О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
гр. Пловдив, 12.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на дванадесети февруари две хиляди
и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА
СТАЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Деница
Стойнова ВЧНД №46/20г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.
Образувано е по протест,
депозиран от прокурор при Окръжна прокуратура – *срещу определение №39/10.01.2020г.,
постановено по ЧНД №2263/2019г. по описа на Окръжен съд – *, с което е отменено
постановление от 08.05.2019г. на Окръжна прокуратура – *за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №185/2017г. по описа на
ОСлО при ОП – *, водено срещу Г.И.С.за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и
материалите по делото са върнати на Окръжна прокуратура - *за изпълнение на
дадените в мотивите към определението указания.
В протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и
неправилност, като с петитума се предлага определението да бъде отменено, а
постановлението за прекратяване на досъдебното производство да бъде потвърдено.
Прокурорът е оспорил изводите на съда, излагайки съображения, че всички
релевантни за правилното решаване на делото въпроси са изяснени в пълен обем, че
разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и обективната истина е
разкрита по несъмнен и безспорен начин. Така прокурорът е намерил, че изпълнението
на дадените от Окръжния съд указания с нищо не биха променили фактическата
обстановка и крайните правни изводи.
ПЛОВДИВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН
СЪД намира, че протеста като подаден в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт е ДОПУСТИМ,
а по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Законосъобразното
произнасяне по казуса изисква на първо място по несъмнен начин да са установени
релевантните за предмета на доказване факти, на които да се извърши оценка в
контекста на задълбочено проследяване на
съществуващото изобилно законодателство, в което са уредени условията за
безопасни и здравословни условия на труд, визирани са задълженията на
различните длъжностни лица, съотв. и на работниците, осъществяващи определена
трудова дейност. Само след извършване на описаното може да се отговори коректно
на въпроса за приложимите към казуса норми и на релевантните въпроси - вменени ли са с тези норми конкретни
задължения и на кои лица, дали същите са допуснали неизпълнение на тези задължения,
поради немарливост или незнание, дали е налице причинно – следствена връзка
между допуснатите нарушения и смъртта на А., и източник на повишена опасност ли
е била изпълняваната от последния дейност.
Според настоящия състав,
част от релевантните факти, описани в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, и възприети в атакуваното определение на ОС – *, се
явяват необосновани. Очевидно е, че те са приети за доказани от обвинението на
базата на показанията на Г.С., дадени в качеството му на свидетел. Това лице е
придобило друго процесуално качество по делото – на обвиняем, поради което е
налице процесуална пречка да се ползва казаното от него като свидетел по същото
дело. Така например, приетото в постановлението за прекратяване на
наказателното производство от прокурора – че към 17.03.2013г. основните
дейности по сключения между „*“ * - гр.*и „*“ АД – гр. *договор за извършване
на строително - монтажни работи в ЦДГ „ *“ – *са приключили и е предстояло само
подмяната на осветителни тела, както и че на пострадалия А. е било разпоредено
от обв. С. да прегледа изправността на осветителните тела, а не да пристъпва
към подмяната им, са факти, които почиват само на показанията на С., но не и на
други доказателства по делото. Като обвиняем, С. е отрекъл пострадалият изобщо да
е работил в управляваното от него дружество, в това число и на 17.03.2013г.,
както и е заявил липса на спомени на тази дата самият той да е посещавал гр. *и
обекта, където инцидента е станал, с цел извършване на ремонтни дейности.
Интересен в този смисъл е подхода на прокуратурата, която не е предприела
никакви действия по изясняване с категоричност на посочените по-горе значими
факти, чрез процесуално годни доказателствени източници - било с разпит на
други, ангажирани с дейността на „*“ *лица, било, с разпит на работещи в или
управляващи дружеството - възложител на дейностите - „*“ АД, или чрез изискване от това дружество на
писмени доказателства за отчитане на извършените към 17.03.2013г. по сключения
договор дейности. Най – малкото, не би следвало да има пречка или затруднение
да се разпита директора на детската градина, който без съмнение е следвало да е
известен кога, дали и каква конкретна дейност ще се извършва на инкриминираната
дата – само оглеждане на осветителни тела, или пък подмяната им, какви са
извършените преди и към инкриминираната дата ремонтни дейности от „*“ . Такава
пречка не се отрива и за разпит на отговорните за ремонтните дейности лица,
работещи в Община – *, явяваща се също възложител на обекта, според
представеното копие от заповедна книга.
Установяването на посочените факти – каква конкретно работа пострадалият е следвало да извърши и е извършвал в
деня на инцидента, непосредствено, преди падането си от обекта, мястото на
извършването й и околната обстановка, е задължително. При липсата на
категорично, обосновано, мотивирано и почиващо на доказателствата становище по
този въпрос, под съмнение е правилността и законосъобразността на изводите на
обвинението, че самоинициатива на пострадалия е била подмяната на осветителните
тела, при указано му от С. само да прегледа и установи тяхното състояние, както
и извода, че дейността, която е следвало А. да извърши е такава, непредставляваща
източник на повишена опасност.
На базата на справката за
регистрирани трудови договори, показанията на пострадалите – наследници на
починалия, показанията на останалите свидетели, станали очевидци на инцидента,
и за този състав не съществува съмнение,
че пострадалият Д. А. към инкриминираната дата е полагал труд за „*“ *, а негов работодател, ангажиран и носещ
отговорността за осигуряването на безопасни условия на труд е бил обв. С.,
управител на посоченото дружество, както и че именно в изпълнение на трудовите
си задължения пострадалият, по разпореждане и воден от обвиняемия и заедно с
него, е посетил гр.*, Целодневна детска градина „*“, където инцидента е
настъпил.
Без съмнение като
работодател, обв. С. е трябвало да осигури всички безопасни условия на труд за
своя работник - пострадалия. Противоречие се сезира в тезата на обвинението, от
една страна приело, че пострадалият сам не е взел мерки за безопасност – не е
ползвал ръкавици, предпазен колан и осигурително въже, както и дадената му от С.
каска. От друга страна е прието, че задължение на работодателя да му осигури
тези средства няма и обследвана е била единствено нормативната база, свързана
със задължението на С. да извърши инструктаж на пострадалия и наличието на
причинна връзка с резултата от непровеждане на такъв. Посоченото противоречие е
съществено, водещо до неправилност, необоснованост, произволност на правните
изводи, следващи от него. Нужно е прокуратурата да вземе и изложи ясно
становище дали С. е бил длъжен да осигури на пострадалия, освен каска, и въже,
и ръкавици, и предпазен колан, и дали като не е осигурил същите, е допуснал
нарушения на правилата за безопасност. В
тази връзка прав е бил окръжният съд да посочи, че от вниманието на
прокуратурата са убягнали други правила за безопасност, фиксирани в други
нормативни актове, които е следвало да се анализират и коментират, за да се
стигне до обосновано становище за съдбата на наказателното производство. Наред
с посочените в атакуваното определение наредби и правилници, които изобщо не са
стояли на вниманието на прокуратурата, факт е и Наредба №2/2004г. на МТСП и МЗ,
която урежда минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строително – монтажни работи. Чл. 60 и сл. от същата уреждат
задължителните предпазни мерки, които следва да се вземат при работа на
височина, без значение дали работата е свързана с отстраняване на повреди по
осветителни тела и тяхната подмяна, или е с друг характер. В параграф 1, т.21 от Допълнителните разпоредби изрично се сочи, че
понятията „ на височина” и от „височина”, използвани в наредбата се отнасят за
височина, по – голяма от 1.5 метра, мерено от земята и терена. Категорично е установено, че пострадалият е
следвало да изпълни трудовите си задължения на значителна височина от земята,
на покрива на детската градина, а за подсигуряване безопасността на възложената
му дейност, никакви предпазни средства, освен каска, работодателя му – об. С.,
не е осигурил. Известно е и даденото още с Тълкувателно решение № 30 от
1.III.1961 г. по н. д. № 10/61, ОСНК тълкуване, според което правилата за охрана и безопасност на труда по
смисъла са установени не само когато са включени в специалните закони,
правилници и наредби, но и когато са установени в практиката като правила за
безопасност. Дори ноторно е известно, че дейности, извършвани на покрив на
висока сграда, са източник на повишена опасност и най – малкото отклонение от
изискванията за безопасност водят до реален риск за здравето и живота на
работника.
На базата на посоченото правилно е прието от
окръжният съд, че правните изводи на обвинението не могат да е квалифицират
като обосновани, правно защитени и почиващи на закона и трайната съдебна
практика по този вид дела. Вярно е, че е налице експертиза, в която се застъпва
становището, че осъществяваната от пострадалия дейност – по преглед
изправността на осветителните тела и евентуалната тяхна подмяна, не е дейност,
представляваща източник на повишена опасност. Освен, че едно експертно
становище никога не е задължително за магистрата – прокурор или съдия, и е
правен въпрос, на който решаващия орган следва да даде своя отговор,
същественото в казуса е, и пренебрегнато от обвинението, че посочената дейност
е била предвидена и се е изпълнявала не в помещение, не на равен терен, а на
покрив на висока сграда, което усложнява фактическата обстановка и поставя изискването
да се вземат допълнителни мерки за безопасност. Без съмнение, ако на
пострадалия, работодателят бе осигурил предпазен колан и осигурително въже, А.
не би паднал от установената по делото височина, и тежката черепна травма,
причина за смъртта, не би настъпила. Това прокуратурата не е отчела и мотиви в
тази връзка не е изложила, и ако бе отчела, че конкретната възложена на
пострадалия дейност е обвързана с качване на значителна височина, на покрив, в
дъждовно и влажно време, вероятно до различен изход от производство би се
стигнало. Дори и да се приеме, че само преглед на осветителните теза на този
покрив е следвало да се извърши, а не тяхната подмяна, този преглед отново е
бил предпоставен от възкачване на значителна височина.
Не може да се сподели и становището,
изложено в протеста, че между допуснатите нарушения от обв. С. и настъпилия
резултат причинна връзка не се открива. Този извод е прибързан и направен,
преди да се установят всички релевантни факти и всички относими към казуса
нормативни актове и/или установени в практиката правила за безопасност. Каза се
вече, че този въпрос е изследван единствено в контекста на непроведения
задължителен инструктаж, но не и във връзка с неизпълнение на задължението да
се предоставят от работодателя средства за безопасност на работника. Правният
извод в постановлението, че пострадалият сам и единствен е причинил резултата
също е необоснован, противоречи и на трайната съдебна практика по този вид
дела. Важно е да се отбележи, че дори и да е налице усложнение и в причинния
процес да има намеса на самия пострадал или други лица, това не води до
отпадане отговорността на един от отговорните за резултата лица. ВКС приема, че въздействие на независими един
от друг каузални фактори с нищо не засяга причинната връзка между всеки от тях
и значението им за общественоопасния резултат. Причинната връзка не се
прекъсва, когато новата причина, макар и да е поставена от друг деец, е в пряка
зависимост от първата причина, а ако резултатът е съпричинен от виновното
поведение на няколко лица, наказателната отговорност не отпада от
обстоятелството, че всичките причинители не са предадени на съд. Достатъчно е
резултатът да е в причинна връзка и с виновното поведение на дееца, а
евентуалното виновно поведение и на пострадалия има своето отражение в друг
аспект, но не води до отпадане на наказателната отговорност на другите виновни
лица. В този смисъл, А., дори и да е допринесъл за резултата със своето
поведение, отговорността на С. не може да отпадне на това основание.
Вярно е, че окръжният съд не е обосновал необходимостта
от извършване на разпит на лица С., Х., Д. или Д., указания за разпита на които е дал, като този
състав не открива необходимост от разпита на тези лица, за които по делото няма
данни да им известни факти от значение за предмета на доказване. От друга
страна, много интересно е, че самата прокуратурата, на два пъти е спирала
наказателното производство и то не за кратко, именно с цел установяването на
тези лица, с мотива, че разпита им е от съществено значение, а понастоящем възразява
срещу идентичното становище на съда по този въпрос. По делото няма данни, извън
разпитаните свидетели – очевидци на случилото се, други лица да са се намирали
на местопроизшествието и да могат да дадат важни сведения за инцидента, в това
число и посочените по – горе лица, поради което изпълнение на указанията на
окръжния съд в този смисъл се явява ненужно, но ако прокуратурата отново
възприеме предходното си становище за важността на техните свидетелски
показания няма пречка разпит да им се проведе. Но по-важното е да се изследват
и установят фактите във връзка с предвидената за извършване и извършената от
пострадалия работа на инкриминираната дата, нейният характер и обстановката, при която е следвало да се
извърши, какви мерки за безопасност е следвало да се предприемат, от
кого и съобразно кои нормативни или установени в практиката правила за
безопасност. И едва след това, след извършване на пълно, всеобхватно и
обективно разследване, би могло да се направи категоричния извод, извън
разумното съмнение, дали е извършено и от кое лице престъпление, какво по вид и с каква
конкретна правна квалификация.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.7 от НПК,
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение
№39/10.01.2020г., постановено по ЧНД №2263/2019г. по описа на Окръжен съд – *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: