ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500404 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.278 ГПК, на осн. чл.274, ал.2 ГПК.
С Определение № 261003/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 632/2021г. по описа на ОС -
Пловдив, се прекратява съдебното производство и делото се изпраща по подсъдност на СГС.
Против Определение № 261003/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 632/2021г. по описа на
ОС - Пловдив, е подадена частна жалба вх.№ 275465/21.05.2021г., от В. Хр.Д., ЕГН
********** - ищец в производството пред първоинстанционния съд, чрез адв.Ст.М., с
оплаквания за незаконосъобразност, искане за отмяна и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия. Претендира се присъждане на разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение в общ размер 215лв.
Частната жалба се оспорва в постъпилия в срок писмен отговор на жалбата, вх.№
279321/15.07.2021г., от насрещната въззиваема страна „Х. А. Б.“ ЕООД (с предишни
наименования „Х. А. Р. А. Б.“ и „Х. А. - А. А.“ ООД), ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр.С., моли се за потвърждаване на обжалваното определение.Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на
въззивно обжалване определение на първоинстанционен окръжен съд от съдебния район по
чл.274, ал.1, т.2, във вр. чл.121 ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано
лице, за което е налице правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата по чл. 276, ал.1 ГПК за изпращане на препис от
жалбата на насрещната страна за отговор.
1
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и
след като извърши дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на
обжалваното определение, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното определение, е образувано въз основа
на искова молба/ИМ, вх. № 267909/05.03.2021г., подадена от ищец В. Хр.Д., ЕГН
**********, с адрес в гр.П., против ответник „Х. А. Р. А. Б., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в гр.С.. С ИМ е предявен отрицателен установителен иск/ОУИ за
недължимост на изпълняемо парично вземане в общ размер 43 337.93лв., възникнало по два
записа на заповед, издадени от ищеца на 14.10.2008г., за което по подадени от ответното
дружество заявления по чл.417 ГПК са били издадени срещу ищеца заповеди за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителни листове и е било образувано изп.д.№ 139/2010г. по описа на
ЧСИ Ст.Горчев с район на действие ОС - Пловдив.Местната подсъдност на спора е
обоснована в ИМ с доводи, че записите на заповед били издадени на поемателя в клона му в
гр.П. и разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК.
В постъпилия в едномесечния срок по ал.131 ГПК от връчването на 02.04.2021г. на ИМ
писмен отговор, вх.№ 273926/29.04.2021г. от ответника „Х. А. Р. А. Б.“( с предишно
наименование „Х. А. - А. А.“ ООД), ЕИК ..., е заявен изрично отвод за местна неподсъдност,
тъй като към момента на подаване на ИМ ответното дружество е със седалище в гр.С. и за
неприложимост на разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, като относима само към държавата и
държавните учреждения, евентуално, тъй като всички клонове на ответното дружество са
закрити и няма такива.
С обжалваното определение производството по делото е прекратено, тъй като е прието, че
по отношение на предявения иск с правна квалификация чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК е
приложима общата местна подсъдност по чл.105 ГПК – на съда по седалището на ответното
дружество в гр.С., и за липса на хипотеза на чл.108, ал.1, т.2 ГПК, тъй като не се установява
вписване в ТР на клон на ответното дружество, както и не се касае за спор, възникнал от
преки отношения с поделение или клон на ответното дружество.
В частната жалба са оспорени мотивите да не се касае за спор, възникнал от преки
отношения с поделение или клон на ответното дружество, тъй като записите на заповед били
издадени на ответното дружество-поемател в клона му в гр.П..За приложение на
разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК не било необходимо да има специална регистрация, а,
видно от справка в ТР, към датата на издаване на записите на заповед 08.11.2018г. ответното
дружество е имало регистриран клон в гр.П..
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,
поради следните съображения:
Като неоспорени и законосъобразни следва да се възприемат мотивите, че предявеният иск е
отрицателен установителен за недължимост на изпълняемо парично вземане в общ размер
2
43 337.93лв., което е възникнало въз основа на издадени в полза на ответното дружество
записи на заповед от 2008г., а към момента на подаване на ИМ през 2021г.ответното
дружество е имало седалище в гр.С..
В случая, ищецът е разполагал с регламентираната в приложимата разпоредба на чл.108,
ал.1 ГПК( редакцията след изм. – ДВ, бр. 86 от 2017г.), особена изборна местна подсъдност
по местонахождението на клона на ответното дружество в гр.П. и изрично се е позовал на
нея в ИМ, с доводи, че спорът е възникнал от преки отношения с клона на ответното
дружество в гр.П.. Местната подсъдност на спора е само относителна процесуална
предпоставка, за която съдът не следи служебно, а само по отвод за местна неподсъдност от
ответника, какъвто е направен в преклузивния срок, в подадения писмен отговор на ИМ по
чл.131 ГПК.
По общите правила, доказването на обстоятелствата на изборната местна подсъдност по
чл.108, ал.1 ГПК, на която ищецът се е позовал, е в негова доказателствена тежест.Тъй като
се касае за местна подсъдност, съдът дължи своя собствена проверка за подсъдността по
чл.118 ГПК, като дължи да изследва конкретните правно-релевантни обстоятелства, на които
същата се основава или зависи, като меродавният момент за проверката наподсъдността е
моментът на подаване на ИМ, а изменението на тези обстоятелства в хода на процеса е
ирелевантно.
В разглеждания случай, по делото е установено и не е спорно, че към момента на подаване
на ИМ през 2021г. не е имало клон на ответното дружество в гр.П. и такъв и сега няма.
При това положение, независимо, че спорът е възникнал през 2008г.от преките отношения с
клона на ответното дружество в гр.П., е неприложима особената изборна местна подсъдност
по чл.108, ал.1 ГПК.
Налага се извод, че, по общото правило за местна подсъдност в чл.105 ГПК, делото не е
местно и родово подсъдно на сезирания съд, а е подсъдно на СГС.
При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционния съд, обжалваното определение,
като законосъобразно, се потвърждава.
Разноски не се присъждат, тъй като производството по делото не приключва.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261003/05.05.2021г., постановено по гр.д. № 632/2021г.
по описа на ОС - Пловдив, с което се прекратява съдебното производство и делото се
изпраща по подсъдност на СГС.
3
Определението подлежи на обжалване, при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба пред
ВКС, в седмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4