Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49 07.01.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11829 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. чл. 410 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч. и К.Р., чрез пълномощника си адв. Е.Т., е предявил против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от ***- Д.А., чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350, 74 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Ауди А8”, рег. № ***, собственост на и управляван от Д.Ж.Ч., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 01.01.2018 г., при движение по път III- 861, в зоната на км. 2+500, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 23.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба е посочено, че 01.01.2018 г. при движение по път III- 861, в зоната на км. 2+500, лек автомобил „Ауди А8”, рег. № ***, собственост на и управляван от Д.Ж.Ч., ЕГН: **********, преминавал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което настъпили увреждания по предната дясна част на автомобила. ПТП- то било посетено от служител на РУ- ***, който съставил протокол № 1712470/ 01.01.2018 г. Увреденият автомобил имал валидна застраховка „Каско Стандарт” при ищеца, сключена със ЗП № ***, със срок за покритие 24.10.2017 г.- 24.10.2018 г., като във връзка с валидното застрахователно правоотношение на 02.01.2018 г. при ищеца постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение. По този повод била образувана преписка по щета, а експерт извършил оглед и опис на щетите, като се констатирало увреждане на предна дясна гума Континентал 255/40R19 с 80 % остатъчна стойност и по предна дясна лята джанта 19. На основание представена от застрахованото лице фактура за закупена нова гума на стойност 438, 42 лева с доклад по щета ***/ 12.01.2018 г., застрахователят решил за настъпилото събитие да изплати обезщетение в размер на 350, 74 лева, представляващи 80 % от цената на новата гума, като сумата била преведена по банков път на собственика на 16.01.2018 г. На основание чл. 410 ал. 1 от КЗ с изплащане на обезщетението застрахователят встъпвал в правата на увредения застрахован срещу причинителя на вредата до размера на платеното. Увреждането на автомобила настъпило в резултат на недостатък на републикански път, за поддържането и ремонта на който отговарял ответникът, носещ отговорност за щетите по застрахования автомобил. В тази връзка на 09.05.2018 г. ответникът, чрез ОПУ- Пловдив, бил уведомен за задължението си и поканен да го изпълни доброволно, но плащане не последвало. Моли за осъждане на ответника да заплати търсената сума за главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска. Претендират се и разноските в производството. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил. Посочва, че с оглед нормата на чл. 187 от КЗ застрахователният договор влизал в сила след плащане на дължимата премия или съответна вноска при договорено разсрочено плащане, както било в случая, но към исковата молба липсвали доказателства за плащане на договорената застрахователна премия, поради което не се установявало правното действие на договора и валидността му към момента на застрахователното събитие. Липсата на валидно застрахователно правоотношение пък се явявала пречка за завеждане и разглеждане на щетата от страна на застрахователя, което пък се явявало съществен елемент от фактическия състав на регресната претенция. Оспорва се и факта на настъпилото ПТП така, както било описано в исковата молба, защото липсвал документ, удостоверяващ настъпването на събитието от страна на контролните органи. Не можело да се установи състоянието на автомобила преди настъпване на произшествието, а нямало данни и за обстановката по пътя, като декларацията била недостатъчна за изясняване на конкретната фактическа обстановка. Твърди се, че реализирането на ПТП- то се дължало до голяма степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача, който не бил длъжен да съобразява нормите на чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДв.П. Оспорват се всички описани от застрахователя вреди върху автомобила, както и причинната им връзка с твърдяното ПТП. Оспорва се процесната стойност на вредите, както и размера на платеното застрахователно правоотношение. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите с оглед поведението на водача на автомобила, което давало предпоставка за намаляване на размера на дължимото обезщетение. Оспорва се възникването на задължението на застрахователя да заплати обезщетение, поради липса на правна връзка между водача и застрахования собственик. Поетите между страните задължения имали силата на закон и с оглед изложеното, нито имало валидно застрахователно правоотношение, нито пък за застрахователя било възникнало правото той да се суброгира в правата на увредения, за да предявява настоящия иск. В този смисъл моли за отхвърляне на претенцията. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП № 712470/ 01.01.2018 г. се установява, че на 01.01.2018 г. около 18.00 часа на път III- 861, в зоната на км. 2+500, община ***, лек автомобил „Ауди А8”, рег. № ***, собственост на и управляван от Д.Ж.Ч., ЕГН: **********, по време на движение е попаднал в дупка на пътното платно, в резултат на което били нанесени щети по МПС- то.
Като писмени доказателства по делото са приети застрахователна полица на автомобила „Каско Стандарт” № ***, със срок за покритие 24.10.2017 г.- 24.10.2018 г. и общите условия по застраховката.
Приложена е и преписката по щетата, съдържаща заявление от собственика за изплащане на застрахователно обезщетение, копия от контролен талон на МПС- то и свидетелството за управление на водача, опис на претенцията и снимки на увредените части на автомобила, доклад по щета, фактура за закупена гума, преводно нареждане за извършено по банков път плащане на собственика за сумата от 350, 74 лева на 16.01.2018 г.
До ответника е била изпратена и съответно получена регресна покана за изплащане на търсената сума.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по автомобила, определени от вещото лице на 513, 89 лева, като наред с това на база събраните гласни и писмени по делото доказателства експертът прави извод за наличие на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените вреди по автомобила.
Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след извършена проверка е установило, че първата вноска по застраховката е била платена на 23.10.2017 г., както и, че застрахователят е превел по банков път на 16.01.2018 г. за щетата по сметка увредения собственик сумата от 350, 74 лева.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на увредения автомобил (протокол от с.з. от 20.11.2018 г.). Св. Д.Ж.Ч.- водач на автомобила, заявява, че на прибиране от новогодишно празненство от гр. *** бил в колона, като имало и насрещно движение, движели се бавно, защото имало поледица, а и пътят бил лош, при което автомобилът му попаднал в дупка, която не можел да избегне. Нямало сигнализация на мястото. Гумата била спукана, а джантата се изкривила от удара, автомобилът не бил в движение, изтеглила го пътна помощ. Сигнализирал на полицейски екип, който дошъл на място, съставил протокол и установил щетите. В сервиз му поставили нова гума, като застрахователят му заплатил разходите.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, няма спор по обстоятелството, че съществува валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. Налице е застрахователна полица, действаща между страните към датата на ПТП- то, която е покривала съответния риск. От съдържанието на полицата е видно, че плащането на застрахователната премия е било уговорено разсрочено, на четири равни вноски, като първата е била платена още с подписване на договора, което обстоятелство се установява от ССчЕ. Оттук следва, че е имало действащ договор към датата на инцидента, а отделно от това и веднага след уведомлението за настъпването му застрахователят е образувал при себе си преписка по щета за събитието, поради което несъмнено е доказано съществуването на първата предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока. Първо- вещото лице по САТЕ изрично посочва, че повредата по гумата е настъпила в резултат на преминаването през дупка на платното, като в случая несъмнено е налице причинно- следствена връзка между механизма на събитието и вредите по автомобила. Второ- самият водач в разпита си, ясно описва мястото, пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда, като писмено декларира именно този механизъм пред застрахователя- наличие на дупка в неговата лента на пътя, през която преминал. Няма основание да не се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това като собственик на увредения автомобил той вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.
Следва да се отбележи още, че направеното оспорване в отговора за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност. Не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника в отговора за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП или пък да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането, е било преминаването на МПС- то през дупка в лентата за движение, в резултат на което е последвал удар на гумата в ръба на дупката. Скоростта на автомобила е била в рамките на допустимото за извънградски условия, водачът е съобразил пътната обстановка, а и вещото лице в заключението си не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от неспазени от управляващия автомобила правила за безопасност на движението.
Пътят, на който е станало ПТП- то, безспорно е част от републиканската пътна мрежа, като според нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗП той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган (чл. 30 ал. 1 от ЗП), като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок (чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка на пътната настилка представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност на движението. Доколкото мястото не е било обезопасено с нарочен пътен знак (което обстоятелство се установи от разпита на свидетеля), който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а не е имало каквато и да е друга указателна табела, сигнализация или дори маркировка за наличие на такава опасност, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответното ОПУ, като поделение в териториалната структура към АПИ. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва необезопасени неравности или дупки по пътното платно, нито пък е нормативно установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените повреди по управлявания от него автомобил.
Налице са били предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена застраховка. От приетата ССчЕ безспорно пък е установява обстоятелството, че разходите за щетата са били заплатени по банков път на собственика, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Размерът на щетите пък се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена, но доколкото от ищеца не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, а само реално платеното на пострадалия, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума. В тази връзка предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в търсения му размер от 350, 74 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, като за тях
да е представен списък и са налице доказателства, че такива са действително
направени- държавна такса в размер от 50 лева (лист 2 от делото), депозити за
вещи лица по приетите две експертизи в общ размер на 240 лева (л. 42) и за
свидетел в размер на 20 лева (л. 54), ведно с адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева (л. 69- 70).
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от ***- Д.А., чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от Н.Ч. и К.Р., сумата от 350, 74 (триста и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско Стандарт” за причинени щети на лек автомобил „Ауди А8”, рег. № ***, собственост на и управляван от Д.Ж.Ч., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 01.01.2018 г., при движение по път III- 861, в зоната на км. 2+500, поради преминаване на автомобила през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 23.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: *********, представлявана от *** - Д.А., чрез Областно пътно управление- Пловдив, БУЛСТАТ: 0006950890255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 22, чрез пълномощника си *** Т.В., да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, представлявано от представлявано от Н.Ч. и К.Р., чрез пълномощника му адв. Е.Т., разноските по делото, както следва: държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, депозити за вещи лица в общ размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, както и за разпит на свидетел в размер на 20 (двадесет) и адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!
ДГ