№ 25
гр. Габрово, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело №
20214200100223 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД във вр. с чл.90 и сл. от Наредбата за реда
за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Габрово във
вр. с чл.11 във вр. с чл.14 ЗОС във вр. с чл.64 ЗС.
В исковата молба се твърди, че ответното дружество "Пазари" АД е собственик на 3бр.
павилиони и 1бр. слънцезащитно съоръжение, поставени върху терени, частна и публична
общинска собственост в района на Централен пазар, които се ползвали от дружеството, чрез
отдаване под наем на трети лица. Поставените павилиони били с местонахождение, както
следва :
- 3бр. павилиони с обща площ от 199кв.м.- №32,33,34,35 и 36, всеки с площ по
Разрешение за строеж №234/06.06.1994г. от 33,60кв.м., №37 с площ по Разрешение за строеж
№234/06.06.1994г. - 8кв.м. Павилионите попадали в УПИ І от кв.245 по плана на гр.Габрово-
ІІІ етап, първа част, отреден за Общинска пазар, ПИ с идентификатор 14218.510.200 по КК
на гр.Габрово. След издаване на разрешението за строеж били поставени 6бр. павилиони,
които в последствие били обединявани по два и към настоящият момент павилионите били
3бр. с квадратура 199кв.м.
- слънцезащитно съоръжение с площ от 331,16кв.м., под което били поставени маси за
продажба на открито. За същото нямало издадено разрешение за поставяне. Съоръжението
попадало частично в УПИ І от кв.245 и частично в улица с о.т. *********-2284 по плана на
гр.Габрово- ІІІ етап, част първа, отреден за общински пазар, ПИ с идентификатор
14218.510.200 по КК на гр.Габрово.
Така описаните павилиони имали статута на временни постройки, като техният статут
не бил уреден в срока то §17 ДР ЗУТ и в този смисъл същите нямали учредено право на
строеж върху земя общинска собственост. Между страните по делото не бил сключван и
договор за наем за земята, върху която са разположени павилионите и съоръжението.
Съгласно Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество за ползване на терени общинска собственост се заплащали суми, определени по
тарифите, към посочената наредба. За периода 01.01.2019г.-31.12.2020г. дължимата сума за
ползване на общинска земя възлизала на 87206,40лв.- главница и 8510,18лв.- лихви.
Съобразно уточнението на исковата молба Община Габрово претендира за заплащане на
обезщетение за ползване на общинска собственост, изчислена като размер равняващ се на
наемната цена за съответните площи, съобразно посочената по-горе наредба, като сумите
били както следва : Павилион с идентификатор 14218.510.200.1.1- площ 69кв.м.-
претендираното обезщетение е в размер на 7832,88лв. и лихва 764,15лв., Павилион с
1
идентификатор 14218.510.200.1.2- площ 65кв.м.- главница 7378,80 и лихви 719,69лв.,
Павилион с идентификатор 14218.510.200.1.3- площ 65кв.м. главница 7378,80 и лихви
719,69лв. и слънцезащитно съоръжение - площ 331,16кв.м.- претендирана главница
64615,392лв. и лихви 6306,65лв.
Претендира се да бъде осъдено ответното дружество "Пазари" АД да заплати на ищеца
посочените по-горе суми, както и направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответното дружество в депозирания по делото отговор оспорва предявените искове
като неоснователни. Оспорват твърдението, че трите павилиона и навеса били поставени
върху общинска земя, като твърдят, че площта им е значително по-малка. Дори и ида се
приемело, е съоръженията били поставени върху общинска земя, то Община Габрово не се
била обеднила, тъй като навеса бил поставен единствено и само в интерес на хората и
ответното дружество не било реализирало приходи от него. Всички търговци, които
ползвали навеса заплащали на Общината такса, за това, че ползват общинска земя, като по
този начин Общината била реализирала приходи. Посочената от ищеца Наредба за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество била неприложима в
случая, тъй като съдържащите се в нея тарифи се отнасяли до ползване на тротоари,
площадки, улични платна, места, върху които са организирани пазари. Твърди се, че ищецът
не прави разлика между наем и такса, като двете не може да се претендират едновременно.
Част от процесните временни постройки били поставени законно, въз основа на посочените
в исковата молба разрешения за строеж, като терените, върху които са поставени те не били
застроени съобразно предвидения план. Моли съда да отхвърли предявените искове и да
присъди направените по делото разноски.
Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното :
За да бъде уважен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, така както е предявен, за
това, че ответникът е ползвал в процесния период имота, собственост на ищеца - Община
Габрово и с това се е обогатил, спестявайки разходи за ползването, което е довело до
обедняване на ищеца, лишавайки го от възможността да получава наеми от него, следва да
бъде доказано следното: наличие на обедняване на ищеца и обогатяване на ответника,
причинна връзка между обедняването и обогатяването, липса на основание и обеднелият да
не разполага с друго средство за правна защита.
Не е спорно по делото, че ответното дружество "Пазари" АД е собственик на 3бр.
павилиони и 1бр. слънцезащитно съоръжение, поставени върху терени в района на
Централен пазар, които се ползват от дружеството, чрез отдаване под наем на трети лица.
Не е спорно и че земята, върху която са поставени процесните павилиони и навес е
общинска собственост.
Въз основа на Разрешение за строеж №234/06.06.1994г. и Разрешение за строеж
№234/06.06.1994г. на Централен пазар са поставени 6 павилиона, които в последствие са
обединени по два и към настоящият момент павилионите са 3бр., като същите попадат в
УПИ І от кв.245 по плана на гр.Габрово- ІІІ етап, първа част, отреден за Общинска пазар, ПИ
с идентификатор 14218.510.200 по КК на гр.Габрово. С посочените разрешения за строеж е
дадено разрешение за поставяне на павилионите временно по чл.120 ППЗТСУ до възникване
на обществена нужда от терена.
От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, неоспорено от
страните и което съдът възприема се установява, че площта на павилионите е както следва :
на павилион с идентификатор 14218.510.200.2-65,1кв.м., на павилион с идентификатор
14218.510.200.1-69,7кв.м. и на павилион с идентификатор 14218.510.200.3-65,1кв.м., общо -
199,9кв.м. Павилионите попадат изцяло в УПИ І-Общински пазар в кв.245 по плана на
гр.Габрово, ІІІ етап, І част, който е частна общинска собственост и за него е съставен АОС
№419/28.11.2006г. Същите представлявали преместваеми обекти по см. на §5 от ДР на ЗУТ
и са поставени при спазване на нормативните изисквания, действали към датата на
изграждането им.
Тъй като процесните три броя павилиони са преместваем обект и по делото не са
представени доказателства, че спрямо тях е приложена процедурата по §17 ДРЗУТ за
получаване на траен устройствен статут, то по отношение на тях не е приложима
разпоредбата на чл.64 ЗС, която е относима само към недвижими имоти, а процесните
2
павилиони не са такива.
Страните по делото не спорят, че ответното дружество не е заплащало на ищеца
никакви суми за ползване на площите под павилионите. Съдът приема, че ползването на
павилионите е осъществявано без да е налице правно основание за това, доколкото между
страните не е налице каквото и да било облигационно отношение за това. Тъй като е бил
ползван общински терен собственика на павилионите е следвало да заплаща съответната
такса за това.
В случая, съгласно чл.59 ал.1 ЗЗД ответникът дължи онова, с което се е обогатил
изразяващо се в спестяване на разходите за ползването на имота. А обедняването на Община
Габрово се изразява в загуба на средствата, които би получила за ползване на собствените й
терени, което се изразява в получаване на съответните наеми. В разглеждания случай
дължимата сума, която Общината би получила, не е средната пазарна наемна цена, а
наемната цена определена съгласно тарифите действащи към процесният период и
приложени към Наредба №4 за предоставени под наем на помещения и места общинска
собственост за извършване на стопански, административни и други дейности и Наредба за
реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно икономическата експертиза, за претендираният
период 01.01.2019г.- 31.12.2020г. дължимото обезщетение излиза в размер на сумата
22692,48лв. Поради, което предявения иск за заплащане на обезщетение за ползване на
земята под процесните три броя павилиони е основателен и доказан и следва да бъде уважен
за целия претендиран размер от 22590,48лв., получен от сбора на претендираната сума за
всеки от павилионите, съгласно уточнение на искова молба от 12.08.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане.
Съгласно допълнителното заключените лихвата за ползване на процесните павилиони
за периода 01.01.2019г.-31.12.2020г. съгласно първи вариант (изчислена върху месечна сума
с натрупване) е 1683,27лв., а съгласно втори вариант(изчислена върху месечна сума без
натрупване) - 1683,29лв. Съдът намира, че следва да се приложи първия вариант на
изчисление размера на лихвата, а именно - месечни вноски с натрупване, поради което
предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за плащане на таксите за ползване на
земята под павилионите за периода 01.01.2019г.-21.12.2020г. е основателен и доказан до
размера на 1683,27лв., а предявения иск за горницата до предявения размер от 2203,53лв.,
получен от сбора на претендираната сума за всеки от павилионите, съгласно уточнение на
искова молба от 12.08.2021г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Възражението на ответника за неоснователност на иска, тъй като той не ползва
земята под собствените си павилиони, а това били лицата негови техни наематели е
несъстоятелно. Без значение е по какъв начин собственика – в случая ответника използва
вещта си/ павилионите/- лично, чрез отдаване под наем или др. Релевантно за иска по чл.59
от ЗЗД е обстоятелството, кой държи имота на ищеца и му пречи да упражнява правото си
на собственост, в това число и правото да получава добиви от вещта. В конкретния случай
по делото по несъмнен начин е установено, че именно ответникът държи своите вещи –
павилиони, без правно основание върху земята собственост на ищеца, като по този начин му
пречи да получава наеми от собствените си терени.
Съгласно заключението на техническата експертиза слънцезащитното съоръжение -
навес с метална конструкция попадало в по-голямата си част в поземлен имот с
идентификатор 14218.510.200, а останалата му част попадал в поземлен имот с
идентификатор 14218.510.178, с начин на трайно ползване - второстепенна улица, публична
общинска собственост. Площта на навеса е 335,3кв.м. Същият е монтиран без за него да са
съставени строителни книжа. Съгласно допълнителното заключение на в.л.Б. металната
конструкция на навеса е монтирана върху 30бр. колони, които са монтирани с анкерни
връзки към бетонови фундаменти, чиято надземна част е с размери 0,3х0,3м., като общата
площ, която заемат бетоновите фундаменти е 2,7кв.м.
Страните не спорят относно обстоятелството, че под навеса са разположени маси, на
които търговци продават стоката си. В допълнителното заключените на техническата
експертиза е посочено, че масите са 63бр., всяка с площ 1,16кв.м. Общата площ заета от
масите е 73,1кв.м.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че през процесния период
и ищеца и ответното дружество са реализирали приходи от търговци, които работят на
сергии, разложени в обхвата на площта, заемана от навеса, но тъй като тези приходи несе
3
отчитат отделно същите не могат да се определят като стойност.
От показанията на св.Кр. Ц.- служител при ищеца, се установява, че служебните й
задължения включват събиране на такси от търговците за ползване на терена под заетите от
тях маси. Събират такси за ползване, както на масите, разположени под навеса, така и за
тези в страни. Тези такси се определяли на квадратен метър. Таксите се събирали само ако
търговеца ползва масата за деня. Някои от лицата плащали за цял месец, а други на ден.
Имало маси, на които нямало търговци и от там не се събирали такси, а от заетите маси
имало такива, на които търговците не стоели всеки ден. В показанията си св.М. Й.,
работеща при ищеца, като специалист, извършващ контрол по пазарите, в т.ч. и Централен
пазар, установява, че събират такси от търговците на сергиите. Когато отиде на пазара
установява дали на дадена маса има търговец или не и ако не е платил месечна такса в
Общината събират за деня. Таксите се събирали за земята, на която са разположени масите.
Понякога имало случаи търговец да плати за един ден, а на други яда го няма. Не на всички
маси имало търговци. Св.И.П. работи като продавач на плодове и зеленчуци на централния
пазар в Габрово. Същият заплащал такси, както към "Пазари" АД, така и към Общината.
Масата, която ползвал била разположена под навеса. На "Пазари" АД плащал за ползване на
масата, а на Общината за мястото, върху което е разположена тя, като ако се случело да има
повече стока, която е разположена около масата заплаща и за ползване на този терен. На
Централния пазар имало празни маси.
Предвид изложеното по-горе съдът намира за безспорно, че ответното дружество е
поставило своя вещ върху имот общинска собственост, като през процесния период не е
заплащало дължимата такса за поставяне на вещи върху терени общинска собственост.
Ползването на навеса е осъществявано без правно основание, тъй като между страните не е
налице облигационно отношение в тази връзка. Тъй като е бил ползван общински терен
собственика на павилионите е следвало да заплаща дължимата такса за това. Налице е
обедняване на Община Габрово изразяващо се в неполучаване на средствата, които би
получила за ползване на собствените й терени, което се изразява в получаване на
съответните такси, а ответникът се е обогатил, като е спестил този разход. В случая, както
беше посочено по-горе дължимата сума, която Общината би получила, не е средната пазарна
наемна цена, а наемната цена определена съгласно тарифите действащи към процесният
период и приложени към Наредба №4 за предоставени под наем на помещения и места
общинска собственост за извършване на стопански, административни и други дейности и
Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно икономическата експертиза, за
претендираният период 01.01.2019г.- 31.12.2020г. дължимата такса за ползване на терена
под процесния навес възлиза на стойност 65423,64лв. Поради, което предявения иск за
заплащане на обезщетение за ползване на земята под процесните три броя павилиони е
основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на 65423,64лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане, а за
разликата до претендирания размер от 64615,92лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Видно от допълнителното заключените лихвата върху таксата за ползване на терена
под металния навес за периода 01.01.2019г.-31.12.2020г. съгласно първи вариант (изчислена
върху месечна сума с натрупване) е 5081,57лв., а съгласно втори вариант(изчислена върху
месечна сума без натрупване) - 5081,56лв. Съдът намира, че следва да се приложи първия
вариант на изчисление размера на лихвата, а именно - месечни вноски с натрупване, поради
което предявения иск за заплащане на обезщетение за забава за плащане на таксите за
ползване на земята под навеса за периода 01.01.2019г.-21.12.2020г. е основателен и доказан
до размера на 5081,57лв., а предявения иск за горницата до предявения размер от 6306,65лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно уважената част от предявените искове ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца сумата от 4582,31лв.- разноски по делото и сумата от 540лв.-
юрисконсултско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от исковете Община Габрово
следва да бъде осъден ада заплати на ответното дружество сумата от 14.96лв.-разноски по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА "ПАЗАРИ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.**
да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* сумата от 22590,48лв (двадесет и две
хиляди петстотин и деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки) - обезщетение за
неплащане на такса за ползване на земята под 3бр. павилиони с обща площ от 199кв.м., а
именно, павилиони с идентификатор 14218.510.200.1.1, 14218.510.200.1.2 и
14218.510.200.1.3, разположени в УПИ І от кв.245 по плана на гр.Габрово- ІІІ етап, първа
част, отреден за Общинска пазар, ПИ с идентификатор 14218.510.200 по КК на гр.Габрово,
ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "ПАЗАРИ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.**
да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* сумата от 1683,27лв. (хиляда
шестстотин осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) - обезщетение за забава за
плащане на таксите за ползване на земята под 3бр.павилиони за периода 01.01.2019г.-
21.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* против "ПАЗАРИ"
АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.** иск за заплащане на
обезщетение за забава плащане на таксите за ползване на земята под 3бр.павилиони за
периода 01.01.2019г.-21.12.2020г. за горницата над 1683,27лв. до предявения размер от
2203,53лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ПАЗАРИ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.**
да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* сумата от 65423,64лв. (шестдесет и
пет хиляди четиристотин двадесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) - незаплатена
такса за ползване на земята под слънцезащитно съоръжение с площ от 331,16кв.м.,
разположено частично в УПИ І от кв.245 и частично в улица с о.т. *********-2284 по плана
на гр.Габрово- ІІІ етап, част първа, отреден за общински пазар, за периода 01.01.2019г.-
31.12.2020г., ведно със законната лихва от 20.05.2021г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* против "ПАЗАРИ"
АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.** иск за заплащане на такса за
ползване на земята под слънцезащитно съоръжение за горницата над 65423,64лв. до
предявения размер от 64615,92лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА "ПАЗАРИ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.**
да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* сумата от 5081,57лв. (пет хиляди
осемдесет и един лева и петдесет и седем стотинки) - обезщетение за забава в плащането на
такса за ползване на земята под слънцезащитно съоръжение, за периода 01.01.2019г.-
31.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* против "ПАЗАРИ"
АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.** иск за заплащане на
обезщетение за забава в плащането на такса за ползване на земята под слънцезащитно
съоръжение за горницата над 5081,57лв. до предявения размер от 6306,65лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА "ПАЗАРИ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.**
да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* сумата от 4582,31лв. (четири хиляди
петстотин осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки)- разноски по делото.
ОСЪЖДА "ПАЗАРИ" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.**
да заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* сумата от 540лв; (петстотин и
четиридесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК ********* да заплати на "ПАЗАРИ" АД, с
ЕИК *********, с адрес на управление гр.Габрово, ул.** сумата от 14,96лв. (четиринадесет
лева и деветдесет и шест стотинки)- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
5