Р Е Ш Е Н И Е
№ 223 /07.02.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4386 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.П.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 03 – 011462 от 19.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл.
414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1700 лева за това, че на 01.05.2019 г. в гр.
Варна, к.к. „Златни пясъци“, дружеството „Ф.П.“ ООД,
в качеството си на работодател, не е осигурило междудневна
почивка в размер на не по – малък от дванадесет часа на лицето Б.М.Б., с ЕГН: **********,
изпълняваща длъжността „касиер“ в обект супермаркет „Фреш“,
находящ се в гр. Варна, к.к.
„Златни пясъци“, сграда 65 срещу хотел „Златна котва“, стопанисван от „Ф.П.“
ООД, тъй като на 30.04.2019 г. същата е работила в работна смяна от 16:00 часа
до 24:00 часа, а на 01.05.2019 г. е започнала изпълнение на трудовите си
задължения от 08:00 часа, видно от представените графици за работа за месец
април 2019 г. и месец май 2019 г., и присъствени форми за работа за месец април
2019 г. и месец май 2019 г., видно от които на лицето не е осигурена междудневна почивка от дванадесет часа между 30.04.2019 г.
и 01.05.2019 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 152 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„Ф.П.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, като представя
подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място посочва, че
нарушението е било установено само въз основа на представени в дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна документи – графици за работа и присъствени
форми за месец април 2019 г. и месец май 2019 г., без да е изслушвано лицето,
за което се твърди, че правата му са били нарушени. Също така подчертава, че
дори и да не е била спазена междудневната почивка в
размер на не по – малко от 12 часа, това се е случило със съгласието на
работника/ служителя, поради което и не следва дружеството да понесе
административно – наказателна отговорност. Застъпва становище, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда, доколкото няма данни да
са настъпили вредни последици от извършването на самото нарушение. Поради
гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното
постановление, а в условията на евентуалност моли за приложението на чл. 415в
от Кодекса на труда и редуциране размера на наложеното административно
наказание.
В проведеното на
27.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4386 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „Ф.П.“
ООД се представлява от своя процесуален представител адв.
Р.Ж.И. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и
акцентира в своята пледоария по същество на делото върху събраните в съдебното
заседание гласни доказателства, които подкрепят изложените в жалбата твърдения.
В проведеното на
27.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4386 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
ст. юрисконсулт Богомил Николов, който моли за потвърждаване на наказателното
постановление, подчертавайки, че нарушението е установено от представени от
самото дружество документи, както и, че са установени други нарушения на
трудовото законодателство от абсолютно същия вид при извършената проверка на
дружеството.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
По силата на сключен на 16.04.2019 г. трудов договор между „Ф.П.“ ООД в
качеството на работодател и св. Б.М.Б., в качеството на работник/ служител, св.
Б.М.Б. започнала да изпълнява трудови функции на длъжност „касиер“ в
супермаркет „Фреш“, находящ
се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, сграда 65,
срещу хотел „Златна котва“, стопанисван от „Ф.П.“ ООД.
Св. Б. изпълнява
служебните задължения в супермаркет „Фреш“ от 16:00
часа на 30.04.2019 г. до 00:00 часа на 01.05.2019 г.,
след което започнала да изпълнява служебните си задължения от 08:00 часа на
01.05.2019 г.
На 28.05.2019 г. св. М.К.Д.
– гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна извършила проверка по
спазване на трудовото законодателство на дружеството „Ф.П.“ ООД, като
констатирала, след като проверила представените графици за работа за месеците
април и май 2019 г. и присъствените форми за месеците април и май 2019 г., че
дружеството „Ф.П.“ ООД, в качеството си на работодател, не е осигурило междудневна почивка в размер на не по – малко от 12 часа на
св. Б.М.Б. на 01.05.2019 г.
Преценявайки, че с това
свое поведение дружеството „Ф.П.“ ООД е извършило нарушение на чл. 152 от
Кодекса на труда, на 10.06.2019 г. св. Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 19.06.2019 г. Директорът на дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр.
с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Ф.П.“ ООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева за
нарушение на чл. 152 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. М.К.Д., показанията на св. Б.М.Б.,
присъствени форми за работа за месец април и месец май 2019 г. на служителите в
супермаркет „Фреш“, графици за работа за месеците
април и май 2019 г. на служителите в супермаркет „Фреш“;
Правилник за вътрешния трудов ред в дружеството „Ф.П.“ ООД ***; Протокол от
10.06.2019 г. за извършена проверка на дружеството „Ф.П.“ ООД.
На първо място съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на св. Д. като
последователни, логични и най – важното – подкрепени от събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства и съвсем конкретно
от представените присъствени форми за явяване/неявяване на служителите на
работа в супермаркет „Фреш“ за месеците април и май
2019 г.
Видно от присъствените
форми за явяване/неявяване на работа на 30.04.2019 г. св. Б.М.Б. е била втора
смяна, т.е. съгласно правилника за вътрешния трудов ред на дружеството е престирала труд от 16:00 часа на 30.04.2019 г. до 00:00 часа на 01.05.2019 г., а същевременно на 01.05.2019 г. е
започнала да изпълнява трудовите си задължения първа смяна, т.е. е започнала да
полага труд в 08:00 часа на 01.05.2019 г.
Съдът не може да приеме за
достоверно твърдението, че е била допусната техническа грешка в представените
от дружеството присъствени форми за явяване/неявяване на работа, поради
следните съображения:
Прави впечатление, че това
твърдение за допусната техническа грешка при отбелязване смените на св. Б.М.Б.
беше наведено за пръв път едва в проведеното на 27.11.2019 г. открито съдебно
заседание по делото. Нито при връчване на АУАН, нито в предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, нито в самата въззивна
жалба дружеството не навежда подобни твърдения. Дори – напротив в самата въззивна жалба отчасти признава извършването на нарушението
(доколкото посочва, че неспазването на продължителността на междудневната
почивка е станало със съгласието на служителя).
Съдът си дава ясна сметка,
че дружеството принципно има право на всякаква линия на защита, но според съда
това твърдение за допусната техническа грешка е недостоверно.
Още повече, че абсолютно
недопустимо е от една страна да се предоставят на контролния орган документи и
след като бъде установено някакво нарушение чрез тях, да започнат да се
навеждат твърдения, че в тях имало допусната техническа грешка.
На практика по този начин
дружеството се опитва да извлече ползи от своето собствено недобросъвестно
поведение, което е абсолютно недопустимо в правото.
Няма как самият управител на
дружеството официално да декларира пред контролния орган някакви данни, а
впоследствие да излиза с позиция, че всъщност е декларирал грешни данни. Такова
поведение е абсолютно некоректно и недобросъвестно и не може да бъде поощрявано
и толерирано от съда.
Също така съдът би приел,
че поради една или друга причина, в графиците за работните смени биха могли да
се случат някакви разминавания и размествания, доколкото те са изготвени за
бъдещ период от време, но тези разминавания и размествания би било логично да бъдат
отразени в присъствените форми, в които се отчита действителното явяване/
неявяване на работното място.
Ето защо съдът не дава
вяра на показанията на св. Б.М.Б., че е почивала на 01.05.2019 г. При условие,
че е почивала на тази дата, възниква логичния въпрос защо при това условие е
отбелязано, че се е явила на работа на 01.05.2019 г. в присъствената форма,
която отново следва да се подчертае, изхожда от самото дружество.
Поради гореизложените
причини, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че св. Б.М.Б.
е престирала трудови функции в супермаркет „Фреш“ до 00:00 часа на 01.05.2019
г., след което е започнала да ги изпълнява отново в 08:00 часа на 01.05.2019
г., с което поведение дружеството – работодател не й е осигурило междудневна почивка в размер на не по – малко от 12 часа и
с което поведение е нарушило императивната разпоредбата на чл. 152 от Кодекса
на труда.
Приложените към въззивната жалба фискални бонове, издадени от фискалните
устройства в супермаркет „Фреш“ не могат да разколебаят
съда за извода му за съставомерността на поведението
на дружеството, доколкото действително според присъствената форма за
явяване/неявяване на служителите, на 01.05.2019 г. другата служителка Глория
Петрова също е била първа смяна, което не означава, че св. Б.М.Б. също не е
била на работа в търговския обект.
Съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Единствено в
обстоятелствената част на наказателното постановление е сбъркана фамилията на
св. Б.М.Б., тъй като е изписана „Б.“, на практика сгрешена е една единствена
буква, но според съда това не представлява процесуално нарушение, още повече,
че св. Б.М.Б. е била правилно индивидуализирана чрез своя ЕГН.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание.
Санкционната разпоредба на
чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по –тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 лева до 15 000 лева.
В тази връзка, съдът
намира, че размера на наложената имуществена санкция не е правилно определен от
административно – наказващия орган, който е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и
необосновано е наложил наказание за извършеното деяние в размер над предвидения
в закона минимум. При индивидуализиране на наказанието, съдът отчита като
смекчаващи вината обстоятелства, че в административно – наказателната преписка
не се съдържат данни дружеството „Ф.П.” ООД да е санкционирано за подобни
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира, съдът да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната Като
съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността
обстоятелство – а именно – обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът
счита, че определено към минималния размер наказание се явява справедливо и
напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът не намира, че са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда. С
нарушението са засегнати конкретни права на служителката, които й гарантират
неприкосновеност на необходимия времеви интервал за физическо и психическо
възстановяване на силите от осъществяваната трудова функция, нарушението на
които биха могли да се отразят неблагоприятно върху здравето на същата. Поради
изложеното, съдът счита, че нарушението не се характеризира с липса на вредни
последици, доколкото същите са налице, макар и от категорията на
застрашаващите, а не на увреждащите такива, поради което и следва да бъде ангажирана
административно – наказателната отговорност на дружеството.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че следва Наказателно постановление № 03 – 011462 от
19.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” бъде намален до предвидения в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда минимум от 1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно
постановление № 03 – 011462 от 19.06.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Ф.П.“ ООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лева за нарушение
на чл. 152 от Кодекса на труда, като намалява
размера на санкцията до размер от 1500 лева (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: