№ 85
гр. Провадия, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101789 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „САКМАРКЕТ“ ЕООД предявява срещу ответника В. В. В. иск за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400.00 лева, представляваща обезщетение при
дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието от 3 (три) месеца по безсрочно трудово правоотношение, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът посочва в исковата молба, че ответникът се назначава при него на работа по
безсрочен трудов договор от 17.11.2020 г. със срок на изпитване, на длъжност „машинен
оператор, производство на пликове и хартиени торби“, с място на работа във фабрика,
находяща се в с. ***, Област Варна, Община Ветрино. Работното време по договора е 8 часа
срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лева. Твърди, че ответникът
работи в ответното дружество за периода от 18.11.2020 г. до 12.01.2021 г., като през месец
януари 2021 г. отработва 2 работни дни и ползва 5 дни платен отпуск за периода от 01.01.21
г. до 12.01.2021 г. Ищецът навежда твърдения, че след тази дата преустановява явяването си
на работа. Поради това, ищецът образува дисциплинарно производство срещу ответника и
го поканва да даде обяснения за неявяването си на работа за периода от 13.01.2021 г. до
18.01.2021 г., за което длъжникът се уведомява на 21.01.2021 г. На 05.07.2021 г. ищецът
издава заповед за дисциплинарно уволнение на ответника, поради неявяването му на работа
за периода от 13.01.2021 г. до 14.01.2021 г. в течение на два последователни работни дни. В
тази връзка ищецът претендира от ответника заплащането на обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на ответника за период на уговорения в трудовия договор
срок на предизвестие – 3 месеца, или общо сумата от 2400.00 лева.
1
Процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск. Счита същият за
неоснователен. Не оспорва сключването на трудовия договор с посочените в исковата молба
параметри – длъжност, място на работа, възнаграждение, но оспорва всички останали
обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че са неверни твърденията, че ищецът
иска обяснение от ответника и оспорва заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като е незаконосъобразна и не е връчвана на ответника. Заявява, че
ответникът започва работа на 18.11.2020 г., като съгласно договора следва да получи
възнаграждение за м.ноември в края на м.декември 2020 г., което не получава. В началото
на м. януари 2021 г. ответникът се явява на работа, работи 2 дни и разбира, че няма да
получи възнаграждението си м. ноември 2020 г., както и че когато няма работа в
предприятието, ще се налага да не работи и съответно да не получава възнаграждение.
Поради тази причина, ответникът спира да ходи на работа и прекратява трудовото
правоотношение с ищеца с негово знание. В последствие, ответникът посочва, че се среща с
ответника през месец февруари 2021 г., който му изплаща дължимото възнаграждение, с
което отношенията им приключват. Ответникът твърди, че в нито един момент ищецът не
споменава, че ищецът извършва дисциплинарно нарушение и респ. възможност да дава
обяснения за същото. Оспорва се твърдението за извършено дисциплинарно нарушение и
посочва, че нарушение се извършва от ищеца, който не заплаща дължимото трудово
възнаграждение. По тези съображения процесуалният представител на ответника моли за
отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира писмена молба, с
която заявява, че поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира
разноски. Ответникът, чрез своя процесуален представител, поддържа депозирания писмен
отговор. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Прави възражение за прекомерност.
Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е прието за безспорно между страните, че ответникът се назначава на
работа при ищеца по безсрочен трудов договор от 17.11.2020 г. със срок на изпитване, на
длъжност „машинен оператор, производство на пликове и хартиени торби“, с място на
работа във фабрика, находяща се в с. ***, Област Варна, Община Ветрино. Работното време
по договора е 8 часа срещу месечно трудово възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 3 месеца. По делото няма
спор още, че ответникът работи в ответното дружество за периода от 18.11.2020 г. до
12.01.2021 г., като през месец януари 2021 г. отработва 2 работни дни и ползва 5 дни платен
отпуск за периода от 01.01.21 г. до 12.01.2021 г.
Спорните по делото факти са наложено ли е законосъобразно дисциплинарно
наказание „уволнение“ на ответника и респективно дължи ответникът ли обезщетение на
работодателя си в размер на тримесечни работни заплати, равни на срока на уговореното в
2
трудовия договор тримесечно предизвестие.
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. От
граматическото тълкуване на тази разпоредба и конкретните възражения на ответника,
настоящият съдебен състав приема, че отговорността на ответника за заплащане на такова
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ е обусловена от законосъобразно наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Това е така, тъй като в писмения отговор
работникът изрично оспорва законността на проведеното дисциплинарно производство с
твърдения, че не е получавал искане за даване на обяснения по чл. 193 от КТ, нито му е
връчвана заповедта за уволнение, както и че заповедта е незаконосъобразно издадена. Без
значение е обстоятелството, че ответникът не предявява в отделно или в настоящото
производство иск за отмяна на уволнението по чл. 344 от КТ, в който смисъл са твърденията
на ищеца в молба от 01.04.2022 г. Ответникът се защитава срещу предявения срещу него
осъдителен иск чрез възражение, с което оспорва именно законността на дисциплинарното
уволнение, като основен елемент от фактическия състав на отговорността, предвидена в чл.
221, ал. 2 от КТ. Ето защо, настоящият съдебен състав е длъжен да се произнесе в мотивите
си по наведеното възражение за незаконосъобразно на уволнението, което има
преюдициален характер по отношение на възникването на субективното право на
работодателя да търси обезщетение.
В случая, към исковата молба се прилагат искане за предоставяне на обяснения, както
и заповед № 103/05.07.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказания „уволнение“. По
делото обаче няма данни тези документи да са връчвани на ответника. Представените от
ищеца товарителници не удостоверяват надлежното им връчване. Следва да се отбележи, че
ищецът е имал възможността да приложи разпоредбата на чл. 47 от ГПК и да връчи книжата
на ответника чрез залепване на уведомление на адреса по възлагане чрез нотариус (чл.50
ЗННД) или частен съдебен изпълнител (чл.18, ал.5, вр. с чл. 43 от ЗЧСИ), но това не е
сторено. Предвид това, съдът стига до правния извод, че работодателят не спазва
предвидената в КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание, поради което само
на процесуално основание уволнението е незаконосъобразно наложено. А това има за
автоматична последица и недължимост на претендираното обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
КТ. Това извод на съда, не се променя от факта, че искането за даване на обяснения и
заповедта за уволнение се получават от ответника в хода на процеса с получаване на препис
от исковата молба и приложенията към нея, тъй като връчването им е извършено
едновременно, тоест с връчване на искането по чл. 193 от КТ, се налага и дисциплинарно
уволнение, което е недопустимо. Ето защо, следва да се приеме, че в полза на ищеца не
възниква претендираното парично вземане. Свидетелските показания, от които се
установява, че в действителност ответникът спира да ходи на работа, поради неплащане на
изработеното му трудово възнаграждение, не променят извода на съда за недължимост на
парично обезщетение. Уволнението е незаконосъобразно, поради нарушаване на
3
императивната процедура в КТ по налагане на наказанието, поради което е без значение,
дали ответникът по същество извършва нарушение на дисциплината или не.
Искът с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът е отговорен за направените от ответника разноски. Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лева, което следва да бъде присъдено в пълен
размер. В този смисъл, възражението на ищеца за прекомерност на възнаграждението е
неоснователно, тъй като минималното възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждениея, предвид материалния интерес, е
398.00 лева. Съдът взема предвид правната и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия от представителя на ответника, поради което приема, че
възнаграждението от 450.00 лева, макар и над минимума, не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „САКМАРКЕТ“ ЕООД, ЕИК:********* срещу В. В. В.,
ЕГН:********** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2400.00 (две
хиляди и четиристотин) лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието от 3 (три) месеца по
безсрочно трудово правоотношение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „САКМАРКЕТ“ ЕООД ЕИК:********* да заплати на В. В. В.
ЕГН:********** сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи сторени
от ответника съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Варна с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4