Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260396                 07.07.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14429 по описа за 2020 година.

 

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.  

Ищецът “Водоснабдяване и канализация“ ЕООД твърди, че в периода 22.10.2012г. - 14.02.2020г. осъществил услуги по доставяне на питейна вода и отвеждане на канални води в обект на ответника, находящ се в ****. Стойността на предоставените услуги възлизала на 1490,99 лв. Върху тази главница се дължало обезщетение за забава в размер на 88,19 лева за периода 31.12.2012г. – 31.02.2020г. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която ответникът възразил. Ето защо се иска да бъде установено съществуването на вземането.

Особеният представител на ответницата М.Я.Я. оспорва наличието на задължение за плащане на сумата, като поддържа, че не е доказано ответницата да е собственик на имота, а поради това и потребител на водопроводни и канализационни услуги на посочения в исковата молба адрес. Оспорва размера на вземането, като твърди, че част от него е погасена по давност.

Съдът намери за установено следното:

            На 26.02.2020г. дружеството ищец „ВиК“ ЕООД е подало против Я. заявление за издаване заповед за изпълнение за следните суми: 1409,99 лв. цена на потребена за периода 22.10.2012г. - 14.02.2020г. вода 88,19 лв. законна лихва за периода 31.12.2012г. – 31.02.2020г. В заявлението се твърди, че потреблението е осъществено в имот находящ се в **** за който е определен абонатен № **** на името на ответницата. По заявлението било образувано приложеното дело №246/2020г. по описа на Районен съд К. и издадена заповед за изпълнение относно горните суми, както и за разноски в заповедното производство. Тъй като заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, кредиторът подал исковата молба, по която е образувано настоящото производство.

Установява се от представените писмени доказателства, че ответницата има регистрирана партида в дружеството ищец, за която е определен абонатен номер № **** / лист 5/. Доставките на водоснабдителни и канализационни услуги са извършвани на адрес ****, за който на името на ответницата има открита партида по карнета за извършвани отчитания / лист 25 – 28/. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение с дата на връчване 09.03.2020г. е, че ответницата е била уведомена, че към 26.01.2020г. дължи на дружеството цена на предоставени услуги в размер на 1472,53 лв. Поканата е връчена лично на ответницата, което е удостоверено с нейния подпис / лист 24/.

За процесния период относно имота на ответника са издадени фактури на обща стойност 1409,99лв. /лист 7/, върху които е начислено и обезщетение в размер на законната лихва възлизащо на 88,19лв. за времето от 31.12.2012г. – 31.02.2020г. /лист 8 –23/.

Видно е от представената справка на Община К., че ответницата не е декларирала по реда на чл.14 от ЗМДТ притежание на недвижим имот на посочения в исковата молба адрес.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо водоснабдителни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответницата по делото.

Съдът намира неоснователни доводите на особения представител, че не е доказано, че ответницата е потребител на услуги по смисъла на ЗРВКУ. Съгласно § 1, ал.1 т.1 от този закон „потребители“ са юридическите или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Понятието „ползувател“ в случая е по-широко от титуляр на ограничено вещно право по чл.56 ЗС, който извод се налага от това, че съгласно общите условия – чл.2, ал.3 от общите условия на ВиК Пловдив като абонат може да бъде регистрирано и лице наемател на недвижим имот. Освен това видно е че ответницата има партида открита в дружеството ищец, като това е направено при спазване на изискванията на чл.59 от Общите условия на ВиК Пловдив. Видно е също така, че тя е била уведомена лично за наличието на задълженя в качеството ѝ на абонат, като без възражения е приела писмото за това.

Доколкото в случая вземанията на ищеца са за периодични плащания, като падежът на всяко от тях е определяем според общите условия, при незаплащане на сумите за всеки отчетен период, Я. е изпаднал в забава. Предвид това дължи освен главниците и обезщетение за забавата в размер на законната лихва, считано от падежа на всяко отделно задължение до подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

            Предвид основателността на предявените искове, съдът намира, че следва да разгледа възражението на ответника относно погасяване по давност на претенциите на ищеца.

            Според чл.111, б. „в“ ЗЗД с тригодишна давност са погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Вземанията на водоснабдителното дружество ищец имат характер на периодични плащания, в който смисъл е и Тълкувателно решение №3/2011г. ОСГТК на ВКС. Следователно тези вземания се погасяват с кратката тригодишна давност. Тъй като падежът на всяко отделно периодично задължение е определен изначално между страните, които са сключили договора при общи условия, в отношенията им се прилага чл.114, ал.1 ЗЗД – давността започва да тече от момента в който вземането е станало изискуемо. Според общите условия – чл.33, ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30 дневен срок от датата на фактуриране. От това следва, че изискуемостта на вземането по всяка фактура е настъпила в срок от 30 дни след датата на издаване на съответната фактура. С оглед датата на която е подадено заявлението по чл.410 ГПК – 08.04.2021г. тригодишния давностен срок е изтекъл за част от претендираните с него вземания за периода от 22.10.2012г. до 26.02.2017г. Непогасени по давност са вземанията за главница за времето от 26.02.2017 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 26.02.2020г. Те, видно от представената от самия кредитор справка /лист 83/, възлизат на 1193,34 лв. за главницата. Върху тази сума, съобразно представената справка се дължи обезщетение за забава в размер на 53,46 лв.

            С оглед изложеното възражението на ответника е основателно, поради което предявените искове следва да бъдат уважени за сумите 1193,34 лв. главница и 53,46 лв. законна лихва, като се отхвърлят в останалата си част до претендираните с исковата молба величини като погасени по давност.

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца суми за деловодни разноски както следва: по настоящото исково дело - 143,50 лева, а за производството по ч.гр.дело № 246/2020 г. на КРС – 65,57 лева.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съществуването на вземането на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Шести септември” № 250 против М.Я.Я. ЕГН:********** с адрес: *** за сумите: 1193,34лв./хиляда сто деветдесет и три лева и 34ст./ – главница, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за имот находящ се на адрес **** за времето от 26.02.2017г. до 26.02.2020г.; сумата 53,46 лв./петдесет и три лева и 46 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от 26.02.2017г. до 26.02.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2020г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед № 168/02.03.2020г. по ч.гр.дело №246/2020г. на П. районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част както следва: до размера на претендираните 1409,99 лева, представляващи главница и до размера на претендираните 53,46 лева, лихва за забава върху главницата, като погасени по давност.

 

ОСЪЖДА М.Я.Я. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 143,50 лв./ сто четиридесет и три лева и 50 ст./ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 65,57 лв. /шестдесет и пет лева и 57ст./, представляваща разноски, сторени в производството по ч.гр.дело №246/2020г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

Вярно с оригинала

С.Ч.