЗДвП „Препятствие на пътя“ е нарушаване
целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. От
друга страна, чл.52, ал.1 от ППЗДвП гласи, че пътен знак „Г11“ следва да се
постави пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. В тази
връзка съдът намира, че в процесния участък е следвало да се постави пътен
знак „Г11“ пред дупката, което не е сторено от Агенцията. Наличието на
поставен знак „А12“ в случая е ирелевантно, тъй като същият касае
неравности на пътя. Наличието на дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. Доколкото се
касае за препятствие на пътя, необходимата сигнализация е поставяне на знак
„Г11“ пред дупката, като по този начин участниците в движението ще могат
да съобразят, че има препятствие по пътното платно, което ще могат да
заобиколят и продължат безопасно движението си. Също така, следва да се
отбележи, че Агенцията е бездействала, което в разрез с разпоредбата чл.3 от
ЗДвП, съгласно която лицата, стопанисващи пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. В случая пътят не е поддържан
в изправно състояние, а както се установи към датата на ПТП е липсвало и
сигнализация пред препятствието на пътя. По този начин, чрез своето
бездействие, Агенцията не е осигурила сигурно предвижване на моторните
превозни средства в процесния участък.
На следващо място, съдът намира, че доводите за наличие на
съпричиняване са неоснователни, тъй като заключението на вещото лице не
установява категорично с каква скорост се е движел процесния автомобил, а
единствено излага предположение (вероятност). Освен това от свидетелските
показания се установи, че процесния участък не позволява движение с висока
6
скорост. Предвид това, съдът не кредитира експертизата в тази й част, а дава
вяра на свидетелските показания. Действително ,разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП вменява задължение на водачите на пътни превозни средства при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие, като същите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая, обаче, не може да се приеме, че водачът на увредения
автомобил е нарушил цитираната разпоредба, тъй като няма събрани
доказателства в тази насока. Възражението за съпричиняване следва да се
докаже от страната, която го е въвела. По делото няма данни с каква скорост
се е движел увредения автомобил, а отделно от това липсата на сигнализация
за препятствие по пътя е поставила водача в невъзможност да узнае, че има
препятствие (дупка) в този участък. Не може да се пренебрегне фактът, че
дупката е била запълнена с вода, което допълнително затруднява водача на
автомобила да съобрази, че има препятствие на пътя, както и че ПТП-то се е
случило в тъмната част на денонощието. Изложените констатации в
експертизата досежно пътните условия, са противоречиви и взаимно
изключващи се, тъй като в експертизата е посочено „сухо, мокро, заледено
платно“ (л.66 от делото при МРС). По тези причини съдът кредитира
единствено показанията на св. Д., които са преки и безпротиворечиви.
Гореизложеното води до извода, че повредата на лекия автомобил е
настъпила в резултат на неизпълнение на задълженията на А. „П.И.“ за
поддържане на пътя в изправно състояние и поставяне на сигнализация при
наличие на препятствия по него. Причинната връзка между настъпилото ПТП
и причинените вреди несъмнено се установява от съдебно-автотехническата
експертиза, която следва да бъде кредитирана в тази част като обективна.
Поради тези съображения предявеният иск се явява основателен, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, А „П.И.“ следва
да заплати на „Б.В. И.Г.“ ЕАД направените разноски пред въззивното
производство в размер на 400,00 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 357 от 01.08.2023 г. на Районен съд-
Монтана, постановено по гр. дело № 647/2023 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. „П.И.“, БУЛСТАТ: *, със седалище: гр. *, бул. „*“ №* да
заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр. *, р-н „*“, пл. „*“ № * сумата от 400,00 лева, представляваща направени
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8