РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Стара Загора, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.55- 59 и
чл.82- 86 от ЗЗД.
Въззивното дело е било образуванопо подадена в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 260369/25.01.2022г. от
ищеца- пълнолетния български гражданин Д. К. Д. от гр.С.З., против изцяло
негативното за него Решение № 260797/17.12.2021г. по гр.д.№ 4835/2020г. по
описа на PC- Ст.Загора, с което са били напълно отхвърлени облигационните
му искове против 3 бр. ответници- пълнолетните български граждани Д.Е.П..,
Т.П. П.- К. и М.П.П./и тримата също от гр.С.З./, за сумата от общо 19 450 лв.
главница, за която твърди, че с нея те неоснователно са се била обогатили за
негова сметка. Излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа
на доводите си. Счита, че атакуваното първоинстанционно Решение на РС
било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в
нарушение на материалния закон, немотивирано и при пълна доказаност на
отхвърлените искови претенции. Излагат се оплаквания, че в нарушение на
чл.165, ал.2 от ГПК първоинстанционният съд е приел, че не е налице начало
на писмено доказателство, поради което и не обсъждал събраните гласни
доказателства. В тази връзка се сочи, че такова начало на писмено
доказателство представлява приетото като доказателство по делото платежно
1
нареждане, което обуславя и допустимостта на събраните гласни
доказателства. По отношение на необосноваността на обжалваното решение
се излагат оплаквания за неправилен анализ на събраните доказателства,
довели до погрешни правни изводи за липсата на договорни отношения
между страните, което от своя страна било довело и до постановяване на
решението в нарушение на материалния закон. Моли настоящия въззивен ОС
да отмени изцяло това отхвърлително първоинстанционното Решение, и да
постанови ново, с което да уважи изцяло всички негови искови претенции,
като изцяло основателни, доказани и законосъобразни по основание и по
размер. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и
писмената му Защита по делото.
В законния 2- седмичен срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил общ
писмен Отговор вх.№ 260596/14.02.2022г. от тримата ответници-
пълнолетните български граждани Д.Е.П.., Т.П. П.- К. и М.П.П./и тримата от
гр.С.З./, които считат в.жалба на ищеца за напълно неоснователна и
недоказана, че обжалваното с нея изцяло позитивно за тях
първоинстанционно Решението на РС било напълно законосъобразно,
обосновано и правилно. Излагат подробни фактически и правни аргументи в
своя защита, че обжалваното решение било законосъобразно и правилно,
понеже първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално
нарушение, като не бил обсъдил събраните гласни доказателства, понеже
същите били недопустими по силата на чл.164, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, а от
своя страна платежното нареждане не представлява начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК. Излагат доводи и за
обоснованост на правните изводи на РС относно липсата на облигационна
връзка между страните, понеже според въззивамите правилно РС бил ценил
показанията на разпитаните по делото свидетели. Молят въззивната жалбата
да бъде оставена изцяло без уважение, а атакуваното с нея негативно за
ищеца- въззивник първоинстанционно Решение да бъде потвърдено изцяло от
настоящата въззивна инстанция, ведно със законните последици. Претендират
всички свои разноски пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е
пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат, както и общата
им писмена Защита по делото.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията на
всяка една от страните, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приложимите материалноправни и процесуални норми,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна от външна страна, тъй като отговаря на
формалните законови изисквания на чл.260 и чл.261 от ГПК, същата се явява
процесуално допустима, понеже е подадена в предвидения законов срок за
2
обжалване, подадена е от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д. К. Д.
срещу Д.Е.П.., Т.П. П.- К. и М.П.П./всички те от гр.С.З./, за сумата от общо 19
450 лв. главница, за която твърди, че с нея те неоснователно са се била
обогатили за негова сметка по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като при условията на
евентуалност са били предявени осъдителни искове и по чл.59, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на сумата, като дадена без основание, евентуално - с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Ищецът е изложил твърдения, че на 01.04.2016г. по банков път без
основание поради грешка бил превел по сметката на ответниците
претендираната сума от общо 19 450 лв. Впоследствие отправил множество
покани до ответниците чрез ЧСИ, да му върнат сумата, но последните не го
сторили.
С подадения в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК писмен
Отговор на исковата молба тримата ответници/въззиваеми/ са оспорили
исковете по основание и по размер, като са изложил своите фактически и
правни възражения, че сумата не им е била преведена погрешка, понеже
между ответниците и баща им/от една страна/ и ищеца и брат му/от друга
страна/ са съществували трайни взаимоотношения във връзка с покупко-
продажба на недвижими земеделски имоти и тяхното управление. В тази
връзка ответниците и баща им намирали на изгодни цени на недвижими
имоти, които ищецът и брат му купували и впоследствие или препродавали,
или отдавали под наем. В тази връзка ответниците често представлявали като
пълномощници някой от двамата братя пред нотариус при сключване на
сделките. За подобни дейности била преведена по сметката на ответниците и
процесната сума от 19 450 лв., като едната част се отнасяла за вече извършена
работа, а другата до предстоящи сделки- официалния договор за дарение на
недвижими имоти, който бил относително недействителен и прикривал
действителния договор за покупко- продажба.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
главният иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като е приел, че ищецът не бил доказал
надлежно твърдените от него правни основания за заплащане на процесната
сума от 19 450 лв., и не се бил произнесъл по евентуалния иск по чл.59 от
ЗЗД.
Въззивният съд констатира, че атакуваното първоинстанционно
Решение е процесуално допустимо, тъй като не е постановено в нарушение на
принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по
който е бил сезиран, определил е спорното право въз основа на обстоятелства,
въведени от всяка от страните и е разгледал иск на предявено фактическо и
3
правно основание. Не се установи да е бил нарушен принципът на
диспозитивното начало в гражданския процес, РС се е произнесъл в рамките
на определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита.
Напълно мотивирано и правилно пред РС са били допуснати
свидетелските показания на св. Б.Б. при основателното приложение на чл.165,
ал.2 от ГПК, правилно са били установени фактите в показанията на
различните свидетели и направените от РС правни изводи напълно
кореспондират в пълна степен с тях. Поради което атакуваното
първоинстанционно Решение се явява напълно обосновано, с приложени
установените факти и обстоятелства към относимите по спора правни норми.
Соченият нотариален акт представлява официален документ само в частта си,
в която се правят волеизявленията на нотариуса и се явява частен такъв в
частта си, в която се описват волеизявленията на страните по него, като
именно от волеизявленията на страните се установява предмета на
изповяданата правна сделка, която е атакувана, като симулативна. В тази
връзка се явява неоснователно твърдението, че Д. К. Д. не бил страна по
договора за дарение, а действал само като пълномощник на брат си В.К. Д.. В
нотариалното производство волеизявленията се правят от явилите се лица,
действащи в лично качество или като пълномощници, и предвид
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от правните действия
възникват направо за представлявания, но фактическите действия/в случая
безспорното плащане на цената по сделката/ се извършват от пълномощника,
след което той дължи отчет на упълномощителя си за това, което е извършил
и представя необходимите документи, като се извършва така наречената
„отчетна сделка" между тях двамата. В тази връзка и в противоречие с
установените пред РС факти и обстоятелства е и оплакването, че не можело
от показанията на св.Б. да са направи извода, че той говорел за същите
идеални части от имоти, които П.М. притежавал като наследство в с.М.. В
показанията на този свидетел е установено пред РС желанието на П.М. да
продаде идеалните си части от наследените от него земи находящи се в с.М.,
като свидетелят не сочи размера на идеалните части, но ясно заяви, че се
касае за идеални части от земеделски земи, находящи се в с.М., придобити по
наследство от П.М., като сочи, че тези идеални части били общо около 20 дка,
и че търсената цена е била от 1000 лв. за декар- или общата цена била около
20 000 лв. Неоснователно и недоказано остава оплакването във въззивната
жалба, че преведената сума била в значително по-голям размер от точно 19
450 лв., което явно не отговаря на фактите в показанията на този свидетел.
Безспорно правната квалификация на иска е на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
съгласно описателната част на исковата молба, с която РС е бил сезиран, като
в нея няма твърдение за отпаднало или неосъществено основание. Видно от
приетите от РС 2 бр. писмени доказателства- нотариален акт № 38, том I,
4
peг.№ 341, дело № 26/2016г. на нотариус Е.А.- Гълъбово с peг.№ 564 в
Нотариалната камара и платежно нареждане от 01.04.2016г. за сумата 19 450
лв. е било установено, че на датата, на която е бил осъществен превода на
сумата в размер на 19 450 лв. между наследодателят на ответниците и
ответника М.П. от една страна като Дарители, и от друга страна като дарен -
ищеца Д.Д. /действащ като пълномощник на брат си В. Д./ е била сключена
сделка за дарение на идеални части на земеделски земи в с.М., ***. При
безспорното наличие на тези факти и при наличието на изначално писмено
доказателство, изходящо от ищеца- платежно нареждане от 01.04.2016г. за
сумата 19 450 лв., са били допуснати свидетелски показания във връзка с
направеното от ответниците възражение за разкриване на относителната
симулация по сделката, оформена в нотариален акт № 38, том I, peг.№ 341,
дело № 26/2016г. на нотариус Е.А. с район на действие PC Гълъбово- peг.№
564 в Нотариалната камара, относно която има искане да бъде призната за
нищожна на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като привидна при условията на
относителна симулация, а на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД да бъде приет за
действителен договор за покупко- продажба на 1/3 ид.ч. от земеделски земи
между наследодателя на ответниците и неговата майка, чрез пълномощника
й- ответника М.П. от една страна, като продавачи, и Д.Д., като пълномощник
на брат си В. Д. от друга страна, като купувач за сумата в размер на 19 450 лв.
От свидетелските показания на св.Б.Б. се установило пред РС, че той много
добре се е познавал с наследодателят на ответниците и с ответника М.П.,
които като агенция за недвижими имоти са му извършвали множество услуги
по намирането на имоти за закупуване- основно земеделски земи. Същият
също така се е познавал и с ищеца /с когото е имал и лични сделки/, който
като него е ползвал услугите на агенцията за покупка и продажба на имоти в
чийто офис за се срещали. Същият е бил запознат със желанието на П.М.
/наследодателя на ответниците/ да продаде свои идеални части от
наследствени земи в с.М., които са му били предложени за сумата от 20 000
лв. в края на м.март 2016г., като идеалните части от земите били около 20
дка, а П.М. искал по 1 000 лв. на декара- или сумата от общо 20 000 лв. Тъй
като този свидетел отказал офертата, П.М. му заявил, че ще ги предложи на
ищеца, след което от П.М. разбрал, че сделката за продажбата на нивите била
осъществена с Д.Д.. При тези безспорно установено факти и обстоятелства РС
е стигнал до правилния извод, че между П.М. и Д.Д. е била осъществена
сделка за покупко- продажба на наследствените на П.М. земеделски земи
находящи се в с.М. за сумата от 20 000 лв., която сделка е била прикрита със
договор за дарение между двете страни и преведената сума от 19 450 лв.
представлява дължимо плащане от Д.Д. към П.М. по тази сделка за покупко-
продажба на идеални части от земеделски земи, който превод съвпада с
датата на изповядване на сделката- и двете на 01.04.2016г. От свидетелските
5
показания на св.В. Д. пред РС се е установило, че той е брат на ищеца и се
познавал много добре с П.М. и неговия син М.П., и се учел от тях.
Действително му е била предложена да закупи 1/3 ид.ч. от земи находящи се
в с.М., но той отказал да ги купи, защото ги искал целите, а не ид.части от
същита. П.М. му предложил след това да му ги дари, докато се разберат с
останалите наследници, за да можел да ги закупи след това. Цена не са
договаряли за тези 1/3 ид.ч., а това щели да направят по- късно, като други
сделки за дарение не е имало и той и брат му не били дарявали нищо на
ответника М.П.. Присъствал на разговор между брат му и П.М. или М.П. /не
можел да си спомни с кой от двамата/ при който брат му си искал парите 19
000 - 20 000 лв., и брат му казал, че около дарението е превел тези пари на
М.П., като не знаел основанието за плащане, понеже били купували и друг
път земи от П. и М.П., като често брат му участвал в тези сделки като негов
пълномощник. При тези сделки е плащал парите по банков път. Следователно
при така установените факти и обстоятелства в тези показания са правилни
фактическите и правните изводи на РС, че действително между Д.Д. и П.М. е
имало договорка за продажбата на наследствените му земи, находящи се в
с.М., но вместо това са сключили договор за дарение на тези земи.
Неправдоподобно е обяснението, че подписаният договор за дарение е
направен, докато чакали останалите съсобственици да дадат своето съгласие
да се купят всичките идеални части от тях и че не е имало договорка за
цената на имотите. Не е била установена каквато и да е основателна причина
П.М. да прехвърля собствеността си върху нивите, без да получи нищо
насреща и без каквато и да има гаранция, че ще му бъдат върнати земите, ако
не бъдат убедени останалите собственици да продават, като не е била
посочена нито цената на бъдещата сделка, нито времето за което да бъде
евентуално сключена тя. Още повече, че свидетелят е брат на ищеца, като
заявява, че не е имало други сделки на дарение между тях и П. и М.П., а само
сделки за покупко- продажби. В това производство е представена сделка
между настоящия ищец и М.П., която също е оформена като дарение, което е
в противоречие с казаното от този свидетел, който свидетел също е страна по
тези две сделки, по които е представляван от ищеца. Очевидно между
страните е осъществена на 01.04.2016г. сделка по покупко- продажба на
идеални части от земеделски земи/а не дарение/ и извършеният банков превод
не е сгрешен- видно от представения от ответниците оригинала на
платежното нареждане. Като факта, че този документ се е намирал у техния
наследодател е още едно потвърждение, че превода не е „сгрешен", и
ищецът/който не разполага с такъв/ не би предал оригинала на платежното на
П.М., ако е сбъркал с превода. Логичното обяснение за прикриване на
сделката за продажба с такава за дарение произлиза от правилото на чл.ЗЗ от
ЗС, което задължава съсобственика на недвижим имот при продажбата на
6
своята част, първо да я предложи за изкупуване от останалите съсобственици,
и тъй като това задължение съществува само при възмездната покупко-
продажбата на имота/а не и за безвъзмездното дарение/, се прикрива
действителната договорка за продажба на имотите с привидна сделка за
дарение на идеални части от имотите. Още повече, че след като П.М. е дарил
брата на ищеца тези имоти, притежаваното от него тогава еднолично
търговско дружество подписва договор за аренда за тези земи/но не
безвъзмездно, а срещу заплащане на рента/, която е получена именно от
ищеца, пак като пълномощник на брат си за стопанските 2017-2018г. и 2018-
2019г./съответно на 01.12.2018г. и на 11.11.2019г./- т.е. след като му е подарил
имотите е започнал да плаща наем за тях. С този факт също се оборват
показанията на св.В.Д., че прехвърлянето на имотите били символично без
обвързващо действие за страните и са чакали останалите съсобственици да се
съгласят. Видно от извършените плащания се установява, че за тези земи е
получаван наем от ищеца веднага след извършеното дарение, дължали са му
пари и той е отдал тази земя под аренда на фирмата на лицето, което му ги
дължи. Обратното писмо (контра летр) разкрива съдържанието на един
прикрит договор, съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития
договор и служи за пълно разкриване на симулацията, като началото на
писмено доказателство се състои в документ, изхождащ от една от страните
по делото(противната страна) или пък удостоверяващ нейно изявление пред
държавен орган, от което може да се заключи, че симулацията е вероятна, в
който случай, за да се постигне пълно доказване на симулацията, се допускат
свидетелски показания, и начало на писмено доказателство е този документ, в
който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които
създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Поради което
именно в съдържанието се състои разликата между началото на писменото
доказателство и обратното писмо, а не в това, кой е издател на документа.
Поради което именно представеното платежно нареждане от
01.04.2016г./датата на сделката/, което се намира в държане на този, в полза
на който са наредени парите и разписките за арендни плащания от 2018г. и
2019г., касаещи въпросните ниви и пълномощното от 2016г., се ценят от съда,
като начало на писмени доказателства, в който привидността не е призната, но
са обективирани изявления на ищеца, в лично качество и в качеството на
пълномощник на брат си, които създават индиция, че е възможно сделката да
е симулативна, която симулативност е била разкрита изцяло от изслушаните
свидетелски показания пред РС по делото, включително на тези на брата на
ищеца, разпитан като свидетел. Поради което РС е стигнал до
законосъобразния извод, че не е осъществена хипотезата на претендираното
даване на нещо без основание съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, а се е
установило соченото от ответниците основание- плащане на продажна цена
7
на 1/3 ид.ч. от ниви по симулативен договор за дарение от 01.04.2016г.,
прикриващ действителния договор за покупко - продажбата им. Предвид
гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
обосновано и законосъобразно е бил отхвърлен, като неоснователен и
недоказана. Предвид всичко гореизложено РС обективно и пълно е направил
оценка на събраните по първоинстанционното дело писмени и гласни
доказателства и основателно е приел, че исковата сума в размер на 19 450 лв.
е била преведена от Д. К. Д. на починалия първоначален ответник П.М. П. с
правно основание, като продажна цена за идеални части от ниви, предмет на
договор за дарение, която сделка прикривала покупко- продажба. Наред с
това РС е обсъдил всички направени от страните възражения и е разгледал
предявения евентуален иск по чл.59 от ЗЗД, като в мотивите на
първоинстанционното съдебното решение се съдържа преценката за
установените факти и приложението на закона към тях. Очевидно по същите
фактически и правни съображения е бил отхвърлен и предявения в условията
на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД, със законните последици от това.
Поради което следва да се потвърди изцяло изцяло атакуваното
първоинстанционно Решение, ведно със законните последици от това.
С оглед изхода на спора по въззивното дело, на осн. чл.273 във вр. с
чл.78, ал.2 и чл.80- 81 от ГПК въззивника/ищец/ следва да бъде осъден да
заплати на тримата въззиваеми/ответници/ направените от тях разноски пред
настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на 1000 лв. за
възнаграждение на един общ пълномощник- адвокат, съгласно представения
и неоспорен Списък с разноските му по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК това въззивно съдебно Решение
може да се обжалва в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, чрез въззивния ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.272 във вр. с чл.273 и
чл.78, ал.1, чл.80 и чл.81 от ГПК и във вр. с чл.55- 59 и чл.82- 86 от ЗЗД,
въззивният Окръжен съд - Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260797/17.12.2021г. по гр.д.№
4835/2020г. по описа на PC- Ст.Загора.
ОСЪЖДА Д. К. Д.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на
Д.Е.П..- ЕГН **********, гр.С.З., ***, Т.П. П.- К.- ЕГН ********** от гр.С.З.,
*** и М.П. П.- ЕГН ********** от гр.С.З., ***/и тримата наследници на
8
починалия в хода на производството първоначален ответник П.М.П.- ЕГН
**********/ сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9