№ 74
гр. Тутракан, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20243430200082 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № В-002473 от 14.06.2023 г., издадено от и. д.
Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите, за извършено административно нарушение на чл. 114, т. 3, б. „а“ и
„в“ от Закона за туризма (ЗТ), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 във връзка
с чл. 209, ал. 1 от ЗТ, на „Родна земя БГ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Толбухин“ № 1, представлявано
от управителя Т. М. Г., е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от издаденото НП останал управителят на санкционираното ЮЛ,
който го обжалва в срок. В жалбата се поддържат аргументи за незаконосъобразност
на НП, изразяващи се в нарушено право на защита (в аспекта на неразбиране за какво
нарушение е наказано ЮЛ), порочно извършена проверка (в отсъствие на надлежен
представител на дружеството) и неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Претендира се, че деянието било маловажно и че преценката на АНО в обратната
насока била незаконосъобразна. В с. з. жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощената да го защитава адв. Е. Г. от ***. В хода на съдебните прения
1
последната поддържа изложените в жалбата аргументи и претендира сторените в
производството разноски.
Административно наказващ орган – и. д. Директор в Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призован, не се явява негов
представител. По делото е приобщено писмено становище от надлежно
упълномощената В.П. – главен юрисконсулт в структурата на АНО, в което се
навеждат доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за
прекомерност на адвокатския хонорар. Районна прокуратура – Силистра,
Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не изпраща представител, не
излага становище по спора.
Съдът, като взе предвид направените искания и доводи и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2023 г. актосъставителят М. А. и св. Ц. Х. – служители в РД за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП, изпълнявали служебните си задължения, като следвало да
извършат проверка на хотел „Сияние“, намиращ се в гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.
„Толбухин“ № 1. Обектът бил стопанисван от дружеството жалбоподател – „Родна
земя БГ“ ЕООД. По отношение на обекта от Община Тутракан било издадено
Удостоверение № 00268/04.02.2019 г., валидно до 04.02.2024 г., съгласно което същият
бил категоризиран с „една звезда“. С оглед извършването на проверката, служителите
се свързали по телефона с управителя на дружеството Т. Г., която изпратила св. С. К..
Последната полагала труд като камериерка в хотела и настанявала негови гости, когато
управитЕ.та отсъствала.
В хода на извършената със съдействието на св. К. проверка служителите
установили, че обектът функционирал, тъй като имало деветима настанени клиенти в
четири стаи, като в близост до входа му била поставена табела с обявеното работно
време, на която липсвала информация относно фирмата, седалището и адреса на
управление на търговеца, имената на управителя на обекта и телефон за контакт с
него. На място бил съставен Констативен протокол № К-2707994/22.03.2023 г., който
бил предявен на св. К. в качеството на представител на дружеството. В него било
указано на 31.03.2023 г. в 14:00 ч. управителят или упълномощено от него лице да се
яви в КЗП – Силистра и да предостави удостоверение за категоризация на обекта,
удостоверение за регистрация на фискално устройство в обекта и регистър за
рекламации.
На 31.03.2023 г. управителят Т. Г., след като получила от св. К. констативния
2
протокол, се явила в КЗП – Силистра и представила изисканите документи:
Удостоверение № 00268/04.02.2019 г., Свидетелство за регистрация на фискално
устройство от 27.06.2019 г. и регистър за рекламации. По този повод бил съставен
Протокол за проверка на документи № К-0136254 към КП № К-2707994/22.03.2023 г.
На 31.03.2023 г. бил съставен Акт № 002473, с който на „Родна земя БГ“ ЕООД
било повдигнато обвинение за извършено нарушение на чл. 114, т. 3, б. „а“ и „в“ от ЗТ.
Представителят на дружеството подписал акта без да прави възражения и получил
препис от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Г. представила и писмени
възражения по акта, съсредоточени в това, че проверката била извършена в
отсъствието на надлежен представител на ЮЛ.
На 14.06.2023 г. АНО издал Наказателно постановление № В-002473, с което за
извършено нарушение на чл. 114, т. 3, б. „а“ и „в“ от ЗТ наложил на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от ЗТ на „Родна земя БГ“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 500 лв. На 07.03.2024 г. НП било връчено на
управителя на ЮЛ, който получил и препис от същото.
Горната фактическа обстановка се извежда от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства и доказателствени средства:
показанията на актосъставителя и свидетелите; з. к. на: НП № В-002473 от 14.06.2023
г.; Акт № 002473/31.03.2023 г.; Заповед № 364 ЛС/22.04.2015 г.; Заповед №
600/07.06.2023 г.; известие за доставяне ИД PS 9000 94BGDK R; Констативен протокол
№ К-2707994/22.03.2023 г.; Протокол за проверка на документи № К-0136254 към КП
№ К-2707994/22.03.2023 г.; начална страница на регистър на рекламациите от
14.07.2013 г.; Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 27.06.2019 г.;
справка „Актуално състояние“ на „Родна земя БГ“ ЕООД към 22.05.2024 г.; Доклад по
чл. 44, ал. 3 от ЗАНН от 13.04.2023 г.; Възражения по АУАН № 002472/31.03.2023 г.;
Удостоверение № 00268 за категория една звезда на хотел „Сияние“; Приложение към
КП № 2707994/22.03.2023 г.; 5 бр. снимки на хартиен носител; Свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 27.06.2019 г.; Регистър на рекламациите от
14.07.2013 г. на „Родна земя БГ“ ЕООД; актуално състояние на „Родна земя БГ“ ЕООД
към 13.03.2012 г.; страници от актова книга на РД – Варна към КЗП с описани
поднадзорни постановления срещу „Родна земя БГ“ ЕООД.
Съдът кредитира като достоверни показанията на актосъставителя А. и св. Х.,
тъй като те са обективни, взаимно свързвани и допълващи се. Същите кореспондират с
останалия доказателствен материал, в т. ч. и със свидетелските показания на св. К..
Последните съдът кредитира въпреки предпоставките за предубедеността на
свидетелката (нарича представителя на жалбоподателя „шефката“, говори за „работно
време“ и т. н.), тъй като с тях св. К. признава неизгодни за дружеството обстоятелства.
3
Тяхната неизгодност по отношение на жалбоподателя се изразява в следното. С тях се
потвърждава, че свидетелката е полагала труд въпреки липсата на трудов договор –
същата е работила като камериерка, но и нееднократно е настанявала и изпращала
гости на хотела (когато „шефката“ е в невъзможност). свидетелката потвърждава също
и че проверката се е извършила по начина, по който свидетелстват и служителите на
РД на КЗП – т.е. това, че е нямало надлежен представител на ЮЛ (както твърди
жалбоподателя), което в принципен план би предпоставило необективност (но не и
незаконосъобразност) на проверката, не е опорочило по никакъв начин извършването
.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
страна в производството, имаща правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Настоящото административнонаказателно производство е започнало със
съставянето на Акт № 002473/31.03.2023 г. АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42,
ал. 1 от ЗАНН реквизити, като давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са
спазени. Същият е съставен от компетентно длъжностно лице, съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б“ от ЗАНН във връзка с чл. 232, ал. 1 от ЗТ и Заповед № 364 ЛС/22.04.2015 г. на
председателя на КЗК. На 31.03.2023 г. АУАН е бил надлежно връчен на представител
на жалбоподателя.
Атакуваното Наказателно постановление В-002473/14.06.2023 г. е издадено от и.
д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище,
Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита
на потребителите. Същият, на основание чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във
връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗТ и Заповед № 600/07.06.2023 г. на председателя на КЗК,
представлява компетентен АНО. НП съдържа всички изискуеми по чл. 57 от ЗАНН
реквизити, като е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Във връзка с последното
следва да се отбележи, че доводите на защитата за антидатиране на НП и оттам – за
неспазване срока за издаване на НП, като доказателствено неподплатени следва да се
игнорират. Единственият наведен аргумент – закъснялото връчване на НП, от една
страна, не е в състояние сам по себе си да обуслови такъв извод, а от друга – не влияе
върху спазването на срока за издаване на НП.
Дружеството жалбоподател е надлежен субект на нарушението по чл. 209, ал. 1
във връзка с чл. 114, т. 3, б. „а“ и „в“ от ЗТ, доколкото неминуемо свои качеството
„лице, извършващо хотелиерство“ по смисъла на § 1, т. 55 и т. 56 от ДР на ЗТ. Изводът
следва от това, че в проверявания обект ЮЛ е предоставяло хотелиерски услуги,
4
изразяваща се в настаняване в категоризиран обект (с Удостоверение № 00268 за
категория една звезда на хотел „Сияние“, издадено от Община Тутракан), към момента
на проверката – т.е. той представлява туристически обект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т.
1, б. „а“ от ЗТ.
Нарушението е формално – законодателят не изисква настъпването на
съставомерни вредни последици, а единствено осъществяването на изпълнителното
деяние. Последното се изразява в бездействие – непоставяне в близост до входа на
туристическия обект на табелата по чл. 132, ал. 1 от ЗТ и съдържаща следната
информация: фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца (б. „а“) и
имената на управителя на обекта с телефон за контакт (б. „в“), в разрез с повелята на
чл. 114, т. 3, б. „а“ и „в“ от ЗТ. Следва да се отбележи, че деянието е изпълнимо и при
поставянето на табелата и информацията, но не в указания вид. От цялостния
доказателствен материал е видно, че жалбоподателят е осъществил деянието, за което
е санкциониран. Изводът следва дори и да се приеме табела с информация е била
поставена (видно и от снимковия доказателствен материал), след като липсва
информацията, която търговецът е бил задължен да постави.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че административното
нарушение, за извършването на което е наказано дружеството жалбоподател, е
осъществено от обективна страна.
Доколкото субект на административното нарушение е юридическо лице и
носената от него отговорност е обективна (безвиновна), то съдът намира за ненужно да
обсъжда наличието или липсата на осъществеността му от субективна страна.
Защитният довод, че било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй
като не било ясно за какво е наказан последният, според съда е несъстоятелен, тъй
като и в АУАН, и в НП е описано достатъчно ясно в какво се изразява
административното нарушение.
Възражението, че проверката, послужила за съставянето на АУАН, била
опорочена, тъй като на място не присъствал надлежен представител на ЮЛ, следва да
се отхвърли като неоснователно. На първо място, законодателят не е предвидил
подобно изискване при извършване на проверка от служители на КЗК. На второ място,
според съда, св. К. е действала като надлежен представител на дружеството
жалбоподател. Изводът следва от тълкуването по аналогия на разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от Търговския закон, доколкото св. К. (като своеобразен търговски помощник) е
работила на общодостъпно място в хотела, като е отваряла всички помещения (с
изключение на „офиса“) на служителите на КЗК. Обстоятелството, че същата е
работила в нарушение на чл. 1, ал. 2 и чл. 62, ал. 1 от КТ без писмен трудов договор
(което е самостоятелно административно нарушение), не е в състояние да обуслови
опороченост на проверката само поради това, че формално липсват трудовоправни
5
отношения между нея и фактическия работодател.
Съдът, в унисон с преценката на АНО, счита, че институтът на маловажния
случай е неприложим в настоящия казус, тъй като нарушението не разкрива белезите
на деяние със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения от този вид. Липсата на предходни нарушения по ЗТ на
жалбоподателя представлява единствено смекчаващо отговорността обстоятелство и
не е достатъчно основание да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Съдът не приема като
смекчаващо отговорността обстоятелство представянето на табелата и информацията в
деня на съставяне на АУАН, тъй като тяхната функция е да осведоми клиентите на
туристическия обект, а не органите на КЗК. Същата е оценката и по отношение
обстоятелството, че липсват настъпили вредни последици, доколкото съставът на
нарушението е формален и не предвижда настъпването на такива. Съдебният състав, в
противовес на преценката на АНО, намира, че липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото констатирането в същата проверка на „други нарушения“ не
следва да се приравнява на наказване (тъй като към момента на установяване на
процесното нарушение липсва влязло в сила НП/съдебно решение по отношение на
„другите“ нарушения).
За извършеното нарушение, на основание чл. 209, ал. 1 от ЗТ, АНО е наложил
наказание „имуществена санкция“ в минималния предвиден от закона размер – 500 лв.
При индивидуализация на наказанието, АНО правилно е взел предвид наличието на
смекчаващо вината обстоятелство – липсата на предходни наказвания по ЗТ. Въпреки
погрешната според съда преценка за наличие на отегчаващо вината обстоятелство
(коментирано по-горе), АНО е определил законосъобразно наказанието,
индивидуализирайки го в минимален размер.
Имайки предвид горното, съдът счита, че липсват основания обжалваното НП
да бъде отменено или изменено, поради което същото следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото, претендираните от жалбоподателя деловодни
разноски (които не са оправдани, видно от липсата на вписано в договора за правна
защита и съдействие платено възнаграждение) не следва да бъдат присъждани в
тежест на АНО.
В хода на производството процесуалният представител на АНО, на основание
чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, е направил искане за присъждане на сторените разноски по
делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Предвид ниската фактическа
и правна сложност на казуса, съдът счита, че следва да присъди разноски в полза на
АНО в минимален размер. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от
6
ЗПП и чл. 27е от НЗПП, той се равнява на 80 лв. Предвид разпоредбата на чл. 165, ал.
1 от ЗЗП, разноските следва да се присъдят на КЗП като ЮЛ на бюджетна издръжка,
чието регионално звено се явява управляваната от АНО структура.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-002473 от 14.06.2023 г.,
издадено от и. д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
Комисия за защита на потребителите, с което за извършено административно
нарушение на чл. 114, т. 3, б. „а“ и „в“ от Закона за туризма (ЗТ), на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 във връзка с чл. 209, ал. 1 от ЗТ, на „Родна земя БГ“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.
„Толбухин“ № 1, представлявано от управителя Т. М. Г., е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Родна земя БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, обл. Силистра, ул.
„Толбухин“ № 1, представлявано от управителя Т. М. Г., да заплати на Комисията за
защита на потребителите, представлявана от председателя М.Ф., направените
разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд гр.
Силистра по реда на Глава ХІІ-та от АПК в 14 /четиринадесет/ дневен срок от датата
на получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7