Р Е Ш Е Н И Е
№ 289 09.07.2021 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на първи юли две хиляди двадесет и
първа
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Гриша Мавров, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №285 по описа
за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.И.С. ***, подадена
чрез пълномощника му адв. М.Й. от АК – Стара Загора, против Решение №260243 от 20.04.2021
год., постановено по АНД №549/2021 год. по описа на Старозагорския районен съд,
с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3758879 на ОД на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания
по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че от приложените доказателства не
ставало ясно дали са изпълнено изискването на чл.90, ал.2 от Инструкция
№8121з-749 от 20 октомври за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, съгласно която нарушенията, заснети
с АТСС, се обработват само от служители с полицейски правомощия. Също така не
било доказано, че не е нарушил Наредба №18 от 23.07.2001 год., тъй като не се
установявало да има поставен знак Е24 на преносима стойка, както и изискването
този знак да е поставен на поне 60 см. над нивото на пътното платно. Липсата на
този знак създава затруднения на участниците в движението да възприемат
поставения пътен знак, каквото и изискването на чл.40, ал.1 от ППЗДвП. Не е
ясно също така дали е спазено изискването на чл.133а, ал.4 от същата Наредба
№18 от 23.07.2001 год. Излага подробни съображения по наведените касационни
оплаквания, като въз основа на тях е направено
е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменен
електронен фиш серия К, №3758879 на ОД на МВР – Стара Загора както и да се присъдят
сторените от него разноски в производството за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на
МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото и не изразява становище по депозираната
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на С.И.С. ***, против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3758879, издаден от ОД на МВР
Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600.00 лв., за нарушение
на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено,
че на 19.06.2020 год., в 17.56 ч. в обл. Стара Загора, АМ Тракия, км.205
управлява в посока към гр. Бургас лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №***със
скорост 142 км./ч., при въведено временно ограничение на скоростта от 60
км./ч., въведено с пътен знак В-26. Заснето с мобилна радарна система TFR1-1 и отчетен километров толеранс
от -3% със скорост 142 км/ч при максимално допустима 90 км/ч и превишение на
скоростта 52 км/ч.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е
потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения
при неговото издаване. Безспорно е установено, че мястото на нарушението попада
в гр. Стара Загора, както и че в посоченият пътен участък е налице поставен
знак В26, макар и да не е посочено основанието, въз основа което същия е
поставен. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е намерил за
доказано извършеното административно нарушение от страна на жалбоподателят,
като същото е подведено под правилната материално правна разпоредба.
При извършената служебна проверка на решението, съдът
намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при неговото
постановяване, които да обосноват отмяната му само на това основание. Решението
съдържа мотиви както по отношение на осъщественото административно нарушение,
неговият автор, процедурата по неговото установяване, както и подвеждането му
под правилната материално правна разпоредба. Не обсъждането на всички наведени
оплаквания не представлява съществено процесуално нарушение.
По отношение на съответствието на решението с приложимият
материален закон:
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от
районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната
материалноправна разпоредба.
Неоснователно е оплакването, че при издаването на електронният
фиш са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е оплакването, че не е изпълнено
изискването на чл.90, ал..2 от Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. на
Министъра на вътрешните работи. На първо място съдът намира, че следва да се
отбележи, че в случая предмет на разглеждане е нарушение, осъществено от
касатора на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в управление на МПС със
скорост над максималното разрешената за конкретния пътен участък. Посочената в
касационната жалба инструкция е издадена на основание чл.30, ал.2 във връзка с
ал.1, т.5 от ЗМВР, съгласно която разпоредба, редът и организацията за
осъществяване на дейността по проверки за спазване на правилата за движение по
пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни
средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия, се определят с инструкции на министъра на вътрешните работи.
Изпълнението или не на тази инструкция може единствено и само да обоснове
съответната дисциплинарна отговорност на служителите от МВР при нейното
неизпълнение, но не е относима към реализирането на административнонаказателната
отговорност на водачите на МПС за нарушения на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП. Дали нарушенията, заснети с автоматизирани технически
средства и системи, са обработени или не от служители с полицейски правомощия,
е ирелевантно за настоящият спор. Това е така, доколкото оспорения електронен
фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за
това средство). Ето защо същият няма конкретен издател, нито е подписан от
служител, за да е необходимо да се изследва кой го е обработил, съответно дали
е служител с полицейски правомощия или не.
Неоснователно е касационното оплакване, че ответника не е
доказал изпълнението на разпоредбите на Наредба №18 oт 23.07.2001 год. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Тази наредба е издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството на основание чл.14, ал.1 от Закона за
движение по пътищата. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически
средства за установяване на нарушенията на правилата за движение, а т.8
въвеждаше задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци,
оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Тази
разпоредба е отменена със ЗИДЗДвП, обнародван в ДВ бр.54/05.07.2017 год. и е в
сила от 08.07.2017 год. Към датата на извършване на административното нарушение
от страна на касатора /19.06.2020 год./, такова изискване за поставяне на знак
Е24 не съществува, поради което и не следва да се доказва поставянето му,
респективно на какво отстояние е от пътното платно. Нещо повече поставянето или
не на този знак не е елемент от фактическия състав на осъщественото
административно нарушение от страна на С. и не е необходимо да се изследва в
настоящето производство. Елемент е поставянето на знак В26, който е посочен в
обжалвания електронен фиш и който въвежда ограничението на скоростта от 90
км./ч., чиято наличност не е оспорена в настоящето производство. Не на последно
място, следва да се отбележи, че знака Е24 не въвежда правило за поведение, с
което следва да се съобразява водача на МПС, а е от категорията на пътните
знаци, даващи допълнителна информация.
Касационна инстанция намира за
необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН,
в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния
акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство
без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и
управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от
съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на
нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ
(електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в
случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава
и тази фаза на производството не съществува.
При извършената проверка
настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на
административно-наказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя
със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в
съответствие разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при
изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи
служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по
пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в
административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от
автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи
се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи
датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното
качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална
уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3
от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане
и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е
подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която
дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34,
ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието
за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на
ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 19.06.2020 година, а
електронния фиш е издаден на 06.07.2020 год., видно от приложеното извлечение
от информационната система на МВР и е връчен на 03.02.2021 год.. Следователно,
в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден в рамките на
предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението на
районният следва да бъде оставено в сила. Въз основа на приетите доказателства
по делото, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че на 19.06.2020
год. в 17:56 часа С.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението е правилно квалифицирано, а наказанието е наложено в предвиденият
от закона размер.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не са
налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260243 от 20.04.2021
год., постановено по АНД №549/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.