№ 3032
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100510924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20153769/08.07.2021г. по гр.д. № 53444 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 85-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
****, ап. 13 дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 835,40 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -15.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13 гр.
София, ж.к. ****, абонатен № 245242 за периода от 15.06.2017г. до
30.04.2019г.; сумата от 142,45лв., представляващи лихва за забава на
плащането на главницата за периода до 28.05.2020г. , за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 24178/2020г. на СРС, като Е. Х.
Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 е осъден да заплати
на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от 54,07лв. по заповедно дело и
188,56лв. по исковото дело; като неоснователни са отхвърлени исковете за
горницата до предявените размери и за периода от май 2016г. до 15.06.2017г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25121658/22.07.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Е. Х.
Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 чрез назначения на
основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която
1
исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че не било установено да е в облигационни
отношения с ищеца, че е потребил енергия в количества и на стойност, за
които исковете са уважени, приетия начин за плащане и за отчитане на
уредите. Извлеченията от сметки, справки за дялово разпределение били
частни удостоверителни документи и не можели да докажат изгодните за
издателите им факти, посочени в тях. Фактурите не били представени, имало
съществени различия между суми по съобщения към фактури и в
извлеченията, което доказвало неверността на извлеченията. Не били
представени Общи условия, не било доказано те да са публикувани в
ежедневник. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ****, в предоставения срок за
отговор не е изразил становище. С допълнителна молба от 19.10.2022г. е
оспорило жалбата. Посочило е, че решението в обжалваната част е правилно.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски за
адвокат.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия - ищец –
„Т.С.“ЕООД , ЕИК **** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
22021126/03.11.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 , с която
е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено
съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от
1210,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-15.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к.
****, абонатен № 245242 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата
от 206,37лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2017г. до 28.05.2020г. , за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 24178/2020г. на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия,
потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност,
за които е предявен иска, изпаднала в забава на плащането на сумите,
страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13
чрез назначения на основание на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в
предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
задълженията до 15.06.2017г. били погасени по давност, срок на която била 3
2
години. Отчитането на енергията съгласно ОУ се извършвало от Т.С.“ЕООД,
извлеченията от сметки и изравнителните сметки не отговаряли на
изискванията за фактури на Закона Счетоводство, не било установено да има
изискуеми задължения. Лихви не се дължали върху прогнозни суми.
Съществена разлика имало между извлеченията и фактурите. Не били
приложили ОУ, които да са публикувани. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ЕООД , ЕИК ****
е заявило, че не е извършвало дялово разпределение на енергията за периода
в сградата .
По делото е приложено заповедно дело № 24178/2020г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление вх.№ 3027868/15.06.2020г. е издадена заповед
за изпълнение, с която е разпоредено Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр.
София, ж.к. ****, ап. 13 да заплати на Т.С.”ЕАД сумата от 1210,30лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 15.06.2020г. до
изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к. ****, абонатен №
245242 за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.; сумата от 206,37лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от
15.09.2017г. до 28.05.2020г. , съдебни разноски от 78,33лв., длъжникът е
уведомен за заповедта чрез залепване на уведомление, на 05.10.2020г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 03.11.2020г.
По делото е приет неоспорени от страните писмо от СО, район Люлин,
удостоверение, издадено от СО, настанителна заповед от 20.03.2014г.,
заявление, съгласно които Е. Х. е бил настанен под наем в общинско жилище
апартамент № 13 гр. София, ж.к. **** и от 2016г. и до момента е титуляр,
на 24.04.2014г. Е. Х. Я. е поискал от ищеца да открие партида за имота на
негово име.
Приети са извлечения от сметки на ищеца сочещи задължения на
ответника за заплащане на процесните суми и че имот е с абонатен № 245242
и титуляр Е. Х. Я., за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. дължима
главница е 821,78лв. , като за май и юни 2017г. начислено е общо 60,12лв. за
погряване на вода, тоест за периода от 01.05.2017г. до 15.06.2017г. начислено
е 45,09лв. Така за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г. начислено е
776,69лв., лихва за забава за плащането на тази сума е 102лв.
Приети са Общ условия одобрени от ДКЕВР с решение от 27.06.2016г..,
публикувани във вестник Монитор бр. от 11.07.2016г., както и Общи
условия, одобрени от ДКЕВР НА 02.03. 2014г.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
3
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в
сграда - етажна собственост, за забава на плащането й, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлоенергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и
за ответник да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на стойността на същото, че ответникът е изпаднал в забава на плащането й.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по
чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена
заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД и
длъжникът е осъден да му плати стойност на доставена топлинна енергия за
процесния имот и дяловото й разпределение за процесния период в размерите
на процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.).
4
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този
смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема че с оглед на събрани по делото доказателства -
настанителна заповед, неоспорени удостоверения издадени от СО, район
5
Люлин, заявление –декларация от ответника и извлечения от сметки на ищеца
се установява, че за процесния период ответникът е ползвал процесния имот
под наем, поискал е от ищеца да открие на негово име партида за имота и
такава е открита от ищеца.
Така установените обстоятелства обосновават извод, че за процесиня
период страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия в имота.
За процесния период действащи са били общите условия, одобрени от
ДКЕВР през 2016г. неоснователни са доводите на въззивника, че такива не
били представени и не било доказано да са публикувани. Пред СРС са
представени и са приети ОУ, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. и
публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016г., поради което и доводите
на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
Съдът приема, че договора между ищеца и потребителя съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да
осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ.
Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на топлопреносната
мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като
определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с
изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на
топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването
им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на
услугата. С клаузата на чл. 5 от Общите условия е вменено задължение за
ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество
на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за
подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на
топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за
цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е
въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на
предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо
отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С.
”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа.
Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова
вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита
промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата
6
на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в
отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи
според предписанията. Температурният график осигурява баланса между
производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на
топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и
записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на
изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на
помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното
предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с
конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените
проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална
работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства , неоспореното от
ответника пред СРС определение на СРС по насрочване на делото, сочещо че
не се нуждае от доказване обстоятелство , че в имота е доставена енергия в
количества и на стойност, за които са предявени исковете и това е било
причината да не се допуснат исканите от ищеца съдебни експертизи, то по
делото е установено, че за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г. в имота е
доставена енергия на стойност от 776,69лв., лихва за забава за плащането на
тази сума за процесния период е 102лв. Последната е начислена само за суми,
които са по изравнителни сметки, а не по прогнозни суми и доводи на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни. По делото не е установено
погасяване на тези задължения, поради което и правилно СРС е уважил
исковете за тези суми. Неправилно СРС е уважил иска за горницата над
776,69лв. до 835,40лв. главница и за горница над 102лв. до 142,45лв. лихва и в
тази част решението следва да се отмени, като исковете за тези суми следва да
се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
поставят в тежест на страните съобразно уважената част от исковете при
съобразяване на обстоятелството , че въззивник представляван от особен
представител и не е събрана предварително държавна такса по въззивна
жалба.
Решението на СРС в частта, в която в тежест на ответника са поставени
7
разноски по заповедно дело от 15,60лв. и разноски по исково дело от 19,18лв.
следва да се отмени.
За производство пред СГС въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия разноски за особен представител в размер на 15,,21лв.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС разноски
за държавна такса от 17,57лв.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
държавна такса от 2,04лв.
Въззиваемият не е доказал, че е направил разноски по делото и такива не
му се следват. Депозираната по делото молба на въззиваемия е бланкетни, в
публични съдебни заседания не е изпратил представител , поради което и
съдът приема, че представителство от юрисконсулт, което да обоснове
присъждане на възнаграждение за същото по делото не са ангажирани.
На третото лице помагач разноски не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20153769/08.07.2021г. по гр.д. № 53444 по описа
за 2020г. на Софийски районен съд, 85-ти състав в обжалваната част, с
която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Е.
Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 дължи на
Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от
58,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 15.06.2020г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к. ****, абонатен №
245242 за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 43,45лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода до
28.05.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
24178/2020г. на СРС, като Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.
****, ап. 13 е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** съдебни разноски от
15,60лв. по заповедно дело и 19,18лв. по исковото дело и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете , предявени с искова молба вх.№
22021126/03.11.2020г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. ****
срещу Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 , с която
е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с 415 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено
съществуване на вземанията му срещу ответника за заплащане на сумата от
58,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 15.06.2020г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
8
имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к. ****, абонатен №
245242 за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 43,45лв.,
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода до
28.05.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
24178/2020г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20153769/08.07.2021г. по гр.д. № 53444
по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 85-ти състав в обжалваната
част, с която е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415
от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД , че Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от
776,69лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-15.06.2020г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13 гр. София, ж.к.
****, абонатен № 245242 за периода от 15.06.2017г. до 30.04.2019г.; сумата
от 102лв., представляващи лихва за забава на плащането на главницата за
периода до 28.05.2020г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 24178/2020г. на СРС, като Е. Х. Я., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13 е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
**** съдебни разноски от 38,47лв. по заповедно дело и 169,38лв. по исковото
дело.
ОСЪЖДА Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13
да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** на основание
на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 15,21лв. /петнадесет лева и 0,21лв/,
представляващи разноски за възнаграждение за особен представител на
въззивника Я. в производство пред СГС.
ОСЪЖДА Е. Х. Я., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****, ап. 13
да заплати на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл.
77 и чл. 81 от ГПК сумата от 17,57лв. /седемнадесет лева и 0,57лв/,
представляващи държавна такса за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с адрес: гр. София, ул. **** да заплати
на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 77 и чл. 81
от ГПК сумата от 2,04лв. / два лева и 0,04лв/, представляващи държавна
такса за производство пред СГС.
Отхвърля искането на Т.С.”ЕАД за присъждане на разноски по
въззивното дело за юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ЕООД , ЕИК ****
Решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10