АНД № 6/2018
г.
МОТИВИ:
Производството е образувано въз основа на внесено постановление на
прокурор от РП- П. с предложение обв. Н.И.Т.,
с ЕГН- **********,***, да бъде освободена от наказателна
отговорност за това, че на 11.10.2017
г. в с. О., обл. П., до сградата на кметството, е управлявала МПС- лек
автомобил марка „А.“, модел „..“, с рег. № …., със срок на валидност до 04.08.2017 г., което не
е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.2 и
чл.27 ал.4 и ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства- престъпление по чл.345 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, като й бъде наложено административно наказание
„глоба” на основание чл. 78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемата, редовно призована, се явява лично.
Признава се за виновна по предявеното й обвинение и не оспорва констатациите на
РП- П. изложени в постановлението, като дава обяснения, в които накратко
заявява, че е била принудена от обстоятелствата да управлява нерегистрирания
автомобил. Моли съда да й наложи глоба в минимален размер.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. П. поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция на обвиняемата да
бъде наложена глоба в минимален размер.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Обв. Н.Т. е правоспособен водач на МПС и има валидно издадено СУМПС №
*********/19.12.2012 г., притежавайки категория „В”. Извън настоящето деяние,
обвиняемата не е санкционирана по административен ред за нарушение на правилата
за движение.
Обв. Н.Т. живеела на семейни начала с Л. П. на квартира в с. О., обл. П..
Докато съжителствали обв. Т. си закупила лек автомобил „А. ..” с рама № …, за който от Сектор „ПП“ при ОД на МВР- П. било издадено Разрешение за
временно движение № *********/ 05.07.2017 г. за срок от 05.07.2017 г. до
04.08.2017 г. На обв. Т. били издадени временни регистрационни табели с №
998Н841 за въпросния автомобил. След изтичане срока на валидност на временните
регистрационни табели, обвиняемата не поискала да й бъдат издадени нови
временни регистрационни табели, нито регистрирала автомобила по надлежния ред,
т.к. не ползвала МПС. Същевременно отношенията на обв. Т. с П. се влошили и тя
трябвало да напусне семейното жилище и да се прибере в дома си в с. Ч., като
вземе и личните си вещи.
На 11.10.2017 г. обв. Т. не намерила близък или съсед, който да превози нея
и багажа й до с. Ч., т.к. било работен ден. Положението в дома й обаче било
нетърпимо и тя се принудила да натовари вещите си на л.а. „А. ..” с временни
рег. табели с № 998Н841, въпреки, че била наясно че същите са с изтекъл срок на
валидност и автомобилът нямал надлежна регистрация, след което около 14,00 часа
потеглила от квартирата в с. О. за дома си в с. Ч.. Движейки се по ул. „П.” в
с. О., в близост до сградата на Кметството, обв. Т. била спряна за проверка от
полицейските служители при РУ- П. св. Иван Лазаров и колегата му Мирослав
Тошков, които по това време изпълнявали служебните си задължения. В хода на
проверката полицаите извършили справка в информационната система на Сектор
„ПП”, при която установили, че управляваното от обв. Т. МПС не е регистрирано
по надлежния ред, а срокът за използване на поставените на автомобила временни
регистрационни табели бил изтекъл. Пред полицейските служители, обвиняемата
обяснила причините, поради които е решила да управлява автомобила. За така
констатираното св. И. Л. съставил на обв. Т. АУАН с бл. № ….. г. за извършеното от нея нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП, който й бил предявен и връчен екземпляр от него срещу
подпис. В акта обвиняемата записала собственоръчно, че няма възражения срещу
така констатираното. С АУАН били иззети КТ № …., Разрешение
за временно движение № …. и регистрационните табели с № …...
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от приложената по делото справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР- П.
(л.16 от ДП), е че управляваният от обв. Т. лек автомобил марка „А.” модел „..”
с рама № .............. не е регистриран като МПС на територията на страната.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на обвиняемата, дадени в досъдебната и съдебна фаза процеса, както
и от показанията на св. Иван Лазаров, дадени в досъдебната фаза на процеса и
преценени като правно валидни при условията чл.378 ал.2, както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото и ценени на
посоченото правно основание.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства,
т.к. те са непротиворечиви и взаимно се допълват, като по безспорен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така приетата фактическа обстановка и при направен анализ на събраните
доказателства, съдът приема за безспорно, че с поведението си обв. Н.Т. само
формално е осъществила признаците на престъпния състав на чл.345 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото
неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
При съвкупната оценка на доказателствения материал по делото и фактите,
предмет на доказване, които се установяват от него, настоящият съдебен състав
намери, че степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е
явно незначителна, което води до приложението на чл.9 ал.2 предл.2 от НК и
съответно предпоставя оправдаването на обв. Т..
Този извод следва от обстоятелството, че в конкретния казус обвиняемата е
управлявала нерегистрирания автомобил, с изтекла валидност на временните
регистрационни табели, провокирана от обективните обстоятелства- принудена да
напусне семейното жилище с оглед влошените й отношения с мъжа, с който е
съжителствала на семейна начала и необходимостта да изнесе личните си вещи от
там, за да ги откара в дома си в с. Ч. и невъзможността някои от нейните близки
и съседи да стори това, предвид часа на случващото се по-обяд и ранния
следобяд, когато всички са на работа. Т.е. управлението на автомобила от страна
на обв. Т. не е осъществено демонстративно и с чувство за безнаказаност, а е
било провокирано от безизходното положение, в което се е намирала, поради
липсата на алтернативни възможности. За това, че обвиняемата е била водена само
от тези съображения говори и фактът, че тя е знаела, че автомобилът е с изтекла
на 04.08.2017 г. валидност на временните рег. табели, но не е регистрирала
същия, като до 11.10.2017 г. не е ползвала автомобила. По делото няма нито едно
доказателство- писмено или гласно, което да оборва това нейно твърдение.
По-нататък малозначителността на деянието се извлича и от това, че от
деянието на обв. Т. не са настъпили никакви реални вреди.
Данните за личността на обвиняемата сочат на изключително ниска степен на
обществена опасност на дееца, която също обуславя малозначителността на
деянието. Обв. Т. е неосъждана, а според приложената в ДП характеристична
справка е охарактеризирана положително- няма регистрирани криминални и
противообществени прояви, не дружи с лица, представляващи интерес за полицията,
а по местоживеене се ползва с добро име. Статусът на обвиняемата като водач
също е необременен, което пък показва, че настоящето деяние е инцидентна
проява. Не може да не се отчете и обстоятелството, че същата е трудово
ангажирана, като въпреки че получава възнаграждение в размер малко над минималната
работна заплата за страната, тя полага грижи за семейството си и за двете си
малолетни деца- на 8 г. и на 4 г.
Като взе предвид изложените съображения, съдът призна обв. Н.Т. за
невиновна и на основание чл.378
ал.4 т.2
от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК я оправда по обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 във вр.
с ал.1 от НК, а именно за това, че на
11.10.2017 г. в с. О., обл. П., до сградата на кметството, е управлявала МПС-
лек автомобил марка „А.“, модел „..“, с рег. № 998Н841, със срок на валидност
до 04.08.2017 г., което не е било регистрирано по надлежния ред, предвиден в
чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.2 и чл.27 ал.4 и ал.5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
След като оправда обв. Т. поради явната
незначителност на обществената опасност на деянието, обуславяща невъзможността същото да се квалифицира като престъпление по
НК, съдът намери, че деянието на Н.Т. съставлява административно нарушение по
ЗДвП. Това е така, защото безспорно се установи, че на инкриминираната дата и
място тя е управлявала лек автомобил „А. ..” с временни рег. табели с № 998Н841
с изтекла валидност, с което е нарушила разпоредба на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, която сочи, че: „По пътищата, отворени за обществено ползване се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места”. За това нарушение се предвижда
санкция по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва с глоба и
се лишава от право да управлява МПС този, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. В конкретния казус административното нарушение
по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, извършено от Н.Т. следва да се санкционира по
реда на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която санкционна норма предвижда наказание
глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 до 12 месеца.
При липсата на изрична разпоредба в глава 28 от НПК, съдът приложи по
аналогия разпоредбата на чл.305 ал.6 във вр. с чл.304 ал.1 от НПК, приложими в
производството по реда на глава 20 от НПК, първо защото е приложима процесуална
норма по аналогия и второ, защото съдът в производството по гл.28 от НПК,
когато произнася своето решение е длъжен да обсъди и да отговори на всички
въпроси по чл.301 от НПК, както когато произнася присъда в производство
протекло по общия ред. В този ред на мисли той е длъжен да отговори и на
въпроса съставлява ли деянието престъпление или административно нарушение, като
в случаите когато приеме, че извършеното деяние съставлява административно нарушение
да наложи съответното административно наказание за същото, предвидено в
съответния закон или указ.
С оглед на всичко казано до тук и на основание чл.305 ал. 6 във връзка с
чл.301 ал.4 от НПК, както и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за извършено
от Н.Т. административно нарушение по чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, а именно: за
това, че на 11.10.2017 г. в с. О., обл. П. по ул. „1-ва” - път отворен за
обществено ползване е управлявала МПС- лек автомобил марка „А.“, модел „..“, с
рег. № …… със срок на валидност до 04.08.2017 г., което не е било регистрирано по
надлежния ред, заради което й наложи административно наказание глоба в размер
на 200 (двеста) лева, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд гр. П. и я лиши от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца.
При определяне размера на глобата съдът съобрази като смекчаващи
отговорността обстоятелства тежкото семейно положение на Т.- живее и се грижи
сама за двете си малолетни деца на 8 г. и на 4 г., имотното и материално
състояние- работи като получава възнаграждение в размер малко над МРЗ- 620 лева
и че се касае за инцидентен случай. Последното обстоятелство, както и
необременения й статус до момента като водач се съобразиха от съда при
определяне срока на лишаването от правоуправление на Т.. Така определените по размер административни наказания съдът счита, че
ще се изпълнят целите на адм. наказание, а именно да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения ред и по този начин да се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: