Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н
О Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.11.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На осми ноември две хиляди и осемнадесета
година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 832 по описа за 2018 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та”
вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото
е образувано въз основа на искова молба подадена от „Б.П.П.Ф.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** София, сгр. 14, с
която претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.А.А., ЕГН **********,***, че съществува
присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8133/2017г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК
вземане за сумите от 2704.93 лева /две хиляди седемстотин и
четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща незаплатена главница
по договор за потребителски заем № PLUS-10816531/30.06.2014 год., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
20.06.2017 год. до окончателното й изплащане; 107.29 лева /сто и седем лева и
двадесет и девет стотинки/ – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2016
год. до 05.01.2017 год., 325.89 лева /триста двадесет и пет лева и осемдесет и
девет стотинки/ – мораторна лихва за периода 05.04.2016 год. до 11.06.2017 год.
В исковата
молба се сочи, че на 30.06.2014г. между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит 10816531, съгласно който ищецът предоставил на ответника
сума в размер на 5000
лв. Кредиторът
превел
сумата по посочената от
заемателя банкова сметка. ***,
съгласно раздел т.7 и т. 10 от
договора възлиза на 8513 лв.,
която сума е разсрочена на 30 месечни
вноски - всяка
по 283,77
лв. Твърди
се, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
ответникът е погасил първите 19 месечни вноски. Към датата на подаване на заявлението е настъпил падежа и
на последната погасителна вноска. За събиране на
вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като
по ч.гр.д. № 8133/20167. на ВРС е
издадена заповед за изпълнение. Срещу нея
длъжникът възразил, поради което за дружеството
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник. В проведеното по
делото на 08.11.2018г.
открито съдебно
заседание представител на ответника или
упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си
представител с исковата молба е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид
наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по
делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение,
изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание.
Съдът намира, че от приложените към исковата молба
и приети по делото писмени доказателства - договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-10816531 от 30.06.2014г. с
Погасителен план, извлечение по кредит № PLUS-10816531- 4 страници, се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на
иска с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл.
79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
На
основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които според доказателствата за реалното
им извършване - вносна
бележка
за държавна
такса
са в общ размер от 145,44 лв. Следва съобразно нормите на чл.
78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр.
8 от 2017г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25
НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., да се определи на
ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Следва да се присъди и
пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 112,76 лева.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „Б.П.П.Ф.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** София, сгр. 14 и Н.А.А.,
ЕГН **********,***, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8133/2017г. на ВРС заповед по
чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 2704.93 лева
/две хиляди седемстотин и четири лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски заем №
PLUS-10816531/30.06.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 20.06.2017 год. до окончателното й
изплащане; 107.29 лева /сто и седем лева и двадесет и девет стотинки/ –
възнаградителна лихва за периода от 05.03.2016 год. до 05.01.2017 год., 325.89
лева /триста двадесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ – мораторна
лихва за периода 05.04.2016 год. до 11.06.2017 год.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Н.А.А.,
ЕГН **********,*** да заплати на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** София, сгр. 14 сумата от 245,44 лева,
представляващи разноски по настоящото дело и 112,76 лв. разноски по ч.гр.д. № 8133/2017г.
по описа на ВРС.
Решението на
основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: