Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 1017/14.11.2011 г. по гр. д. № 2457/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е прието за установено по отношение на “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. П. - В., С. 6, ЕИК ..................., че К. Д. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Т.” № 6, В. 5, не дължи сумата от 1 846.17 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и шест лева и седемнадесет стотинки), представляваща коригирана сума на основание констативен протокол № 026116/20.04.2011 г. за ползвана електрическа енергия за периода от 23.10.2010 г. до 20.04.2011 г. по партида с клиентски № * за обект намиращ се в гр. В. Т., ул. „Т.” № 6, В. 5. С решението е осъдено “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район „В. В.”, Б. П. - В., С. 6, ЕИК ................... да заплати на К. Д. И., ЕГН * от гр. В. Т., ул. „Т.” № 6, В. 5 сумата от 381.84 лв. (триста осемдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи направени по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6, ЕИК ................... против Решение № 1017/14.11.2011 г. по гр. д. № 2457/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че първоинстнционния съд бил приел, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от страна на доставчика била лишена от законово основание, както и че клаузите на ОУ на ДПЕЕ регламентиращи едностранна корекция на сметки за потребена ел. енергия поради неравноправния си характер били нищожни, тъй като нарушавали основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. Излага се, че тази процедура нямала характер на санкция към потребителя, тъй като задължението на абоната oа заплати сумата изчислена по метедологията посочена в чл. 38, ал. 3 от Общите условия на договора за пренос на електричиска енергия по електропреносната мрежа (ДПЕЕЕМ) произтичало пряко от договора като източник на права и задължения за страните по правоотнешението за доставка и продажба на електрическа енергия. В този смисъл регламента на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ не била неравноправна клауза по чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Ако се приемало обратното, то би се лишил потребителя от правната възможност да бъде компенсиран в случаите, кагато СТИ измерва в повече от колкото се потребява от абоната. На следващо място се излага, че тази процедура целяла да възстанови нарушения баланс в размяната на имуществените блага между доставчик и абонат, настъпил като пряко следствие от „неправомерното въздействие” върху СТИ. В случая с „корекционните процедури” и двете страни носели риска от настъпването на „неправомерното въздействие” върху СТИ, като след осъществяването му те разпределяли тежестта на последиците помежду си, посредством една предварително определена изчислителна методика. На следващо място се излага, че не съществувало в договора изискване нарушение във функционалността на СТИ да бъде предопределено от предхождащо го условие например – манипулиран знак или пломба. На следващо място цитираната практика на ВКС не била относима към случая, тъй като въпросните решения били преди приемане на Правила за измерване на количеството електроенергия (приети с Решение № П-1/10.04.2007 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. Д.в., бр. 38/11.05.2007 г.). Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е направил възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения и следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища. Съображенията за това били, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 2457/2011 г. по описа на Районен съд – Велеко Т. е образувано въз основа на предявен от К. Д. И. от гр. В. Т. против “Е. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Б. П. – В. С. № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1 846.17 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 23.10.2010 г. – 20.04.2011 г. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил потребител на електрическа енергия на адрес - гр. В. Т., ул. „Т.” № 6, В. 5, с клиентски номер *. Служители на “Е. Б. М.” съставили протокол № 026116/20.04.2011 г., на основание, на който била начислана електрическа енергия по партидата му. С писмо изх. № 605297/26.04.2011 г. на “Е. Б. П.” бил уведомен от ответното дружество за извършена корекция на сметката му по партидата за периода 23.10.2010 г. – 20.04.2011 г., по която следвало да заплати сумата от 1 846.17 лв. Не бил съгласен с твърдяното в справката, поради което депозирал жалба до ответника на 05.05.2011 г., но в отговора от 16.05.2011 г. отново се твърдяло, че направената корекция била правилна и следвало да заплати посочената сума. Заявява, че не дължи така посочената сума за корекция, тъй като не бил потребил посоченото количество електроенергия. Оспорва констатациите в протокол № 026116/20.04.2011 г. Излага, че електромерът, заедно с таблата и шкафовете, където е поставен, са собственост на „Е. Б. М.” и същите са заключени и пломбирани от тях. Твърди, че за твърдяната в протокола „неправомерно външно въздействие” се изисквали специални знания и умения, съответна техническа квалификация, каквито той не притежавал. Твърди, че основанието за начисляване на ел. енергия, както и изполваната методика били приложени неправилно. В констативния протокол липсвали задължителните реквизити. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ за изчисляване и коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия. За извършената проверка не бил уведомен, нито бил упълномощавал определено лице, което да присъства при извършването й. Оспорва и съставения протокол № 4669942 за демонтаж на електромера, тъй като същият не бил съставен непосредствено при извършване на техническата проверка, а в по-късен период; не съдържал подписа на лицето, подписало констативния протокол. Заявява, че на била спазена и разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ОУ. Средството за техническо измерване не било представено за метрологична експертиза. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 1 846.17 лв., начислена по партидата му за корекция на потребена ел. енергия за периода 23.10.2010 г. - 20.04.2011 г., по фактура № */26.04.2011 г., както и да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че корекцията на сметките на ищеца била извършена в съответствие с утвърдените от регулаторния орган ДКЕВР ОУ на договорите за продажба на ел. енергия, които ОУ след утвърждаването им имали силата на закон във връзка с облигационните отношения между страните. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно в отношенията между страните, че са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ищецът К. И. е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент (кл. № *) на дружеството ответник за обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „Т.” № 6, В. 5. От представения по делото копие от констативен протокол № 026116/20.04.2011 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е. Б. М.” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер № 40341378 и етажното електромерно табло. След демонтаж на капачката на клеменния блок се установило, че входящия и изходящия проводник на втора систама на електромера са събрани в едно, поради което няма измерване на консумираната електроенергия. Св. А. Р., служител на „Р. ГМБХ”, гр. В., която се занимавала с подмяна на електромери на „Е. Б. М.” заявява, че на датата упомената в протокола сменяли електромери в целия вход на обект в гр. В. Т., ул. „Т.”. На един от абонатите открили нередности, за което съставили протокол. Свалили капачката и установили, че бил събран входния изход на втора фаза. След което отишли до апартамента на по‗ребителя, като заявили, че са констатирали нередност. В последствие дошъл един мъж, живущ в апартамента, който в последствие подписал протокола, който съставили. Смъкнали въпросния електромер, като го предали на представителя на „Е. Б. М.” и поставили нов електромер. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 23.10.2010 г. – 20.04.2011 г., общо 180 дни, за обекта на ищеца. Същевременно за този период „Е. Б. П.” е съставил фактура № */26.04.2011 г. за сумата от 1 846.17 лв. с ДДС. По делото са представени и справки за консумирана електроенергия от потребител, кл. № * за процесния период. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е. Б. П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е. Б. М.” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че неизправността на процесния електромер е в следствие на неправомерно въздействие. Неизправността води до промяна на схемата на свързване на СТИ – прекъсва се токовата верига на втора система, което води до неотчитане на консумираната електроенергия от тази фаза. В констативно – съобразителната част на заключението вещото лице е разяснило, че събирането в едно на проводниците на входа и изхода на втора фаза на процесния електромер е извършено след отваряне на капака на клемния му блок и че тези операции са опасни за здравето и живота на този който ги извършва. Вещото лице дава заключение, че с оглед техническите възможности на процесния електромер в процесния случай е невъзможно да се установи точно кога във времето е извършена констатираната манипулация, поради което приложение при извършване на корекцията следва да намерят правилата чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи. Вещото лице е дало заключение, че за база при извършената от ответника корекция неправилно е използвана пропускателна способност на СТИ от 63А, при действителна такава от 50А, съответстваща на пропускателната способност на проводниците, с които е свързан. С оглед на това и при извършване на корекцията по правилата на чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия, стойността на начислената електрическа енергия за периода от 23.10.2010 г. до 20.04.2011 г. следва да е 1 465.23 лв. с ДДС. Вещото лице заявява, че заключението се е изготвил единствено по документи. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 1017/14.11.2011 г. по гр. д. № 2457/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. Настоящият състав на въззивната инстанция намира възражението за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, тъй като корекционните процедури, регламентирани в ОУ имали характер на административни правоотношения следвало спора да бъде разгледан от административните съдилища, поради изложените съображения, че корекционните процедури били одобрени от административен орган - ДКЕВР, чрез общ административен акт, като правото на което се противопоставял ищеца възниквало от един сложен фактически състав, включващ в себе си издаване на административни актове, за неоснователно. Подведомствеността е от гледищото на органа неговата компетентност (власт) да издаде определен държавен акт, а от гледището на въпросите (делата), които органът е овластен да решава, подведомствеността е тяхното подчинение на неговата власт. Правата и задълженията, по които възникват спорове, се извеждат от правни норми, отнасящи се към гражданското, финансовото, административното и други отрасли на правото. Затова отделянето на гражданскоправните от административноправните спорове важат същите разграничителни критерии, въз основа на които нормите на действащото право се разпределят в различните клонове на правото. Всеки правен отрасъл се характеризира с метода на регулиране на съответните обществени отношения. Определящо и типично за метода на гражданското право е равенството на участващите в правоотношението правни субекти, а за метода на административното право – неравенството между страните – власт на едната и подчинение на другата. От тези именно критерии трябва да се изходи, за да се определи към кой отрасъл на правото се отнасят нормите, от които се извежда спорното право, т.е дали искането за установяване на недължимостта на корегираната сметка е граждонскоправно или административноправно. Решаваща за тази цел е искането. Когато искането е така формулирано, че не се цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, делото ще е гражданско, ако цели защитата на претендираното право, какъвто е настоящия случай. В случая индивидуализираният с исковата молба спорен предмет на делото определя спора като гражданскоправен - искане за установяване на недължимостта на корегираната сметка, доколкото същата представлява насрещна престация срещу оказана услуга по сделка, и като такъв той е подведомствен на гражданските съдилища. То (делото) не се превръща в административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника черпени от административни актове – решението на ДКЕВР. Защото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника. Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданския елемент да преобладава и последиците на целокупнния състав да са граждански. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия. Следователно източник на облигационното задължение на ищеца за заплащане на енергийното предприятие () на ползваната енергия е посоченият договор. Предвиденият в чл. 38 от ОУ, механизъм за корекция на сметката на потребителя за минал период почива на предположение, че енергията е доставена, без да е измерена или не е измерена правилно от средствата за търговско измерване, върху които потребителят е длъжен да не извършва интервенция. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване, че е налице промяната на схÕмата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ), отразяваща се на измерването на ползваната електрическа енергия. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ОУ ответното дружество изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъдединяване към разпределителната мрежа. В случая не само, че не е установено такова неправомерно въздействие от страна на потребителя, а напротив от констативен протокол № 026116/20.04.2011 г. се установява, че електромерът е бил пломбиран с пломба на фирмата – изпълнител. Съставеният констативен протокол от 20.04.2011 г. е частен свидетелстващ документ, с оглед критериите на , който като удостоверяващ изгодни за издателя му факти не се ползва и с доказателствена стойност. Ето защо и протоколът от 20.04.2011 г. се ползва само с формална доказателствена сила () относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства. Промяната на схемата на свързване на електрическото съоръжение (чл. 16, т. 5 от ОУ) или използването на електрическа енергия, без да се отчита (чл. 16, т. 6 от ОУ) не е доказана и посредством изслушаната съдебно – техническа експернтиза, тъй като вещото лице е правило изводите си въз основа на констатациите в протокола от 20.04.2011 г. За да бъде констативния протокол, съставен от служителите на „ Е. Б. Мрежи” основание за корекция на сметката на абоната, съгласно същите Общи условия (чл. 61), на които се позовава ответното дружество, протоколът следва да е подписан от абоната. При положение, че протоколът за проверката не е подписан от ищеца или негов пълномощник, то се налага извода, че обективираните в протокола констатации са непротивопоставими на ищеца и представеният протокол за проверката не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. По делото не се твърди, че протоколът е подписан от абоната. Св. А. Р. – служител на фирмата, която е подменяла електормерите заявява, че след като са отворили капачката на клеменния блок са направили опит да намерят потребителя. Ответното дружество, за да докаже неправомерното въздействие, е можело да се възползва от разпоредбата на чл. 207 от ГПК, което не е сторено. На следващо място ответното дружество не е доказало, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и реално потребено от ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока (вж. Решение № 1081/07.02.2008 г., по т. Д. № 657/2007 г. на ВКС на РБ). Относно възможността относими правни норми да пораждат това право за ответното дружество, следва да се отбележи, че процедурата по коригиране на сметки по реда на НППРЕМПП (отм.) противоречи на закона, тъй като специална процедура за едностранно коригиране на цената на доставяното количество електроенергия на потребителите за изминал период отсъства в ЗЕ. С Решение № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., II т.о. на ВКС на РБ относно приложението на НЛДЕ се приема, че такава процедура при новите материални правила не е предвидена, т.е. липсва и нормативно установено задължение за абоната да заплаща ел.енергия извън установената със СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че методиките в общите условия допускат изчисляване на корекцията, без да се отчита към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия. Безспорно е, че п¯ддържането на техническата изправност на средствата за търговско измерване е задължение на електроразпределителното дружество. По делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция. Недобросъвестното поведение на собственика на СТИ не следва да ощетява потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му във всички случаи за максимално предвидения срок. От друга страна следва да се съобрази и заключението на вещото лице, съобразно което не е приложена точно разпоредба за изчисляване на корекцията, тъй като за база била използвана пропускателната способност на СТИ, която била 63А, а пропускателната способност на захранващите проводници, които били част от присъединителните съоръжения били 50А. Следва да се приеме, че извършената корекция не съответства на действителното фактическо състояние и е в противоречие с договорените Общи условия. На следващо място при извършената проверка, не е извършен опис на уредите на ищеца, поради което не е установено безспорно къде е крайният консуматор на електроенергията, респективно - консумира ли се ток, без да се отчита и заплаща, чрез направеното присъединяване към мрежата. Теоретичната възможност за консумация на електрическа енергия, без да е отчитана по надлежния ред, не може да се приеме за безспорно, че е осъществена от абоната, тъй като при липсата на консуматори, които да е възможно да са ползвани, в конкретния случай не се установяват. Тук следва да се подчертае и че основанието за заплащане на електрическа енергия е нейното ползване, поради което и по същество стойността на корекцията на сметката за електрическа енергия, извършена при условията на чл. 38 от ОУ, не представлява цена за ползването на енергията. Следва да се отбележи и че, при положение, че страните са обвързани от договор и е налице основание (валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо) за доставяне, съотв. за заплащане на електрическа енергия, в разглежданата хипотеза не може да се поставя въпрос за неоснователно обогатяване от страна на потребителя. В основата на преизчисляването по реда на чл. 38 от ОУ са принципите на разпределението на вредите и поемане на риска, тъй като корекцията на сметки, както бе отбелязано, почива на предположение за ползване на електрическа енергия. По всички изложени съображения и при приложение на разпределението на тежестта на доказване, последиците от недоказването на основание и размер на вземането, следва да се отнесат във вреда на ответника (, поради което и предявеният срещу „Е.OH Б. П.” иск е основателен. В т. см. - Решение от 23.02.2009 г. на СГС по гр. д. № 866/2008 г. На следващо място коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане - Решение № 189/11.04.2011 г., по т.д. № 39/2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о., Решение № 79/11.05.2011 г. по т.д. 582/2010 г. на ВСК на РБ, ТК, ІІ о. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 1017/14.11.2011 г. по гр. д. № 2457/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1017/14.11.2011 г. по гр. д. № 2457/2011 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |