Решение по дело №1265/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 21
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20217150701265
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 21/12.1.2022г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Мариана Шотева

 ЧЛЕНОВЕ:                   1.Николай Ингилизов                                                                          2. Красимир Лесенски

 

при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 1265 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на „Тракийска лоза“ ЕООД, представлявано от управителя И.В., против Решение № 612/05.10.2021 г. постановено по АНД № 673/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

             С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №13-002474/15.02.2021 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Пазарджик, с което на "„Тракийска лоза“ ЕООД, представлявано от управителя И.В. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

         В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че неправилно е прието за доказано именно вмененото нарушение. Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание касационния жалбоподател не се представлява, не взема становище.

         В съдебно заседание ответникът Дирекция „Инспекция по труда" - Пазарджик не се представлява. Постъпило е писмено становище, в което се излагат  подробни аргументи за потвърждаване на решението на РС Пазарджик и се иска присъждане на разноски по делото.

         Прокурорът сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и следва да се потвърди обжалваното НП.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №13-002474/15.02.2021 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда" - Пазарджик, с което на „Тракийска лоза“ ЕООД, представлявано от управителя И.В. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно :

Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 24.09.2020г., около 10:00 часа, на обект - лозови насаждения, находящ се в землището на с.Величково, обл.Пазарджик било допуснало до работа като работник - берач на грозде, лицето В.Г.И., род. на *** ***,  без да е уредило  като трудови отношенията при предоставянето на работна сила, респ. без да е сключило трудов договор в писмена форма с посоченото лице.

На посочената по-горе дата, час и място лицето било заварено да извършва работа като берач на грозде заедно с още десетина други лица. На мястото на проверката лицето В.И. попълнил декларация по чл.402 от КТ, в която декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че работи като берач в „Тракийска лоза" ЕООД от 24.09.20г., на обект в с.Величково, с работно време от 08:00 до 16:30 часа, макар че не написал за какво възнаграждение се е договорил да работи.

Нарушението било установено в хода на проверка от служители на Д „ИТ"-Пазарджик, извършена на горепосочената дата и място, както и на 19.10.2020г. при преглед на фирмената документация на дружеството в сградата на дирекцията. Тогава окончателно станало ясно, че за И. не може да бъде представен трудов договор от страна на дружеството, т.к. такъв не е бил сключван изобщо.

Всичко това съставлявало нарушение по чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма императивно предвижда, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората - че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св. В.Д. - служител в Дирекция „ИТ"-Пазарджик, въз основа на който било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на пълномощник на дружеството на 19.04.2021 год., а жалбата против него била подадена от наказаното лице по куриер чрез наказващия орган на 26.04.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

В мотивите си съдът е приел, че по е доказано по безспорен начин нарушението, поради което и е потвърдил обжалваното НП.

В решението си въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от установените в хода на делото въпроси. Обосновано е прието, че към момента на проверката св.В. И. е осъществявал трудова дейност, като не е имала сключен трудов договор с дружеството "Тракийска лоза" ЕООД. Правилно е прието, че с оглед на това е осъществен именно състава на нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, като  обосновано е потвърдено процесното НП.

В касационното производство се навеждат аргументи за липса на доказаност  на съществени елементи на нарушението – място на извършване и липса на доказателсва, че именно дружеството „Тракийска лоза“ ЕООД е обработвало лозовия масив, в който е осъществена проверката, респективно липса на основание за реализиране административно-наказателна отговорност спрямо дружеството. Тези аргументи се считат за неоснователни от настоящия съдебен състав. По отношение на мястото на извършване на нарушението действително се констатира, че в показанията си св.И. сочи, че са се събирали в с.Памидово, а не в с.Величково. Това обаче според настоящия съдебен състав не може да доведе до извод, че нарушението е осъществено на друго място, тъй като от останалите доказателства по делото – гласни и писмени се установява, че обект на проверка е бил лозов масив в с.Величково, като именно там е бил заварен да работи и св.И.. Тези факти се потвърждават както от показанията на св.Дачева, така и от попълнената декларация, а и от съставения протокол от проверката и не са оборени по какъвто и да било начин. С оглед на това единствено въз основа на показанията на св.И. не може да се приеме за доказано, че същият е заварен да работи на лозов масив в землището на с.Памидово, а не в землището на с.Величково. Що се касае до това дали именно дружеството обработва масива, респективно дали това дружество има качеството на работодател, съдът счита че  няма как да се приеме нещо различно тъй като няма от доказателствата по делото може да се направи единствено този извод – декларациите на работниците са попълвани от управителката В., същата е присъствала на проверката, св.И. сочи, че именно за това дружество е ходил да бере грозде. С оглед на всичко това няма как да се приеме, че дружеството "Тракийска лоза" ЕООД няма качеството на работодател.

Предвид на соченото, настоящата инстанция намира, че следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, тъй като соченото в НП и АУАН нарушение е безспорно доказано.

С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответната страна за присъждане на разноски. Предвид правната сложност на делото и протичането му в едно съдебно заседание, съдът счита че на ответната страна Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева, като следва да се осъди касационният жалбоподател да го заплати.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 612/05.10.2021 г. постановено по АНД № 673/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.

 

ОСЪЖДА „Тракийска лоза“ ЕООД, представлявано от управителя И.В. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик сумата от 80 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

  Решението е окончателно.                               

           

Председател:/п/

 

                                                                                              Членове: 1./п/

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         2./п/