№ 14122
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседАе на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110125636 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от П. Х. Л. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Н. при САК, срещу М. И. Н. с ЕГН
**********, осъдителен иск с правно основАе чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2023г., до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
честта, достойнството и доброто му име, причинено унижение, обида и емоционален стрес,
вследствие изпратен на 13.05.2018г. от ответницата имейл по електронна поща до нейн
колега - търговски представител Н Д, който последният препратил на управителя на фирма
“К С” ООД - М М, в която фирма работил ищеца. В съдържАето на изпратеното електронно
писмо били изложени множество неистински и обидни твърдения срещу ищеца, като му се
приписвали множество злоупотреби по отношение на лоялността му към работодателя и
непристойно поведение пред клиентите на дружеството, като в исковата молба се посочват и
конкретните неверни и позорящи твърдения, изложени от ответницата в изпратеното
електронно писмо, а именно: 1/ че ищецът Л. предоставял на големи клиенти на фирмата
своя личен номер за поръчки с обещАе, че по-този начин поръчките ще бъдат изпълнени до
два часа; 2/ че клиенти поръчвали на нов номер като вярвали, че поръчват на “К С” ООД, а
впоследствие получавали доставки от друга фирма; 3/ че ищецът Л. флиртувал с А И.
/управител на обект/, твърде настойчиво я кАл в дома си в работно време в присъствието на
мъжа й, което създало семейни конфликти; 4/ че ищецът Л. е направил скандал на
управителка на заведение пред клиенти и персонал, че му е откраднала химикалката и
крещял, докато не получил 2 или 5 лева; 5/ че докато изчаквал служители -сервитьори в
обект да приемат заявка, ищецът им крещял: “няма да ви чакам да се чукате до утре, педали
такива”; 6/ че ищецът попитал барман по адрес на управителката на обект: “като работиш с
такива пичета, поне чукаш ли ги?”; 7/ че клиенти не желаят да работят повече с фирмата
поради непрофесионално поведение на “възрастния шофьор”, без да дадат повече
обяснения.
В исковата молба се твърди, че процесното електронно писмо било изпратено до имейл
адрес на една от неговите дъщери, тъй като той самият не разполагал с личен такъв, като
след получаването на писмото, ищецът както и цялото му семейство се запознали с неговото
1
съдържАе. Ищецът изпратил опровержение, отново от имейл адреса на своята дъщеря, до
управителя на фирмата М М, както и потърсил правата си по съдебен ред, завеждайки
наказателно дело от частен характер срещу ответницата. С оглед на гореизложеното, ищецът
отправя искане към съда да признае наличието на елементите от фактически състав по чл.45
ЗЗД, като осъди ответницата да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Претендира и разноските по производството.
В срока за отговор, ответницата чрез адв. П., в подадения такъв оспорва авторството на
електронното писмо, както и начина, по който ищецът твърди, че е узнал за неговото
съдържАе /чрез трето лице/. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, като твърди и ще процесното електронно писмо не е достигало до
управителя на “К С” ООД - М М. В тази връзка счита, че не са налице елементите от
фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, поради което моли искът да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на стрАте и прецени събрАте по
делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
На 13.05.2018г. от ответницата изпратила имейл по електронна поща до нейн колега -
търговски представител Н Д, който последният препратил на управителя на фирма “К С”
ООД - М М, в която фирма работил ищеца. В съдържАето на изпратеното електронно писмо
били изложени според твърдяното от ищеца, множество неистински и обидни твърдения
срещу него, като му се приписвали множество злоупотреби по отношение на лоялността му
към работодателя и непристойно поведение пред клиентите на дружеството, като в исковата
молба се посочват и конкретните неверни и позорящи твърдения, изложени от ответницата в
изпратеното електронно писмо. Имейлът бил препратен от М М, на електронната поща на
дъщерята на ищеца - В А, на 14.05.2018г., като оттам съдържАето му станало известно на
ищеца на цялото му семейство. На 15.05.2018г., от електронната поща на другата си дъщеря
- М Л.а, ищецът изпратил “опровержение” до управителя на фирмата М М, в което сочил, че
написаното не отговаря на истината, като ще сигнализира институциите във връзка с
посочените в писмото твърдения. Полученото електронно писмо дълбоко разстроило ищеца,
като същият почувствал срам от семейството си - съпругата си и дъщерите си, с нежелАе
ходел на работа, не можел да спи, вдигал кръвно налягане.
Предявен е осъдителен иск с правно основАе чл.45 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2023г., до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
честта, достойнството и доброто му име, причинено унижение, обида и емоционален стрес,
вследствие изпратен на 13.05.2018г. от ответницата имейл по електронна поща до нейн
колега - търговски представител Н Д, който последният препратил на управителя на фирма
“К С” ООД - М М, в която фирма работил ищеца.
В тежест на ищеца по настоящото производство е да установи при условията на пълно
доказване елементите от фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД, а именно:
наличието на противоправно поведение от страна на ответницата, изразяващо се в отправяне
на твърдения с невярно съдържАе, уронващи честта, достойнството и доброто име на
ищеца, чрез изпращането на електронното писмо по начина, описан в исковата молба;
наличието на настъпилите за ищеца неимуществени вреди, конкретно описА в
обстоятелствената част на исковата молба, както и наличието на причинно -следствена
връзка между изпратеното от ответницата електронно писмо, съдържащо неверни и
позорящи за ищеца твърдения, до последния, както и до трети лица, и твърдяните като
настъпили неимуществени вреди.
В тежест на ответната страна е да установи твърденията си свързА с липсата на авторство у
ответната страна по отношение на изпратеното електронно писмо.
Като писмени доказателства по делото са представени и приети обяснения, снети от
ответницата в хода на образуваното срещу същата наказателно производство, прекратено с
2
прокурорско постановление от 23.11.2018г., на прокурор при СРП, поради липса на данни за
престъпление от общ характер. Същите са приети като писмени доказателства по
настоящото производство и макар и събрА в хода на друго такова, кореспондират изцяло със
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно - техническа /компютърна/
експертиза. От приетото заключение на вещото лице по последната, по безспорен начин се
установява че процесното електронно писмо, със съдържАето, посочено в исковата молба, е
било изпратено от електронния /имейл/ адрес на ответницата до до нейн колега - търговски
представител Н Д, който последният препратил на управителя на фирма “К С” ООД - М М,
на посочения в заключението електронен адрес. М, от своя страна, на посочените дата и час
в заключението, съответстващи на твърденията на ищеца, препратил писмото на
електронната поща, ползвана от дъщерята на ищеца В А. С оглед на гореизложеното, в т.ч.
от приетите като писмени доказателства по настоящото производство обяснения, дадени от
ответницата, съдът приема, че по безспорен начин се установява авторството на процесното
електронно писмо, както и мехАзмът, по който същото е достигнало до знАето на ищеца, а
именно чрез електронната поща на дъщеря му, както и до знАето на трети лица, в т.ч.
управителя на “К С” ООД - М М, който препратил електронното писмо до електронната
поща на дъщерята на ищеца.
От събрАте гласни доказателства - показАята на св. Л.а - съпруга на ищеца, се установява,
каква е била психологическата и емоционална реакция на ищеца към момента, когато е
узнал за съдържАето на изпратеното електронното писмо, както и неблагоприятните
изменения, настъпили в поведението му - изпитаното чувство на срам от семейството и
колегите, нежелАето му да ходи на работа, безпокойство, нарушен сън, високо кръвно и пр.
Съдът изцяло кредитира показАята на разпитаната свидетелка в тази тяхна част, тъй като
същата като съпруга на ищеца е имала преки наблюдения върху промените, настъпили в
емоционалното му състояние, поради това, че съжителствала със същия през продължителен
период от време и познавайки го /неговият характер, нрав, психологически реакции и пр./.
В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ, е прокламирано основното право на
граждАте да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата разпоредба, според
която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго.
В конкретния случай, ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска
срещу ответницата, която с изпратеното електронно писмо изложила твърдения, които
засягат доброто му име и честта му в обществото, явявайки се клеветнически, тъй като се
разгласяват неистински позорни обстоятелства.
При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от
миналото или настоящето на засегнатия. Следва да се посочи, че на проверка за истинност
/достоверност/ подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността
на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на
проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната
действителност. По отношение на оценките (мненията), макар същите да не подлежат на
проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната
действителност, могат да ангажират деликтната отговорност само ако представляват обида.
В тази връзка, съдът намира действително, че изразите, употребени в изпратеното на
13.05.2018г. от ответницата електронно писмо по отношение на ищеца, представляват
фактически твърдения, всяко от които подлежи на проверка за истинност. За да се ангажира
деликатната отговорност на ответната страна е необходимо тези фактически твърдения да са
не само позорящи за ищеца, т.е. да уронват доброто му име в обществото, както и честта и
достойнството му, по негово субективно възприятие, но следва да е налице и обективен
елемент, т.е. същите да са неверни и да не отговарят на обективната действителност. В
тежест на ищцовата страна е да установи, че изложените в електронното писмо от
ответницата, фактически твърдения не отговарят на обективната истина. АнгажирАте в тази
3
насока, писмени доказателства на различни лица, съдът не следва да кредитира, тъй като
същите недопустимо възпроизвеждат гласни доказателства, редът за събирането на които,
според процесуалния закон е друг - чрез свидетелски показАя. По делото не са налице
доказателства, опровергаващи истиността на изложените от ответницата твърдения, поради
което съдът счита, че същите не могат да обосноват противоправното поведение на
ответната страна, което е елемент от фактическия състав на отговорността, поради което
предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основАе чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в
настоящото производство, за които са представени доказателства - договор за правна защита
и съдействие и фактури. Съдът счита, възражението за прекомерност на претендирАте
разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна е
основателно, с оглед на фактическата и правна сложност на настоящото производство, както
и с оглед обема на процесуални действия, извършени по същото, като счита, че справедлив
размер се явява минималният такъв по чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г., а именно в размер на
1300 лв. Сумите за сторени разноски - за път и хотелски престой, за които са представени
доказателства, не следва да бъдат присъждА, с оглед на изрично посоченото в разпоредбата
на чл.78, ал.3 ГПК, включваща единствено правото на страната да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. Л. с ЕГН **********, чрез адв. Ж. Н. при САК, срещу
М. И. Н. с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основАе чл.45 от ЗЗД за сумата от 10
000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2023г., до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на честта, достойнството и доброто му име, причинено унижение, обида и
емоционален стрес, вследствие изпратен на 13.05.2018г. от ответницата имейл по електронна
поща, съдържащ според ищеца множество неистински и обидни твърдения срещу него, като
му се приписвали множество злоупотреби по отношение на лоялността му към работодателя
и непристойно поведение пред клиентите на дружеството “К С” ООД, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основАе чл.78, ал.3 от ГПК, П. Х. Л. с ЕГН **********, да заплати на М.
И. Н. с ЕГН **********, сумата от 1300 лв., разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрАте.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4