№ 2404
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110137648 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. П. Д. ЕГН
********** действащ чрез пълномощника: адвокат Ц. Г. Т. с личен номер на
адвокат ***********, телефон **********, адрес на кантората: град С.....
срещу „Н. Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
С...., представлявано от И. П. Г., чрез адв. В. Т. П. с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8801.85 лева, представляваща
обезщетение за времето което е останал без работа при прекратяване на
трудовото му правоотношение възникнало въз основа на трудов договор от
17.05.2022г. на основание съкращаване в щата, за периода 17.01.2024 –
17.02.2024 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
21.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди че между него и „Н. Б.“ АД е съществувало трудово
правоотношение, което е възникнало на основание Трудов договор от дата
17.05.2022 г. На дата 18.10.2023 г. ответното дружество отправя писмено 3-
месечно предизвестие до ищеца, съгласно което с изтичането му трудовото
правоотношение се счита за прекратено. Основанието за прекратяване било
съкращаване в щата. На дата 16.01.2024 г. ответното дружество връчва на
ищеца Заповед № 43 от 16.01.2024г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено, считано от 17.01.2024 г. Поддържа, че на
основание чл. 222, ал. 1 от КТ, когато се извърши закриване на част от
предприятието или съкращаване в щата, намаляване обема от работа,
служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ищецът посетил офиса на „Н.
1
Б.,, АД и е подал в деловодството Декларация, с която е уведомил
работодателя, че за периода от 17.01.2024 г. до 17.02.2024 г. не е бил на работа
по трудово или по приравнено на трудово правоотношение. С подадената
декларация е поискал да му бъде изплатено обезщетението, което е
предвидено в чл. 222, ал. 1 от КТ. Тъй като не е получил отговор или плащане,
подал и нотариална покана, с която отново ги е поканил да му заплатят, като
им е предоставил 14-дневен срок за плащане. Нотариалната покана е връчена
на ответника 05.04.2024 г. До настоящия момент не получил плащане. Ето
защо моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищецът е бил
служител при ответното дружество, не оспорва, че трудовото правоотношение
било прекратено със заповед № 43/16.01.2024г., считано от 17.01.2024 г.
Оспорва ответникът да е останал без работа. На следващо място сочи, че По
силата на т. 10 от трудовия договор, служителят се задължава в срок до три
дни преди датата на напускане да състави писмен отчет на възложените,
започнатите, текущите или незавършени от него дейности и задачи, с
определено в договора съдържание. Надлежното изпълнение на това
задължение е скрепено с неустойка в размер на месечното възнаграждение в
размер на 8 801.85 лв. - т. 12. Съгласно т. 10 от трудовия договор, писменият
отчет трябва да съдържа възложените, започнатите, текущите и
незавършените дейности, описание на състоянието и етапа до който те са
осъществени; какво предстои или следва да се извърши, за да бъдат успешно
приключени; посочване на лица за контакт, ако е необходимо, и техни
координати; описание на друга допълнителна информация от значение за
конкретната дейност или задача. И. Д. не е представил писмен отчет с
определено в трудовия договор съдържание. Липсата на изготвен отчет от
служителя с изискуемото съдържание има тежки вредоносни последици за
дружеството. Ищецът заемал ключова функция по отношение на бизнес
проучванията на пазара, поставянето на конкретни продуктови цели и
проследяване на тяхното изпълнение, както и организация и проследяване на
проектите до тяхното изпълнение от страна на дизайнерите и програмистите.
С липсата на горепосочения документ се създават огромни затруднения за
дружеството - липса на информация за извършените от служителя бизнес
проучвания на пазара; липса на информация за нуждите на клиентите във
връзка с разработваните функционалности; неясен статус на поставените
бизнес цели за разработване на функционалностите на онлайн платформата за
електронна търговия; липса на информация за статуса на разработваните
функционалности; неясен статус на всички проекти - до какъв етап са,
предадени ли са за изпълнение на дизайнерите и програмистите; неясен статус
на задачите, по които ищецът работи съвместно с дизайнери във връзка със
създаване на интерфейси; липса на информация относно прогреса по
поставените задачи и оставащите елементи за тяхното завършване. Това
довело до цялостно разстройване на работата на продуктовите и техническите
2
дирекции в дружеството и нормалното движение на всички работни процеси в
дружеството. Организационният хаос, създаден от липсата на изискуем отчет
има конкретни финансови измерения (загуби), доколкото работодателят
изплаща всички трудови възнаграждения в пълен размер, а вместо
служителите от продуктовата дирекция и свързаните дирекции да работят
ефективно по продукта, са заети да установяват какво е правил ищеца, докъде
е стигнал, какви са недовършените му задачи и да се търсят начини за тяхното
ефективно продължаване. При това положение прави възражение за
прихващане с дължимата неустойка поради неизпълнение на задължението на
ищеца за представи отчет.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 222, ал.1 КТ.
Направено е и възражение за прихващане с правна квалификация чл. 92,
ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска с правна квалификация чл. 222, ал.1 КТ.
Съгласно чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради закриване на
предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на
работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на
работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение,
в което той работи, когато то се премества в друго населено място или
местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва
да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от
1 месец.
За да възникне правото на парично обезщетение за оставането на
работник или служител без работа за един месец след уволнението, следва в
обективната действителност да са настъпили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) трудовото правоотношение да е
прекратено на някои от основанията, изчерпателно изброени в чл. 222, ал. 1
КТ - поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15
работни дни, при отказ на работника или служителя да последва
предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се
премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от
работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за
възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди
това същата длъжност; 2) уволненият работник или служител да не е полагал
3
труд по трудово правоотношение един месец след уволнението.
С проекта си за доклад, обявен за окончателен без възражения в тази му
част съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата че между И. П. Д. и „Н. Б.“ АД е съществувало трудово
правоотношение, което е възникнало на основание Трудов договор от дата
17.05.2022 г. На дата 18.10.2023 г. ответното дружество отправя писмено 3-
месечно предизвестие до ищеца, съгласно което с изтичането му трудовото
правоотношение се счита за прекратено. Основанието за прекратяване било
съкращаване в щата. На дата 16.01.2024 г. ответното дружество връчва на
ищеца Заповед № 43 от 16.01.2024г. трудовото правоотношение между
страните било прекратено, считано от 17.01.2024г.
По делото са представени преписи от две трудови книжки на ищеца,
като в съдебно заседание бяха представени и оригиналите с оглед констатация
за съответствието които не са оспорени от ответника, от тях се установява, че
за периода от 17.01.2024г. до 14.03.2024г. ищецът е останал без работа, а на
14.03.2024г. същият започнал работа при „П. М.“ ООД на длъжност
„продуктов мениджър“.
При това положение съдът намира, че е налице следващата
предпоставка а именно оставането без работа.
Ето защо съдът намира, че искът се явява установен по основание.
По отношение на неговия размер съдът е допуснал изготвяне на
заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 8854,66
лева.
Доколкото се претендира сума в по-малък размер, а именно 8801,85 лева
искът следва да се уважи изцяло.
По отношение на възражението за прихващане.
Предвид наличието на предпоставките за уважаване на предявения иск
на разглеждане подлежи своевременно релевираното възражение за
прихващане с правно основание чл. 92, ал.1. ЗЗД.
По своята същност неустойката е предварително съглашение за
определяне размера на вредите от неизпълнение, като на изправната страна по
договора е предоставена възможността да получи това обезщетение, без да
доказва размера на действително претърпените вреди. Неустойката може да
бъде определена като абсолютна величина, но може да бъде и определяема.
Размерът на неустойката се определя с оглед постигането и на трите й
функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Допустимо е
уговореният размер на неустойката да бъде по-голям от претърпените от
кредитора вреди, тъй като към момента на уговаряне на неустойката не е
известно кога ще настъпи неизпълнението, съответно размерът на вредите
може да варира. В тези случаи, ако неустойката е прекомерно голяма с оглед
реално претърпените вреди може да се иска намаляването й по чл. 92, ал. 2
4
ЗЗД. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Неустойката е нищожна само ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. За разлика от прекомерността,
нищожността на неустойката трябва да е установима към момента на
сключване на договора.
За да бъде уважено така предявеното възражение за прихващане по чл.
92, ал.1 от ЗЗД ответникът следва да докаже, че неустойката да е уговорена
във формата на главния договор, а именно писмена, да е настъпило
предвиденото в договора основание за нейното плащане, като същата трябва
да отговаря на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция;
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че неизпълнението се
дължи на обстоятелства за които той не е отговорен.
Налице е първата предпоставка. Видно от представения трудов договор
(виж чл. страните уговорили, че ищецът се задължава в срок от 3 работни дни
преди датата на напускане се задължава да състави писмен отчет на
възложените започнатите, текущите и незавършени от него дейсности и
задачи като подробно са посочени изискванията на които този отчет трябва да
отговаря.
Предвидено е в чл. 12 от трудовия договор, че при неизпълнение на
задължението по чл. 10 от трудовия договор служителят дължи неустойка в
размер на трудовото възнаграждение по т.4 – 8801,85 лева (след сключването
на анекс от 15.05.2022г.).
С оглед задължителните разрешения в т. 3 от ТР № 1/09 от 15.06.2010. по
т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й функции
/обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, като се съобразяват специфичните факти и
обстоятелства, включително примерно посочени критерии като естеството и
размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. Не е нищожна по условие неустойка само заради това, че е уговорена
без краен предел или без фиксиран срок, тъй като преценката за накърняване
на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора.
Както беше посочено преценката за валидността на неустоечната клауза
5
следва да може да се направи към момента на сключване на договора.
В случая съдът намира, че неустойката уговорена в чл. 12 от трудовия
договор се отклонява от присъщите функции които бяха посочени по-горе.
Така уговорената неустойка има за цел да предостави възможност на
работодателя (в случая ответника) за заобикаляне на императивните правни
норми свързани с определяне и изплащане на обезщетения при прекратяване
на трудовия договор. (в каквато връзка всъщност е направено и настоящото
възражение).
Този характер на клаузата на чл. 12 от договора, може да се установи от
клаузите на чл.9.6 където се сочи, че работодателят има право на достъп по
всяко време до данни и информация, използвани от служителя във връзка с
изпълнение на трудовия договор, в това число до служебно бюро, служебен
компютър, служебна документация и т.н.
При това положение работодателят е предвидил възможност да се
запознава с работата на служителя включително до бюрото му, компютъра му
и т.н. Същият не е имал необходимост от предоставяне на отчет за работата му
доколкото той е можел да се запознае с нея и да извлече каквито данни са
необходими без да зависи от служителя.
Уговореното задължение за предаване на отчет няма за цел да предпази
работодателя от вреди, тъй като работодателят има по ефективен механизъм
за предотвратяването им като се снабди сам с исканата информация, а да
създаде условие на работодателя за заобикаляне на отговорността на
работодателя за изплащане на обезщетенията предвидени по Кодекса на труда
в случай че са поискани.
С оглед на изложеното уговорената клауза има различни функции от
присъщите на неустойката и като такава е недействителна.
На база гореизложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника.
При това положение е безпредметно изследването дали са се сбъднали
предпоставките за реализиране на клаузата на чл. 12 от договора.
Ето защо съдът намира, че искът се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът. Който
е представил доказателство за сторени разноски в размер на 1200 лева, които
следва да му бъдат възстановени
Следва да бъдат присъдени и разноските в полза на съда за държавна
такса и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА „Н. Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С...., представлявано от И. П. Г., чрез адв. В. Т. П. ДА
ЗАПЛАТИ на И. П. Д. ЕГН ********** действащ чрез пълномощника:
адвокат Ц. Г. Т. с личен номер на адвокат ***********, телефон **********,
адрес на кантората: град С.....1 на основание чл. 222, ал.1 КТ сумата от 8801.85
лева, представляваща обезщетение за времето което е останал без работа при
прекратяване на трудовото му правоотношение възникнало въз основа на
трудов договор от 17.05.2022г. на основание съкращаване в щата, за периода
17.01.2024 – 17.02.2024 ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 21.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Н. Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С...., представлявано от И. П. Г. ДА ЗАПЛАТИ на И. П. Д.
ЕГН ********** действащ чрез пълномощника: адвокат Ц. Г. Т. с личен номер
на адвокат ***********, телефон **********, адрес на кантората: град С.....1,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1200 лева разноски за възнаграждение
на един адвокат в производството.
ОСЪЖДА „Н. Б.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. С...., представлявано от И. П. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 852,08 лева
държавна такса в производството и депозит за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7