РЕШЕНИЕ
№ 840
Ямбол, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА |
При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20257280700082 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Е. Д. Л. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 403 от 09.02.2025 г., издадена от А. Д. - мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ******** и 2 бр. рег. табели на лек автомобил с рег. № [рег. номер].
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител поддържа жалбата изцяло на изложените в нея основания.
Ответната страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. Същата не изпраща и процесуален представител. В постъпилите писмени бележки с вх. № 812/01.04.2025 г. депозираната жалба се оспорва изцяло, като се изразява становище за неоснователност на същата. Иска се отхвърлянето й, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 403 от 09.02.2025 г., издадена от А. Д. - мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е постановено прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ******** и 2 бр. рег. табели на лек автомобил с рег. № [рег. номер].
Заповедта е връчена на 09.02.2025 г., жалбата срещу нея е подадена в Административен съд – Ямбол на 13.02.2025 г. от нейния адресат Е. Д. Л., поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, в рамките на 14 - дневния срок за обжалване.
Разгледана по съществото, същата се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в писмена форма, но при издаването й е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Става въпрос за следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа всички посочени в общо 8 точки реквизити, като т. 4 изисква да се изложат фактическите и правни основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. Именно посочените в оспорения акт обстоятелства очертават предмета на доказване.
В конкретния казус административният орган е изложил дословно следните фактически обстоятелства: „…водачът, в качеството му на собственик, е управлявал МПС Мерцедес с табели с регистрационен № [рег. номер]“ в [населено място], без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс…“ Това описание всъщност представлява препис на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, който съдържа няколко хипотези, но от същото не става ясно какво е нарушението, което административният орган приема, че е извършено от страна на жалбоподателя.Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като от една страна принудителните административни мерки се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а от друга, именно въз основа на твърденията в административния акт жалбоподателят организира защитата си. Отделно от това, на база изложеното в административния акт съдът извършва преценка доколко са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Недопустимо е съдът да замества волята на административния орган и сам да „избира“ нарушението измежду множеството, описани в административния акт.
С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя Л. следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ размер на 510 лева, от който 10 лева, съставляващи внесена държавна такса за образуване на делото и 500 лева – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Що се отнася до възражението, направено от ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, съдът намира същото за неоснователно, предвид обстоятелството, чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за възнагражденията за адвокатска работа предвижда такова в размер на 1 000 лева. В случая, както вече бе посочено по-горе, договореното, заплатено и претендирано възнаграждение е в размер на 500 лева, т.е. далеч под предвидения в Наредбата размер.
Водим от горното Административен съд Ямбол, първи състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № 403 от 09.02.2025 г., издадена от А. Д. - мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на Е. Д. Л., [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], *, чрез адв. М. А., на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № ******* и 2 бр. рег. табели на лек автомобил с рег. № [рег. номер].
ОСЪЖДА СДМВР да заплати на Е. Д. Л. направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно.
| Съдия: | |