С присъда № 76/29.06.2005 година, постановена по НЧХД № 4/2005 година, Крумовградският районен съд е признал Гюрсел Юзеир Мустафа от с.Странджево, общ. Крумовград за виновен в това, че на 17.08.2004 година в с.Странджево, общ. Крумовград причинил на Музафер Сабри Кямил от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130 ал.1 във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б. „б” във вр. с чл. 2 ал. 2 от НК го е осъдил на наказание глоба в размер на 300 лева. С присъдата Гюрсел Юзеир Мустафа е осъден да заплати на Музафер Сабри Кямил сумата в размер на 750 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2004 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен гражданския иск до пълния му предявен размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдени са държавни такси и разноски. Така постановената присъда е обжалвана от Гюрсел Юзеир Мустафа от с.Странджево, общ. Крумовград като неправилна поради това, че делото било разгледано в негово отсъствие, без да има възможност да се защити. Същата била и необоснована, тъй като не били събрани всички доказателства за изясняването му. Моли съда да постанови нова присъда, с която да отмени обжалваната и да го оправдае. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Ответникът по жалбата лично и чрез защитника си оспорва жалбата като неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: За да постанови присъдата си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.08.2004 година тъжителката Музафер Кямил била в дома си, когато дошла майка й и се оплакала, че била бита от подс. Мустафа. Тъжителката тръгнала със съпруга си – св. Стефанов към дома на сестрата на подс. Мустафа- Гюлтен. Тъжителката и Гюлтен се скарали. Подсъдимият, който живеел наблизо, излязъл от дома си с мотика в ръка. Наближил тъжителката и със замах я ударил с мотиката в областта на главата- по челото. Кямил паднала на земята и от нея потекла кръв. Тъжителката била закарана в МБАЛ в гр. Хасково с разкъсно- контузна рана в ляво, челно. В болницата пострадалата престояла от 17.08.- 24.08.2004 година, след което била изписана. Съдът е приел фактическата обстановка от писмените доказателства по делото- медицинско удостоверение и показанията на свидетелите Матева, Стефанов и Рамадан. Направил е извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, като причинил на пострадалата разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в извършването на което го е признал за виновен и осъдил. В първоинстанционното съдебно заседание от 29.06.2005 година, в което е даден ход на делото, проведено е съдебно следствие и е постановена присъда, съдът е приел, че подсъдимият е редовно призован, но не се явява, като за дела, които се преследват по тъжба на пострадалия, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не било задължително, и съдът нямал задължение да му назначи служебен защитник, поради което е разгледал делото в негово отсъствие. За да приеме, че подсъдимият е редовно призован за проведеното съдебно заседание при условията на чл. 160 ал.2 и ал.4 от НПК, в определението си по даване ход на делото, съдът е посочил, че призовката за подсъдимия, ведно с приложената към нея тъжба е връчена на неговия баща, който е отказал да я получи, като отказа му е удостоверен с подписа на двама свидетели. При извършената проверка на обжалваната присъда, въззивният съд констатира, че при провеждане на първоинстанционното съдебно следствие е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 352 ал.3 т.1 от НПК, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Мустафа, жалбоподател в настоящото производство, а именно делото е било разгледано в негово отсъствие, без съдът да му е назначил служебен защитник. Независимо, че по аргумент от 268 ал.1 от НК, с оглед предвиденото по чл. 130 ал.1 от НК наказание, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е било задължително, то съобразно разпоредбата на чл. 70 ал.1 т.6 от НПК, щом делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, защитата му е задължителна. Тази разпоредба е импеативна и не прави разграничение между дела от общ характер и тези, които се преследват по тъжба на пострадалия, а има предвид провеждане на наказателно производство в отсъствие на подсъдимия. Т.е. изводът е, че щом делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, задължение за съда е да му назначи служебен защитник, независимо от характера на наказателното производство. Като е разгледал делото и е постановил присъда в отсъствие на подсъдимия, без да му е назначил служебен защитник, съдът съществено е нарушил правото му на защита. От друга страна присъдата е постановена при едностранчивост на доказателствата- тези, посочени единствено от тъжителката, което е в нарушение на разпоредбите на чл. 16, чл.85, чл. 86 и др. от НПК. Съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че макар и формално подсъдимият да е бил редовно призован, то с оглед принципа за всестранно, пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, е разполагал с процесуалната възможност да постанови принудителното му довеждане по реда на чл. 157 от НПК, за да бъде разпитан; а с оглед правото му на защита, след като е дал ход на делото в негово отсъствие- да му назначи служебен защитник. Следва за изчерпателност да бъде посочено, че НПК не познава процедура, по която на подсъдим да се изпраща съобщение относно обстоятелството, че спрямо него е постановена присъда- чл. 318 ал.1 от НПК, както е сторил съдът, за разлика от разпоредбата на чл. 337а ал.2 от НПК, съобразно която въззивното съдебно решение се съобщава на страните. Това е така именно поради обстоятелството, че първоинстанционната присъда се постановява в присъствие на подсъдимия, или ако е в негово отсъствие- в присъствието на служебния му защитник. И оттогава тече срокът за обжалването й. В настоящия случай, независимо, че неправилно за постановената присъда на подсъдимия е било изпратено съобщение за постановената присъда, то даденият срок за обжалване следва да се приеме в негова полза, именно поради обсъденото нарушено право на защита в проведения първоинстанционен процес. С оглед на изложеното, обжалваната присъда като незаконосъобразна следва да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на подсъдимия, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъде осигурено или явяването на подсъдимия в процеса или да бъде осигурено правото му на защита. Водим от изложеното и на основание чл.333 ал.2 във вр. с чл. 332 т.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъда № 76/29.06.2005 година, постановена по НОХД № 4/2005 година по описа на Крумовградския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|