Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 /21.02.
2019 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.02. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 30 по описа за 2017 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от “И.” ЕАД - гр.С.
против 1). “П.” ООД – гр. С.З.; 2). “В.Г.” АД – гр.С.З. и 3). С.П.Ж. *** .
Ищецът твърди, че на 27.02.2013г. бил сключен
Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на
собственост № 10587/В/27.02.2013 г. между
„И.” ЕАД като лизингодател, "П." ООД, като лизингополучател, “В.Г.”
АД и С.П.Ж., последните двама като
солидарни длъжници. Посочва се, че по силата на цитирания договор, ищецът
предоставил на лизингополучателя “П.” ООД за ползване при условията на договора
и Общите условия към него, оборудване, подробно описано в шестнадесет позиции в
Приложение А към договора за лизинг. Договорът е бил сключен за 24 месеца.
Посочва се, че лизингополучателят “П.” ООД поел задължение да заплаща на ищеца
лизинговата цена по договора за лизинг, на месечни вноски, съгласно погасителен
план Приложение Б към договора за лизинг.
Твърди се още,че договора за финансов лизинг бил подписан и от
„В.Г." АД и С.П.Ж., в качеството им на
солидарни длъжници по отношение на всички задължения на
„П." ООД по цитирания лизингов договор към „И."
ЕАД - чл.18.1.1 и чл.18.1.2 от Общите условия, приети от
лизингополучателя и солидарните длъжници съгласно раздел XX от
договора за лизинг.
Ищецът твърди, че е изпълнил задължението
си за доставка на оборудването, като е
било подписано надлежно удостоверение за приемане на оборудването от
лизингополучателя - Приложение В към договора. След предаването на
оборудването, за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща
лизинговите вноски съгласно Погасителния план, приложен към договора за
финансов лизинг.
Посочено
е, че „П." ООД, като лизингополучател по договора за финансов лизинг на
оборудване не е изпълнявало точно задълженията си по договора и е изпаднало в
забава относно плащане на вноските по погасителния план към договора.Към
30.01.2014 г. сумите, дължими от „П." ООД, респективно от солидарните
длъжници , “В.Г.” АД и С.П.Ж., на ищцовото дружество по посочения Договор
възлизали общо на 387190.51 евро с ДДС /триста осемдесет и седем хиляди сто и
деветдесет евро и петдесет и един евроцента с ДДС/ и 7757.58 лева /седем хиляди
седемстотин петдесет й седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляващи:
•
Дължими лизингови вноски за месеците август, септември, октомври, ноември и
декември 2013 година и януари 2014 година в размер на 343301.52 евро с ДДС;
•
Неустойки за забавено плащане на лизингови вноски за
месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември
и декември 2013 година в размер на 43768.99 евро;
•
Задължения по еднократни вноски
- заплатени от Лизингодателя и подлежащи на
възстановяване от Лизингополучателя
11 броя застрахователни премии, общо в размер на 7757.58 лева и такса съгласно спогодба, в
размер на 120 евро.
Ищецът сочи, че е изпратил на
лизингополучателя „П.” ООД предизвестие с изх. № 181/30.01.2014г., за
прекратяване на Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне
на правото на собственост № 10587/В/27.02.2013 г., като е дал седемдневен срок
от получаването му за заплащане на дължимите и неплатени лизингови вноски и
други дължими по договора суми. Към предизвестието е била приложена и детайлна
счетоводна справка за дължимите суми по договора за финансов лизинг. В
предизвестието е било посочено изрично, че в случай, че в дадения седемдневен
срок, лизингополучателят не заплати минимум 200000 евро от общо дължимата сума
в размер на 387190.51 евро и 7757.58 лева, „И." ЕАД ще счита договора за
прекратен. Предизвестието е било получено от лизингополучателя на 01.02.2014г.,
което било видно от приложената към исковата молба товарителница № 60071968233/
31.01.2014г.
На 10.02.2014 г. между ищеца и „П."
ООД е бил подписан договор за спогодба, по силата на който страните са се
споразумели да удължат срока на предизвестието за прекратяване на договора до
26.03.2014г., като изрично в договора за спогодба е било посочено, че в случай,
че до 26.03.2014 година „П." ООД не заплати дължимите и неплатени
лизингови вноски и други суми в пълен размер, а именно 387190.51 евро и 7757.58
лева, договорът за лизинг ще се счита за прекратен и „И." ЕАД ще
възстанови държането си върху оборудването, предмет на договора за лизинг. В
дадения с договора за спогодба от 10.02.2014 г. последен срок за изпълнение на
задълженията, а именно - до 26.03.2014 г., дължимите суми по договора за лизинг
не са били заплатени, поради което договорът е бил прекратен, считано от
26.03.2014 г.
С нотариално уведомление с рег.№ 824, том
1, акт 32 от 16.03.2015 г. по описа на нотариус С.Ч., рег. № *** на НК на РБ,
ищецът уведомил лизингополучателя и солидарните длъжници, че считано от
26.03.2014г. процесният договор е прекратен. Изрично в нотариалното уведомление
е било посочено задължението за връщане на лизинговото оборудване, предмет на
вече прекратения договор за финансов лизинг. С уведомлението,
лизингополучателят и солидарните длъжници са били уведомени и за размерът на
дължимите суми по договора, които към дата 06.03.2015 година са възлизали в общ
размер на 694724.03 евро.
Ищецът твърди, че не му е било върнато
следното оборудване, предмет на вече прекратения Договор, а именно: Асфалтова
база Uniglobe 200, със сериен № АZ64363. По тази причина и с оглед обстоятелството, че
лизинговият договор е бил вписан в ЦРОЗ, „И." ЕАД е инициирало
производство по чл.417, т.5 от ГПК, за предаването на отдаденото на лизинг
оборудване -Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен №
АZ64363, което не е било върнато доброволно от
лизингополучателя и солидарните длъжници. Било е образувано ч.гр.д.№ 4828/2016
година, по описа на Районен съд - град С.З..
Районен съд - град С.З. е приел, че е
налице редовен документ по чл.417, т.5 от ГПК, издал е на ищцовото дружество
заповед за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа
на документ и изпълнителен лист с дата 27.10.2016 г. за предаване солидарно от
ответниците на отдаденото на лизинг оборудване, а именно: Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен № АZ64363, както и за заплащане солидарно от ответниците
на направените разноски по делото: 18212.56 лева - юрисконсултско
възнаграждение и 5894.19 лева - държавна такса.
Въз основа на изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д.№ 4828/2016 г. по описа на Районен съд - град С.З., е било
образувано изпълнително дело № 2038/2016 година по описа на ЧСИ К.А., рег.№ ***
по описа на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд - град С.З., по което
изпълнително дело оборудването, предмет на лизинговия договор и изпълнителния
лист - Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен №
АZ64363, собственост на „И.” ЕАД, е било предадено по
принудителен ред на кредитора „И.” ЕАД, чрез изпълнителни действия от ЧСИ.Не е
спорно обстоятелството,че ответниците подават възражение по чл.414 от ГПК,
поради което ищецът предявява настоящият иск, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
На основание чл. 16.1., вр. с чл.15.2 от
Общите условия по договора, при прекратяване на договора, дружеството
лизингополучател било длъжно да върне оборудването, предмет на договора за лизинг,
на лизингодателя. Солидарна отговорност за задължението да се върне лизинговото
оборудване носели и ответниците „В.Г." АД и С.П.Ж., които били солидарни
длъжници .
Ищецът прави искане, съдът да
постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на „П." ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С.З., З.Г., представлявано от
управителя С.П.Ж., като лизингополучател, „В.Г." АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: град С.З., З.Г., представлявано от С.П.Ж. и М.Ж.Ж. и С.П.Ж.,
ЕГН **********,***, последните двама като солидарни длъжници, че ответниците
дължат солидарно на „И." ЕАД предаването на отдаденото на лизинг
оборудване, съгласно Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за
прехвърляне на правото на собственост № 10587/В/27.02.2013 година, а именно:
Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен № АZ64363,за което задължение за предаване е издадена
Заповед №2970/27.10.2016 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4828/2016 г. по описа на
Районен съд-гр.С.З..Претендират се направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 4828/2016 година по описа на Районен съд - град С.З. -
5894.19 лева - държавна такса и 18212.56 лева - юрисконсултско възнаграждение,
както и разноските в настоящото производство - аргумент -т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците считат предявеният иск за
недопустим. Сочат, че настоящият спор не е подведомствен на съда, а следва да
бъде разгледан и решен от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена
палата (АС при БТПП), тъй като между ищеца и „П." ООД е налице валидна
арбитражна клауза, приложима към ищцовата претенция, предмет на настоящия спор.
Ответниците сочат, че искът, по който е образувано настоящото производство, е
недопустим и по отношение на „В.Г.” АД и С.П.Ж., тъй като те не били страна по
материалното правоотношение — предмет на настоящия спор, в резултат от което не
били надлежна страна в настоящото производство. Съобразно чл.121, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), пасивна солидарност можела да
възникне само в две групи случаи - когато това е изрично предвидено в закона
или когато е уговорена между страните. В случая не била налице нито една от
посочените хипотези.Не било налице и съгласие на „В.Г.” АД и С.П.Ж. в
приложения от ищеца Договор № 10587/В/27.02.2013 г. да поемат каквито и да е
задължения по договора.
В допълнение се сочи, че това, че в договора
за лизинг е посочено, че с подписването му „солидарните длъжници” били
запознати и приемали общите условия на ищеца (чл.ХХ от договора за лизинг), не
можело да обоснове извод за поемане на солидарна отговорност за чужди
задължения - тези на лизингополучателя по договора. За да бъдело поето
определено задължение, трябвало задължително да е налице воля на лицето да се
задължи. Когато клауза за солидарна отговорност била включена от търговец в
общите му условия за определен вид търговски сделки, тази клауза можела да
обвърже насрещна страна по съответния търговски договор, само ако е подписала
тази клауза, т.е. общите условия, в които тя се съдържала, а не с подписване на
търговския договор, в който такава клауза не била уговорена. Сочи се, че двамата ответници не биха могли
да изпълнят вместо лизингополучателя задължение за връщане на асфалтовата база,
тъй като тя никога не е предавана от ищеца на някой от тях, не се е намирала в
тяхна фактическа власт и те не били могли да предадат на лизингодателя държането
върху нещо, което изобщо не се е намирало в тяхно държане.
Видно било от представения от ищеца протокол
за принудително отнемане и предаване на вещи от 05.12.2016 г. по
изп. д. № 2038/2016 г. на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) К.А., към тази
дата процесната асфалтова база се е намирала и е вдигната от съдебния
изпълнител от база в землището на с. Х., общ. С.З.. Посочената в протокола база
в с. Х., общ. С.З., била ползвана от лизингополучателя „П.” ООД за монтаж на
процесната асфалтова база, но не била използвана от ответниците „В.Г.” АД и С.П.Ж..
Това било видно от представения към настоящия отговор Договор за наем от
01.01.2010 г., сключен между „П. С.З.” ЕИК ***, в качеството на наемодател, и „П.”
ООД, в качеството на наемател.
В случай, че се приеме предявения от
ищеца иск за допустим по отношение на някой или някои от тримата ответници, то
оспорват като неоснователен така предявения от ищеца иск с посочено правно
основание чл.422 ГПК.Не е било налице твърдяното от ищеца неизпълнение на
задължения на ответниците по процесния договор за лизинг и за лизингодателя не
е възникнало право да го прекрати на това основание. Считат, че прекратяване на
договора не е настъпило на посочената от ищеца дата - 26.03.2014 г. Поради
това, за никой от ответниците не е възникнало и задължение за връщане на
лизинговано оборудване, включително на процесната асфалтова база поради
твърдяното от ищеца прекратяване на договора.Невярно било твърдението на ищеца,
че той бил изправна страна по договора и че бил изпълнил задължението си по
процесния договор за лизинг да предостави за ползване на лизингополучателя „П."
ООД всички 16 съоръжения от уговореното оборудване, описани в Приложение А към
договора за лизинг. Ищецът предоставил за ползване на лизингополучателя само 9
от всички 16 съоръжения, уговорени от страните и дължими от него, поради което
лизингодателят бил неизправна страна по Договор № 10587/В/27.02.2013 г.
За 7-те съоръжения, които не са предоставени
за ползване, не се дължали лизингови вноски. Същевременно, ищецът получавал по
Договор № 10587/В/27.02.2013г. лизингови вноски за всичките уговорени, но
непредоставени от ищеца 16 бр. съоръжения, поради което част от всяка от така
платените вноски е била недължима. Сочи
се, че реалният размер на вноските, които е дължал лизингополучателят за реално
предоставеното му оборудване, следвало да бъде определен само на база действително
предаденото на лизингополучателя оборудване.Посочените от
ищеца размери на
задължения били напълно
произволно определени. Задължения в такъв размер и към така посочените
от ищеца дати не съществували за ответниците. Причините за това били, че
размерът на всички лизингови вноски по договора по погасителен план бил
изчислен върху пълния размер на всички уговорени 16 позиции от оборудването. В
периода до твърдяната от ищеца дата на прекратяване на договора за лизинг
(26.03.2014г.) ответникът „П." ООД извършил редица плащания за погасяване
на задължението по същите лизингови вноски.
Сочи
се, че видно от твърденията на ищеца в ИМ, както и от представените от него
предизвестие за прекратяване от 30.01.2014 г., Договор за спогодба от
10.02.2014 г. и нотариално уведомление от 16.03.2015г., ищецът не е взел
предвид нито едно от плащанията, извършени от ответника „П." ООД, с които
са погасявани задължения по лизингови вноски.
Предвид това посочва, че са неверни
твърденията на ищеца, че били налице дължими суми от ответника и че в резултат
от това бил прекратен процесният договор за лизинг. Всички задължения по
договора за лизинг, следвало да бъдат преизчислени, като бъдат намалени
съответно на стойността на непредадените от ищеца 7 съоръжения и от така
получените стойности следвало да бъдат приспаднати всички извършени от
ответника плащания по договора за лизинг.
Посочва се, че не е възникнало твърдяното
от ищеца право за него да прекрати Договор № 10587/В/27.02.2013 г. съобразно
чл.15.2. от ОУ към договора за лизинг поради неизпълнение на задължения на
лнзингополучателя, тъй като както към датата на изпращане на предизвестието от
30.01.2014 г. за прекратяване на процесния договор, така и към датата на
сключване на Договора за спогодба от 10.02.2014 г., а и към 26.03.2014 г. не е
било налице неизпълнение на задължения на ответниците за заплащане на дължими
суми по договора за лизинг.
Лизингодателя-ищец
обаче е бил неизправна страна по договора, тъй като не е предоставил на
лизингополучателя за ползване всички уговорени 16 съоръжения. В резултат,
договорът за лизинг не е бил прекратен, считано от посочената от ищеца дата -
26.03.2014 г.
Дори на твърдяната от ищеца дата да било
настъпило прекратяване на процесния Договор №10587/В/27.02.2013 г., то прекратяването
му не породило незабавно задължение за връщане на лизингованото оборудване и в
частност - на процесната асфалтова база. Това било така, тъй като след
26.03.2014г. отношенията между „И." ЕАД и „П." ООД във връзка с
процесния договор за лизинг и оборудването - предмет на договора са били
преуредени по начин, изключващ задължение за връщане на оборудването,
включително на процесната асфалтова база. В резултат, и след 26.03.2014 г. е
било налице основание оборудването и, в частност процесната асфалтова база, да
остане във фактическа власт на „П." ООД.
Между „И." ЕАД и „П." ООД,
освен процесния Договор за лизинг № 10587/В/27.02.2013 г., е сключен и Договор
за покупко-продажба със запазване на собствеността до
изплащане на цената
№10587/Р/30.04.2015 г. (сключен
между „И.” ЕАД в качеството на продавач, и „П.” ООД, в качеството на
купувач на оборудване, описано в Приложение № 1 към договора за
покупко-продажба).Оборудването, предмет на договора за продажба, било предадено
от “И.” ЕАД на „П.” ООД. Видно от това,
в договора за покупко-продажба било предвидено предаване от продавача „И."
ЕАД на купувача “П.” ООД на фактическата власт върху оборудването до
окончателното изплащане на
цената по договора
и придобиването на правото на
собственост върху оборудването.Следователно, договорът
за покупко-продажба давал
основание на ответника „П.” ООД да владее оборудването,
включително процесната асфалтова база, дори и процесният договор за лизинг да е
бил прекратен от 26.03.2014 г.
Твърди се, че ответникът е изпълнявал
задължението си за заплащане на цената по договора за покупко-продажба на
оборудването. Поради това, основанието му да упражнява фактическа власт върху
него, включително върху
процесната асфалтова база,
не било отпаднало.
Ищецът, ако считал, че му се дължи
връщане на процесната асфалтова база, имал избор по какъв ред да търси
връщането й. Ищецът имал възможност да отправи извънсъдебно искане до
лизингополучателя за връщането на асфалтовата база и да изпрати екип от
специалисти и специализирана техника, за да бъде осъществен демонтажът й. Това
обаче не било сторено от ищеца. Вместо това, той решил да се обърне направо към
съда и да поеме съответно свързаните с това разноски. Посочва се, че ответниците
не са дали повод на ищеца да търси съдействието на съда и не дължали
разноските, направени от ищеца в инициираното по негово желание заповедно
производство.
Молят да се постанови съдебно решение,с
което да се отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 ГПК във вр. с чл.342 и сл ТЗ.
В хода на производството се установява следното:На
27.02.2013 г.
е сключен Договор
за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на
собственост № 10587/В/27.02.2013 г. между „И." ЕАД /със сегашно
наименование „О. И." ЕАД/, ЕИК ***, като лизингодател, „П." ООД, ЕИК ***,
като лизингополучател, „В.Г." АД, ЕИК *** и С.П.Ж., ЕГН **********,
последните двама като солидарни длъжници.
По силата на
цитирания договор, „И." ЕАД/със сегашно наименование „О. И." ЕАД/, е
предоставило на лизингополучателя „П." ООД за ползване, при условията на
договора за лизинг и на Общите условия към него, оборудване,подробно описано в
шестнадесет позиции в Приложение А към договора за лизинг.Договорът е сключен
за срок от 24 месеца.Подписано е надлежно удостоверение за приемане на
оборудването от лизингополучателя - Приложение В към договора. След предаването
на оборудването, за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща
лизинговите вноски съгласно Погасителния план, приложен към договора за
финансов лизинг.
Изпратено е предизвестие
с изх. № 181/30.01.2014 г., за прекратяване на Договор за финансов лизинг на
оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост №
10587/В/27.02.2014 г., като е даден седемдневен срок от получаването за заплащане на дължимите и неплатени
лизингови вноски и други дължими по договора суми. В предизвестието е посочено
изрично, че в случай, че в дадения седемдневен срок лизингополучателят не
заплати минимум 200000 евро от общо дължимата сума в размер на 387190.51 евро и
7757.58 лева „И." ЕАД ще счита договора за прекратен. Предизвестието е
получено от лизингополучателя на 01.02.2014 година, видно от приложената към
исковата молба товарителница № 60071968233/31.01.2014 година.
На 10.02.2014
година между „И." ЕАД и „П." ООД е подписан договор за спогодба, по силата на който страните са се
споразумели да удължат срока на предизвестието за прекратяване на договора до
26.03.2014 г., като изрично в договора за спогодба е посочено, че в случай, че
до 26.03.2014 г. „П." ООД не заплати дължимите и неплатени лизингови
вноски и други суми в пълен размер, а именно 387190.51 евро и 7757.58 лв.
договорът за лизинг ще се счита за прекратен и „И." ЕАД ще възстанови
държането си върху оборудването, предмет на договора за лизинг. В дадения с
договора за спогодба от 10.02.2014 г. последен срок за изпълнение на
задълженията, а именно - до 26.03.2014 г., дължимите суми по договора за лизинг
не са били заплатени, поради което договорът е бил прекратен, считано от
26.03.2014 г..
С нотариално
уведомление с рег.№ 824, том 1, акт 32 от 16.03.2015 г., по описа на нотариус С.Ч.,
per. № *** на ИК на РБ, ищецът е уведомил лизингополучателя и солидарните
длъжници, че считано от 26.03.2014 г. Договор за финансов лизинг на оборудване
с опция за прехвърляне на правото на собственост № 10587/В/27.02.2014 година е
прекратен. Изрично в нотариалното уведомление е посочено задължението за връщане
на лизинговото оборудване, предмет на вече прекратения договор за финансов
лизинг.
„О. И."
ЕАД инициира
производство по чл.417, т.5 от ГПК, за предаването на отдаденото на лизинг
оборудване - Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен № AZ64363. Образувано е
ч.гр.д.№ 4828/2016 г., по описа на Районен съд - град С.З.. Издадена е заповед
за незабавно изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на
документ и изпълнителен лист с дата 27.10.2016 г. за предаване солидарно от ответниците
на отдаденото на лизинг оборудване, а именно: Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен № AZ64363, както и
за заплащане солидарно от ответниците на направените разноски по делото:
18212.56 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 5894.19 лв. - държавна такса.
еднократни вноски - 3878.79 лева и 163 394.09 евро.
На
30.04.2015 година е бил сключен Договор за покупко- продажба със запазване на
собствеността до изплащане на цената № 10587/D/30.04.2015 година между „И."
ЕАД, в качеството му на продавач и „П." ООД, в качеството му на купувач, с
предмет, подробно описан, при цена в размер на 131750.01 евро. Изрично в чл.
2.3. е било уговорено, че собствеността на оборудването ще премине върху
купувача в момента на заплащане на пълния размер на общата продажна цена. В чл.
2.4. от договора е било уговорен и редът за изплащане на продажната цена, както
следва: 20451.68 евро - на датата на
подписване на договора и
111298.33 евро - в срок до 31.05.2015 година.
Впоследствие, поради неизпълнение от страна на „П." ООД за заплащане на
уговорената продажна цена, с покана изх.№ 1185/18.08.2015 г., „И." ЕАД е
дало на „П." ООД 7-дневен срок за изплащане на задълженията по договора,
като изрично е посочило, че в случай, че в този срок не се заплатят
задълженията по договора, договорът ще бъде прекратен. В дадения последен
7-дневен срок, дължимите суми не са били платени, поради което договорът е бил
прекратен. Оборудването, предмет на договора, е било предадено на собственика
му „И." ЕАД.
Като
писмено доказателство по делото е прието заключението на назначената по делото
съдебно-икономическа експертиза,от чието заключение се установява,че дължимите и неплатени от ответниците лизингови
вноски, неустойки и еднократни вноски,са както следва:
- към 30.01.2014 година - датата, посочена в
предизвестието за прекратяване на договора за финансов лизинг с изх. №
181/30.01.2014 година, са били налице задължения по неплатени лизингови вноски
- 343 301.52 евро с ДДС /6 броя неплатени вноски по главницата от № 7 до № 12 и
6 броя неплатени вноски за договорената възнаградителна лихва, която е
компонент от лизинговата вноска - от № 7 до N? 12/, неустойки за забавено
плащане на лизинговите вноски - 43 768,99 евро,
еднократни вноски-7757.58 лева и 120.00 евро;
-
към 26.03.2014 година - датата на прекратяване на договора за финансов
лизинг, са били налице задължения по неплатени лизингови вноски - 425 697.34
евро с ДДС /7 броя неплатени вноски по главницата от № 8 до № 14 и 6 броя
неплатени вноски за договорената възнаградителна лихва, която е компонент от
лизинговата вноска - от № 9 до № 14/, неустойки за забавено плащане на
лизинговите вноски - 40 765.35 евро, еднократни вноски-3878.79 лева и 163
274.09 евро.
-
към 24.10.2016 година - датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в Районен съд - град С.З., са били налице задължения по неплатени лизингови
вноски - 176 553.75 евро с ДДС /3 броя неплатени вноски по главницата от N9 12
до № 14 и 2 броя неплатени вноски за договорената възнаградителна лихва, която
е компонент от лизинговата вноска - от N9 13 до N9 14/, неустойки за забавено
плащане на лизинговите вноски - 205
547.71 евро,еднократни вноски - 3878.79 лева и 163 394.09 евро.
Съгласно
чл.14.1.2. от Общите условия, неизпълнение на договора е налице, когато не е
изпълнено задължението за заплащане на лизингови вноски или други плащания по
договора и ОУ, когато те са изискуеми и неизпълнението продължи 5 работни дни
след падежа.Видно от експертното заключение неизпълнението за плащане е на по
6-7 месечни лизингови вноски.Следва да се приеме,че са налице предпоставките за
упражняване на потестативното право на кредитора да прекрати договора.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответната страна,че искът е недопустим
по отношение на ответниците „В.Г.“ АД и С.П.Ж., тъй като, не били страна по материалното правоотношение
- липсвало основание за възникване на тяхна солидарна отговорност. Следва да се
вземе предвид,че „В.Г." АД и С.П.Ж. са подписали процесния договор в
качеството им на солидарни длъжници и като такива те отговарят солидарно за всички
задължения на дружеството лизингополучател - „П." ООД.
В чл.18.1.1.
и чл.18.1.2. от Общите условия по Договор за финансов лизинг на оборудване с
опция за прехвърляне на правото на собственост на „И." ЕАД /в сила от
01.03.2011 г./, при които общи условия е подписан и процесният Договор за
финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост
№ 10587/В/27.02.2013 година, изрично е посочено, че солидарните длъжници дават
съгласие да отговарят солидарно с лизингополучателя на основание чл. 121-127 от ЗЗД за всички задължения на лизингополучателя, произтичащи от договора и общите
условия и че в случай на неизпълнение на което и да е задължение на
лизингополучателя, лизингодателят има право да иска незабавно изпълнение на
това задължение и от всеки от солидарните длъжници.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че част от лизинговото оборудване по процесния
договор не било предадено от лизингодателя на лизингополучателя. Ищецът е
изпълнил задължението си за доставка на оборудването, като е било подписано
надлежно удостоверение за приемане на оборудването от лизингополучателя— Приложение
В към договора. Видно от него, лизингополучателят се е подписал, че е приел
оборудването. В удостоверението, в 16 позиции са описани лизинговите вещи, в
тяхната цялост, така, както са описани и в приложение А към договора.В чл. 11.6
от Общите условия изрично е предвидено, че: „Независимо от предходните
разпоредби, в случай, че поради каквато и да е причина Удостоверение за
приемане или Протокол за приемо-предаване на оборудването не са подписани между
Лизингодателя /Производителя /Доставчика и Лизингополучателя, с извършване на
плащане на първата дължима Лизингова вноска
по Погасителния план от страна на Лизингополучателя, последният
потвърждава, че държането на Оборудването му е предадено по надлежния ред и
представлява пълно и окончателно приемане на Оборудването от
Лизингополучателя по смисъла на тези ОУ." Обстоятелството,
че оборудването е предадено на лизингополучателя е отразено и в договора за
спогодба от 10.02.2014 година, подписан между „И." ЕАД /със сегашно
наименование „О. И." ЕАД/ и „П. ООД, Изрично в Раздел II, точка 1 от
договора е посочено, че между страните има сключен Договор за финансов лизинг
на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост №
10587/В/27.02.2013 година, по силата на който „И." ЕАД /със сегашно
наименование „О. И." ЕАД/ е осигурило ползването при условията на финансов
лизинг на оборудването,подробно описано в 16 позиции, срещу задължението на „П."
ООД да заплаща лизингови вноски в размери и срокове, посочени в Приложение Б
към договора за лизинг.
Ответното дружество представя разпечатка от електронен
документ, според която от електронна поща ***@patstroy.bg до електронни пощи ***@abv.bg и ***@interlease.bg е изпратен
на 15.05.2013 г. в 13.14 часа прикачен файл, с наименование „П..pdf", с
големина на файла 42.7 КВ. Ответниците твърдят, че съдържанието на прикачения
файл е писмо изх.№ 540/15.05.2013 г., с което „П." ООД е уведомило „И."
ЕАД, че не са получили цялото оборудване по договора за финансов лизинг.
Съдържанието на електронното писмо, с прикачения файл, с наименование „П..pdf", е
с големина 43 КВ и съдържа писмо уверение, изх.№ 540/15.05.2013 г., с което С.П.Ж.
- като Управител на „П." ООД, е уведомил „И." ЕАД, че, с цел
запазване добрите отношения между търговските дружества, във връзка с
просроченото задължение по сключено споразумение от 11.12.12 г. на 17.05.2013
г., „П." ООД ще заплати сума от 200000 лева към „И." ЕАД. В този
смисъл е и заключението на компютърната
експертиза.
Ответното
дружество представя разпечатка от електронен документ, според която от
електронна поща ***@patstroy.bg до
електронни пощи ***@abv.bg и ***@interiease.bg е изпратен
на 18.05.2013 г. в 15.58 часа прикачен файл, с наименование „18.pdf", с големина на файла 314.1 КВ. Ответниците твърдят, че съдържанието на
прикачения файл е писмо изх.№ 548/18.05.2013 г., с което „П." ООД било
уведомило „И." ЕАД, че не са получили цялото оборудване по договора за
финансов лизинг. Съдържанието на електронното писмо, с прикачения файл, с
наименование „18.pdf", е с големина 65 КВ и съдържа преводно нареждане за
кредитен превод, за платени от „П." ООД в полза на „И." ЕАД 50000
лв.В този смисъл е и заключението на компютърната експертиза.
Като писмено
доказателство по делото е прието арбитражно
решение, постановено на 15.06.2018 г., от Арбитражния
съд при БТПП, по ВАД 14/2017 г., с което ответниците в настоящия процес са осъдени солидарно да
заплатят на „О. И." ЕАД, подробно посочените в решението суми, дължими по
Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на
собственост № 10587/В/27.02.2013 г., който е предмет и на настоящото
производство.
С оглед на
всичко изложено следва да се приеме, че Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне
на правото на собственост № 10587/В/27.02.2013 година е прекратен едностранно
от „О. И." ЕАД, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците, че е
налице валидно правно основание за разваляне на договора, като потестативното
право на изправната страна - „О. И." ЕАД. В резултат на
прекратяването на договора и на основание чл. 16.1, във връзка с чл.15.2 от
общите условия, лизингополучателят и солидарните длъжници са длъжни да върнат
оборудването, предмет на договора за лизинг, на лизингодателя.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се признае за установено по
отношение на „П." ООД, ЕИК ***, „В.Г." АД, ЕИК *** и С.П.Ж., ЕГН **********,
че дължат солидарно на
„О. И." ЕАД /с предишно наименование „И." ЕАД/ предаването на
отдаденото на лизинг оборудване, съгласно Договор за финансов лизинг на
оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост №
10587/В/27.02.2013 година, а именно: Асфалтова база Uniglobe 200, със сериен № AZ64363, поради прекратен от лизингодателя „И." ЕАД Договор
за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на
собственост № 10587/В/27.02.2013 година, поради неизпълнение от страна на
ответниците на задълженията за заплащане на лизинговите вноски и други дължими
суми по лизинговия договор и общите условия към него, за което задължение за
предаване е била издадена Заповед № 2970/27.10.2016 година за изпълнение на
задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК, по
ч.гр.д.№ 4828/2016 година, по описа на Районен съд - град С.З..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на „П." ООД, ЕИК *** гр.С.З. ,З.Г., „В.Г." АД, ЕИК *** гр.С.З.
,З.Г. и С.П.Ж., ЕГН ********** *** , че дължат солидарно на „О. И." ЕАД /с
предишно наименование „И." ЕАД/ предаването на отдаденото на лизинг
оборудване, съгласно Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за
прехвърляне на правото на собственост № 10587/В/27.02.2013 година, а именно: Асфалтова
база Uniglobe 200, със сериен № AZ64363, поради прекратен от лизингодателя „И."
ЕАД Договор за финансов лизинг на оборудване с опция за прехвърляне на правото на собственост
№ 10587/В/27.02.2013 г., поради неизпълнение от страна на ответниците на
задълженията за заплащане на лизинговите вноски и други дължими суми по
лизинговия договор и общите условия към него, за което задължение за предаване
е била издадена Заповед № 2970/27.10.2016 година за изпълнение на задължение за
предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 4828/2016г.,
по описа на Районен съд - град С.З..
ОСЪЖДА „П." ООД, ЕИК *** гр.С.З.,З.Г.,
„В.Г." АД, ЕИК *** гр.С.З. ,З.Г. и С.П.Ж., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на „О. И." ЕАД ЕИК *** гр.С. бул.****направените в заповедното
производство разноски в размер на 24 106,75 лв./двадесет и четири хиляди
сто и шест лева и седемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА „П." ООД, ЕИК *** гр.С.З.,З.Г.,
„В.Г." АД, ЕИК *** гр.С.З. ,З.Г. и С.П.Ж., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на „О. И." ЕАД ЕИК *** гр.С. бул.****направените в настоящото производство
разноски в размер на 52 395лв./петдесет и две хиляди триста деветдесет и
пет лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: