Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Русе, 30 септември 2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 20 септември 2021 год. в състав:
Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Бисерка Василева………и в присъствието на прокурора …….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №455…… по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по
пътищата) във вр. с
чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по повод постъпила жалба от „Г. 71“ ООД чрез управителя
Р.Г. срещу заповед № 21-1085-000414 от 21.05.2021г., издадена от началник
Сектор ПП към ОД на МВР Русе.
Със заповедта на дружеството - собственик на МПС – товарен автомобил
Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с регистрационен номер Р *** КВ е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171,
т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП) - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства“. В случая за срок от 10 месеца, а причината-предоставил
управлението на автомобила на водач, лишен от правоуправление по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
административния акт поради допуснати в административното производство съществени
нарушения на административно-производствените правила, противоречие с
материално-правните разпоредби – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се, че МПС-то е необходимо за работата на дружеството,
тъй като с него се извършват куриерски услуги. Представена е снимка на товарния
автомобил с лого на нея. За сочените факти в жалбата се прави и доказателствено
искане за разпит на свидетел.
Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, алтернативно да бъде намален
срокът на наложената ПАМ на минималния в закона. Претендират се разноски, но се
не се представят доказателства за такива, освен
за внесената държавна такса.
В съдебна зала оспорващата страна не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната
помощ.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след
направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима.
Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта,
имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.3, вр. с ал.1 от АПК.
От фактическа и правна страна съдът прие следното:
Със заповед №
21-1085-000414 от 21.05.2021г. началник Сектор ПП към ОД на МВР Русе е наложил
принудителна административна мярка на фирма „Г. 71“ ООД чрез
управителя Р. Г., в качеството й собственик на МПС - товарен автомобил Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ с регистрационен номер Р 7643 КВ, изразяваща се във
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, без да притежава съответното
свидетелство за управление“, за срок от 10 месеца. Правното основание за
издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б.
а от Закон за движение по пътищата.
За да стигне до
налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 20.05.2021г.,
около 15.43 часа, в гр. Две Могили, на кръстовището, образувано от улиците
„бул. България“ и ул. „Черно море“, лицето М. Г., е управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер 311
ЦДИ с регистрационен номер Р **** КВ, собственост на „Г.
71“ ООД, в нарушение на ЗДвП – към него момент е бил водач, лишен от това право
по административен ред с влязло в сила НП №20-1085-000381/27.02.2020г. Нарушението било установено чрез съставен
АУАН под бл. №437035, на същата дата, от мл. ПИ към РУ-гр. Две Могили при ОД на
МВР В. В.. Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушавало
разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
По акта липсват
възражения, като изрично е записано от адресата му - „нямам възражения“.
Горното дало
основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед №
21-1085-000414 от 21.05.2021г. от началник Сектор ПП към ОД на МВР Русе, с
която на дружеството - жалбоподател е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а
от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2
бр. табели с рег. № Р 7643 КВ и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.
Недоволен от
заповедта, „Г. 71“ ООД чрез управителя Р. Г. я оспорил с жалба пред горестоящия
АО-директорът на ОД на МВР, който с решение рег. № 336р-18158 от 02.07.2021г. е
отхвърлил оспорването като неоснователно. По повод на този резултат, управителят
на „Г. 71“ ООД депозира жалба, вече пред съда, по която е образувано настоящото
дело.
По делото основната защита, която предприема управителят на дружеството е твърдение,
че МПС-то е необходимо за работата на дружеството, тъй като с него се извършват
куриерски услуги. Представена е снимка на товарния автомобил с лого на
куриерската служба. За сочените факти в жалбата се прави и доказателствено
искане за разпит на свидетел.
Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални
предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на
процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" ЗДвП.
Правни изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните
лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления
да налагат ПАМ по ЗДвП, както и последващата за нейното изменение. Те са
представени и в делото и в административната преписка.
Оспореният административен акт - заповед № 21-1085-000414 от 21.05.2021г. е
издадена от началник Сектор ПП към ОД на МВР Русе, т.е. от компетентен орган, в
рамките на неговите правомощия.
От гледна точка на процесуалните правила и норми:
Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се
съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които
изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В
производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения
на административно производствените правила.
За съответствието и спазване на
материално-правните норми:
Административният акт е в съответствие с материалния закон.
В преценката на
материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171
от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни
мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
ПАМ е с
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения, съответно с притежаваното от него МПС да бъдат извършени
такива. Същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и
чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с
оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение
и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката
се прилага за определен срок.
За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП,
законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на МПС-то
или от лице, за което са налице същите
предпоставки.
Собствеността на МПС-то и неговата регистрация също
не са елементи от състава на разпоредбата. Фактът, че управляващият МПС-то по
представената справка за нарушител/водач е бил наказан през
2020г. с влязло сила НП за управление на
МПС при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози сочи и на по-висока обществена опасност на
неговото деяние и оправдава налагането на ПАМ в такъв размер. Деянието на М. Г., извършено на 19.01.2020г., след което е лишен по
административен ред с влязло в сила НП №20-1085-000381/27.02.2020г. от
правоуправление за срок от 24 месеца, и тогава е било при управление на автомобил, но собственост на физическото лице Р.Г..
Съвкупността от тези безспорни факти, води на извода, че Р. Г. в рамките на
малко повече от една година два пъти предоставя, веднъж личното, а след това
фирменото МПС на лице, което не зачита правилата за движение по пътищата,
разписани в ЗДвП и ПП ЗДвП.
Затова и мярката, наложена по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП правилно
е със завишен срок, а не към минимума. Така въздействието, което оказва една
такава ПАМ в сферата на Р. Г. /в случая на управляваната от него фирма/ би
имало положителен ефект и би било в унисон с целта на закона.
За да е осъществен фактическия състав за налагане на този вид мерки - по чл.
171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, следва да са налице в кумулативност следните
елементи: 1. да е налице управление на автомобил; 2. при това управление водачът,
управляващ МПС да не е правоспособен, да не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да лишен е от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат
точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ
спрямо фирмата „Г. 71“ ООД, собственик на товарен автомобил Мерцедес Спринтер
311 ЦДИ с регистрационен номер Р ****КВ, с който е
установено нарушението на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
По делото не се спори, че на 20.05.2021г., около 15.43 часа, в гр. Две
Могили, на кръстовището, образувано от улиците „бул. България“ и ул. „Черно
море“, лицето М. Г., е управлявал товарен автомобил Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с
регистрационен номер Р ****КВ, собственост на „Г.
71“ ООД, в нарушение на ЗДвП – към него момент е бил като неправоспособен водач,
лишен от това право по административен ред с влязло в сила НП
№20-1085-000381/27.02.2020г.
Спорът е само досежно срокът на наложената ПАМ.
Тези възражение съдът обаче намира за неоснователни. Доказателствата извън оспорената
заповед подкрепят решението на АО, а няма пречка мотивите да се намират и извън
заповедта, предвид трайната съдебната практика, че мотивите на административния
акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ/съпровождащ
акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната
преписка/ Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК /.
По отношение на срока, както вече изложихме и мотиви няколко абзаца
по-горе, са били налице всички основания за налагане на мярката в срок, близък
до максималния. А и жалбоподателят при липсата на процесуална активност не
доказа, че личният/фирменият/ интерес може да се противопостави на защитения от
законодателя обществен такъв, каквато е целта на ПАМ, нито на определения от АО
срок на мярката.
Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по
реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано
е управление на автомобил от водач, лишен от това право по административен ред.
Правилно мярката е наложена собственика на МПС-то.
Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват
животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява
тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите
лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. а от закона е и в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК,
а прекратяването на регистрацията е малко над средата, предвиден в разпоредбата-10
месеца.
При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за
незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед №
21-1085-000414 от 21.05.2021г. се явява законосъобразен административен акт и
не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК
жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора
разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 200
лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан
в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева - възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Г. 71“ ООД чрез управителя Р.Г. срещу заповед
№ 21-1085-000414 от 21.05.2021г., издадена от началник
Сектор ПП към ОД на МВР Русе, с която на дружеството-жалбоподател
е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“
от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство - товарен автомобил Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ с
регистрационен номер Р **** КВ, за срок от 12 месеца.
Осъжда „Г. 71“ ООД чрез
управителя Р.Г., ЕИК ********* да заплати на ОД
на МВР Русе сумата от 150 (Сто и петдесет)
лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: