Р Е Ш Е Н И Е
№ 2146
гр.Пловдив, 21.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 5554/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС -
152 от 13.08.2019г., издадено от К. М. В., на длъжност ***
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Хисаря
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Хисаря, ул.„Генерал
Гурко“ № 14, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв. /пет хиляда
лева/, за нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите;
В жалбата се поддържа, че наказателното е незаконосъобразно.
Сочи, че преливника на язовирната стена е удълбочен, облекчено е натоварването
на язовирната стена, осигурено е 24 часово наблюдение, касае се за малка
язовирна стена. Посочва още, че проверяващите не са извършили опит да отворят
изпускателя, а са се основали на протоколите на общината. Също поддържа, че
липсата на протокол за извършени манипулации се дължи на липса на ясни и
непротиворечиви правила, както и че Община Хисаря е сключила договор за наем на
язовира, като същите задължения са вменени на наемателя, още и че липсва
необходимия финансов ресурс за поддържане на съоръжението, взето в решение
собствеността да се прехвърли безвъзмездно на държавата. Поддържа, че е нарушена нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
като наказващият орган не е съобразил обстоятелствата при определяне размера на
административното наказание, никъде в наказателното постановление
административнонаказващият орган не е посочил как е определил именно този
размер на наложената санкция, следвало е да изложи мотиви. Предлага
наказателното постановление да бъда отменено, алтернативно – наказанието да
бъда намалено до законовия минимум. Процесуалния представител на жалбоподателя
– адвокат П. поддържа жалбата на изложените основания, също предлага
наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно – санкцията да бъде
сведена до законовия минимум.
Ответната страна – на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор не изпраща представител, в писмено становище
посочва, че подадената жалба е изцяло неоснователна и твърдяното в нея не
отговаря на действителната обстановка. Поддържа, че при проверка на
13.03.2019г. на язовир „Средока“, собственост на Община Хисаря е установено, че
пропускателната способност на основния изпускател не е възстановена, по
изходната шахта няма следи от ремонтни дейности, не е представен протокол за
извършени манипулации, не е изпълнено задължителното предписание, дадено с
протокол № 07-01-83/23.08.2018г.. Сочи още, че АУАН № 07-011/27.05.2019г.
отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, наказателното постановление е
правилно и законосъобразно, съдържа всички необходими реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и че се установяват всички съставомерни елементи на твърдените
нарушения. Относно възраженията на жалбоподателя взема становище, че същите са
неоснователни, като законът въвежда задължение за собственика да изпълнява
дадените предписания, предвид което наемното отношение е без значение, липсата
на финансови средства също не освобождава жалбоподателя от задължението му.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.08.2019г.,видно от приложеното
към наказателното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ДАМТН на 26.08.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Язовир „Средока“ се намирал в поземлен имот № 48564.0.248,
в землището на с.Михалци, община Хисаря, актуван с Акт за публична общинска
собственост № 35/07.04.2006г..
На 23.08.2018г. служители на ДАМТН,
сред които и свидетеля Г.В.К., в качеството и на *** в регионален отдел „Южна
Централна България“ – гр.Пловдив в Главна дирекция „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях“ при ДАМТН извършили проверка на язовир „Средока“, който
се намирал в поземлен имот № 48564.0.248, в землището на с.Михалци, община
Хисаря, актуван с Акт за публична общинска собственост № 35/07.04.2006г.. При
същата проверка и след извършване на съответните констатации, бил съставен
Констативен протокол № 07-01-83/23.08.2018г., с който били дадени предписания,
включително – да се възстанови пропускателната способност на основния
изпускател и да се представи протокол за извършени манипулации с него. За
последното бил определен срок до 28.02.2019г..
На 13.03.2019г., служители на ДАМТН, сред които и
свидетеля Г.В.К., извършили повторна проверка на язовир „Средока“, при което констатирали,
че пропускателната способност на основния изпускател не е възстановена, по
изходната шахта на същия няма следи от извършени ремонтни дейности, не е
представен протокол от извършени манипулации със затворния му орган, такива
документи не са налични в документацията на язовира. За така установеното бил
съставен констативен протокол № 07-01-33/13.03.2019г..
С оглед на горното, свидетелят Г.В.К. съставила
АУАН с бланков № 07-011/27.05.2019г. срещу Община Хисаря, за нарушение на чл.190а,
ал.2 от Закона за водите. Последния АУАН бил съставен в присъствието и подписан
от П. Д. – *** на Община Хисаря. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.В.К.. Последният помни случая
и описва сторените при двете проверки констатации, както и дадените
предписания, а също и процедурата по съставяне на акта. Съдът намира
показанията на свидетеля К. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените
по делото писмени доказателства – констативни протоколи № 07-01-83/23.08.2018г.
и № 07-01-33/13.03.2019г. от които се установява факта на извършените проверки,
сторените констатации и дадените предписания с първия протокол, Акт за
публична общинска собственост № 35/07.04.2006г. и скица на поземлен имот – от
които се установява собствеността върху язовир „Средока“.
Относно приложението на процесуалните правила: С
оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, доколкото
компетентността на административнонаказващия орган следва от представената
Заповед № А-5 от 02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, а тази на актосъставителя
– от Заповед № А - 517 от 12.07.2018г. на председателя на ДАМТН. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното
постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което Община Хисаря ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
– гр.Хисаря, ул.„Генерал Гурко“ № 14 е нарушила разпоредбата на чл.190а, ал.2
от Закона за водите – за това, че като собственик на язовирна стена и
съоръжения към нея, а именно – на Язовир „Средока“, намиращ се в поземлен
имот № 48564.0.248, в землището на с.Михалци, община Хисаря, актуван с Акт за
публична общинска собственост № 35/07.04.2006г., не е изпълнила предписание по
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, дадено в констативен протокол Констативен
протокол № 07-01-83/23.08.2018г., а именно – да се възстанови пропускателната
способност на основния изпускател и да се представи протокол за извършени
манипулации с него. 28.02.2019г., със срок на изпълнение до 28.02.2019г..
В този смисъл
съдът намери за по същество неотносими възраженията на жалбоподателя, че преливника
на язовирната стена е удълбочен, облекчено е натоварването на язовирната стена,
осигурено е 24 часово наблюдение, касае се за малка язовирна стена, липсва необходимия финансов ресурс за поддържане на
съоръжението и т.н.. Следва да се посочи, че разглежданото нарушение е формално
такова, като не подлежи на изследване колко точно е степента на опасност за
населението, създадена от бездействието на жалбоподателя, в този смисъл –
удълбочена ли е стената, наблюдавана ли е и т.н.. Също следва да се съобрази,
че в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, която е обективна и безвиновна, в този смисъл не подлежи на изследване
въпроса какви са причините, довели до нарушението, налице ли в виновно
поведение на жалбоподателя и т.н..
На следващо място
съдът намери за неоснователно и възражението, че проверяващите не са извършили
опит да отворят изпускателя, а са се основали на протоколите на общината. Следва
да се обърне внимание, че даденото с Констативен протокол № 07-01-83/23.08.2018г.
предписание е именно да се представи протокол за извършени манипулации с основния
изпускател, поради което проверяващите, при последващата проверка, следва да
проверят за наличието на подобен протокол в документацията на язовира, а не
лично да извършват манипулации с изпускателя.
Също съдът счете
като неоснователно и възражението, че Община Хисаря е сключила договор за наем
на язовира, като същите задължения са вменени на наемателя. Съгласно чл.190а,
ал.2 от Закона за водите, задължени да изпълняват предписанията по чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите са собствениците на язовирни стени и съоръжения
към тях, поради което и последващи наемни отношения на тези собственици са без
значение с оглед горното правило за поведение.
Съдът намери още,
че не може да бъде споделено и възражението в смисъл, че е нарушена нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
като наказващият орган не е съобразил обстоятелствата при определяне размера на
административното наказание, никъде в наказателното постановление
административнонаказващият орган не е посочил как е определил именно този
размер на наложената санкция, трябвало е да изложи мотиви. Следва да се посочи,
че макар административнонаказващият орган винаги да е длъжен да съобрази и
индивидуализира размера на наказанието, то за същият не съществува задължение
да изложи нарочни писмени мотиви в този смисъл. Последното е видно от
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН, в които е дадено изчерпателно
изброяване на задължителните реквизити на наказателното постановление, в които
подобно изискване липсва.
Също така съдът намери, че в случая не се
констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен
на обществена опасност на деянията, типична за общия случай на нарушение
разпоредбите на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, отчетена от законодателя при
въздигане на деянията в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобни деяния,
като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки
отделен случай. Следва също да се отбележи, че за реализиране от обективна
страна на горните деяние не е необходимо да е възникнала непосредствена опасност
за живота, здравето и имуществото на трети лица.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението, съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за нарушение на чл.190а,
ал.2 от Закона за водите е предвидено административно наказание – имуществена
санкция в размер от 1 000 лева до 20 000 лева. В случая
наказанието е определено значително над минималния размер, а именно – такъв от
5 000 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като
необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви
за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с
обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца, хе с твърди
поредност на нарушението, определени неблагоприятни (макар и несъставомерни)
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната и др. подобни. Такива отечаващи обстоятелства не се установиха и в
хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така определеното
наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 1 000
лева, като намери същото, в този му размер за достатъчно за постигане целите на
наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд
Пловдив
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №НЯСС - 152 от 13.08.2019г., издадено от К. М. В., на длъжност ***
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Хисаря
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Хисаря, ул.„Генерал
Гурко“ № 14, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000лв., за
нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за
водите административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лева до размер от 1 000 лв. / хиляда лева/,
като ПОТВЪРЖАДВА наказателното
постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.