Р Е
Ш Е Н
И Е №260003
гр. Шумен, 07.01.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2.
мл.с. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа
докладваното от съдия
Т. Димитрова в.гр.д. № 468 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
въззивна жалба на С.И.Т. ***, действаща чрез пълномощника адв. М. М. от ШАК,
срещу решение № 215/06.10.2020 г. по гр.д. № 20203620100902/2020 г. по описа на
НПРС, с което е отхвърлена молбата й за издаване на заповед за защита от
домашно насилие срещу В.С.В. и е осъдена да заплати на ответницата деловодни
разноски в размер на 150.00 лева, както и държавна такса в размер на 25.00
лева.
Жалбоподателката намира
решението за неправилно по съображения, изложени в жалбата й, поради което моли
въззивният съд да го отмени.
В срока по чл.17, ал.4 от ГПК, въззиваемата В.С.В. не е депозирала отговор. В съдебно заседание
пълномощникът й адв. Б. И. от ШАК оспорва жалбата като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е неоснователна, поради следното:
Делото е образувано по искова
молба на жалбоподателката срещу въззиваемата, в която се излагат твърдения, че
ищцата и ответницата – нейна майка живеят в едно домакинство, съвместно с със
сина на ищцата и сестра й. Отношенията между двете били изключително влошени по
вина на ответницата и ищцата била подложена на непрекъснат психически тормоз и
лошо отношение от страна на майка си. На 05.08.2020 г. ответницата скрила
контакта като казала, че го няма, а малко след това ищцата го видяла в ръцете й.
Това било с цел ответницата да създаде трудности на ищцата и да влязат в
конфликт, като веднага се започнало с клетви и обиди. На същата дата
ответницата изляла пенлива течност в декоративното езерце на ищцата в градината
с живи цветя, с цел да й унищожи цветята. На 07.08. - 08.08.2020 г. ищцата
напълнила вода от чешмата, а ответницата дошла и я изгонила оттам като й казала
„ Ти нямаш работа тук, не си плащала вода, за да пълниш бутилка от 2 литра „ и
започнала пак клетви и наричания по повод на това, че ищцата искала да я скара
с нейни роднини от С., от рода на „ Ти маймуно мръсна, само ходиш да правиш интриги
„. На 10.08.2020 г. ответницата влязла във външната тоалетна и оттам, както
била в тоалетната замерила ищцата с бутилка от омекотител. След като не могла
да я уцели, ищцата отишла и върнала бутилката и пак станал скандал. На
20.08.2020 г. ответницата разхвърляла царевична шума по столове и маси в
градината, която ищцата ползвала. Същия ден ответницата хвърлила бутилка сок „ Д.„
на улицата между двете граници на съседите, с цел да ги скара с ищцата и да й
припише, че тя го е направила. На 23.08.2020 г. ответницата смела боклука от
улицата пред вратата на съседите като им обяснила, че го е смела ищцата, с цел
да й създаде конфликт с тях. На
28.08.2020 г. ответницата изхвърлила чашка от кафе върху изкуствената трева в
двора. Въз основа на изложените факти, ищцата е поискала от съда да издаде
заповед за защита от домашно насилие срещу ответницата, по силата на която да я
задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие над ищцата и да
посещава специализирани програми, като й наложи глоба в размер, предвиден от
закона и я осъди да й заплати извършените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответницата е оспорила исковата молба като изцяло неоснователна и е поискала от
съда да отхвърли предявения иск и осъди ищцата да й заплати извършените по
делото разноски.
С обжалваното решение
съдът е отхвърлил молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие против
въззиваемата, чрез налагане на мерките задължаване на извършителя да се
въздържа от домашно насилие и да посещава специализирани програми и е осъдил
ищцата да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева, както и направените от
ответницата разноски по делото, в размер на 150.00 лева.
Решението се обжалва
изцяло от ищцата, по съображения за неправилност.
След проверка по реда на
чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и
допустимо.
По същество, се установи
следното: Молбата за защита от домашно насилие е предявена от лице по чл.8, т.1
от ЗЗДН, в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и е придружена от
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която пострадалата заявява под страх от
наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, че срещу нея е бил
извършен акт на домашно насилие от страна на майка й В.С.В.. Изложеното е
основание разглежданата молба да се приеме за депозирана в срок и процесуално
допустима.
По делото е приложена декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН, в която ищцата декларира, че спрямо нея е било упражнено домашно
насилие от страна на ответницата, без да сочи конкретните актове на насилие,
вида им и времето на осъществяването им.
Представено е и
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.08.2020 г.
по преписка вх. № 3488/2020 г. по описа на ШРП, образувана по жалба на ищцата с
изнесени в нея данни за извършено от ответницата престъпление от общ характер.
По делото е разпитан Д.Д.Ж.,
който твърди, че познава страните от дълго време като техен съсед и е бил
свидетел на „ всичките им разправии „. Виждал е как, когато ищцата направи
нещо, ответницата го разваля след нея. Например бил е очевидец, че ответницата развалила
направеното от ищцата озеленяване на улицата. Виждал е и, че ответницата реже насажденията, че смита боклуците и ги
хвърля от страната на съседите. Преди месец видял как ответницата отчупила
издънка и я хвърлила пред неговата врата. Също така е чувал ищцата да крещи,
като според него причината е ответницата, която я предизвиквала. Заявява, че не
е чувал двете жени да си разменят обиди, но ищцата му е споделяла, че майка й я
кълне.
Разпитаният свидетел С.С.С.,
съжителстващ на семейни начала с ищцата заявява, че през последния месец ответницата
постоянно тормозела ищцата като хвърляла кофички от кафе на изкуствената трева,
както и листа и шума на стола в градината, на който той сядал да си пие кафето,
и я кълняла. Присъствал е и на инцидент, при който, докато била във външната тоалетна ответницата замерила ищцата
със шише от омекотител. Виждал е ответницата редовно да насмита боклук към
съседката баба Ж., както и да хвърля бутилки от безалкохолна напитка „ Д.„,
която той употребявал към имота на
съседа А., като счита, че това е било с цел да бъдат злепоставени с
ищцата пред съседите им.
Разпитаната свидетелка Б.Г.П.заявява, че е съседка на страните и не
може да прецени какви са взаимоотношенията помежду им, тъй като не е виждала
ищцата и ответницата да викат или да се карат на улицата, а какво става в дома
им не може да каже.
Свидетелката Ж. А.Т.,
съседка на страните заявява, че до преди година отношенията между ищцата и
ответницата били много добри. След като направили уличната ограда, от дома им
започнали да се чуват крясъци от ищцата, като свидетелката не могла да установи
към кого са били насочени и причината за тях. Не е имала пререкания с ищцата
или ответницата и не ги е чувала „ да се разправят „. Не е виждала ответницата
да мете на улицата, нито в къщата на страните да има шума. Веднъж видяла бастуна
на ответницата хвърлен на улицата, но не могла да разбере причината. Разказва
за случай, при който, на излизане от дома на ищцата, която я повикала да види
пропадналата септична яма в двора им, била напсувана и заплашена от съжителя й.
Въз основа на съвкупната
преценка на посочените доказателства, съдът достига до следните изводи от
правна страна:
Законът за защита от домашното насилие урежда ред за защита на лица
пострадали от домашно насилие. Според чл.2, ал.1 от ЗЗДН като домашно насилие
се квалифицира всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Лицето, което иска да му бъде
предоставена защита по реда на ЗЗДН дължи да установи в съдебното производство,
при условията на пълно и главно доказване, твърдения акт на насилие, неговия
вид, място и дата на извършване, както и извършителят на деянието и неговата
вина. Законът позволява доказването на посочените факти да се извърши
посредством всички предвидени в ГПК доказателствени средства, както и с
посочените в чл.13, ал.2 писмени доказателства, като допуска, когато няма други
доказателства, съдът да издаде заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3.
В настоящия случай от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извод за наличие
на влошени отношения между страните, по повод на които всяка приема с
подозрение и като насочени срещу нея в негативна посока действията на другата. От доказателствата
обаче не се установи по категоричен начин, че ответницата е извършила описаните
от ищцата актове на домашно насилие спрямо нея, а именно:
По делото не са събрани
каквито и да било данни и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не се съдържат
такива относно двата инцидента на 05.08.2020 г. и инцидента на 07.08.2020 г..
По отношение на
инцидентите на 10.08.2020 г., 20.08.2020 г., 23.08.2020 г. и 28.08.2020 г.,
свидетелят С.заявява, че е бил очевидец на събития, идентични с описаните от
ищцата, но не сочи точно кога са се случили, което препятства възможността за
установяване на един от обективните признаци на деянията, особено като се има
предвид, че, според показанията на сочения свидетел подобни инциденти между
майката и дъщерята били ежедневие и някои от описаните, като напр. изхвърлянето
на смет и бутилки пред съседите от ответницата са се повтаряли нееднократно. В
тази връзка следва да се отбележи също, че описвайки действията на ответницата
по повод на горните случки свидетелят предполага, че те са били осъществени от нея
с цел да злепостави ищцата пред съседите им, но не сочи конкретни факти, от
които може да се направи обоснован извод за това. Освен това, следва да се има
предвид, че показанията на свидетеля се опровергават частично от показанията на
свид. Т., което, заедно с факта, че свидетелят съжителства на семейни начала с
ищцата е основание за съда да не кредитира показанията му като напълно безпристрастни.
Свидетелят Ж. заявява, че е виждал ответницата да изхвърля смет и клони пред
съседите, но не конкретизира кога е станало това и по какъв начин действията на
ответницата са засегнали ищцата. Твърди и, че е чувал ищцата да крещи, но само
предполага, че виковете й са били отправени към ответницата. Относно твърдените
от ищцата инциденти в периода 10.08. – 28.08.2020 г. не се съдържат данни и в
изцяло бланкетната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, представена от нея.
В съответствие с
изложеното, настоящата инстанция приема за недоказани твърдените от ищцата
актове на домашно насилие, осъществени спрямо нея от страна на ответницата,
което е предпоставка предявената молба
за защита да се отхвърли като изцяло неоснователна.
Поради изложените мотиви,
съдът намери, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
На въззиваемата не се
дължат разноски във въззивното производство, поради липса на доказателства за
извършване на такива.
Дължимата от жалбоподателката
на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН е внесена предварително.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 215/06.10.2020 г. по гр.д. № 20203620100902/2020 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.