Решение по дело №1765/2023 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 166
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20233330101765
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Разград, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330101765 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от
Търговския закон и чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД и ЗПК.
Депозирана е искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”-АД,
ЕИК:*********, с която са предявени обективно съединени искове срещу А.
К. Д. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите 500.00 лева
просрочена главница по претендираното вземане; 854.34 лева непогасена
договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2014г. до 22,01.2023г.,
включително, дължима на основание т.8 от Договора за кредит; 94.81 лева
обезщетение за забава на просрочени плащания, начислена за периода от
06.01.2015г. - 20.12 .2016г, включително, дължима на основание т. 9 от
Договора за овърдрафт и Бюлетина за лихвите на ПИБ АД; 3.81 лева
начислена законна лихва по т.9, б.”Б”, ред 3 от датата на обявяване на
предсрочна изискуемост за периода от 23.01.2023г. до
15.02.2023г..включително; 39.00 лева годишна такса за поддръжка на
кредитна карта за 2016г., дължима на основание 13.1. от Договора за кредит;
36.00 лева разходи за уведомително писмо-покана за предсрочна
изискуемост, връчена чрез ЧСИ Г.С., на база фактура №
**********/09.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№259/2023 г. по
описа на РС-Разград. Претендира и за разноските в настоящото, както и по
заповедното производство.
Твърди, че на 16.05.2012 г. между между ответника и “Първа инвестиционна
банка“АД е сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредит - овърдрафт по разплащателна
сметка с №205CC-R-000406/16.05.2012г. като на кредитополучателят е
отпусната сума в размер на 500 лева, че ответникът е допуснал просрочие в
задълженията си, че на основание Раздел XIII - „Предсрочна изискуемост“, т.
1
13.1.1, от Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
VISA, приложими към Договора за кредит Банката е изпратила на
Кредитополучателя уведомително писмо - покана (предизвестие за обявяване
на предсрочна изискуемост на банков кредит) чрез ЧСИ, че уведомлението е
връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди, че Банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 23.01.2023г.,
поради което е поискала издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК. Назначеният от съда особен представител счита,
че исковете са неоснователни и недоказани. Прави възражение за нищожност
на договора поради нищожност на разпоредбата от Общите условия,
приложими към този вид договори за незабавна предсрочна изискуемост,
поради което счита, че може да се търси единствено и само чистата стойност
на предоставения финансов ресурс. Счита, че не е ясно на какво основание и
по какъв начин е формирана претенцията за обезщетение за забава на
просрочените плащания, че не са представени доказателства за направени
разходи за уведомителни писма - покани. Прави и възражение за погасяване
по давност на цялото вземане.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2012 г. между “Първа инвестиционна банка“АД и ответника е
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 205СС-
R000406/16.05.2012 г. /л.15/В т.2 от договора е посочено, че банката
предоставя на ответника банков кредит в размер на 500 лв., който може да
бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит
под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към
сметката та титуляра при условията и по реда, предвиден от Общите условия
на “Първа инвестиционна банка“АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип. В т.3 от договора е записано, че срокът
за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ е до 16.05.2014 г.,
като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени
в Общите условия.
В т.8 е уговорена дължимата договорна лихва, а в т. 9 – размера на
наказателната лихва. В т.11 от договора е посочен годишния процент на
разходите по кредита – 32,31%. Т.13 препраща към Тарифата на банката
относно дължимите за картата лихви, такси и комисиони.
В т. 13. 2. От Общите условия /л.33/ е предвидено, че ползваният овърдрафт
става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката предприема
незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, без да
уведомява Титуляря и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във
всички случаи, когато: съгласно т. 13.2. 1. е налице забава в плащането на
което и да е изискуемо задължение на Титуляря за срок, по-дълъг от 150
календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало
изискуемо съгласно Договора и ОУ; и когато съгласно т. 13.2.2. договорът
бъде прекратен, независимо от основанието за това - считано от датата на
прекратяването им.
Със заявление, връчено чрез ЧСИ по реда на чл.47 от ГПК ищецът е уведомил
2
ответника за това, че определя 7-дневен срок за погасяване на всички
задължения по Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 205СС-
R000406/16.05.2012 г., като го е предупредил, че при неплащане на тези суми
ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.
Със заявление, депозирано на 17.02.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№259/2023 г. РС - Разград е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредил
ответникът А. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Разград, *************,
общ. Разград, обл. Разград да заплати на кредитора ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София,
БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 111-П, общ. Столична, обл. София (столица),
законен представител С.А.П. – Изпълнителен директор, по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка с номер:№205СС-R-
000406/16.05.2012г. сумата от 500лв. /петстотин лева/ просрочена главница
ведно със законната лихва, считано от 16.02.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 854,34лв. /осемстотин петдесет и четири лева
и тридесет и четири стотинки/ договорна лихва от 19.12.2014г. до
22.01.2023г., сумата 94,81 лв./деветдесет и четири лева и осемдесет и една
стотинки/ обезщетение за забава за просрочени плащания от 06.01.2015г. до
20.12.2016г., сумата от 3,81 лв. /три лева и осемдесет и една стотинки/
начислена законна лихва за периода от 23.01.2023г. до 15.02.2023г., сумата от
39,00лв./тридесет и девет лева/ годишна такса за поддръжка на кредитна
карта, сумата от 36лв. /тридесет и шест лева/ разходи за писмо-покана за
предсрочна изискуемост, сумата 30,56 лв./тридесет лева и петдесет и шест/
държавна такса и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.Тази
заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Видно от представеното по делото извлечение от счетоводните книги
кредитният лимит е усвоен до 19,.01.2014 г., т.е. преди изтичането на срока на
договора на 16.05.2014 г. Задълженията по картата са погасявани до 2.10.2014
г. /л.41/.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Съгласно ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по силата на чл.60, ал.2 от ЗКИ,
Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл.418 ГПК , когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Извлечението от
счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от ГПК установява вземането,
но не представлява документ, удостоверяващ че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на
определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да
3
събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Предпоставките по чл.418 ГПК
за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по установителния иск
е вземането, основано на представения документ – извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит,
в който размерът и изискуемостта са определени от страните при
сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на
главница, договорна лихва, лихва за забава, за такси и разходи по
потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт с кредитна
карта. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има издадена заповед
за незабавно изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните
искове.
Процесният договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 205СС-
R000406/16.05.2012 г. притежава всички необходими и съществени елементи
на договора за потребителски кредит съгласно легалната дефиниция на чл.4
от Закона за потребителския кредит / обн. ДВ, бр. 53 от 2006 г. в сила от
1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. /отм.
12.05.2010 г. /, действащ към момента на сключване на процесния договор.
Сключеният между ищеца и ответника договор е в писмена форма и е
подписан от кредитополучателя на всяка страница. Съгласно изрично
предвиденото в чл. 14 от този договор кредитополучателят декларира, че при
подписването са му предоставени Общите условия, същият е запознат с тях и
приема прилагането им при уреждане на отношенията му с Банката във
връзка с договора. След проверка на изискванията на ЗПК, приложими към
датата на сключване на договора, съдът не констатира наличието на
основания за нищожност на договора. Изискването за подписване на общите
условия от потребителя действително е въведено след датата на сключване на
договора и няма обратно действие съгласно пар.13 на ПЗР на ЗИД на ЗПК ,
съгласно бр. 35 на ДВ от 2014 г.
По делото е установено усвояването на цялата сума от страна на ответника в
рамките на действие на договора.
Следователно за ответника е възникнало задължението да върне цялата
усвоена от него сума в размер на 500 лв., ведно с уговорената договорна
лихва и съответните такси, както и обезщетение за забава след датата на
падежа.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираните с исковата молба суми за главница
и за лихви.
Възражението за изтекла погасителна давност е направено в срока по чл.133
от ГПК и е допустимо.
По отношение на вземането за главница по процесния договор е приложим
общият петгодишен давностен срок, тъй като не се касае за периодични
4
плащания по см. на чл.111, б"в" от ЗЗД.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. В настоящото
производство искът се счита предявен на 16.02.2023 г. /арг. от чл.422, ал.1 от
ГПК/.
До обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е станало с връчване
на нарочно съобщение от ЧСИ, за ответника е съществувала възможност за
погасяване на задължението по този договор на части, което е израз на
принципа, че „срокът пази длъжника“. Ето защо Съдът не може да приеме, че
в този период от време е пекла давност по отношение на задълженията, които
не са били изискуеми.
По отношение на вземанията за договорна възнаградителна лихва и за
наказателна лихва за забава е приложима кратката тригодишна погасителна
давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. Така с депозирането
на заявлението на 16.02.2023 г. е прекъсната погасителната давност за
вземанията за договорна възнаградителна лихва за периода. Следователно
вземанията за периода преди 16.02.2020 г. са погасени по давност. За да
изчисли конкретния размер на задължението, което не е погасено по давност,
Съдът взе предвид, че периода 19.12.2014 г. – 22.01.2023 г. включва 2 955
дена /осем пълни години по 365 дни, още два дни за двете високосни години в
периода /2016 и 2020 г. и 33 дена за времето 19.12.2022 г. – 22.01.2023 г./,
следователно договорната лихва за един ден е 0,289 лв. Тази сума за времето
от 16.02.2020 г. до 22.01.2023 г. е 309,52 лв.
На осн. чл.111, б „в“ от Закона за задълженията и договорите, Съдът приема
за погасено по давност и вземането за наказателна лихва за забава по
процесния договор, за времето 06.01.2015 г. – 20.12.2016 г., т.к. към
16.02.2023 г. този срок е изтекъл по отношение на цялото вземане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски съразмерно на уважената част от
иска.
Направените по настоящото дело разноски са в размер на 119,44 лв.
държавна такса и 300 лв. платени като депозит за особен представител или
общо 419,44 лв. Съответно сборът на предявените искове е 1527,96 лв., а на
уважената част от тях – 888,33 лв. Следователно ответникът следва да заплати
на ищеца отт така направените разноски сумата 243,86 лв., както и сумата 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение
От направените по ч.гр.д.№259/2023 г. разноски от 30,56 лв. държавна такса
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, ответникът следва да заплати
съответно сумите 17,77 лв. и 58,14 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. К. Д. с ЕГН: ********** и
постоянен адрес: гр. Разград, *************, общ. Разград, обл. Разград, че
същият дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД с ЕИК:
********* и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 111-П, общ.
Столична, обл. София (столица), законен представител С.А.П. –
Изпълнителен директор сумата 500лв. /петстотин лева/ главница по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
5
предоставяне на кредит - овърдрафт по разплащателна сметка с №205CC-R-
000406/16.05.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.02.2023г. до окончателното й изплащане, сумата 309,52 лв. /триста и
девет лева и петдесет и две стотинки / договорна лихва за периода
16.02.2020 г. –22.01.2023 г. вкл. и сумата от 3,81 лв. /три лева и осемдесет и
една стотинки/ начислена законна лихва за периода от 23.01.2023г. до
15.02.2023г., сумата от 39,00лв./тридесет и девет лева/ годишна такса за
поддръжка на кредитна карта, сумата от 36лв. /тридесет и шест лева/ разходи
за писмо-покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №140/17.02.2023 г. по ч.гр.д.№259/2023
г. по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за установяване на
задълженията за сумата 94,81 лв./деветдесет и четири лева и осемдесет и една
стотинки/ обезщетение за забава за просрочени плащания от 06.01.2015г. до
20.12.2016г., както и за договорна лихва до първоначално предявения размер,
респ. за периода 19.12.2014 г. – 15.02.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА А. К. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Разград, *************,
общ. Разград, обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.ЦАРИГРАДСКО
ШОСЕ 111-П, общ. Столична, обл. София (столица), законен представител
С.А.П. – Изпълнителен директор сумата 243,86 лв. /двеста четиридесет и три
лева и осемдесет и шест стотинки/ за направените разноски, както и сумата
100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение/ по настоящото дело и
сумата 17,77 лв. /седемнадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски
и 58,14 лв. /петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 259/2023 г. по описа на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението, същото да бъде докладвано на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 259/2023 г. по описа на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6