Решение по дело №832/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4738
Дата: 22 ноември 2018 г. (в сила от 22 ноември 2018 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110100832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

                            22.11.2018 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На осми ноември                                                                 две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 832 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** София, сгр. 14, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.А.А., ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8133/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 2704.93 лева /две хиляди седемстотин и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски заем № PLUS-10816531/30.06.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2017 год. до окончателното й изплащане; 107.29 лева /сто и седем лева и двадесет и девет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2016 год. до 05.01.2017 год., 325.89 лева /триста двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва за периода 05.04.2016 год. до 11.06.2017 год.

            В исковата молба се сочи, че на 30.06.2014г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит 10816531, съгласно който ищецът предоставил на ответника сума в размер на 5000 лв. Кредиторът превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***, съгласно раздел т.7 и т. 10 от договора възлиза на 8513 лв., която сума е разсрочена на 30 месечни вноски - всяка по 283,77 лв. Твърди се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът е погасил първите 19 месечни вноски. Към датата на подаване на заявлението е настъпил падежа и на последната погасителна вноска. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. №  8133/20167. на ВРС е издадена заповед за изпълнение. Срещу нея длъжникът възразил, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 08.11.2018г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител с исковата молба  е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства - договор за потребителски паричен кредит № PLUS-10816531 от 30.06.2014г. с Погасителен план, извлечение по кредит № PLUS-10816531- 4 страници,   се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното им извършване - вносна бележка за държавна такса са в общ размер от 145,44 лв. Следва съобразно нормите на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ  бр. 8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 112,76 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** София, сгр. 14 и Н.А.А., ЕГН **********,***, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8133/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 2704.93 лева /две хиляди седемстотин и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски заем № PLUS-10816531/30.06.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2017 год. до окончателното й изплащане; 107.29 лева /сто и седем лева и двадесет и девет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2016 год. до 05.01.2017 год., 325.89 лева /триста двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ – мораторна лихва за периода 05.04.2016 год. до 11.06.2017 год.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** София, сгр. 14 сумата от  245,44 лева, представляващи разноски по настоящото дело и  112,76 лв. разноски по ч.гр.д. № 8133/2017г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: