№ 135
гр. с., 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – с. в публично заседание на четвърти май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600202 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – обв. СТ. ИВ. Л., редовно призован, се явява с
упълномощения си от досъдебното производство защитник си адв. С.К. от АК
– с..
За Окръжна прокуратура – с., редовно призована, се явява зам. окръжен
прокурор Р.Р..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка, моля да дадете ход на делото.
Адв. К.: Няма пречка, моля да се даде ход на делото.
Обв. Л.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Образувано е по частна жалба на адв. С.К., като защитник на обв. С.Л.,
срещу определение на РС – с. № 223 от 27.04.2022 г. по ЧНД № 464/2022 г., с
което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо обв.
Л. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека, като се иска
същото да бъде отменено и да бъде взета по-лека мярка спрямо обвиняемия
„Домашен арест”, или „Парична гаранция” .
1
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
Съдът НАМИРА, че следва да приобщи към доказателствения материал
по делото материалите, съдържащи се в приложеното ЧНД № 464/2022 г. на
РС – с., включително и тези, съдържащи се в приложеното към него
досъдебно производство № 486/2022 г. по описа на РУ – МВР с., поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото материалите,
съдържащи се в ЧНД № 464/2022 г. на РС – с., включително и тези,
съдържащи се в приложеното към него досъдебно производство № 486/2022
г. по описа на РУ – МВР с..
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми окръжни
съдии, считам постъпилата частна жалбата срещу определението на РС – с. за
неоснователна по изложените в нея причини. Намирам определението на
първоинстанционния съд, с което е отказал на основание чл. 65 ал.1 от НПК
да измени мярката за неотклонение на обвиняемия в по.лека за правилно и
законосъобразно. Продължава да е налице презумпцията, че обвиняемият е
извършил престъплението, за което е обвинен, в тази насока са и неговите
показания, които е дал. Касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла
на НК, наказуемо с лишаване от свобода в случая от 2 до 8 г. По никакъв
начин не са налице някакви нови обстоятелства, които да разколебават
преценката на съда при първоначалното още вземане на мярката за
неотклонение „Задържане под стража”, тъй като счита, че от всички
доказателства по делото и изхождайки от предходната съдимост на
обвиняемия, може да се изведе извода, че той може да се укрие или да
2
извърши престъпление Несъстоятелен намирам довода посочено в частната
жалба, че следва да бъде изменена мярката за неотклонение с оглед
възможността му да се грижи за някакви животни. Няма доказателства в тази
насока, той не е регистриран като земеделски производител със стопанство,
дори данните по делото сочат, че е безработен. Поради това ви моля на
основание чл. 65 ал. 9 от НПК да потвърдите определението на РС - с. и
оставите в сила взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение
„Задържане под стража”. В заключение искам да посоча, че делото следва да
приключи в изключително разумен срок. Касае са за делото образувано в
края на м. март, което поради процедурите за вземане на мярката за
неотклонение и за нейното изменение на практика не е постъпило в
полицията.
Адв. К.: Почитаеми окръжни съдии, поддържам изцяло така
депозираната частна жалба. Ще се присъединя изцяло към изложените
аргументи в първоначалното искане за изменение на мярката за
неотклонение пред РС - с.. Според мен първоинстанционият съд постановил
съдебният акт не е обосновал мотивите си, поради които е оставил нашето
искаме за изменение на мярката без уважение. Тези мотиви съдържат
категорично противоречие между искането и представените по делото
доказателства главно в посока обвиняемият дали е полагал труд, като в тази
посока съществуват необорими безспорни писмени доказателства, че същият
се занимава с отглеждането на животни. Освен това, той като занимаващ се с
отглеждане на животни не е задължен да се регистриран като земеделски
производител. Това обстоятелство се потвърди от разпитваната по двете дела
свидетелка, която установи именно, че обвиняемият се занимава с отглеждане
на животно и от тази дейност той се изхранва. Да, по принцип той се води
безработен, без трудово правни отношения, няма трудов договор, но той
полага труд за това свое стопанство и се изхранва чрез него.
Първоинстанционният съд е обърнал особено внимание на това, че
обвиняемият е бил осъждан с някаква присъда в Кралство Нидерландия през
2003 г. Това обстоятелство се изследва, въпреки, че тази присъда не е
призната в България, ако изобщо я има. Съдът неправилно е посочил в
мотивите си това обстоятелство като утежняващо при преценката дали следва
мярката му да се измени в по-лека и съответно, видите ли, съществува реална
опасност да се укри и да извърши друго престъпление.. От заключението на
3
изготвената съдебно психиатрична експертиза е видно, че пострадалата, към
момента на изготвянето й, не се е установено да има белези на психично
разстройство, вследствие на преживяното, за кое с.з. обвиняемият на въпроса
на съда дали се признава за виновен, той е каза че се признава за виновен,
съжалява за това което е сторил. Всеки прави грешки би трябвало тези
грешки да не го поставят в такова положение, че бъдещото му да бъде не само
несигурно, но и мрачно. Процесът който предстои със сигурност ще премине
по реда на съкратеното съдебно следствие,което предполага прилагането на
чл.58а от НК, което пък от своя страна във връзка с приложението на чл. 58а
ал. 4 от НК, съдът който постановява присъдата е длъжен да приложи и
разпоредбата на чл. 55, когато той е по-благоприятен за дееца. Има всички
предпоставки за прилагането на тези разпоредби, тъй като обвиняемият
категорично се води неосъждан. Направил е пълни самопризнания. Налице са
общо взето многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази връзка чл.
55 от НК бивайки приложен, съдът следва да наложи наказание под
минимума или под 2 г., което да отложи за изпитателен срок в негова
преценка. Към настоящият момент се оказа, че тази справка, която се чака от
Нидерландия, би могла да пристигне тук след около няколко месеца. Защо
през тоя целия период обвиняемият да бъде с тази прекомерно тежка според
мен мярка за неотклонение „Задържане под стража”, след като всичко това
което казах, че ще бъде факт в самото начало на съдебния процес. Моля да
прецените изложените нас аргументи и като съобразите и представените по
делото доказателства, въпреки всичко да уважите нашата частна жалба, като
отмените определението, с което РС е оставило в сила така определената
мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека, а именно
„Домашен арест”. Това са не само правните, но и човешките аргументи във
връзка с бъдещето на този човек. Тази мярка би могла да бъде и с поставена с
гривна, което ще възпрепятства възможността му да извърши друго
престъпление. Ако все пак решите тази мярка да бъде по-лека, а именно
„Домашен адрес” тя да се изпълнява на посочения от него адрес в с Крушаре,
общ. с..
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на обв. СТ. ИВ. Л..
Обв. Л.: Съгласен съм с казаното от защитника ми. Имам много
проблеми в стопанството, имам двама работници. Стопанството ми е 30 дка.
Къщата е около 5-6 дка, животните са на 200 м. Осъждан съм в Холандия
4
през 2002 г. изтърпях си наказанието Осъдиха ме 6 г. и 2 месеца. Наказанието
търпях в Холандия.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на обв. СТ. ИВ. Л..
Обв. Л.: Ако е възможно да ми се наложи мярка „Домашен арест”, там
където живея се краде много. Нямам къде да бягам.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, и като се запозна с подадената жалба,
атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в
съдебно заседание, като обсъди доказателствата, събрани в хода на
разследването до настоящия момент и провери изцяло атакуваното
определение, намери следното:
Досъдебното производство е започнато на основание чл.212 ал.2 от
НПК с първото действие по разследване /разпит на свидетел/, за това, че на
30.03.2022 г., в гр. с., е направен опит за съвкупление с лице от женски пол
Красимира Атанасова Кънева-Лефтерова от гр. с., като е принудена към това
със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал. т.2, вр. с чл. 18 ал.1 от
НК.
С постановление на разследващия орган от 31.03.2022 г. в качеството на
обвиняем е привлечен СТ. ИВ. Л., като на същия е повдигнато и предявено
обвинение за престъпление по чл. 152, ал. т.2, вр. с чл. 18 ал.1 от НК, за това,
че на 30.03.2022 г., в гр. с., е направен опит да се съвкупи с лице от женски
пол Красимира Атанасова Кънева-Лефтерова от гр. с., като я принудил към
това със сила и заплашване.
С определение от 01.04.2022 г. по ЧНД № 350/2022 г. на Районен съд гр.
с. по отношение на СТ. ИВ. Л. е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
С определение от 27.04.2022 г. по ЧНД № 464/2022 г. на Районен съд –
с. е оставено без уважение, като неоснователно, искането на обв. СТ. ИВ. Л.
за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
5
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обв. Л. е
неосъждан.
В хода на разследването до настоящия момент са извършени множество
процесуално.следствени действия – проведени са разпити на свидетели,
включително и на пострадалата, изготвени са протоколи за доброволно
предаване, изготвени са две съдебномедицински експертизи, както и
комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Назначени са
съдебно-техническа и съдебно фоноскопска експертизи, заключенията по
които все още не са изготвени.
По делото е изготвена и приложена характеристична справка за обв. Л.,
според която същия се занимава с животновъдство в имот на вуйчо си в с.
Крушаре, общ. с.. В тази справка е посочено, че обв. Л. е регистриран
криминално през 1993 г. за деяние по чл. 214 от НК и е осъждан в Холандия
през 2003 г, като през 2004 г. е бил обявен за издирване в качеството му на
обвиняем в Холандия.
Приложено е и писмо рег. № В-7191/18.04.2022 г. на МВР, Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество”, от което е видно, че по
информация на Интерпол С.Л. е бил осъден на 8 г. лишаване от свобода за
наркотици /престъпна организация, като престъпленията са били извършени
през 2001 -2002 г., присъдата е окончателна и лицето е изтърпяло наказанието
си.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение с.ският районен
съд е отхвърлил искането на защитника на обвиняемия за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение ”Задържане под стража” в по-
лека, като е аргументирал решението си, че са налице законовите изисквания,
визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК за налагане на най-тежката
мярка за неотклонение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата на защитника на обв. С.Л. срещу определението на РС – с. е
основателна и като такава следва да се уважи..
Първостепенният съд в атакуваното определение е констатирал
наличието на законовите предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо обвиняемия.
6
Според настоящата инстанция действително обвиняемият е привлечен
към наказателна отговорност за престъпление, което се наказва с лишаване
от свобода. Доколкото за деянието по чл. 152 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 18 ал.1 от
НК се предвижда наказание от 2 до 8 г. „лишаване от свобода”.
Правилен е извода на първата инстанция, че от доказателствата по
делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на
лицето към престъплението, за което той е привлечен към наказателна
отговорност. В тази връзка са налице достатъчно гласни доказателства,
включително показанията на самата пострадала, а и с оглед изявленията на
обвиняемото лице в това производство, става ясно, че същият не оспорва
обвинението.
Въззивният съд обаче не споделя изводите на първата инстанция за
съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
Няма спор, че обвиняемият СТ. ИВ. Л. не е осъждан, тъй като
последното е видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост. В
атакувания съдебен акт е коментирано обстоятелството, че обвиняемият е
извършил престъпление в Нидерландия, за което му е било наложено
наказание „лишаване от свобода”, което той е изтърпял ефективно. Във
връзка с това следва да се отбележи, че информацията за осъждането на обв.
Л. в друга държава е непълна и противоречива, но дори да се приеме, че той
действително е бил осъден и че е търпял наказание „лишаване от свобода”, то
това се е случило преди повече от 10 г., а и присъдата на чуждестранния съд
не е била призната по съответния ред в Република България. В този смисъл не
могат и не следва да се правят изводи в тежест на обвиняемия досежно
съдебното му минало и въз основа на това да се обосновава наличието на
реална опасност той да извърши престъпление или да се укрие.|
Действително деянието, за което обв. Л. е привлечен към наказателна
отговорност, е тежко по смисъла на закона, но само по себе си тежестта на
престъплението не може да обоснове необходимост от продължаване на
задържането доколкото за това следва да е налице и висока степен на
интензитет на риска от реализиране на поне една от опасностите, посочени в
разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от НПК. Тоест съществуването на реална
опасност лицето да се укрие или да извърши престъпление. В този смисъл е
7
налице последователна практика на съда в Страсбург именно във връзка с
това, че високата степен на обществената опасност на деянието сама по себе
си не предпоставя съществуването на опасност от укриване или извършване
на престъпление.
По делото от доказателствата е видно, че след инцидента случил се
между пострадалата и обвиняемия, последният не се е укрил, а е изчакал
пристигането на органите на полицията. Това поведение е индиция за липса
на реална опасност той да се укрие.
Въз основа на така направените по-горе констатации настоящият съд
стигна до извод, че макар интензитетът на визираните в разпоредбата на чл.
63 ал.1 от НПК опасности да е нисък, това не е в достатъчна степен, че да
обоснове налагането на мярка за неотклонение, която да не е свързана с
ограничаване на свободата на обвиняемото лице.
В този смисъл съдът прецени, че целите визирани в разпоредбата на чл.
57 от НПК биха могли адекватно да се постигнат със следващата по тежест
мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест”. Ограниченията на тази
мярка за неотклонение по отношение на свободното придвижване,
включващи забрана да се напуска определения адрес, съчетано с
възможностите за упражняване на контрол включително и със средства за
електронно наблюдение, в достатъчна степен биха обезпечили участието на
обвиняемото лице в наказателното производство и биха му попречили той да
се укрие или да извърши престъпление.
Поради изложените съображения атакуваното определение на с.ски
районен съд се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Вместо това следва да бъде изменена взетата по отношение на
обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека, като
по изложените по-горе аргументи тази по-лека мярка следва да бъде
„Домашен арест”. Така определената мярка „Домашен арест” следва да се
изпълнява на адреса, на който лицето живее и отглежда животни в с.
Крушаре, общ. с..
Тази мярка следва да се контролира от органите на МВР, както и чрез
средства за електронно наблюдение по реда определен в ЗИНС.
С оглед горното и на основание чл. 65, ал. 9 от НПК съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.04.2022 г. по ЧНД № 464/2022 г. по описа
на Районен съд – с., като ВМЕСТО това:
ИЗМЕНЯ взетата по отношение на СТ. ИВ. Л., ЕГН **********,
обвиняем по ДП № 486/2022 г. на РУ на МВР – с. мярка за неотклонение
”ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в „ДОМАШЕН АРЕСТ”.
Мярката за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ” да се изпълнява на
адрес с. Крушаре, общ. с., свинарник /бивша собственост на Министерството
на отбраната” /.
На основание чл. 63 ал. 5 от НПК спазването на определената спрямо
обвиняемия СТ. ИВ. Л. мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ” да се
контролира от органите на МВР в гр. с..
На основание чл. 62 ал. 6 от НПК, спазването на определената спрямо
обв. СТ. ИВ. Л. мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ” ДА СЕ
КОНТРОЛИРА и чрез средства за електронно наблюдение по реда
предвиден в ЗИНЗС.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Окръжна прокуратура – с. за
сведение, а НЕЗАБАВНО на Началника на РУ на МВР – с., на Районна служба
„Изпълнение на наказанията” – с., както и на Ареста при Затвора – с., за
сведение и изпълнение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:50 часа.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
10