РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Бургас, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120104010 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
/предишно наименование „Теленор България“/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1766, район ***, *****, представлявано от **** заедно с *** или с
****, действащо чрез пълномощника си адвокат Н., против К. Г. Я. с ЕГН **********,
настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, с която се претендира установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
1215/11.04.2022 г. по ч.гр.д. № 2240/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от общо 290.16 лв. - главница, дължима по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***** от 10. 07.2019 г., включаваща следните задължения: 198.75 лв. - главница за
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.08.2019 г. -
24.10.2019 г., съответно 24.02 лв. по фактура № ****/25.09.2019 г. и 174.73 лв. по фактура №
**********/25.10.2019 г.,както и 91.41 лв. – главница за неустойка, която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси, обективирана във фактура №
**********/25.12.2019 г., ведно със законната лихва върху сборната главница от 290. 16 лева
от 07.04.2022 г. до окончателното плащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
съществувало между страните облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***** от 10.07.2019 г. и съответните приложими общи условия,
1
съобразно които са дължими претендираните в настоящото производство суми за неплатени
абонаментни такси и ползвани услуги за отчетния период от 25.08.2019 г. до 24.10.2019 г.,
както и неустойката от 91. 41 лв.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1
от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат А.. Оспорват се исковете,
като се излага, че не е ясно защо се претендира плащането на роуминг услуги в размер на
107. 53 лв., при все че съгласно уговорения абонаментен план е с включен изх. роуминг в
зона на ЕС, което възражение не се поддържа след постъпилото уточнение за предоставен
роуминг извън зоната на ЕС. Отделно от това се излага, че липсват доказателства
фактурираните услуги да се реално предоставени, както и че бил осигуряван непрекъснат
достъп до мобилната мрежа. По отношение на неустойката се сочи, че липсват надлежно
уведомяване на прекратяването на договора, като се излагат подробни доводи в тази насока,
поради което и искът за неустойка само на това основание следвало да бъде отхвърлен.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 2240/2022 г. по описа на съда, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, които
са предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по
постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящoто производство.
Съществувалото между страните облигационно правоотношение се установява от
сключения между тях договор за мобилни услуги от 10.07.2019 г., по който ответникът е
абонат и титуляр на мобилен номер *****, с избран абонаментен план Тотал+ 31.99 лв. на
месец и промоционален такъв за първите 24 месеца от 27.99 лв., с неограничени национални
минути и изходящ роуминг в зона ЕС, със срок до 10.07.2021 г.
Представени по делото са и отделните месечни фактури, обективиращи задължения
въз основа на горепосочения договор, а именно: 198.75 лева за ползвани електронни
съобщителни услуги за периода от 25.08.2019 г. до 24.10.2019 г. и 91.41 лева – неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Търсят се вземанията по фактура №
****/25.09.2019 г. на стойност 33.96 лв., по която има частично плащане и в настоящото
производство се претендира в размер на 24.02 лв. с падеж 10.10.2019 г. за отчетния период
от 25.08.2019 г. до 24.09.2019 г., която включва задължение за плащане на месечна
абонаментна такса Тотал+ 31.99 лв. в размер от 23.32 лв. /без ДДС/ за мобилен номер *****,
1.24 лв. временно възстановяване на изходящия трафик, 0.99 лв. за кратки текстови
2
съобщения и 2.00 лв. за услуги с добавена стойност. Вземанията по фактура №
**********/25.10.2019 г. на стойност 174.73 лв. с падеж 09.11.2019 г. за отчетния период от
25.09.2019 г. до 25.12.2019 г. включват задължение за плащане на месечен абонаментен план
Тотал+ 31.99 лв. в размер на 23.32 лв. /без ДДС/, за мобилен номер *****, 8.33 лв. за
допълнителни услуги, 14.84 лв. за международни разговори и 107.53 лв. за роуминг
таксуване. С фактура № **********/25.12.2019 г. с падеж 09.01.2020г. операторът е
начислил неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на 91.41 лв.
При това и с оглед установеното ползване на роуминг услуги в зона извън ЕС в
размер на 107.53 лв., начислени във фактура № **********/25.10.2019 г., съдът намира, че
съобразно уговорките между страните по горния договор и ползваните услуги по него, в
това число и поетото задължение за заплащане на месечна абонамента такса, е останала
дължима търсената в настоящото производство главница, формирана като сбор от търсените
суми за плащане на месечни такси и ползваните услуги в периода от 25.08.2019 г. до
24.10.2019 г., за което са издадени процесните фактура № ****/25.09.2019 г., по която са
дължими 24. 20 лв., и фактура № **********/25.10.2019 г., по която са дължими 174. 73 лв.,
като всъщност детайлите относно потреблението в тази насока към фактурите, установяват
тяхното предоставяне и съответно полазване, както и наличието на мобилна мрежа за да
бъде осъществено същото.
Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК - 07.04.2022 г., до окончателното
им изплащане.
По отношение на неустойката:
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при
предсрочно прекратяване е уредено в договорите за мобилни услуги в т. 11. Съгласно
посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по
вина или по инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по
договора или по други документи, свързани с него, последният дължи, според буква (а) -
неустойка в размер на сумата от всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия
срок на договора и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
В приложимите Общи условия и по-конкретно в т. 19 б, б. „в“ предвиждат, че
доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или
3
безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия. Т.е.
основание за валидно възникване на правото да се претендира плащането на неустойка е
прекратяването на договора поради неизпълнение на договорни задължения, което обаче
доколко липсва уговорен специален ред или форма, се подчинява на общите правила на чл.
87, ал. 1 ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за
която отговаря длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения през
предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според
разписаното в чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му същото следва да е в такава форма и с
него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. По делото липсват данни, а и
твърдение да е отправяно нарочно волеизявление за прекратяването на договора респ. то да е
получено от абоната. Операторът не е ангажирал доказателства в тази насока, поради което
съдът намира, че същият не е упражнил надлежно правото си да прекрати договора преди
изтичане на срока му. А само предсрочното негово прекратяване води до възникване на
уговорените между страните компенсаторни неустойки. Ето защо съдът намира, че по
изложените съображения по делото остана недоказано надлежното прекратяване на
процесния договор преди изтичане на първоначалния му срок, което препятства
възникването в полза на ищеца на претендираното вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на това основание.
Ето защо искът за неустойка, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените разноските в заповедното производство в размер на
263.71 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените указания в т. 12
от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
настоящото делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да му заплати сумата от 428.10 лв. разноски в настоящото производство, съобразно
уважената част от исковете и списъка на разноските, приложен към становище на ищцовото
дружеството от 09.01.2023 г.
Или общата дължима сума за разноските възлиза на 691.81 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че К. Г. Я. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к.
*****, дължи на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „Теленор
България“/ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район ***,
*****, представлявано от **** заедно с *** или с ****, част от сумите по заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1215/11.04.2022 г. по ч.гр.д. №
2240/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 198.75 лв. /сто
деветдесет и осем лева и 75 стотинки/ - главница, представляваща неплатени абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за отчетен период 25.08.2019 г. - 24.10.2019 г. по
договор за мобилни услуги от 10.07.2019 г. с предпочетен номер +*****, за които са
издадени фактура № ****/25.09.2019 г., по която са дължими 24. 20 лв., и фактура №
**********/25.10.2019 г., по която са дължими 174. 73 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 198. 75 лв. от 07.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска за установяване дължимостта на неустойката за продсрочно прекратяване на
договара в размер на от 91.41 лева.
Осъжда К. Г. Я. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, да
заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София - 1766, район ***, *****, представлявано от **** заедно с **** или с ****, сумата
от 691.85 лв. /шестстотин деветдесет и един лева и 85 ст./ за направените по делото
разноски, от които 263.71 лв. за ч.гр.д. № 2240/2022 г. и 428.10 лв. за настоящото гр.д. №
4010/2022 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5