№ 5030
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110166161 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК - за
признаване за установено между страните, че ищецът дължи на ищцовото
дружество суми – главница и лихви, представляващи незаплатена цена на
доставена топлинна енергия и извършено дялово разпределение, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и присъждане на
разноски по настоящото дело
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до топлоснабден
имот на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за плащане на част от
процесните суми въз основа на сключено споразумение. Претендира назноски.
Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.
1
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/
за топлоснабден имот.
Между страните е сключено споразумение, с което ответникът е признал
задълженията си по издадената заповед за изпълнение.
Със сключеното споразумение, страните са постигнали съгласие за
изплащане на задължението на вноски, като първото плащане е извършено на
27.09.2022г. – преди дата на подаване на ИМ, когато е сключено споразумение
между страните. Видно от представеното в с.з. извлечение от сметка, ответникът
заплаща дължимите суми в уговорените срокове, последното плащане е
извършено на 27.02.2023г. Към датата на приключване на устните състезания
незаплатени остават 1255.52 лева. Исковете са основателни в тези размери, в
които следва да бъдат уважени. Законната лихва е дължима така, както е
уговорено в споразумението – от 29.09.2022г. Доколкото претенцията за
присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане,
представлява материално правна последица от уважаване на исковете и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК.
В настоящия случай признанието на задълженията и плащането им е станало
след издаване на заповедта за изпълнение, поради което ответникът дължи
разноските на ищеца за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство в минимален размер по чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, доколкото последните не са включени в дължимите по
споразумението суми, както и разноските в исковото производство – ДТ и
юрисконсултско възнаграждение отново в минимален размер по чл.25, ал.1 от
Наредбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от на ... ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., срещу Д. Г. А. с ЕГН: ********** и адрес: ...,
2
искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. с чл.150, ал.1, от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца още
1 255.56 лева за доставена от дружеството топлинна енергия за аб.№ 223259 за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
29.09.2022г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК по гр.д. № 16650/2022г. на СРС, 138
състав, като за разликата до пълния предявен размер, отхвърля иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. А. с ЕГН: ********** и адрес: ... да заплати на ... ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление ..., сумата от 50.00 лева – разноски в
заповедното, както и 150.00 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено с участието на ... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3