№ 12032
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20211110157328 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от Aнна Мария И. В. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка М. М. К. с ЕГН ********** срещу И. В. И., обективно кумулативно съединени
искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК - за присъждане на дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано
от 05.10.2021 г., както и издръжка за минало време в размер на 250,00 лв. месечно за
периода 05.10.2020 г. – 04.10.2021 г.
В исковата молба, уточнена с молба от 28.10.2021 г., се твърди, че ответникът е баща на
ищцата, като с майката са разделени. Твърди се грижи за ищцата да полагат единствено
неговата майка. Сочат се нужди за храна, дрехи, играчки, памперси и пр. Претендира се
присъждане на разноски.
На 18.11.2022 г. ответникът е депозирал отговор на исковата молба, по отношение на
който съдът намира, че е спазен срокът по чл. 131 ГПК, доколкото липсват данни по делото
кога му е връчено съобщение с исковата молба. Бащата на ищцата изразява становище за
неоснователност на иска за минал период. Твърди, че до раздялата с майката М. М. К. той е
поемал цялата финансова грижа за общото им дете ищцата А. И. В.. Сочи, че
претендираната издръжка от 250 лв. е непосилна за него, доколкото трудовото му
възнаграждение било в размер на 172 лв. и не може да си позволи заплащане на различна от
минималната издръжка. В молба от 22.05.2023 г. ответникът е посочил, че с до края на
август 2022 г. е живял заедно с майката на детето си и единствено той е поемал финансовата
1
грижа за домакинството,
В открито съдебно заседание ищцата, пртедставлявана от своята майка и законен
представител поддържа исковите претенции.
Ответникът оспорва исковата молба по изложените съображения в отговора.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето - в случая последното се
отглежда от майката, а не от ответника.
Установява се, че ищцата А. И. В. е малолетна, родена на 27.08.2020 г. и е дете на
ответника (удостоверение за раждане на л. 4 от делото). Към настоящия момент детето
живее с майка си в къщата на бабата по майчина линия.
Приет е за сведение социален доклад изготвен от ДСП-Младост. Посочено е, че от
извършеното социално проучване се установява, че майката М. К. полага непосредствени
грижи за детето, като е подкрепяна от страна на разширеното си семейство. Майката е
заявила, че бащата на детето не й помага финансово. Пред социалните служители М. К. е
посочила, че е получава обезщетение за майчинство само една година, тъй като не е била
осигурена. Към момента освен месечни детски помощи по чл. 7 ЗСПД в размер на 50 лв., и
помощ по чл. 9 ЗСПД в размер на 124 лв. майката няма други доходи, същата е посочила
още, че не работи тъй като детето все още не посещава детско заведение. За да отглежда
дъщеря си, разчита изцяло на финансовата помощ на своята майка. Към датата на изготвяне
на доклада детето е на 2 години и 5 месеца.
По отношение на ответника баща се установява от справка, изготвена от НАП и приета
като доказателство по делото, че за 2021 г. и 2022 г. няма данни за подавани годишни
данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. За периода 01.01.2021 г. – 31.01.2023 г. има
регистрирани трудови договори, работил е и е осигуряван, като му е начисляван месечен
облагаем доход под минималната работна заплата/л.73-74/. По делото е приет като
доказателство трудов договор № 474/01.11.2022 г., сключен между ответника и „Секюрити
груп“ ООД, по силата на който ответникът изпълнява длъжността“охранител“ на обект на
работодателя, за което му се дължи възнаграждение в размер на 172 лв.
По отношение на майката на ищцата от справката, изготвена от НАП и приета като
доказателство по делото, че за 2021 г. и 2022 г. яма данни за подавани годишни данъчни
декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, има данни за подадена справка по чл. 73, ал. 1 и ал. 6 ЗДДФЛ
за 2022 г., няма данни за регистриран на името на майката на ищцата в Република България
трудов договор за периода/л.79-80/.
По делото е приета като доказателство разписка от 15.05.2023 г. за заплатена чрез easy-
pay сума в размер на 195 лв. на получател М. М. К. от наредител И. В. И. с основание
2
„издръжка на дете“
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Анна Радкова Манова –
баба по майчина линия на ищцата. Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК,
намира показанията за достоверни и обективни. Действително свидетелката е
заинтересована от изхода на делото, но тя има преки и непосредствени впечатления, освен
това показанията напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства,
както и с твърденията на страните. Свидетелката сочи, че дъщеря й /майката на ищцата/ се е
прибрала при нея през август миналата година. Свидетелката не знае кой е поемал
финансовата грижа за дъщеря и внучката й до този момент, но след това тя лично се е
грижила и за двете с нейни собствени средства. Не знае ответникът да е заплащал издръжка
или да е купувал потребни вещи или подаръци на детето. Свидетелката сочи, че ответникът
е идвал в дома им да търси детето, но те не му го дават. Знае, че бащата на внучката му
често си сменя работата, както и че към момента работи на смени, но не знае къде. Споделя
за случай преди време, когато И. В. отишъл в дома им и им предложил да даде 200 лв. за
детето му, но тя го изгонила. Сочи, че откакто се родило детето, дъщеря й не работи.
В открито съдебно заседание на 15.02.2023 г. ищцата, действаща чрез майка й в
качеството й на законен представител и ответникът са посочили, че са постигнали спогодба
за заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв., но спорят относно първоначалния
момент на дължимостта на издръжката.
При това положение, съдът приема, че ответникът не може да заплаща на ищцата месечна
издръжка в размер по-висок от 200 лв., близък до минималния размер към настоящия
момент съобразно изискването на чл. 142, ал. 2 СК и с оглед направеното от него заявление,
че е съгласен да заплаща издръжка в такъв размер. Ето защо искът с правно основание чл.
143, ал. 2 СК следва да бъде уважен до размер от 200 лв. месечно, и съответно - отхвърлен за
разликата от уважения размер до претендирания такъв от 250,00 лв. месечно.
В случая съдът намира, че издръжката е дължима от месец септември 2022 г. От
събраните по делото гласни доказателства се установи верността на твърденията на
ответника, че той и майката на детето му са се разделили през месец август 2022 г., тогава тя
е напуснала жилището, което са обитавали, заедно с общото им дете – ищцата по делото. От
писмените доказателства, а и от показанията на разпитаната свидетелка се установява, че
майката не е работила от момента на раждане на детето. Няма наведени никакви конкретни
твърдения, че друго лице, различно от задължените за издръжка, а именно майката и бащата
– ответник е покривало задължението за издръжка. При това положение съдът намира за
установено по делото, че до момента на фактическата раздяла между родителите и двамата
са осигурявали материалната грижа за детето А. и именно те са покривали разходите и
нуждата му от издръжка. Доколкото по делото са събрани доказателства за заплатена
издръжка на детето чрез майката от 15.05.2023 г., то съдът намира, че това плащане следва
да погаси най-обременителното задължение, а именно това за м. септември 2022 г.,
следователно издръжка занапред следва да бъде присъдена от октомври 2022 г.
3
Във връзка с изложените съображения следва да бъде отхвърлен искът с правно
основание чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК за издръжка за минал период, считано от една година
преди подаването на исковата молба. В периода 05.10.2020 г. – 05.10.2021 г. родителите на
А. – М. К. и И. Виделов са живеели заедно и липсват твърдения и доказателства, които да
установяват, че в този период бащата не е полагал материална грижа за дъщеря си,
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Всяка от страните претендира разноски.
Съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на ищцата, доколкото не е
доказано, че действително са сторени. В приложения по делото договор за правна защита и
съдействие от 22.09.2021 г., сключен между М. М. К. и адв. В. Х., е посочен предмет
„процесуално представителство по дело за издръжка“. От представения документ не може
да бъде направен еднозначен извод, че е заплатен хонорар по настоящото дело, още повече,
че страна по него е не майката М. К., а търсещото издръжка дете – А. И. В.. Независимо, че
майката е законен представител на детето, сключването на договори от негово име и за
негова сметка не може да се предполага.
По отношение на претенцията на ответника за издръжка, доколкото искът с правно
основание чл. 149 във вр. чл. 143, ал. 2 СК е отхвърлен, съдът намира, че същатаследва да
бъде частично уважена за сумата от 250 лв., представляваща половината заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие
от 15.02.2023г.
Ответникът дължи държавна такса за разглеждане на иска съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК И. В. И. с ЕГН ********** да заплаща на А. И.
В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. М. К. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 01.10.2022 г. до настъпване
на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 200 лв. месечно до пълния предявен такъв от
250,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. И. В. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител М. М. К. с ЕГН ********** срещу И. В. И. с ЕГН ********** с правно
основание основание чл. 149 СК за заплащане издръжка за минало време в размер на 250 лв.
месечно за периода 05.10.2020 г. – 04.10.2021 г. като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
4
решението в частта за присъдената в полза на А. И. В. с ЕГН ********** издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК И. В. И. с ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 144,00 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. И. В. с ЕГН **********, действаща чрез
своята майка М. М. К. с ЕГН ********** да заплати на И. В. И. с ЕГН ********** сумата в
размер на 250,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5