Решение по дело №44/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 42
Дата: 23 май 2024 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20241610200044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Берковица, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-

ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200044 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22–0243- 000939/
21.11.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП на П. И. П., ЕГН ********** от град Берковица, ул. .......... са
наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б,
т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Твърди липса на груби нарушения на ЗДвП.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна– Началник РУ Берковица, не изпраща представител.
В писмото с което е изпратена жалбата моли съда да потвърди наказателното
постановление по ЗДвП № 22–0243- 000939/ 21.11.2022 г. на Началник РУ в
ОДМВР Монтана, РУ Берковица.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
1
следното:
По делото е представен АУАН серия GA № 843212 от 12.11.2022 г.
съставен срещу жалбоподателя за това, че на 12.11.2022 г. в 00.30 часа в град
Берковица, ул. Ашиклар, кръстовището с ул. Опълченска, с посока на
движение от ул. Огоста към ул. Сливница, управлява собствения си лек
автомобил БМВ 330 И, с рег. номер ..........., като не използва пътя отворен за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, а извършва маневра изразяваща се във въртеливи движения на
автомобила в ляво и в дясно в зоната на кръстовището, с което създава
непосредствена опасност за участниците в движението. Водачът е изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 null с фабр.
номер ARPL-0240, като уреда отчита 0.30 промила алкохол.
Актосъставителят и впоследствие АНО е приел, че с действията си
нарушителят виновно е нарушил чл.104Б, т. 2 от ЗДвП - водач на МПС
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Фактическата обстановка не се установява и потвърждава от
актосъставителя и свидетеля по акта, тъй като двамата макар и редовно
призовани не се явяват в съдебно заседание, за да затвърдят констатациите в
акта, а именно, че на 12.11.2022 г. в 00:30 часа в град Берковица П. П.,
управлявайки собствения си лек автомобил не използва пътя по
предназначение, а извършва маневра изразяваща се във въртеливи движения
на автомобила в ляво и в дясно в зоната на кръстовище, с което създава
непосредствена опасност за участниците в движението, поради което
свидетелят Г. съставил процесния АУАН срещу жалбоподателя за нарушение
на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП.
При предявяване на акта жалбоподателят не е отразил възражения. Не
се е възползвал от правото си да депозира такива в законоустановения 7-
дневен срок, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е
издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказания глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание
чл.175А, ал. 1, пр. 3 от същия закон.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема от правна страна следното: Съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и
НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата отмяна. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен и препис от него е
връчен на нарушителя, според изискванията на чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съдържа
всички необходими елементи, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Наказателното
постановление е съобразено с изискванията на чл. 53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
2
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл.104б, т. 2 от същия закон. С посочената за нарушена разпоредба се
регламентира забрана водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай, на база отразените факти в АУАН и в НП се
вменява нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, изразявящо се в това,
че управлявайки лек автомобил «БМВ 330И» с рег. № ........... на кръстовище
в град Берковица, жалбоподателят извършва маневра изразяваща се във
въртеливи движения на автомобила вляво и вдясно в зоната на кръстовището,
с което създава непосредствена опасност за участниците в движението.
Според тезата на административнонаказателното обвинение, именно
това действие се квалифицира като използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, т.е. не е управлявал автомобила
за превоз на хора и товари, а с цел да го „върти“. Не е ясно дали наказващият
орган с така описаното нарушение е приел, че водачът е извършвал, т.нар.
„дрифт“, но свидетелите Г. и А. са приели поведението на водача като опасно
за участниците в движението, поради което е и бил спрян за проверка.
Дрифтът е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено
извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на
дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под
влиянието на тежестта му и инерционния момент.
Доколкото дрифтът е преднамерено извеждане на превозното
средство извън контрол, действията на водача трябва да са съзнателни и
целенасочени, т.е. преплъзването/ въртенето на автомобила да не се дължи на
други обстоятелства.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
За ангажирането на административно наказателната отговорност не е
достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо
реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.
Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а
не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна
обстановка. Въртенето на автомобила след извършване на завой би могло да е
в резултат и на движение с несъобразена скорост, неплавно потегляне след
спиране на автомобила, заснежен/ заледен пътен участък, избягване на
неравности на пътното платно и като цяло несъобразяване с вмененото с чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължение като участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
3
имуществени вреди. Фактът, че жалбоподателят все пак е нарушител на
правилата за движение, видно от приложената по делото справка картон на
водача, не обосновава, че е извършил и вмененото му нарушение.
Поведението на водача на автомобила би могло да се дължи и на
трудното потегляне на автомобила след спиране поради заснежен път, по
стръмен участък, пясък по платното, поради повреда, а не на преднамерено
поведение. Доказателства, установяващи противното на твърдяното не се
представиха от страна на АНО.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на НП.
При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен
начин вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което НП следва да
бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22–0243- 000939/ 21.11.2022
г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП на П. И.
П., ЕГН ********** от град Берковица, ул. .......... са наложени
административни наказания – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104Б, т. 2 от ЗДвП,
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4