Р Е Ш Е Н И
Е № 1364
Гр.Пловдив, 09.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в открито заседание на 04.10.2018 г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1711/2018 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Подадена
е въззивна
жалба от К.Л.О. с ЕГН ********** *** чрез пълн. й адв.Св.С. против решение
№1114/29.03.2018 г. по гр.д.№15823/2016 г. на ПРС, 3 гр.с., с което с
което са отхвърлени предявените искове да се признае за установено по отношение на М.Г.К. с ЕГН ********** ***, че ищецът е собственик на: 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56784.506.853 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 год. на изпълнителния директор на АПСК, с адрес на
имота: ***, с площ 570 кв.м., трайно
предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : средно застрояване /от 10 до 15 м./, номер по предходен план : 1569, квартал 566а, парцел Ш-1569, при съседи : 56784.506.1465, 56784.506.862, 56784.506.860,
56784.506.857, 56784.506.856, 56784.506.854, 56784.506.1466 и 56784.506.9508, както и на
½ ид.ч. от сутеренния етаж,
заснет като самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.853.1.1, находящ се в ***,
етаж първи, с предназначение: апартамент, с площ 44,50
кв.м., който апартамент се състои от стая, кухня и антре, със самостоятелен
вход от изток, при граници : на същия етаж - няма, под обекта-няма, над обекта - 56784.506.853.1.2, съставляващ целия сутеренен етаж
от двуетажна масивна жилищна сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.506.853, както и да се признае за установено по отношение на В.Л.К. с ЕГН ********** *** и
В.И.К. с ЕГН ********** ***, че ищецът е собственик на
1/2 идеална част от
сутеренния етаж, заснет като самостоятелен обект с идентификатор 56784.506.853.1.1, находящ се в ***, етаж първи, с предназначение: апартамент, с площ 44,50 кв.м., който апартамент се състои от стая,
кухня и антре, със самостоятелен вход от изток, при граници : на същия етаж - няма, под обекта-няма, над
обекта - 56784.506.853.1.2, съставляващ целия сутеренен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.506.853. и с което е
осъдена К.Л.О. да заплати на ответниците
разноските им по делото. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете, както
и за присъждане на разноски. Постъпила
е и частна жалба от К.Л.О. срещу постановеното по делото определение №5308/23.05.2018 г. по чл.248 ГПК, с което е
оставена без уважение молбата й за изменение на решението в частта за
разноските.
Постъпил е в срок отговор на
въззивната жалба от въззиваемите М.Г.К. с ЕГН ********** ***, В.Л.К. с ЕГН ********** *** и В.И.К.
с ЕГН ********** ***, чрез адв.Я.Я., с
който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение.Претендират
се разноски.
Пловдивският окръжен съд, 14
граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:
Въззивната жалба е
допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е
дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата
отговаря на изискванията на закона по
форма,съдържание и приложения.
Производството,
в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл.98 ЗС, предявен от К.Л.О. против
въззиваемите.
С
обжалваното решение РС е отхвърлил предявените искове.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че РС не
е отговорил на обуславящият въпрос съставлява ли сутеренния етаж самостоятелен
обект на собственост и може ли същият да бъде предмет на делба и разпоредителни
сделки? Счита, че след като за преустройството на сутеренния етаж няма одобрени
строителни книжа, както и че нито към момента на построяването, нито към
настоящия момент същият не отговаря на изискванията за жилище, той не е
самостоятелен обект на собственост и не може да бъде предмет на разпоредителна
сделка, а е принадлежност към жилищния етаж на въвззивницата, тъй като
принадлежността винаги следва собствеността на главната вещ съгл.чл.98 ЗС,
поради което е нейна собственост.
Въззиваемите са
депозирали отговор на ВЖ, с който оспорват жалбата. Считат, че според приетото
по делото заключение на в.л.В. К. процесният имот е самостоятелен обект,
независимо, че светлата му височина не отговоря на нормативните изисквания; че
от приетия по делото делбен протокол от 18.11.1983 г. по гр.д.№4874/1983 г. на
пРС 7 гр.с. е видно, че приземният и първият етаж са поделени със съгласие на
страните, както и че двата имат
самостоятелси входове, т.е. не са функционално свързани един с друг; тъй като
сградата е построена преди 1963 г. - позовават се на ТР №96/16.11.1971 г. на
ОСГК, съгласно което разделянето на етажи или части от етажи по чл.39, ал.2 от
ЗС на съсобствени жилищни сгради, заварени към 17.05.1963 г., следва да стане и
без спазването на строителните правила и норми за обособените отделни
жилища.Считат, че не следва да се ценят като заинтерисовани показанията на
свидетелката на ищцата, че нямало одобрени проекти за строителството; счита, че
ищцата не е собственик на 1/8 ид.ч. от поземления имот, тъй като самостоятелни
обекти в сграда могат да се прехвърлят и без ид.ч. от земята.
По отношение на ЧЖ за разноските – въззиваемите
считат, че възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е
неоснователно, тъй като е съобразен с Наредба №1 за мин.адвокатски
възнаграждения.
От
представените по делото доказателства се
установява следното: Въззиваемата
се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от процесното дв.място и целият
надпартерен етаж имот по дарение от своята майка Р.Х.Я., обетивирано с НА
№13/5.11.1986 г.
От
представения делбен протокол от 18.11.1983 г. по гр.д.№1874/1983 г. на ПРС
е видно, че праводателката Р.Х.Я. своя
страна е придобила правото на собственост върху посочения имот по силата на
доброволна съдебна делба, според която той е поставен в нейн дял, а
съделителката К.Д.Я. е получила в дял процесният сутеренен етаж, състоящ се от
стая, кухня с антре със самостоятелен вход, застроен върху 44,50 кв.м. заедно с
1/8 ид.ч. от дворното място. С договор за издръжка и гледане, обективиран в НА
№39/30.12.1993 г. К.Я. е продала на внуците си Р.О. и Х.Д. своя дял, които от
своя страна са го продали с НА №139/09.10.2009 г. на Д.В.. С НА №34/31.03.2016
г. Д.В. продава процесния имот на М.К.; М.К.
с договор за замяна, обективиран в НА №25/16.06.2016 г., прехвърля на В.К. и Вл.К. 1/2 ид.ч. от сутеренния етаж.
По
делото са разпитани свидетелите Р.Я. – майка на ищцата, Х.М. и В.К. /наематал/– и двете без родство. От
показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че къщата
е била завършена в груб вид /покрита/ през 1958 г., а от 1959 г. процесният
приземен етаж се е ползувал за живеене; първоначално къщата имала само един
вход, като за втория теж се влизало през вътрешна дървена стълба; отделен вход
за горния етаж се направил през 1968 г. и се премахнало вътрешното стълбище.
По
делото е изготвена и приета СТЕ, изпълнена от в.л.В. К. – заключение от
09.05.2017 г., според което процесният сутеренен етаж е самостоятелне обект в
сграда, но не отговаря на Наредба №7 за Правила и норми за устройство на
отделните видове територии на МРР Б, тъй светлата височина на жилищните
помещения трябва да бъде най-малко 2,60 м, а в действителност е 2,30 м.
Съгласно ТР №96/16.11.1971 г.,ОСГК - при делба на заварени към 17.05.1963 г.
съсобствени жилища и жилищни сгради, отредените в реална собственост етажи или
части от етажи могат и да не отговарят на нормите на §38 и §39 от Строителните правила и норми ако тези
етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано жилища. От
свидетелските показания се установява, че приземният етаж се е ползувал за
живеене от 1959 г. От заключението на в.л.П. М. – заключение от 30.08.2017 г.
/л.114 от д.РС/ се установява, че към приземния етаж допълнително е пристроено обслужващо помещение – баня
–тоалетна. От допълнителното заключение на в.л.П.М. е видно, че не са открити
строителни книжа, както за първоначално построената сграда, така и за
направените пристроявания към нея и за извършените преустройства, но същите
съставляват търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, тъй като са
построени до 07.04.1987 г., допустими са по действуващите градоустройствени
планове и правила, поради което не подлежат на премахване и забрана за
ползване, съответно – да бъде узаконявано преустройството им.
Съгласно
§1 от ДР на ЗУТ самостоятелен обект в сграда е обособена част от градтата,
която е обект на собственост и има самостоятелно функционанално предназначение.
От заключенията на в.л. се установява, че сутеренният етаж съставлява такъв
самостоятелен обект, който обаче е с височина 2,30 м. , а не 2,60 м, както е по
цит. Наредба №7 за строителните правила и норми, но тъй като се е ползувал за
живеене още преди 17.05.1963 г., съгласно цит. ТР №96/71 г. на ОСГК, същият е
могъл да бъде предмет на делба като самостоятелен обект и като такъв да се
поставя в отделен дял. Ето защо ПОС намира, че доброволната делба от 1983 г. е
възпроизвела своето правно действие – не се доказа приземният етаж да е
функционално свързан с етажа над него.
Ето защо съдът намира, че не
се доказа ищцата да е собственик на процесния имот на основание чл.98 ЗС, от
което следва, че предявеният иск с пр.осн.чл.124 ГПК вр. с чл.98 ЗС е неоснователен.
По изложените съображения съдът намира, че
решението на РС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Съдебно-деловодни
разноски за 2 инстанции следва да се присъдят на въззиваемите с оглед изхода на
делото. Направено е възражение за редуциране на адвокатския хонорар на
ответниците/въззиваемите поради прекомерност. Съгласно приложения по делото
списък с разноските, въззиваемите са заплатили адвокатския хонорар в размер
на 3900лв. пред РС и 2500 лв.- пред ОС.
По ЧЖ за
платените пред РС разноски от ответниците: Предявеният срещу М.К. иск за 1/8 от
дв.м. и ½ от сут.етаж е с материален интерес 11877,80 лв., при което
съгл.чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004 г. , мин.размер на адвокатското
възнаграждение е 887 лв. Платеното от К. адв.възнаграждение е 1300 лв. е над
предвиденото по наредбата, предявеният иск не е със завишена правна и
фактическа сложност , поради което същото е прекомерно и следва да се редуцира
до казания размер.
В. и В. К. са
съпрузи – необходими другари в процеса, нямат противоречиви интереси и са
представлявани от един и същ адвокат за защита на предявения срещу тях един
иск, поради което следва да се приеме, че общо заплатеният от тях адв.хонорар в
размер на 2600 лв. е прекомерен, тъй като надхвърля многократно предвиденият в
Наредба №1, чл.7, ал.2, т.3 от 757,16 лв. при материален интерес 8543,30 лв.,
поради което следва да се редуцира до този размер. ПОС намира, че редуцирането
се налага, тъй като предявеният иск не е със завишена правна и фактическа
сложност.
По отношение на направените
разноски от въззиваемите пред ПОС съгласно изложените по горе мотиви прекомерно
е заплатеното от съпрузите К. адв.възнаграждение от 1500 лв. и следва да се
редуцира на 757 лв., а платеното от К. – от 1000 лв. на 887 лв. Водим от горното
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
определение №5308/23.05.2018 г. по
чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на К.Л.О. за
изменение на решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ
решение №1114/29.03.2018
г. по гр.д.№15823/2016 г. на ПРС, 3 гр.с. в частта за разноските като
РЕДУЦИРА присъдените разноски за
адвокатско възнаграждание на М.Г.К. от 1300 лв. на 887лв., а на В.Л.К. и В.И.К.
от 2600 лв. на 757,16 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№1114/29.03.2018 г. по гр.д.№15823/2016 г. на ПРС, 3 гр.с. в останалата му
част.
ОСЪЖДА К.Л.О. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.К. с ЕГН **********
*** сумата от 887 лв. -разноски пред ПОС, а на В.Л.К. с ЕГН ********** *** и на
В.И.К. с ЕГН ********** *** общо умата от 757,16 лв. разноски пред ПОС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: