Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 21.02.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 255 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

          Производството е образувано по искова молба вх. № 1501 от 15.04.2019 година на „А.С.В.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.” № 25, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, със законен представител Н.Т.С.– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт М.С. против ответника Р.Д.К., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ  размер на 1 391.66 / хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / лева,

ведно със законната лихва от 20.09.2018 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

 В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 908 / 2018 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. 

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на подписано на 01.03.2018 г.  Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.С.В.“ ООД, по силата на което вземането на  „И.А.М.“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3023718 / 25.08.2017 г. е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Сочи се още, че на 25.08.2017 г. между „И.А.М.“ АД / заемодател / и ответникът Р.Д.К., ЕГН ********** / заемател /е сключен Договор за паричен заем № 3023718 за сумата в размер на 800.00 лева – главница и чиста стойност на кредита. Заемателят са задължил да върне кредита до 24.02.2018 г., на 6 / шест / равни месечни вноски в размер на 147.27 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 27.09.2017 г., а падежът на последната е 24.02.2018 г. Ищецът твърди, че с подписването на Договора ответникът е уведомен подробно с всички клаузи на договора. Ответникът не е извършил плащания по дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 24.02.2018 г. и не е обявен за предсрочно изискуем.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 1 391.66 / хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / лева, от които :  800.00 / осемстотин / лева – главница, сумата от 83.62 / осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 27.09.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 401.82 / четиристотин и един лева и осемдесет и две стотинки / лева – неустойка по договора за кредит, за периода от 27.09.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 45.00 / четиридесет и пет / лева – такса разходи и сумата от 61.22 / шестдесет и един / лева – обезщетение за забава, за периода от 28.09.2017 г. до 20.09.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът редовно призован, не изпраща представител. Същият е депозирал молба вх. № 274 / 22.01.2020 г., с която поддържа така предявения иск и моли съдът да постанови решение, с което да признае искът за основателен и да присъди направените от ищеца разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът редовно призован по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се явява, вместо него се явява назначения му с определение на съда от 15.09.2019 г. особен представител – адв. Т. – САК, която оспорва иска и излага подробно доводите си.

          Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

          От приложения като доказателство заварен препис от Договор за паричен заем № 3023718 от 25.08.2017 г., сключен  между „И.А.М.“ АД и Р.Д.К., ЕГН ********** се установява, че заемодателят предава на заемателя - ответникът сумата от 800.00 / осемстотин / лева, наричана в този договор заемна сума, като заемателят е длъжен да върне същата при посочените в договора условия. 

От приложения като доказателство към делото заверен препис от рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания / цесия / от 16.11.2010 г. е видно, че  вземането на „И.А.М.“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3023718 от 25.08.2017 г. е прехвърлено в собственост на „А.С.В.“ ООД / сега „А.С.В.“ ЕАД /. Приложено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.

Също така е приложено и Уведомително писмо изх. № УПЦ – С – ИАМ / 3023718 до ответника, с което същият е уведомен за прехвърлянето на неговото вземане от „И.А.М.“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 3023718 от 25.08.2017 г.  към „А.С.В.“ ЕАД.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П.П., което не се оспори от страните и се възприема от съда като компетентно и правилно дадено се установи, че цената на иска съгласно заключението е 1 391.66 / хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във  вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото писмени доказателства, че между „И.А.М.“ АД и Р.Д.К., ЕГН ********** е сключен Договор за паричен заем № 3023718 от 25.08.2017 г. за  заемна сума в размер 800.00 / осемстотин / лева. Заемателят се е задължил да изплаща на заемодателя главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 883.62 / осемстотин осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки / лева. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 24.02.2018 г., на 6 / шест / равни месечни погасителни вноски в размер на 147.27 / сто четиридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки / лева.

Към исковата молба има приложено Уведомително писмо изх. № УПЦ – С – ИАМ / 3023718 към ответника за извършената цесия и съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че същата не е произвела по отношение на доверителя й последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, въпреки че уведомлението е връчено на нея. В решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК,  I ГО, постановено по т.д. № 193 / 2018 г. по реда на чл. 290 от ГПК, ВКС е разгледал института на особения представител и е заключил, че същият може да получи копие от исковата молба, да направи възражение срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. 

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на ищеца дължимата сума в общ размер 1 391.66 / хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / лева.

С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ размер на 1 391.66 / хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / лева, от които :  800.00 / осемстотин / лева – главница, сумата от 83.62 / осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 27.09.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 401.82 / четиристотин и един лева и осемдесет и две стотинки / лева – неустойка по договора за кредит, за периода от 27.09.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 45.00 / четиридесет и пет / лева – такса разходи и сумата от 61.22 / шестдесет и един / лева – обезщетение за забава, за периода от 28.09.2017 г. до 20.09.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.09.2018 г. до изплащане на вземането.

Относно разноските :

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно :  сумата от 1 202.83 / хиляда двеста и два лева и осемдесет и три стотинки / лева.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.К., ЕГН ********** *** вземането на „А.С.В.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.” № 25, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, със законен представител Н.Т.С.– изпълнителен директор в общ размер на 1 391.66 / хиляда триста деветдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки / лева, от които :  800.00 / осемстотин / лева – главница, сумата от 83.62 / осемдесет и три лева и шестдесет и две стотинки / лева – договорна лихва, за периода от 27.09.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 401.82 / четиристотин и един лева и осемдесет и две стотинки / лева – неустойка по договора за кредит, за периода от 27.09.2017 г. до 24.02.2018 г., сумата от 45.00 / четиридесет и пет / лева – такса разходи и сумата от 61.22 / шестдесет и един / лева – обезщетение за забава, за периода от 28.09.2017 г. до 20.09.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.09.2018 г. до изплащане на вземането, до окончателно изплащане на вземането, като основателно и доказано.

ОСЪЖДА Р.Д.К., ЕГН ********** *** да заплати на „А.С.В.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.” № 25, офис – сграда Л., ет. 2, офис 4, със законен представител Н.Т.С.– изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в общ размер на 1 202.83 / хиляда двеста и два лева и осемдесет и три стотинки / лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :