№ 136
гр. Варна , 10.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ в закрито заседание на десети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело
№ 20213110201526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 и сл. НПК и е образувано по
пространна жалба от Д. Н. Д. срещу постановление от 26.01.2021 г. на
Районна прокуратура Добрич- ТО Балчик по досъдебно производство №
69/2020 г. на РУ гр. Балчик, което е било образувано и водено за
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
С жалбата, пространна по своето съдържание, се обжалва
постановлението, като се излагат възражения за неизвършването на пълно
изследване на всички релевантни обстоятелства, касаещи предмета на
доказване, както и възражения по изводите на прокурора за липсата на данни
за извършени други престъпления, които се считат за неправилни. Излагат се
подробни твърдения за извършени престъпления във връзка с невярно
документиране – неистински фиш и медицинско удостоверение и други
документи, послужили в проведено наказателно производство срещу
жалбоподателя с правна квалификация по чл. 129, ал.1 НК.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства намери,
че подадената жалба срещу постановлението за прекратяване е недопустима.
С постановление за образуване на досъдебно производство от
14.05.2020г. прокурор от Районна прокуратура гр. Балчик е образувал
досъдебно производство за това, че през месец юни 2012г. в гр. Балчик, пред
надлежен орган на власт – разследващ полицай при РУ Балчик, съзнателно е
била потвърдена неистина от свидетел – престъпление по чл. 290, ал.1 НК,
като законен повод за образуването на досъдебното производство е станало
1
съобщението на жалбоподателя за извършено престъпление от общ характер.
По делото няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК легитимирани лица да
обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са
само обвиняемият, неговия защитник, пострадалият или неговите наследници,
ощетеното юридическо лице, като изложеното изброяване е изчерпателно.
В случая по делото няма данни жалбоподателят да е привличан като
обвиняем. Доколкото жалбоподателят е физическо лице, то следва да се
прецени дали той има качеството пострадал.
Съгласно разпоредбата на чл. 74 от НПК пострадал е лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
Съгласно трайната съдебна практика, за да обусловят качеството пострадал
вредите следва да са преки и непосредствени.
Престъплението по чл. 290 от НК се намира в глава Осма, раздел III от
НК – „Престъпления против правосъдието“.
С тези престъпления се засягат обществените отношения, които
обезпечават нормалното и правилно функциониране на правосъдната система,
т.е. на съда, прокуратурата и органите на разследването. Престъплението по
чл. 290, ал. 1 от НК инкриминира устното или писмено съзнателно
потвърждаване на неистина или затаяването на истина пред надлежен орган
на властта, като свидетел. Тоест общият /групов/ обект на престъплението
или основният непосредствен обект на престъплението, изведен от заглавието
на съответния раздел, не се насочва директно към защита на ничия
индивидуална правна сфера. Този обект на защитавани отношения не е и
достатъчно условие да бъде изключено качеството на пострадал на
определено лице. За да придобие едно лице такова качеството, то това лице
следва да е претърпяло и вреди от самото престъпление, които биха му
позволили да встъпи в процеса като граждански ищец или частен обвинител.
Следователно активната легитимация за обжалване на прекратителното
постановление е поставена на плоскостта на обективно претърпени вреди и
тяхното наличие не може да бъде резултат на субективно усещане. Тези вреди
трябва да са преки и непосредствени от деянието, включено в състава на
престъплението. Затова, за да се направи преценка за това дали от дадено
2
престъпление са претърпени такива вреди и съответно възникнала ли е
процесуална правоспособност на определено лице да бъде страна в съдебната
фаза и от тук възможността да атакуват постановлението на прокурора по чл.
243 от НПК, следва да се проверят характеристиките на конкретното
престъпление, а именно - предмета на обвинението, съставомерните
общественоопасни последици (престъпен резултат), в какво се изразяват, ако
ги има и доколко са свързани с правната сфера на определен правен субект.
Вредата като негативно въздействие върху благо, охранявано от правото, по
принцип се състои в отрицателно изменение в материалната или в духовната
сфера на даден правен субект. Респективно отнесено към наказателното
право, това общо положение обосновава, че засегнатия с престъплението
обект следва да е свързан с имуществени или неимуществени права на
гражданите и да е съставомерен.
Критериите за регламентираното в закона качество „пострадал“ са
обективно установени и съответно трябва да бъдат изследвани подробно. В
контекста на настоящия случай липсват всякакви данни, които да свързват
евентуалното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по
чл. 290, ал. 1 от НК с претърпяването на вреди, които да са пряка и
непосредствена последица от престъплението, за което се води наказателното
производство в досъдебната му фаза, доколкото то не предполага в своя
престъпен резултат настъпването на имуществени или неимуществени вреди.
В този смисъл жалбоподателят няма качеството на пострадало лице и
не е активно легитимирана страна да оспорва прокурорския акт, посредством
който е сложен край на досъдебното производство. В този смисъл е и
Решение № 389 от 06.07.2004 г. по н. д. № 1033/2003 г., II н. о. на ВКС.
При това положение съдът не компетентен да обсъжда по същество
възраженията от жалбата, нито възможността за наличие на данни за
престъпление, свързано с фиша и медицинското удостоверение, както и
необходимостта от допълнително разследване и събиране на доказателства.
Отделно от това пътят на защита на жалбоподателят на законните му
интереси не е преграден, доколко съществува възможността същият да сезира
горестоящ прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич за упражняване на
служебния вътрешнопрокурорски контрол за законосъобразност на
постановените прокурорски актове.
3
С оглед липсата на качеството на пострадало лице жалбоподателят не е
легитимиран да обжалва атакуваното постановление на РП гр. Добрич –ТО
Балчик. По посочените съображения жалбата следва да се остави без
разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 260652/08.02.2021г. на Д.
Н. Д. против постановление за прекратяване от 26.01.2021 г. на Районна
прокуратура Добрич- ТО Балчик по досъдебно производство № 69/2020 г. на
РУ гр. Балчик.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.н.д. № 1526 по описа на ВРС за
2021г.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Добрич- ТО Балчик.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на Районна
прокуратура Добрич- ТО Балчик.
Определението подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Варна по реда на чл. 243, ал. 7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4