№ 13960
гр. София, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20221110148480 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от Й. С. А. против „Ф. Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.
1 от ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца за сумата в размер на 50 лева,
от вземане в общ размер на 300,00 лева, ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до
окончателното плащане, представляваща недължимо платена сума по договор за
поръчителство № 4005778 от 05.09.2022 г., сключен между ищеца и ответника на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради това,
че договорът е нищожен, като противоречащ на закона.
Ищецът твърди, че на 16.12.2020 г., сключил с „И. А. М.“ АД договор за
паричен заем в размер на 800,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема
35 %, годишен процент на разходите – 41,71%. Твърди още, че в чл. 4 от договора се
съдржала клауза, съгласно, която заемателят следвало в срок до три дни, считано от
датата на сключването му, да предосстави едно от двете предвидени обезпечения: две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на инстуцията, отпуснала
кредита. Твърди още, че на датата на сключване на договора между „И. А. М.“ АД,
ищецът и „Ф. Б.“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по
силато на който ответното дружество поело задължението да обезпечи пред „И. А. М.“
задълженията на ищеца. Счита договорът за недействителен, като не били спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7 и т.20, чл.12, ал. 1, т.7-9, вр. чл. 22.
Поддържа, че в договора бил посочен годишен лихвен процент по заема без
определена стойност. Сочи, че е налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2-ро
от ЗЗД на процесния договор. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1- во от ЗЗД да запати сумата от 50,00 лева
частичен иск от общо 300,00 лева, представляваща недължимо платена сума по
договор за поръчителство № 4005778, ведно със законната лихва от 02.09.2022 г. до
окончателното плащане на вземането.
1
Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба,
претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че за ищеца
не е налице правен интерес от водене на настоящия иск. Твърденията на ищеца за
недействителност на договора и предоставяне на поръчителство са неоснователни.
Поддържа, че преценката за нищожност на договора, поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Пред съда страната не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата,
че между Й. С. А. и „И. А. М.“ АД е сключен Договор за паричен заем № 4005778 за
сумата от 800,00 лв., при ГПР в размер на 40,52 %, ГЛП от 35%; че за обезпечаване на
задължението по Договора за паричен заем № 4005778 е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство № 4005778 с поръчител „Ф. Б.“ ЕООД.
Съгласно чл. 4 от договора страните са уговорили договорът да бъде обезпечен с
гарант/и, отговарящ/и на определени условия, както и с още едно обезпечение –
ипотека или особен залог върху движимо имущество или банкова гаранция или ценна
книга.
По делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според
която по процесния договор за паричен заем са платени суми в общ размер на 1 188,00
лева от заемополучателя. Съгласно представената информация от „И. А. М.“
информация се констатира, че с получените плащания в общ размер на 1 188,00 лева са
погасени следните задължения по кредита: 866,00 лева главница и лихви по договор за
паричен заем № 4005778 от дата 16.12.2020 г. и възнаграждение за поръчител в размер
на 321, 97 лева.
По делото се установи по безспорен начин, че между страните е сключен
договор за паричен заем, по който ищецът като кредитополучател е усвоил
предоставената му от ответното дружество сума и е погасил кредита с посоченото
плащане. Не се спори, че ищецът не е осигурил някое от предвидените по договора
обезпечения, както и че е начислена неустойка по чл. 4 от договора, с което
предвидения ГПР се е повишил многократно, което се установява от неоспорената и
приета съдебно- счетоводна експертиза.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника
потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не
се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън
професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото
договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон
за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки,
всяка от които следва да се разглежда заедно с другата. Още повече, че за да бъдат
осигурени ефективни средства за защита на потребителите и изпълнение на завишения
стандарт за това е необходимо, когато се изследва въпроса за няколко договора, които
са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва и връзките в
отделните договори, но не като отделни правоотношения, които са независими едно от
2
друго, а като една обща икономическа дейност. Дори при множество правоотношения,
когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения
да се гледа, като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя, при проверката от страна на съда за спазване на императивните
правила на закона и добрите нрави, в това число и проверката за наличието на
неравноправни клаузи. Именно такъв е настоящият случай, доколкото от извършена
служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър, на основание чл. 23,
ал. 6 ЗТРРЮЛН се установява, че едноличен собственик на поръчителя „Ф. Б.“ ЕООД,
е кредитодателят „И. А. М.“ АД, следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Това дава основание да се приеме, че търговската им
дейност се контролира пряко от едно и също лице, и двете дружества упражняват
дейността си при общи икономически интереси и ползи, и се презумира наличието на
знание у лицата, участващи в управлението им, респ. представителство, досежно
търговските дела на другото дружество. Това се потвърждава и от чл. 4 от договора за
предоставяне на поръчителство, е овластено да приема вместо гаранта
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Договорът за
потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът
сключва договора за предоставяне на гаранция. Обвързаността между двете
съглашения се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на
обезпечение, без всякаква друга възможна алтернатива, чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице -
гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен самият договор
за кредит, с изричната уговорка за изплащане на възнаграждението за предоставяне на
гаранция с основното задължение по кредита, както и че самостоятелен отказ от
договора за предоставяне на гаранция не е предвиден. Не може да се приеме, че чл. 4
от договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя за
обезпечение.
От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е
предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да предостави
обезпечение, при условия обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно
информиран потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на
кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение.
Възнаграждението на гаранта обезпечава не изпълнението на длъжника, а
преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране.
Тъй като са свързани лица двете дружества и сключването на договора за предоставяне
на гаранция се явява единственото изпълнимо условие по чл. 4 от договора за заем,
следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за
предоставяне на гаранция са пряко свързани с основната му престация по договора за
заем и отговарят на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, поради което има характер на допълнително възнаграждение за ползване на
заемните средства и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, като
разход пряко свързан с договора за потребителски кредит и който потребителят трябва
да заплати.
С протоколно определение от 17.05.2023 г. съдът е допуснал увеличение на
размера на предявения иск, като е посочил, че същият следва да се счита предявен за
сумата от 321,97 лева, част от вземане в общ размер на 300,00 лева. Съдът счита, че по
делото безспорно се установява, че ответникът е получил сума в размер на 321,97 лева,
представляваща неустойка, доколкото тази сума е посочена в експертизата като
погасена неустойка по договора за поръчителство. При установяването
недействителността на клаузата за неустойка по договора ответникът дължи връщане
на тази сума като недължимо получена.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическият състав на
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
3
за преминаването на блага от имуществото на едно лице към друго, като основанието
следва да липсва и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
При установяването недействителността на клаузата за неустойка по договора
ответникът дължи връщане на тази сума като недължимо получена. С размера на тази
сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, като е налице причинна връзка
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца. Предвид изложеното
исковата претенция следва да се уважи като доказана и основателна.
По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора с оглед
основателност на исковата претенция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50,00 лв., представляваща платена
държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 360,00 лева, адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ЕИК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Й. С. А., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ж.к. „С. Т.“, бл.
№, вх. В, ет. 3, ап. 53, с адрес на пълномощника му: гр.С., ж.к.“Л.“, ул.“Г. Д.“ №6,
Търговски комплекс „С. М.“, офис 14 чрез адв. Б. З., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД сумата от 321,97 лева, представляваща платена без основание сума по Договор за
паричен заем № 3857892 от 24.06.2020 г., ведно със законната лихва от 02.09.2022 г.
до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ЕИК, със съдебен адрес гр. С., бул. „Д. Н.“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Й. С. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „С. Т.“,
бл. №, вх. В, ет. 3, ап. 53, с адрес на пълномощника му: гр.С., ж.к.“Л.“, ул.“Г. Д.“ №6,
Търговски комплекс „С. М.“, офис 14 чрез адв. Б. З., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 710,00 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4