Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 430 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК вр.чл.13 ал.6 ЗСП.
Образувано е по жалба,
подадена от Ю.Й.Д., с адрес-***, чрез адв.Х. против Заповед №
0301-РД01-0105/08.02.2021г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“-Варна, потвърдена с решение № 03-РД06-0094/25.02.2021г. на
директора на РДСП Варна, с която е отказана месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б от
ППЗСП за срок от 01.11.2020г. до 31.12.2020г. Жалбоподателката твърди в жалбата
си, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и нецелесъобразна.
Твърди, че отговаря на критериите по чл.16б ал.1 ППЗСП- има три деца до 14г.
възраст, не работи, не получава обезщетение за безработица. Твърди, че погрешно
е интерпретирана нормата на чл.16б ППЗСП, тъй като целта на помощта е да бъде
отпусната на хора, които са без работа по време на обявената епидемична
обстановка и имат в семействата си деца до 14 г. възраст, а не хора, които са
останали без работа поради обявеното извънредно положение. Счита, че целта на
закона е да се подпомагат хора с деца до 14г. възраст, които нямат работа по
време на обявената епидемична обстановка /а не поради нея/ и не получават
обезщетение за безработица над средномесечният доход по чл.16б ал.4 ППЗСП,
какъвто е и нейният случай. Моли съда да отмени обжалвания акт и да реши спора
по същество като задължи директора наДСП-Варна да разреши исканата от нея
целева помощ. Моли при условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да
бъде осъдена дирекцията да заплати адвокатски хонорар в минимален размер на
адв.Х.-процесуален представител.
Ответната страна - директор
на дирекция „Социално подпомагане”- гр.Варна в писмена молба изразява становище
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен
акт и моли жалбата да бъде отхвърлена.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалва се заповед № 0301-РД01-0105/08.02.2021г.
на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна, потвърдена с решение №
03-РД06-0094/25.02.2021г. на директора на РДСП Варна, с която на
жалбоподателката е отказана месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б от ППЗСП за
срок от 01.11.2020г. до 31.12.2020г.
От заявление
–декларация с вх.№ ЗСП/Д-В/8121 от 07.12.20г. се установява, че жалбоподателката
е подала същото до Дирекция ”Социално подпомагане”-Варна за отпускане на месечна
целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка по чл.16б ППЗСП, като е посочила, че е от социална група- безработен
с право на обезщетение; не е работещ родител, който не може да извършва дистанционна
работа от вкъщи и няма възможност да ползва платен отпуск; не е безработно лице, регистрирано в дирекция
„Бюро по труда“; не е самоосигуряващо се лице, което не може да упражнява
занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка; не получава парично обезщетение за
временна неработоспособност; не получава парично обезщетение за бременност и
раждане по чл.48а КСО; посочила е, че е неомъжена с три деца до 14-годишна
възраст, като дъщеря й М. не е посещавала училище за периода от 23.11.20г. до
21.12.20г. поради извънредната епидемична обстановка. Посочила е и че доходите
й са от обезщетения и помощи. Изготвен е социален доклад, съгласно който Д. е
неомъжена с три деца до 14 г., живее на семейни начала, последният й трудов
договор е прекратен на 26.08.2019г.; детето й М. се обучава в електронна среда
от разстояние за посочения период, доходът на семейството се формира от семейни
помощи по чл.7 и чл.8, ал.1 ЗСПД в размер на 190лв. При преценка на нуждите от
социално подпомагане е направено мотивирано предложение за отказ, тъй като Д. и
семейството й не отговаря на всички условия за отпускане на месечна целева
помощ при обявено извънредно положение или обявена епидемична обстановка за
семейства с деца до 14-годишна възраст, а именно клиентката не е останала без
работа при обявеното извънредно положение или извънредната епидемична
обстановка, тъй като последният й трудов договор е прекратен на 26.08.19г.
От заповед №
ЗСП/Д-В/8121/19.12.2020г. се установява, че директорът на дирекция „Социално
подпомагане“-Варна е отказал месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б ППЗСП на
основание чл.16б ал.1 т.2 ППЗСП, тъй като клиентката не е останала без работа
поради обявеното извънредно положение или извънредната епидемична обстановка
Заповедта е обжалвана,
като с решение № 03-РД06-0073 от 05.02.21г. директорът на Регионална дирекция
за социално подпомагане Варна е отменил оспорената заповед и е задължил
директора на Дирекция за социално подпомагане-Варна да се произнесе по същество
по заявлението на Д., съобразявайки се с изложеното в решението, в което е
прието, че Д. попада в хипотезата на т.4 от 16б на ППЗСП.
Със заповед №
0301-РД01-0105/08.02.21г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“-Варна е
изменил заповед № ЗСП/Д-В/8121/19.12.2020г. в частта относно мотивите, като е
отказал помощта, тъй като лицето не отговаря на изискванията на т.1-4 на чл.16б
ал.1 ППЗСП, тъй като не е работещо лице, което ползва неплатен отпуск, останала
е без работа през 2019г., не е самоосигуряващо се лице, което е прекъснало
дейността си в периода на извънредното положение или извънредната ситуация,
т.е. не попада в нито една от хипотезите по т.1 до т.3 на ал.1 от чл.16б ППЗСП
и следователно не може да се възползва от хипотезата на т.4, тъй като тя е
обвързана с посочените, т.е. Д. няма право да получава помощта по чл.16б ППЗСП.
С решение № 03-РД06-0094 от 25.02.21г. директорът на Регионална дирекция за
социално подпомагане Варна е потвърдил заповед № 0301-РД01-0105/08.02.21г.
От представените в с.з.
писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е с прекратен трудов
договор от 26.08.2019г./съгласно справка на НАП/, а дъщеря й М. се обучава от
разстояние в електронна среда от 30.11.2020г. до 18.12.2020г.
включително/съгласно служебна бележка/.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна,
поради което се явява процесуално допустима.
При извършване на
задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът
констатира следното:
Съгласно чл. 13, ал. 2 от
Закона за социално подпомагане, помощите се отпускат със заповед на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него
длъжностно лице по настоящ адрес на лицата или семействата/чл.8 ППЗСП/. Оспорената
заповед е издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна,
т.е. от компетентния да се произнесе административен орган.
Предвид горното обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при
спазване на изискванията на чл.59 от АПК, поради което същият не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност.
По съществото на спора
съдът намира следното:
С оспорения акт на
жалбоподателката е отказана месечна целева помощ при обявено извънредно положение
или обявена извънредна епидемична обстановка по чл.16б ППЗСП.
Процедурата за издаване на заповеди, с които се
отпускат социални помощи е уредена в чл. 13 от ЗСП и чл. 26 и
сл. от ПППЗСП. Подадено е заявление-декларация по образец от нуждаещото
се лице. В съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП служебно са
събрани документи от значение за определяне на правото на социално подпомагане,
извършена е социална анкета и е изготвен социален доклад. Заповедта е издадена в
предвидения от закона срок и е връчена на жалбоподателката.
Оспорения акт е издаден при несъществуващо
фактическо основание, допуснато нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК и в
противоречие с материалноправните разпоредби.
С
оспорената заповед е отказано предоставяне на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Социалните помощи, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСП,
са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица или семейства. Видовете социални помощи са уредени в чл. 12, ал. 1 ЗСП-
месечни, целеви и еднократни, а отпускането им се извършва след преценка на
доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейно положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и др. констатирани
обстоятелства-съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСП.
Безспорно е, че с Решение на НС от 13.03.2020 година в Република България
е обявено извънредно положение. С Решение № 325 от 14.05.2020 година на
Министерския съвет на Република България е обявена извънредна епидемична
обстановка. С Решения № № 378 от 12.06.2020 година, №
418 от 25.06.2020 година, 482 от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година,
609 от 28.08.2020 година, 673 от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година,
извънредната епидемична обстановка е продължена до 31.01.2021 година. С Решение № 72
от 26.01.2021 г. срокът на извънредната епидемична обстановка е удължен до 30
април 2021 г.
В случая жалбоподателката е поискала отпускане на месечна целева помощ
при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
за семейства с деца до 14 – годишна възраст. Съгласно чл. 16б ал.1 от ППЗСП право
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато:
1. двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ
сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност
да ползват платен отпуск или не получава получават
парично обезщетение за временна неработоспособност;
2. двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;
3. двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са
самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради
въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка;
4. двамата
или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3
не получават обезщетение за бременност и раждане.
Разпоредбата на чл. 16б ППЗСП е приета с цел да се
регламентира месечната целева помощ, която се отпуска именно във връзка с
обявеното извънредно положение или последвалата епидемична обстановка. Целевата
помощ по чл. 16б от ППЗСП по същество е извънредна и се предоставя във връзка с
промените на икономическата обстановка в страната, след 13.03.2020г. Целта на
отпускането й е да подпомогне хора в затруднено положение, предвид обявяването
на извънредно положение, както и последвалата извънредна епидемична обстановка.
Решаващият орган е установил, че жалбоподателката е неомъжена с три
деца до 14г., живее на семейни начала, последният й трудов договор е прекратен
на 26.08.2019г.; детето й М. се обучава в електронна среда от разстояние за
посочения период, доходът на семейството се формира от семейни помощи по чл.7 и
чл.8, ал.1 ЗСПД в размер на 190лв.
В разпоредбата чл. 16б, ал. 1, т.
2 не се съдържа изискването членът от семейството да е останал без работа по
време на епидемичната обстановка, какъвто извод е направил административният
орган. Произнесъл се е и досежно период несъществуващ в
заявлението-декларация на жалбоподателката. Липсват и мотиви, от които да се
направи извод за причините довели до това произнасяне.
Декларираният от жалбоподателката период
в заявление-декларация, в който детето не е посещавало училище в резултат
на въведените ограничения е от 23.11.2020г. до 21.12.2020г., а произнасянето на
административния орган е за периода 01.11.2020г. до 31.12.2020г.
Предвид горното оспорената заповед
следва да се отмени и на основание чл.173 АПК вр. чл. 174 от АПК преписката
следва да се върне на органа за мотивирано произнасяне по заявление-декларация
на Д., с посочен период, в който детето не е посещавало училище във връзка с
въведените ограничения, като изследва наличието на предпоставките по чл. 16б от
Правилника за прилагане на ЗСП в 14-дневен срок от получаване на
преписката.
Предвид изхода на спора и че на жалбоподателката
е оказана
правна помощ и защита по чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Водим от горното, на основание чл.
172 ал.2 вр. чл.173 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
0301-РД01-0105/08.02.2021г. на директора на дирекция „Социално
подпомагане“-Варна, потвърдена с решение № 03-РД06-0094/25.02.2021г. на
директора на РДСП Варна.
ВРЪЩА административната преписка на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за издаване на мотивирана заповед,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от
съобщението.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
да заплати на адв.М.Т.Х. сумата от 350 лв., представляваща разноски по чл.38
ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ :