Р Е Ш Е Н И Е №
260565
гр.Пловдив, 17.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 02.12.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
2341/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Сдружение „Дружество на пловдивските художници“ против решение №
2652/28.07.2020г. по гр.д.№ 15898/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е
отхвърлен предявен от жалбоподателя иск за това Община- гр.Пловдив да бъде
осъдена да изпълни задължението си по чл. 5, т. 2 от сключен между страните на
19.09.2017 г. Меморандум за сътрудничество, като му предаде Художествена
галерия, находяща се в гр. Пловдив, ул.“Гладстон“№ 32. Във въззивната жалба се
сочи, че изцяло неправилни и в противоречие с нормите на материалния закон са
изводите на първоинстанционния съд, че, тъй като споразумението било
наименувано „меморандум“, не съставлявало договор. Неправилен бил извода на РС
и за това, че с подписания Меморандум не е поето ясно и категорично задължение
за предаване на художествената галерия. Оспорват се и изводите на РС,
основаващи се на чл. 12 от ЗОС, относно предоставянето за безвъзмездно ползване
на общински имоти. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск.
От Община- гр.Пловдив е подаден отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, поддържа се, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в
подкрепа на изводите на РС.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 15898/2019г. на ПдРС, ХІІІ
гр.с. е образувано по искова молба от Сдружение“Дружество на пловдивските
художници“ против Община- гр.Пловдив, с която е предявен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за това общината да бъде осъдена да изпълни поетото от нея задължение по
горепосочения Меморандум, като предаде на ищеца- жалбоподател в настоящето
производство, художествената галерия на ул.“Гладстон“№ 32, в гр.Пловдив. В
исковата молба се твърди, че със Заповед № 800 от 11.05.1975 г. на Председателя на Градски народен съвет-
гр.Пловдив, на Съюза на художниците в България бил предоставен за безвъзмездно
ползване държавен имот- новопостроената към онзи момент изложбена зала с
желязна сглобяема конструкция, застроена на 860 кв.м., находяща се на ул. „Сашо
Димитров“ № 32. От този момент и до преди сградата да бъде разрушена и
изградена отново, същата се е ползва от пловдивските художници за развиване на
тяхната дейност. На 04.04.2014г. бил сключен Договор за учредяване на
безвъзмездно право на ползване, по силата на който Община- гр.Пловдив учредила
на Сдружение „Дружество на пловдивските художници“ безвъзмездно право на
ползване върху същата художествена галерия, находяща се в гр.Пловдив, ул.
„Гладстон“ № 32 за срок от три години. На 19.09.2017г. между Община- гр.Пловдив
и Сдружение „Дружество на пловдивските художници“ бил подписан Меморандум за
сътрудничество. Меморандумът бил сключен за срок от три години с опция за
продължаването му. По силата на същия, страните се уговорили да развиват
съвместна дейност и сътрудничество в развиване на изобразителното изкуство и
творческия живот в гр. Пловдив като предвидили и конкретни форми на тази
дейност. По силата на чл. 5.1. от договора, общината се задължила да извърши
проектиране и изграждане на нова сграда на мястото на съществувалата към
момента на сключването на меморандума художествена галерия, като запази
предназначението на същата за провеждане на изложбена дейност и развитие на
изобразителното изкуство. В чл.5.2. от Меморандума, изрично било уговорено задължение
за Община- гр.Пловдив след въвеждане на сградата в експлоатация, да предостави
същата за безвъзмездно ползване на Сдружение „Дружество на пловдивските
художници“, при спазване на относимите нормативни актове, срещу което
дружеството се задължавало, след като получи ползването на сградата да
осъществява в нея изложбена дейност, като за целта провежда регулярни изложби и
други творчески изяви в сферата на изобразителното изкуство. Твърди се, че,
след изграждане на новата художествена галерия, Община Пловдив и до момента на
подаване на исковата молба не била изпълнила задълженията си, поети в чл.5.2.
от Меморандума. Напротив, общината предприела целенасочени действия по
предоставяне на художествената галерия на Градска художествена галерия- гр.Пловдив.
С подадения от Община- гр.Пловдив
отговор на исковата молба същата се оспорва като недопустима и като неоснователна.
Заявено е становище, че настоящото производство излиза извън предмета на ГПК,
като искането да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи
от определено действие е в обхвата на друг закон- Административно процесуалния
кодекс, подведомствено е на административните съдилища и надлежен ответник по
него е административният орган- кмета на общината, общинския съвет или друг
административен орган, към който е насочено искането. По същество на спора се твърди
невъзможност за изпълнението на клаузата, посочена Меморандум № 17ДГ855/19.09.2017г.,
на която се позовава ищецът- жалбоподател в настоящето въззивно производство,
поради несъвместимостта й с разпоредбите на Закона за общинската собственост,
като изрично се твърди, че клаузата по чл.5.2. от меморандума е нищожна и не
обвързва общината.
В т.т. 5.1 и 5.2 от подписания на
19.09.2017г. Меморандум за сътрудничество е записано следното: „Общината се
задължава да извърши проектиране и изграждане на нова сграда на мястото на сега
съществуващата, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Гладстон“№ 32, като запази
предназначението на същата за провеждане на изложбена дейност и развитие на изобразителното
изкуство; Общината се задължава, след въвеждане на новопостроената сграда в
експлоатация, да предостави същата за безвъзмездно ползване на Дружеството, при
спазване на разпоредбите на относимите нормативни актове, в т.ч. Закона за
общинската собственост“. Безспорно и общоизвестно е, че старата художествена
галерия на ул.“Гладстон“№ 32 беше премахната и на нейно място беше построена
нова. Видно от графа 11 от приетия по първоинстанционното дело / л.82/ Акт за
публична общинска собственост № 1989/16.09.2019г. и от съответното
удостоверение / л.81/, новата сграда е въведена в експлоатация на 05.09.2019г..
Съгласно чл.39, ал.4 от ЗОС, безвъзмездно право на ползване се учредява без търг
или конкурс след решение на общинския съвет, прието с мнозинство две трети от
общия брой на съветниците. Тъй като сградата, за чието ползване претендира
жалбоподателят Сдружение
„Дружество на пловдивските художници“, е построена след подписване на
Меморандума от 19.09.2017г., то би следвало, за да бъде предоставено ползването
да е гласувано съответно решение на общинския съвет, след датата на въвеждане в
експлоатация. Такова решение, а именно Решение № 324 от 13.10.2019г., е налице,
но в полза на Градска художествена галерия- гр.Пловдив. В тази връзка следва да
се отбележи, че, съгласно чл.39, ал.6 от ЗОС, задължителен елемент по
учредяването на право на ползване върху общински имот е сключването на договор
с Кмета на Общината. Тази разпоредба гласи следното: „Въз основа на резултатите от търга или конкурса,
съответно- на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и
сключва договор“.
Във връзка с горното, следва да се
направи обоснована преценка относно това, дали Меморандумът от 19.09.2017г.
може да се възприеме като договор по чл.39, ал.6 от ЗОС. Това е така, тъй като именно
този документ се сочи от жалбоподателя като договорно основание за претенцията
му, а единствено наличието на валидно сключен договор по посочената разпоредба,
би обосновало претендираното право да бъде получено фактическото ползване на
новата художествена галерия. Тук е мястото ясно да се посочи, че предмет на
иска е предаване на фактическото ползване, а не извършването на определени
правни действия по учредяване на безвъзмездно право на ползване. В меморандума
е записано, че същият е подписан на основание на Решение на ОбС- гр.Пловдив №
265 от 01.08.2017г.. При справка в интернет- сайта на Община- гр.Пловдив се
установява, че текстът на това решение е следният: „ 1. Одобрява проект на
Меморандум за сътрудничество между Община Пловдив и Сдружение „Дружество на
пловдивските художници“, съгласно Приложение № 1 – неразделна част от
настоящото решение; 2. Упълномощава Кмета на Община Пловдив да подпише Меморандум
за сътрудничество между Община Пловдив и Сдружение „Дружество на пловдивските
художници“, съгласно Приложение № 1 – неразделна част от настоящото решение.
МОТИВИ: Настоящото решение се взема с правно основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.
2, чл. 59 и чл.61 от Закон за местното самоуправление и местната администрация
и фактически основания- подпомагане дейността на художниците чрез
сътрудничество и съвместна дейност в областта на изобразително изкуство и
творческия живот в гр.Пловдив. Към решението е налице посоченото приложение,
представляващо одобрения проект за меморандум, който е напълно идентичен като текст с този, подписан
на 19.09.2017г.. Формулировката в т.5.2 от меморандума „Общината се
задължава, след въвеждане на новопостроената сграда в експлоатация, да
предостави същата за безвъзмездно ползване“ следва да се разбира в смисъл, че
общината се е задължила да учреди право на безвъзмездно ползване, а не директно
да предаде фактическото ползване, защото това би било невъзможно /недопустимо
по закон/, без решение на ОбС по чл.39, ал.4 от ЗОС и без да е сключен договор
по чл.39, ал.6 от ЗОС. Одобряването
на проект за меморандум, съгласно който общината се задължава да учреди
безвъзмездно право на ползване върху бъдеща недвижима вещ- общинска
собственост, не може да се приравни на решение по чл.39, ал.4 от ЗОС. Аргумент
в подкрепа на този извод е и текстът в т.5.2 от меморандума „при спазване на
разпоредбите на относимите нормативни актове, в т.ч. Закона за общинската
собственост“. Условието в посочената клауза, да бъдат спазени законовите
изисквания, не може да се тълкува в друг смисъл, освен че, за изпълнение на
поетото задължение, ще следва да бъдат предприети предвидените в ЗОС правни
действия. Непредприемането на тези действия- приемане на решение от ОбС и
сключване на договор от кмета на общината, не обосновава настъпването на пряко
правно действие на поетото с меморандума задължение. Ето защо, обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на Община- гр.Пловдив бъде
присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 100 лева по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Тъй като отхвърленият с обжалваното
решение иск не е такъв за защита на вещно право върху недвижим имот и искът е
неоценяем, а той е неоценяем, защото предмет на същия не е защита на вещно
право с определена данъчна или пазарна оценка, като при това се претендира
защита на право по безвъзмезден договор, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2652/28.07.2020г. по гр.д.№ 15898/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което
е отхвърлен предявен от жалбоподателя Сдружение „Дружество на пловдивските
художници“ иск за това Община- гр.Пловдив да бъде осъдена да изпълни
задължението си по чл.5, т.2 от сключен между страните на 19.09.2017 г.
Меморандум за сътрудничество, като му предаде Художествена галерия, находяща се
в гр. Пловдив, ул.“Гладстон“№ 32.
ОСЪЖДА Сдружение
„Дружество на пловдивските художници“, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, ул.“Гладстон“№ 32, да заплати на Община- гр.Пловдив,
пл.“Стефан Стамболов“№ 1 сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: