Р Е Ш Е Н И Е
№ ............ /……………….2016 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ. С.
АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 2085 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 3427/30.09.2016
г., постановено по гр.д. № 8310/2016 г. по описа на Районен съд – Варна, са
отхвърлени предявените от Л.Н.Н. срещу Целодневна детска градина № 3 „Детско
градче” – Варна, представлявана от А.С.В. – директор, искове за признаване на
уволнението на ищеца със Заповед № 336/14.06.2016 г. на директора на Целодневна
детска градина № 3 „Детско градче” – Варна за незаконно, неговата отмяна и
възстановяване на предишната работа, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на Целодневна детска градина
№ 3 „Детско градче” – Варна сумата от 240 лева, представляваща заплатено от
ответника възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца Л.Н.Н., чрез пълномощника му адвокат
Ю.Г., в която е направено искане за отмяна на същото като неправилно, като
вместо това предявените искове бъдат уважени и претендираните за двете съдебни
инстанции разноски присъдени в полза на въззивника. Посочено е, че обжалваното
решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, като първоинстанционният съд не
е обсъдил всички събрани доказателства и доводи на Л.Н.Н.. Твърди се, че съдът
не е осъществил контрол относно съответствието между извършеното от последния
нарушение и наложеното му дисциплинарно наказание, като нарушението не може да
се квалифицира като тежко, поради липсата на настъпили вредни последици от него
за работодателя, както и поради отсъствието на други дисциплинарни нарушения и
наказания на жалбоподателя от момента на постъпването му на работа. Във
въззивната жалба се сочи още, че не е установено по делото Л.Н.Н. да е проявил
неуважение към представляващата работодателя при водения с нея на 05.05.2016 г.
на висок тон разговор.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който се навеждат доводи, че
решението е правилно и законосъобразно. Посочено е, че от събраните по делото
доказателства се установява неизпълнение от страна на жалбоподателя на
възложените му от работодателя неотложни задачи, включени в задълженията му по
длъжностна характеристика, както и че на същия са предоставени парични средства
за закупуване на необходимите резервни части. Твърди се, че отказът на
работника да изпълни задълженията си е безспорен израз на неуважение към
работодателя. Отговорът на искова молба съдържа искане за отхвърляне на
въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
направените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. По същество същата
се явява основателна.
Съгласно чл. 269 въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но
по същество неправилно.
Пред първата съдебна инстанция производството
е започнало по предявени от ищеца Л.Н.Н. искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, а именно за признаване за незаконно и
отмяна на уволнение, обективирано в Заповед № 336/14.06.2016 г.
на директора на Целодневна детска градина № 3 „Детско градче” – Варна, и за
възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност. В исковата
молба се твърди, че ищецът работил в Целодневна детска градина № 3 „Детско
градче” – Варна на длъжност „работник ремонт и поддръжка”, като с процесната
заповед му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, считано от
14.06.2016 г. Посочено е, че при издаване на заповедта са допуснати съществени
нарушения на процедурата и по същество, като от ищеца не са извършени тежки
нарушения на трудовата дисциплина, обуславящи наложеното дисциплинарно
наказание. Ищецът е претендирал направените пред първоинстанционния съд
разноски.
В подадения отговор на искова молба
ответникът е изразил становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ се твърди, че Заповед № 336/14.06.2016 г. на директора
на Целодневна детска градина № 3 „Детско градче” – Варна е в съответствие с
изискванията на чл. 195 КТ, както и че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, поради което възраженията в исковата молба са неоснователни. По отношение
на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, като акцесорен спрямо първия иск, е
посочено, че също е неоснователен. Прието е, че липсват основания за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на ищеца на
прекратеното му трудово правоотношение.
Настоящият съдебен
състав, като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните,
че въззивникът е полагал труд по трудово правоотношение с Целодневна детска
градина № 3 „Детско градче” – Варна, с ново наименование Детска градина № 24
„Детско градче” – Варна, на
длъжността „работник
ремонт и поддръжка”.
Видно от представената
по делото длъжностна характеристика, с която Л.Н.Н. се е запознал, основните му трудови задължения са
свързани със своевременно извършване на ремонтни работи, нужни в детската
градина; недопускане на аварии и други критични ситуации, касаещи задълженията
му; отзоваване незабавно и във възможно най-кратък срок за решаване на
възникнали проблеми; извършване на ВиК работи; закупуване по нареждане на директора
на необходимите ремонтни части. В длъжностната характеристика е посочено, че заеманата
от работника длъжност е пряко подчинена на директора, като работното време
продължава от 07:00 до 15:30 часа.
В съставения Констативен протокол № 5/05.05.2016 г. са
отразени констатациите на директора на Целодневна
детска градина № 3 „Детско градче” – Варна относно случилото се на същата дата. В същия е посочено, че в срок до
09.05.2016 г. Л.Н.Н. следва да даде писмено обяснение, както и че ще му бъде наложено
дисциплинарно наказание. Въз основа на констативния протокол е съставена и
Заповед № 266/09.05.2016 г., съгласно която на работника е наредено в рамките
на същия ден да даде обяснения. С писмено обяснение вх. № 270/09.05.2016 г. въззивникът
е изложил становището си относно причините за неизпълнение на дадените му от
представителя на работодателя нареждания.
Видно от Заповед № 283/20.05.2016 г. на директора на Целодневна
детска градина № 3 „Детско градче” – Варна, от Л.Н.Н. са изискани писмени обяснения, на
основание чл. 193, ал. 1 КТ, във връзка с открита процедура по налагане на
дисциплинарно наказание, като са описани твърдените нарушения на трудовата
дисциплина. С писмено обяснение вх. № 313/27.05.2016 г. въззивникът отново е
обосновал отказа си да изпълни дадените му на 05.05.2016 г. разпореждания, като
е отрекъл в хода на проведения с директорката разговор да е злоупотребил с
нейното доверие или да е уронил доброто име на детското заведение.
От Заповед №
336/14.06.2016 г. на директора
на Целодневна детска градина № 3 „Детско градче” – Варна се установява, че във връзка с описаните в същата
нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 05.05.2016 г. и квалифицирани
съгласно разпоредбите на чл. 126, т. 9, предл. 1 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и
чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ като тежки, на Л.Н.Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Със
Заповед № 339/15.06.2016 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено
трудовото правоотношение на същия, считано от 15.06.2016 г., поради уволнение.
От
показанията на свидетеля И. М. се установява, че е имало разпределение на работата между него и Л.Н.Н., като последният обслужвал разливочната и кабинета на
медицинските сестри. Свидетелят твърди, че на 05.05.2016 г. в тези две
помещения е имало течове, както и че от директорката разбрал, че ищецът е
отказал да извърши възложената му работа във връзка с тяхното отстраняване.
Сочи, че малко след това чул двамата да си говорят на висок тон, като въззивникът
заявил, че има права, а Директорката, че освен права, последният има и задължения.
Свидетелят не е чул разговарящите да са отправяли обидни думи един към друг.
Заявява, че на 05.05.2016 г. бил втора смяна – от 09:00 до 17:30 часа, поради което на него били дадени пари, за да
купи необходимите резервни части, като около 18 часа на същия ден ги набавил.
Закупуването на същите се установява и от представените по делото Фактура №
60138/05.05.2016 г., ведно с Фискален бон за сумата от 18 лева и Фактура №
**********/05.05.2016 г., ведно с Фискален бон за сумата от 4,70 лева. Свидетелят
М. сочи, че през първия работен ден след празничните дни – 09.05.2016 г.
монтирал закупените резервни части. На свидетеля не е известно дали на Л.Н.Н. са били дадени
пари за закупуване на въпросните резервни части. Сочи, че вредни последствия от
по-късното монтиране на същите не е имало.
Свидетелката В. Г. в показанията си заявява, че на
05.05.2016 г. била на работа и чула водения на висок тон разговор между Л.Н.Н. и директорката.
Това, което е запомнила като конкретни изявления на двамата е, че въззивникът
заявил, че има права, а директорката В. му отговорила, че освен това той има и
задължения.
Съдът, като прецени посочените свидетелски показания съгласно
разпоредбата на чл. 172 , намира, че следва да даде
вяра на същите,
доколкото те
са еднопосочни, житейски логични и същевременно се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
От правна страна въззивният съд намира следното:
Тежестта на доказване на законността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” носи
ответникът по настоящото дело - Целодневна детска градина № 3 „Детско градче” –
Варна, с ново наименование Детска градина № 24 „Детско градче” – Варна. При
налагане на
съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира
противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението, съгласно чл. 189, ал. 1 . Законосъобразното
развитие на
процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който
да обезпечи и правото на
защита на наказания
работник, както предписва разпоредбата на чл. 193, ал. 1 .
Съгласно
чл. 195, ал. 1
КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Чрез очертаване на
фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява
защитата на
работника или служителя по отношение на
конкретното нарушение на трудовата
дисциплина, а от друга страна, се определя предметът на съдебния контрол за
законосъобразност,
в случай на
съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание.
Видно
от Констативен протокол № 5/05.05.2016
г., Заповед № 266/09.05.2016 г. и Заповед № 283/20.05.2016 г. от въззивника са
изискани обяснения относно описаните в същите нарушения на трудовата
дисциплина, извършени на 05.05.2016 г., като с писмено обяснение вх. №
270/09.05.2016 г. и писмено обяснение вх. № 313/27.05.2016 г. такива са дадени
от Л.Н.Н.. По този начин е спазена процедурата, предвидена
в чл. 193 .
Наказанието
за описаните
нарушения на трудовата дисциплина
е наложено в преклузивния срок
по чл. 194, ал.
1 КТ.
От
показанията на свидетеля М. се установява, че на 05.05.2016 г. Л.Н.Н. отказал да
изпълни възложената му от директорката работа във връзка с възникналите течове.
Освен това, от заявеното от М. и от свидетелката Г. става ясно, че на същата дата
директорката и въззивника говорили на висок тон помежду си, без обаче да са
отправяни обидни думи между тях.
Същите обстоятелства се
изясняват и от дадените от Л.Н.Н. обяснения,
обективирирани в Писмено обяснение вх.
№ 270/09.05.2016 г. и Писмено обяснение вх. № 313/27.05.2016 г. От
същите се установява, че
посочените от свидетелите факти са се осъществили в обективната действителност
по начина, по който са възпроизведени от тях, доколкото в обясненията си въззивникът е
посочил, че действително е отказал да
изпълни разпореждането на директорката за закупуване и монтиране на резервни
части във връзка с течовете в помещенията, за които той отговаря, но отказът се
е дължал на неговата преценка, че до края на работното му време – скоро след
даване на разпореждането, е обективно невъзможно същото да бъде изпълнено. По
отношение на проведения на висок тон разговор изразява съжаление, ако същият е
възприет като некоректен, но счита, че по никакъв начин не е злоупотребил с
доверието на директорката и не е уронил доброто име на детското заведение.
Обектът
на дисциплинарното нарушение се определя не от това, което работникът
извършва, а от това, което той е бил длъжен да извърши,
съгласно сключения между него и работодателя трудов договор,
респективно съгласно отредените за съответната длъжност трудови функции. Фактическият състав на нарушението „неизпълнение на възложената работа" може да бъде осъществен както с
бездействие, когато работникът не изпълнява задълженията, включени в трудовата му
функция, така и с действие - когато същият работи не това, което му е възложено
или следва от характера на определената работа. В този смисъл, всяко виновно неизпълнение на трудовите
задължения на работника съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с
неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл. 190, ал. 1, т. 4
КТ
- злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и
работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице,
когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил
преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието
на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие, както и когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено.
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установи, че на процесната дата 05.05.2016 г., около 13,35 часа,
представляващата работодателя госпожа В. е разпоредила на въззивника да закупи
резервни части и да отстрани възникналите в разливочната и кабинета на
медицинските сестри течове, като същият отказал да изпълни разпореждането, тъй
като преценил, че до края на работното си време няма да успее да набави
необходимите резервни части, съответно да поправи възникналите повреди.
По отношение на релевантните факти към описаното в Заповед
№ 336/14.06.2016 г. нарушение по чл. 126, т. 9 КТ, то
същите са свързани с установения по делото като проведен разговор между Л.Н.Н. и директорката като представляваща работодателя. Същият
е бил на висок тон, по повод на неизпълнението на дадените от последната на
работника разпореждания да извърши необходимите ремонтни работи в две от
помещенията на детското заведение.
В този смисъл, налице са нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ, извършени от въззивника на процесната
дата, по начина, по който те са описани в процесната Заповед
№ 336/14.06.2016 г.
Настоящият съдебен състав намира обаче за основателен
доводът във въззивната жалба,
че наказанието е наложено в нарушение на разпоредбата на чл. чл. 189, ал. 1 КТ.
Съгласно същата, работодателят е длъжен
да направи преценка на
конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при какви
обстоятелства, какви са били подбудите на нарушителя. Тежестта на дисциплинарното нарушение
се определя и с оглед характера на изпълняваната работа, и обстоятелството дали на работника
са възложени и трудови функции по управление и контрол при изпълнение на работата, тоест такива, сочещи на оказано от
работодателя по-високо доверие и свързани с по-висока степен на отговорност. Следва да се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли или могат
да повлияят върху дейността и доброто име на работодателя. Само
когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко, може да се наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение”.
Посочената преценка на работодателя относно тежестта на
извършеното дисциплинарно нарушение подлежи на съдебен контрол. В случая, при индивидуализиране
на субекта на дисциплинарното
нарушение и на неговото противоправно деяние
следва да се вземе предвид обстоятелството, че Л.Н.Н. е бил непосредствено подчинен на директорката на детското заведение, която му е дала
разпореждане за извършване на работа, включена в длъжностните му задължения. В
същото време, въззивникът не е имал ръководни функции или правомощия да
организира и управлява трудовия процес в същото, неизпълнението на които би довело до тежки последици. Отказът да закупи необходимите за отстраняване на
течовете резервни части и да ги монтира е бил обусловен от преценката му за
времето, което ще му бъде необходимо, да извърши възложеното. При работно време
на процесната дата от 07:00 до 15:30 часа Л.Н.Н. е счел, че за остатъка от същото след даване на
разпореждането около 13,35 часа е невъзможно същото да бъде изпълнено. Освен
това, не се установи по делото на въззивника да са предоставени парични
средства от директорката за закупуването на резервните части, поради което и за
него не е възникнало задължение да изпълни даденото му разпореждане.
От друга страна, от
събраните по делото гласни доказателства не се установява извършеното от въззивника нарушение на трудовата дисциплина да е
довело до влошаване на работата в Целодневна детска градина № 3 „Детско
градче” – Варна, с ново наименование Детска градина № 24 „Детско градче” – Варна. Независимо,
че резервните части са били закупени от свидетеля М. още на 05.05.2016 г. около
18 часа, то същите са били монтирани от последния не веднага, а в първия
работен ден след празничните дни – 09.05.2016 г. Според М., за времето до
отстраняване на повредите не са настъпили никакви вредни последици.
По отношение на проведения разговор между въззивника и директорката,
то безспорно се установи по делото, че същият се е водил на висок тон и от
двете страни и е бил по повод на отказа на Л.Н.Н. да изпълни разпореждането на В.. Между двамата обаче не
са разменяни обидни изрази, а това поведение на въззивника в никакъв случай не
може да бъде определено като възползване от служебното му положение с цел извършване на действия,
компрометиращи оказаното му доверие или извличане на имотна облага.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че извършените нарушения безспорно съставляват виновно неизпълнение на установената от
работодателя трудова дисциплина, но същите не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение". Същото
се явява несъразмерно тежко в сравнение с конкретните характеристики на поведението на Л.Н.Н., както и на неговата личност, с оглед на липсата на
извършени други дисциплинарни нарушения от него от момента на постъпването му
на работа при същия работодател.
Въз
основа на тези
правни съображения съдът приема, че наложеното дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно. Доколкото крайният извод на настоящата инстанция не съвпада с този
първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго такова,
с което да се отмени наложеното дисциплинарно наказание „уволнение" .
При този изход на
делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на въззивника
следва да се присъдят разноските за двете
съдебни инстанции. Ответникът, настоящ въззиваем, е
направил възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и в двете инстанции.
Така направеното възражение е основателно, доколкото делото не се отличава нито
с фактическа, нито с правна сложност, а производството и пред двете инстанции е
приключило в рамките на едно съдебно заседание. Поради това, съдът намира, че
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 200
лева е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед на извършената от
неговия процесуален представител работа. Същото следва да се редуцира до размер
на 400 лева за всяка от двете съдебни инстанции, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Съгласно
разпоредбата на чл.
280, ал. 2, т. 3
не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ и по искове за трудово
възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лева В конкретния случай,
както бе посочено по-горе, са
предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които попадат в обхвата на изрично посочените
искови претенции, чиито
въззивни решения подлежат на
касационен контрол. Предвид
изложеното,
настоящото решение подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд.
Мотивиран
от горното,
Окръжен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 3427/30.09.2016
г., постановено по гр.д. № 8310/2016 г. по описа на Районен съд - Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Л.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, обективирано в Заповед
№ 336/14.06.2016 г. на директора
на Целодневна детска градина № 3 „Детско градче” – Варна, с ново наименование Детска градина № 24 „Детско градче” – Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Никола Симов” № 6, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Л.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***
на заеманата преди уволнението длъжност - „работник ремонт и поддръжка” в Целодневна детска
градина № 3 „Детско градче” – Варна, с ново наименование Детска градина № 24
„Детско градче” – Варна, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
Целодневна детска градина № 3 „Детско градче” – Варна, с ново наименование Детска градина № 24
„Детско градче” – Варна, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление град Варна, ул. „Никола Симов” № 6, представлявана от А.С.В.
– Директор, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата от общо
800 лева, от която 400 лева – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство и 400 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
намалени от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК
до установения в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет,
размер.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от 05.12.2016 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.