Р Е Ш Е Н И Е № 260171
ПЛОВДИВ 07.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XIX-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МАЯ КРУШЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 739 по описа за 2019 година и констатира
следното:
Предявени са обективно съединени искове от П.П.Т.,
ЕГН **********,**** със съдебен адрес:*** – адв.Р.П. против ЗД“УНИКА“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Уилям Гладстон“ 5 с правна
квалификация чл.226, ал.1 КВ – отм. /обн. ДВ 103/23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г., отм. 01.01.2016 г./.
Твърди се, че на 14.11.2006 г. П.Т. е пътувал в лек автомобил „Рено Еспейс“
РВ *** ВА, управляван от И.Л.. При предприета маневра „завой наляво“ последвал
сблъсък между управлявания от Л. автомобил „Рено Еспейс“ РВ **** ВА и автобус
„Сетра“ РВ **** ХН. При настъпилото ПТП на ищеца са причинени средна телесна
повреда, изразяваща се в тежък кръвоизливен шок, довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, счупване на лява бедрена кост, довело
трайно затруднение движението на левия долен крайник и счупване на четвърта
дланова кост на лява ръка, довело до трайно затруднение на движението на левия
горен крайник.
Със Споразумение, обективирано в Протокол от 16.03.2011 по НОХД 3063/2010
г. на Окръжен съд – Пловдив, И.Л. се признава за виновен в това, че на
14.11.2006 г. при управление на лек автомобил „Рено Еспейс“ РВ **** ВА е нарушил
правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на повече от едно лице и
средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на ищеца П.Т..
Към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „Рено
Еспейс“ РВ **** ВА е сключил с ответника ЗК“УНИКА“ АД договор по риска „Гражданска отговорност“.
За първоначалните увреждания ответникът е изплатил обезщетение на ищеца.
В резултат на първоначалното счупване на бедрената кост на левия крайник на
ищеца се е скъсявал и скъсяването е достигнало 4 см, което усложнение не е било
обезщетявано от застрахователя. Същевременно това усложнение създава
изключителни болки и дискомфорт на
ищеца, значителни двигателни затруднения, които
се увеличават и затрудняват ежедневието на ищеца. Наличието на скъсяване
става причина за последващо лечение и допълнителни значителни болки – през 2017
г. ищецът е провел допълнително оперативно лечение, от което е търпял
допълнителни физически и морални болки и страдания, за които не е бил
обезщетяван. Допълнително проведеното лечение и търпените от ищеца болки се
изразяват в следното: поради значително затруднение при ходене ищецът е
хоспхитализиран за коригираща остеотомия на ляво бедро в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ - Плевен, където е провел допълнително лечение за периода 24.04.2017
г. - 09.05.2017 г. На 02.05.2017 г. е извършена коригираща валгизираща
остеотомия на нивото на предшестващото счупване и абсолютно удължаване с 1.5
см, чрез което се постига изравняване на дължината на долните крайници. От посочената
операция ищецът е търпял интензивни болки и страдания, затруднения при
придвижването, които се проявяват и до настоящия момент. Първоначално ищецът е
бил на постелен режим, а след изписването му от болничното заведение,
придвижването му се е извършвало с помощна на патерици. На 19.03.2019 г. ищецът
е приет за допълнително лечение за удължаване на оперирания ляв долен крайник в
болница в Република Турция, при която дистално е заключен интрамедуларен пирон
с два заключващи винта по 5 см и поставен външен фиксатор. За извършената
оперативна интервенция в болнично заведение в Република Турция „Асик Маалеси“
ищецът е заплатил по банков път на 09.01.2019 г. сумата 65 880 турски лири или
10 800 евро, представляващи левовата равностойност на 21 122 лв, които се
явяват имуществена вреда – разход за допълнително извършената операция за
настъпили от ПТП от 14.11.2006 г. ПТП усложнения. В резултат на счупването на
лявото бедро ищецът е започнал да
получава болки в кръста, които през 2015 г. се усилват и с извършени
изследвания на 29.07.2019 г. се констатира пропадане на прешлен. Това
допълнително усложнение налага постъпването на ищеца в МБАЛ „Раковски“, където
се установява, че пряка последица от счупването на бедрената кост е увреждане
на Л5 коренче вдясно, както и посттравматично скъсяване на трета, четвърта и
пета метакарпални кости на лява длан.
Доколкото разходите за лечение и търпените от ищеца физически болки и
страдания са непосредствена последица от настъпилото увреждане при ПТП от
14.11.2006 г. се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца следните суми:
-сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително настъпилите
усложнения, изразяващи се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 см, ведно с
обезщетение за забава от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане;
-сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
проведеното оперативно лечение от
02.05.2017 г. и произтеклите от него болки и страдания, изразяващо се в
коригираща остеотомия на нивото на предшестващото счупване и абсолютно удължаване
с 1.5 см, ведно с обезщетение за забава от 02.05.2017 г. до окончателното
изплащане;
-сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
проведеното оперативно лечение от 19.03.2019 г. и произтеклите от него болки и
страдания, изразяващи се в дистално заключване на интрамедуларен пирон с два
заключващи винта по 5 см и поставяне на външен фиксатор за удължаване на ляв
долен крайник, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2019 г. до окончателното
изплащане;
-сумата 21 122 лв, представляваща левовата равностойност на
10 800 евро или 65 880 турски
лири, съставляващи заплатени разходи за оперативна интервенция за удължаване на
скъсен долен крайник, ведно с обезщетение за забава от 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане;
-сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
настъпили увреждания, изразяващи се в увреждане на Л5 коренче вдясно и
пропадане на Л5 прешлен /дегенеративни изменения/ от счупване на ляво бедро при
ПТП, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане;
-сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
настъпили усложнения, изразяващи се в скъсяване на трета, четвърта и пета
метакарпални кости на лява длан, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2019 г.
до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор в следния
смисъл:
Не се оспорва обстоятелство, че към момента на настъпването на ПТП от
14.11.2006 г. собственикът на лек автомобил „Рено Еспейс“ РВ **** ВА е сключил със
застрахователя договор по риска „Гражданска отговорност“.
Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на влошаване на
здравословното му състояние и че посочените увреждания се намират в причинна
връзка с ПТП от 14.11.2006 г. Излага се становище, че наведените твърдения в
исковата молба не се подкрепят от представените към нея писмени доказателства.
Прави се възражение при приемане от Съда на претенциите за основателни,
то се да определи размер, отговарящ на
предпоставките на чл.52 ЗЗД.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
Със Споразумение, обективирано в Протокол от
16.03.2011 по НОХД 3063/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, И.Л. се признава за
виновен в това, че на 14.11.2006 г. при управление на лек автомобил „Рено
Еспейс“ РВ **** ВА е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил на
ищеца П.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в състояние на тежък
кръвоизливен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на левия долен крайник и счупване на четвърта дланова кост на
лява ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник.
Не се оспорва обстоятелството, че към момента на
настъпване на ПТП от 14.11.2006 г. собственикът на лек автомобил „Рено Еспейс“
РВ **** ВА е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“,
както и че застрахователят е изплатил на Т. на 31.07.2007 г. обезщетение за
претърпените от ПТП вреди в размер на 31 181.05 лв.
Основният спорен по делото въпрос е дали е налице
влошаване на здравословното състояние на ищеца, както и заявените от него
негативни последици – болки и страдания, затруднение в обслужването и
придвижването, дали са в причинна връзка с претърпяното ПТП от 14.11.2006 г.
От показанията на
св.Т., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната и
заинтересованост от изхода на делото предвид обстоятелството, че е съпруга на
ищеца, се установява, че през 2015 г. Т.
получил скъсяване на крака, но си слагал стелка. Когато се родило детето им,
започнал да усеща повече скъсяването на крака, тъй като изпитвал трудност при
носенето на детето, лесно се уморявал. Не можел да ходи дълго време пеша. Във
връзка със скъсяването на крака посетили лекар, като Т. поискал да му предпише
ортопедични обувки. Преди настъпването на ПТП Т. спортувал, работел в
строителството. За да му изпишат ортопедични обувки, трябвало да бъде одобрен
от комисия, която да констатира скъсяването. Т. се опитвал да не показва, че
има проблем и когато скъсяването станало по-голямо, това го карало да се чувства
тъжен, пречело му да участва пълноценно в грижата за семейството. Взели решение
да предприемат лечение и направили операция в Плевен, с която не се постигнал
очакваният резултат и затова се наложило втора операция и лечение, проведени в Турция. След първата операция в гр.Плевен
по време на възстановителния период се движел трудно, помагал си с патерици и не е трябвало да стъпва на крака
си. През този период не е ходил на работа. След изчерпване на болничните работодателят
е отказал да му предложи позиция, която да изисква изпълнение на трудовите
задължения в седнало положение.
След операцията в
Плевен ищецът приемал болкоуспокояващи и не е живял по начин, по който е живял
преди ПТП. Тъй като операцията в Плевен не дала очаквания резултат, близки на
Т. му препоръчали да опита лечение в Турция. В турската болница му поставили
апарат и в продължение на три месеца всяка седмица ходил на преглед, като се
отчитало удължаване на крака. През този период приемал най-силните
болкоуспокояващи. След отстраняването на апарата два месеца се придвижвал с
патерици, за да не натоварва крака и за да не стъпва на него. След изтичането
на два месеца постепенно започнал да стъпва на крака, за да избегне влошаване.
След лечението се включвал активно в грижите за детето, бил е в състояние да се
обслужва сам, станал по-жизнен и по-весел.
За събирането на
средствата за лечението в Турция им помогнали приятели, близките им продали
имущество. Това много натъжавало Т., страдал от безсъние. След операцията спял
на дивана седнал, постоянно се притеснявал някой да не го удари. Пълното
възстановяване продължило повече от две години. Все още изпитва болки в гърба.
При ПТП пострадала лявата му ръка, дланта му е по-малка, физически ръката му е
по-слаба и не може да вдига тежки предмети.
В хода на
производството по делото са приети две заключения на СМЕ –с вещо лице Д-р М. и
с вещо лице Д-р П., които експертизите са равностойни по численост и
компетентност и при прочит на заключенията Съдът не констатира противоположни
становища относно изследването на въпроса дали между скъсяването на долния
крайник и травмата, която на Т. е причинена при ПТП от 14.11.2006 г., е налице
причинна връзка /в.л. Д-р М. заявява, че е налице косвена причинна връзка, а
в.л. Д-р П. заявява, че е трудно да се установи причината за скъсяването и
изкривяването на костта на лявото бедро/, но и двамата експерти дават
заключение, че първопричината за настъпилите изменения е получената травма –
счупване на лявата бедрена кост при ПТП от 14.11.2006 г. От заключенията на СМЕ с в.л. Д-р М. и с в.л. Д-р П., се
установява, че на ищеца на 14.11.2006 г. при ПТП са причинени следните травми:
политравма, контузия на корема, частично разкъсване на черния дроб, наличие на
кръв в коремната кухина, многофрагментна фрактура на лявото бедро, счупване на
петата дланна кост на лява ръка.
След стабилизиране
на състоянието му е направена интрамедуларна остеосинтеза на лявата бедрена
кост с метален пирон 40 см и четири законтрящи винта. След четири месеца са
извадени законтрящите винта, което създава условие за подобрение на контакта
между костните фрагменти на бедрената кост. На 31.03.2008 г. след
рентгенография, въз основа на която е прието, че има костно срастване на
бедрената кост, оперативно е изваден металният пирон от лява бедрена кост. През
2017 г. на направената рентгенова снимка се установява варусно изкривяване на
лява бедрена кост и скъсяване с 3 см. В болница в гр.Плевен е извършено оперативно лечение – прерязване
на бедрената кост на нивото на счупването, пробиване на костно-мозъчния канал и
поставяне на интрамедуларен пирон със законтрящи винтове. Според издадената
епикриза е постигнато удължаване с 1.5 см на ляво бедро и изправяне на
бедрената кост. През 2019 г. в болница в Турция е лекуван оперативно с цел
удължаване на лява бедрена кост. Премахнати са заключващите винтове на бедрения
пирон над коляното, прерязване на бедрената кост и поставяне на външен
фиксатор. Всички операции са свързани с изпитване на силни болки и страдания,
продължително обездвижване и спазване на постелен режим.
Не е възможно да се
определи категорично каква е причината за скъсяването и изкривяването на
бедрената кост на левия крайник, но и двамата експерти заявяват, че ако не е
било налично счупване на костта при ПТП от 2006 г., не би се достигнало до
скъсяване на крайника. Възможно е Т. да е натоварвал значително крака и да е
падал, което да е довело до изкривяване на лявата бедрена кост. В епикризите,
издадени от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД през 2006, 2007 и 2008 г., не са отразени
данни за скъсяване. Скъсяването може да е резултат от натоварване на крака по
време на костното срастване и тогава се получава приплъзване между фрагментите.
След изваждане на импланта бедрената
кост не може да се скъси, не може да се извие, защото ако не е срастнала костта
достатъчно, тя ще се счупи. Скъсяването най-вероятно се е получило през 2007 г.
- 2008 г. поради неправилно натоварване на крака. В епикризата от 2007 г. е
отбелязано, че след три месеца ищецът трябва да се яви на контролен преглед с
рентгенография, за да се констатира дали няма такова приплъзване и усложнения,
но такава рентгенография не е намерена, както и няма данни за явяване на ищеца
на контролен преглед за проследяване на лечението. В епикризата от 2008 г. се
отбелязват само данни за костно срастване.
При ПТП има счупване на петата метакарпална кост, наместена е и е
поставена метална игла. Възможно е да е имало спукване в основата на четвъртата
метакарпална кост, което да не е отчетено на рентгеновата снимка. В последствие
главичката на четвъртата метакарпална кост се е навела надолу. Това изменение
се лекува оперативно, ако четвъртият пръст не може да се повдигне. При ищеца не
се забелязва такова изменение, той изправя всички пръсти на ръката, захватът е
запазен и няма отражение върху функциите на ръката. В.л. невролог Д-р В. дава
становище, че в епикриза от 31.07.2019 г., издадена от НО на МБАЛ Раковски,
фигурира рентгенография на лумбален дял с нормална структура и височина на
прешленните тела, съхранени дискални пространства. Липсват травматични
изменения на костния скелет, както и стесняване на интердискалните междини,
което отхвърля съмненията за травматични изменения в посочената област.
Описаната от ищеца сетивна симптоматика за десен крак и конкретно за Л5
дерматом и болковия синдром за същия са свързани с нарушената биомеханика в
лумбосакрален дял с основно натоварване на десен крак.
От представените по
делото преписи от Нареждане за презграничен превод от 08.01.2019 г. и SWIFT еднократен кредитен превод се установява, че П.Т. е
заплатил на Клиника Асик Вейсел Маалеси – Д-р Н.П.– *** 10 800 евро,
представляваща стойността на операция, чиято левова равностойност е 21 122
лв.
При
така установеното от фактическа страна Съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл.226, ал.1 КЗ
–отм. регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл. 226, ал.1 КЗ
– отм., е необходимо наличието на валидно сключена задължителна застраховка по
риска „Гражданска отговорност" към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с всичките кумулативно
изискуеми елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал.2 ЗЗД/.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Одобреното с Протокол от 16.03.2011 по НОХД 3063/2010 г. на
Окръжен съд – Пловдив
Споразумение обективира, че
И.Л. се признава за виновен в това, че на 14.11.2006 г. при управление на лек
автомобил „Рено Еспейс“ РВ **** ВА е нарушил правилата за движение по пътищата
и е причинил на ищеца П.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в състояние на
тежък кръвоизливен шок, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на левия долен крайник и счупване на четвърта дланова кост на
лява ръка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, което
споразумение съгласно чл.383, ал.1 НПК има
последиците на влязла в сила присъда и с него
се установяват елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД - налице
е деяние , изразяващо се в причинена на ищеца на 14.11.2006 г. средна телесна повреда, което деяние е
противоправно и е извършено виновно от И.Л..
В т.10 от ППВС 4/75 г. се приема, че след присъждането на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане пострадалият може да претендира
присъждане на ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, ако то
се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждане на
първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено.
Ексцесът следва да се определи като влошаване на
здравословното състояние на пострадалия след обезщетяване на вредите, намиращи
се в причинно-следствена връзка с произшествието.
От
заключенията на СМЕ се установява, че е налице влошаване на здравословното
състояние – скъсяване и изкривяване на бедрената кост на ляв крайник, която е в
причинна връзка с настъпилото при ПТП счупване на лява бедрена кост. Изложеното
от вещите лица становище, че изкривяването е
резултат на преждевременно натоварване на левия долен крайник преди да
настъпи пълното оздравяване може да се приеме като известно съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, но не може да се приеме като причина
за настъпилото влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото
експертите са единодушни, че изкривяване и скъсяване на лявата бедрена кост не
би настъпило, ако не е било налице счупване на бедрената кост, причинено при
ПТП. Предвид настъпилото изменение ищецът е търпял неудобство от невъзможността
да участва активно в грижата за семейството си, силни физически болки след
проведеното оперативно лечение в болниците в Плевен и Република Турция,
затруднение при изпълнение на професионалните си задължения, невъзможност да се
движи и да се обгрижва самостоятелно продължително време.
Доколкото към момента на настъпване на ПТП – 14.11.2006 г. собственикът
на лек автомобил „Рено Еспейс“ РВ **** ВА е
сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност”, се счита,
че застрахователят е приел да носи риска от настъпването на вреди при
управлението на лекия автомобил „Рено Еспейс“ РВ****ВА, причинени от
собственика на посоченото МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание, поради което Съдът приема, че
ответникът „УНИКА“ АД е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове,
т.е. доколкото се установява фактическият състав на нормата на чл.226, ал.1 КЗ
– отм. - валидно сключена задължителна застраховка по риска „Гражданска
отговорност" към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с всичките кумулативно
изискуеми елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя, Съдът приема исковете за основателни.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди Съдът съобразява характера
на причинените телесни увреждания, продължителността на възстановителните
периоди за отделните телесни увреждания и интензитета на търпените болки и
страдания; в случая ищецът е търпял неудобства от скъсяването на левия крайник,
не е успявал пълноценно да участва в грижата за семейството, изпитвал и силни
по интензитет и продължителни във времево отношение физически болки,
продължително време не е могъл да се придвижва и да се самообслужва, бил е
зависим от грижите на други лица, което допълнително му е създавало
притеснения. Отчитайки настъпилите увреждания, тяхната продължителност и
интензивност, Съдът счита, че следва да присъди следното обезщетение :
-сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително настъпилите
усложнения, изразяващи се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 см, които са
предизвикали неудобства
от скъсяването на левия крайник, трудност при придвижване,
изкачване, слизане, не е успявал пълноценно да участва в грижата за
семейството, ведно с обезщетение за забава от 30.05.2015 г. до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
50 000 лв искът следва да се отхвърли;
-сумата 30 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
проведеното оперативно лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен от 02.05.2017
г. и произтеклите от него болки и страдания, физически неудобства, затруднено
придвижване, невъзможност за самообслужване,
ведно с обезщетение за забава от 02.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв искът
следва да се отхвърли;
-сумата 35 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените болки
и страдания от допълнително проведеното оперативно лечение в Клиника Асик Вейсел
Маалеси – Истанбул от 19.03.2019 г., затруднено придвижване,
невъзможност за самообслужване, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2019 г.
до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
50 000 лв искът следва да се отхвърли;
-сумата 21 122 лв, представляваща левовата равностойност на
10 800 евро или 65 880 турски
лири, съставляващи заплатени разходи за оперативна интервенция за удължаване на
скъсен долен крайник, ведно с обезщетение за забава от 09.01.2019 г. до
окончателното изплащане;
-сумата 2 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
настъпили увреждания, изразяващи се във физически болки в лумбалната област
поради прекомерното натоварване на десен крак, ведно с обезщетение за забава от
29.07.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лв искът следва да се отхвърли.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД се дължи
обезщетение при забавено изпълнение на парично задължение в размера на
законната лихва, като моментът на изпълнението се регламентира от хипотезата на
чл.84 ЗЗД – когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му; когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след покана от кредитора, като изключение прави задължение от
непозволено увреждане, при което длъжникът изпада в забава и без покана. В
случая ответникът изпада в забава при настъпване на съответното увреждане и
поради това дължи обезщетение за забава както следва:
- за сумата от 15 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително настъпилите
усложнения, изразяващи се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 см, които са
предизвикали неудобства
от скъсяването на левия крайник, трудност при придвижване,
изкачване, слизане от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане, като
началният момент на обезщетение се определя предвид твърденията в исковата
молба, тъй като от представените по делото доказателства – Протокол
251/17.12.12 г. на Ортопедична лекарска консултативна комисия се установява
скъсяването на ляв крак, свързан с болков синдром към 17.12.2012 г., т.е. преди
посочения от ищеца начален момент, но с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, Съдът ще присъди обезщетение за забава от момента, посочен
от ищеца.
-за сумата от 30 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
проведеното оперативно лечение от
02.05.2017 г. и произтеклите от него болки и страдания, физически неудобства,
затруднено придвижване, невъзможност за самообслужване – от 02.05.2017 г. до
окончателното изплащане, като началният момент се определя от момента на
оперативната интервенция, посочена в Епикриза, издадена от УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ - Плевен;
-за сумата 35 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените
болки и страдания от допълнително проведеното оперативно лечение от 19.03.2019
г., затруднено придвижване, невъзможност за самообслужване от 19.03.2019 г. до
окончателното изплащане, като началният момент се определя от момента на
оперативната интервенция, посочена в Епикриза, издадена от Д-р Н.Г.;
-за сумата 21 122 лв, представляваща левовата равностойност на
10 800 евро или 65 880 турски
лири, съставляващи заплатени разходи за оперативна интервенция за удължаване на
скъсен долен крайник от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане, като
началният момент се определя от момента на извършване на превода, посочен в SWIFT еднократен кредитен превод;
-за сумата 2 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
настъпили увреждания, изразяващи се във физически болки в лумбалната област
поради прекомерното натоварване на десен крак от 29.07.2019 г. до окончателното
изплащане, като началният момент се определя от момента на установяване на
оплакванията, посочен в Епикриза, издадена от Неврологично отделение на „МБАЛ
Раковски“ ЕООД.
В хода на производството не се установяват изменения по отношение настъпилата
при ПТП травма счупване на
четвърта дланова кост на лява ръка, довело до трайно затрудняване на движенията
на левия горен крайник, тъй като от заключенията на СМЕ се установява, че
изправянето на четвърти пръст не е ограничено, захватът на лявата ръка е
запазен, поради което искът за заплащане на сумата
50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително настъпили
усложнения, изразяващи се в скъсяване на трета, четвърта и пета метакарпални
кости на лява длан, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2019 г. до
окончателното изплащане следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца му се
дължат разноски. В с.з. от 13.08.2020 г. процесуалният представител на ищеца
адв.П. е направила искане за присъждане на разноски при условията на чл.38 ЗА и
предвид частичната основателност на исковете следва да и се определи
възнаграждение в размер на 3655 лв с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2,т.5 от
Наредба №1/2004 за определяне размерите на минималните адвокатски възнаграждения.
При условията на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника разноски в размер на 190 лв съобразно отхвърлената част от исковете.
При условията на чл.78, 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
по сметка на бюджета на Окръжен съд – Пловдив сумата 366 лв – разноски за
експертизи и сумата 4244.88 лв дължима за производството държавна такса.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД “УНИКА“ АД,
ЕИК *********, София, ул.“Уилям Гладстон“ 5 да заплати на П.П.Т., ЕГН **********,****,
със съдебен адрес:*** – адв.Р.П. обезщетение за претърпените вреди, настъпили в
резултат на изменение състоянието на уврежданията, получени при ПТП от 14.11.2006 г., причинено от признатия
за виновен с одобрено с Протокол от 16.03.2011 г. Споразумение по НОХД
3063/2010 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив И.Л., при управление на лек автомобил „Рено Еспейс“
РВ **** ВА, за който към 14.11.2006 г. е сключен договор по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗД“УНИКА“ АД както следва:
-сумата 15 000 лв /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
допълнително настъпилите усложнения, изразяващи се в скъсяване на долен ляв
крайник с 4 см, които са предизвикали неудобства от скъсяването на левия
крайник, трудност при придвижване, изкачване, слизане, не е
успявал пълноценно да участва в грижата за семейството, ведно
с обезщетение за забава от 30.05.2015 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв искът се отхвърля;
-сумата 30 000 лв /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
допълнително проведеното оперативно лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен от 02.05.2017
г. и произтеклите от него болки и страдания, физически неудобства, затруднено
придвижване, невъзможност за самообслужване,
ведно с обезщетение за забава от 02.05.2017 г. до окончателното
изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв искът
се отхвърля;
-сумата 35 000 лв /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените болки и страдания от допълнително проведеното
оперативно лечение в Клиника
Асик Вейсел Маалеси – Истанбул от 19.03.2019 г., затруднено
придвижване, невъзможност за самообслужване, ведно с обезщетение за забава от
19.03.2019 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лв искът се отхвърля;
-сумата 21 122 лв /двадесет и една хиляди сто двадесет и два лева/,
представляваща левовата равностойност на 10 800 евро или 65 880 турски лири, съставляващи
заплатени разходи за оперативна интервенция за удължаване на скъсен долен
крайник в Клиника
Асик Вейсел Маалеси – Истанбул, ведно с обезщетение за забава от
09.01.2019 г. до окончателното изплащане;
-сумата 2 000 лв /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
допълнително настъпили увреждания, изразяващи се във физически болки в
лумбалната област поради прекомерното натоварване на десен крак, ведно с
обезщетение за забава от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв искът се отхвърля
Отхвърля предявения от П.П.Т.,
ЕГН **********,****, със съдебен адрес:*** – адв.Р.П. против ЗД “УНИКА“ АД, ЕИК
*********, София, ул.“Уилям Гладстон“ 5 иск за заплащане на сумата 50 000 лв, представляваща обезщетение за допълнително
настъпили усложнения, изразяващи се в скъсяване на трета, четвърта и пета
метакарпални кости на лява длан, ведно с обезщетение за забава от 29.07.2019 г.
до окончателното изплащане
ОСЪЖДА ЗД “УНИКА“ АД,
ЕИК *********, София, ул.“Уилям Гладстон“ 5 да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата 4244.88 лв /четири хиляди четиридесет и четири лева/, представляваща
дължима за производството държавна такса и сумата 366 лв /триста шестдесет и
шест лева/, представляваща разноски за експертизи
ОСЪЖДА ЗД “УНИКА“ АД,
ЕИК *********, София, ул.“Уилям Гладстон“ 5 да заплати на адвокат Р.К.П. ***
сумата 3655 лв / три хиляди шестстотин петдесет и пет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА
ОСЪЖДА П.П.Т., ЕГН
**********,****, със съдебен адрес:*** – адв.Р.П. да заплати на ЗД “УНИКА“ АД,
ЕИК *********, София, ул.“Уилям Гладстон“ 5 сумата 190 лв
/сто и деветдесет лева/, представляваща разноски,определени съобразно
отхвърлената част от исковете
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: