Определение по дело №611/2019 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 719

 

 гр. Пловдив, 16.12.2019 година

 

           

            Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

                                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА                                         

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА                                                                                                     ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

            след като разгледа докладваното от съдия Антонова ВЧНД № 611 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по реда на глава ХХІІ от НПК.

            Образувано по подадена частна жалба от осъдения Г.А.Т. срещу определение от 22.11.2019 г. по НОХД № 1194/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е бил осъден да заплати направените по делото разноски за служебен защитник. 

            В жалбата се сочи, че при произнасянето на съда не било съобразено обстоятелството, че осъденият не разполага със средства за заплащане на възнаграждението на служебния си защитник поради заболяване, за което има издадено медицинско предписание да не извършва тежък физически труд. От настоящия съд се иска, след като съобрази процента на индивидуализацията му, съгласно решението на ТЕЛК, да отмени атакуваното определение и да остави искането на НБПП за възлагане на разноски без уважение.  

        Настоящият съд, след като се запозна с постъпилата частна жалба и материалите по делото, намира жалбата за допустима, тъй като е била подадена в срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, обаче, счита същата за неоснователна по следните съображения:

        С протоколно определение за одобряване на споразумение № 78/11.09.2018 г., постановено по НОХД № 1194/2018 г. по описа на ПОС, наказателно отделение, подсъдимият по делото Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК му е било наложено наказание единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК неговото изпълнение е било отложено с изпитателен срок, след влизане на присъдата в законна сила. Със споразумението на подсъдимия не са били възлагани за заплащане разноски.

            На съдебното производство на осъдения Т. е бил назначен служебен защитник определен от САК *. Същият е участвал и при одобряването на споразумението от съда с оглед и задължителното участие на защитник при сключване на споразумение – чл. 382, ал. 3 от НПК и чл. 384, ал. 2 от НПК.

            Към момента на одобряване на споразумението в тежест на подсъдимия не са били възложени разноски, свързани с осъществената служебна защита. Възнаграждението на служебно назначения адвокат е било определено в последващ постановяването на определението за одобряване на споразумение момент от НБПП. С решение № ПВ 3053-19428/27.09.2019 г. е било определено възнаграждение на защитника в размер на 300 лева за съдебната фаза на процеса. Към момента на одобряване на споразумението тези разноски не са били известни на съда. Правилно и законосъобразно, след като е бил уведомен от НБПП – * за размера на определеното на служебния адвокат възнаграждение Пловдивския окръжен съд е възложил разноските в тежест на подсъдимия /в момента осъден по делото/. Съобразно императивната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът е длъжен да го осъди да заплати разноските по делото, включително и адвокатското възнаграждение. При постановяване на осъдителния съдебен акт на Пловдивския окръжен съд в тежест на осъдения не са били възлагани разноски, към като тогава инстанцията не е разполагала с данни за такива. Разноските за служебен защитник, които са станали известни на ПОС в по – късен момент правилно и законосъобразно, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, като са били възложени за заплащане в тежест на подсъдимия по делото. Както бе посочено по-горе, нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК е императивна. Съдът няма право на преценка дали семейното и финансово положение на осъдения по делото позволява заплащането на тези разноски, а също така няма право да намалява размера на присъденото от НБПП възнаграждение на служебния защитник. Ето защо, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение е законосъобразно, а жалбата срещу същото е неоснователна.

            Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПОТВЪРЖДАВА определението на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, постановено на 22.11.2019 г. по НОХД № 1194/2018 г.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                                                      2.