Р Е
Ш Е Н
И Е
№
44
гр.Г., 07.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д. №2 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ответника "Първа инвестиционна банка" АД срещу
Решение №296/13.11.2019г. по гр.д.№789/2019г. на Севлиевски районен съд.
В жалбата
се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано,
постановено без обстоен анализ на всички относими и
допустими доказателства, в тяхната съвкупност, а при избирателно и едностранно приемане
на доказателствата от съда. Неправилно първоинстанционният съд бил отхвърлил
възражението за съпричиняване от страна на служителя.
Дори и да се приемело, че не е налице груба небрежност от страна на работника,
а до невнимание, то определеното обезщетение за неимуществени вреди било твърде
завишено и не кореспондирало с настъпилите травми и увреждания, като по този
начин се нарушавал принципа за справедливост при определянето му. За да
определи обезщетението в този му размер съдът се бил доверил изцяло на заключението
на вещото лице относно наличието на Зудекова остеопороза, както и констатацията му, че към настоящия
момент ищцата все още не се била възстановила напълно. Неправилно съдът бил
възприел оспорването от страна на работодателя на придружаващото заболяване за
оспорване на болничните листи. Избирателно били ценени и доказателствата
относно претенцията за имуществени вреди. Оспорва началната дата, от която
следва да бъдат присъдени обезщетенията, като счита, че тя следва да се присъди
от деня, следващ този, в която ответника е получил преписа от исковата молба,
тъй като тя изпълнявала функцията на покана за изпълнение, като не можело да се
приложи правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД. Моли съда да отмени решението в частта,
за разликата над 5000лв. - обезщетение за временна неработоспособност, в частта
относно законната лихва начиная от 21.01.2019г.,
както и в частта относно присъдените в исковото производство разноски. Моли да
бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по въззивната жалба и ищец по делото в депозирания по отговор оспорва същата. Моли
съда да я остави без уважение и де присъди направените по делото разноски, като
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв.
По отношение на възражението относно началния момент на законната лихва счита,
че тъй като се касае за трудова злаполука, която е
възникнала на работното място на ищцата, то работодателят е узнал за нея в
момента на възникването , поради което обезщетението за забава се дължи от
датата на настъпване на злополуката.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално
допустима.
Постановеното
от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С
обжалваното Решение №296/13.11.2019г. по гр.д.№789/2019г. на Севлиевски районен
съд жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата по делото сумата от 10000лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 21.01.2019г. трудова
злополука, ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното
изплащане, отхвърлен е предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за
горницата над уважения размер, осъден е жалбоподателя да заплати сумата от 552,70лв.-
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.01.2019г.
до окончателното изплащане, да заплати сумата от 422,11лв.- ДТ, сумата от
300лв.- изплатено от съда възнаграждение на вещото лице, сумата от 572лв.
адвокатско възнаграждение по делото, като ищцата е осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 234лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
обжалвано, в частта, в която предявения иск за заплащане на неимуществени вреди
за горницата над 5000лв., в частта в която върху присъдените обезщетения е
присъдена законна лихва от 21.01.2019г., както и в частта относно присъдените
съобразно уважената част разноски, които жалбоподателят е осъден да заплати. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
За да
постанови решението си съдът е приел следното :
Безспорно
страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала
длъжността „к.“, с място на работа – ПИБ АД клон Г., офис С.. На 21.01.2019г.
ищцата била на работното си място. Около 16,30 часа тръгнала към санитарния
възел, който се намирал в приземния етаж, подхлъзнала се и паднала надолу по
стълбите. Усетила остра болка и се развикала за помощ. Служители от офиса се
обадили на тел. 112 и пристигналата линейка я транспортирала до спешна помощ
при МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД гр.С.. Прегледът и
рентгенографията показали счупване на лъчевата кост на дясната ръка, поради
което „е предприето наместване под локална анестезия, с последваща гипсова
имобилизация на дясната предмишница". От деня на злополуката до
17.09.2019г. ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност. На
18.09.2019г. трудовото й правоотношение с жалбоподателя е прекратено, а от
19.09.2019г. тя била в трудово правоотношение при друг работодател.
С разпореждане
№23139/05.03.2019г. на НОИ, ТП София град злополуката е приета за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО. Разпореждането е влязло в сила.
Първоинстанционният
съд приел, че възражението на работодателят за съпричиняване
на инцидента е неоснователно. При трудова злополука съпричиняване
има, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и
в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение, тъй като намаляване на отговорността може да има само
при съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Поведението на пострадалия работник
трябва да е такова, че да не съответства на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният би положил в подобна ситуация. Ищцата не била извършила никакво
действие или бездействие, което може да се квалифицира като груба небрежност
при изпълнение на служебните й задължения и противно на безопасните условия на
труд. не уважава възражението на ответника по чл.201, ал.2 КТ.
В резултат
на трудовата злополука след счупването на дясната ръка на ищцата настъпило
усложнение, представляващо „Комплексен регионален болков
синдром“ (КРБС)- Зудекова остеопороза.
Това усложнение било причина и за много сериозни болки, продължителни по време
и силни по интензитет. То също е причина за много по-продължителният процес на
възстановяване, като ищцата към момента на приключване на устните състезания не
била напълно възстановена.
При
определяне размера на обезщетението районният съд приел, че ищцата е млада жена
в трудоспособна възраст, която живеела на семейни начала със свид.С.. Злополуката била преобърнала изцяло тяхното
ежедневие. Счупването на дясната водеща ръка довело до затруднение на
самообслужването и други дейности от ежедневния живот. Месеци наред
пострадалата изпитвала болки не само от ръката, но и от множеството натъртвания
и синини, които имала по тялото си в резултат на падането по стръмната стълба.
През м.март 2019г. съжителят й е бил един месец на работа в чужбина и тя получавала
помощ и от негов приятел, тъй като по същото време и нейната майка била на
легло, а баща й работи на 12-часови смени. Съдът приел, че в резултат на
увреждането ищцата е претърпяла болки и страдания, които се характеризират с
изключителен интензитет и продължителност, поради което определил и посочения в
решението размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди.
Въззивният
съд възприема тези изводи на първоинстанционния съд, както и установената от
него фактическа обстановка.
Отговорността
на работодателя по чл.20 КТ е всеобхватна и обективна -той
носи отговорност както за неимуществените, така и за имуществените вреди, както
за претърпяната загуба, така и за пропуснатата полза. За да възникне
отговорността му не е необходимо виновно поведение нито на работодателя или
негов служител. Отговорността на работодателя може да бъде изключена или
намалена само в хипотезата и при доказване предпоставките по чл.201, ал.1 и 2 КТ. За да отпадне или да бъде намалена отговорността следва да е установена вина
на работника за настъпилата с него злополука. От степента и характера на вината
на работника за настъпването на злополуката зависи дали изцяло ще отпадне отговорността
на работодателят или само ще се намали. Единствено в случаите когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането, работодателят не отговаря за
вредите от настъпилата злополука. Правно релевантно за намаляване отговорността
на работодателят е проявата на груба небрежност. Наличието на виновно поведение
и груба небрежност не може да се основава на предположение, а следва да бъде
установено по безспорен начин, като доказателствената тежест в този случай е на
работодателя.
В
настоящият случай по делото не е установено, нито че процесната трудова
злополука е възникнала в резултат на умишлени действия на работника, нито че е
в следствие на проявена груба небрежност от страна на пострадалата ищца. Твърдяното
от ответното дружество невнимание, проявено от ищцата при слизане по стълбите
не може да се класифицира като небрежност, още повече като груба такава. Освен
това по делото не се доказа, твърдението на работодателят, че ищцата не е
проявила нужното внимание при слизане по стълбите. Обстоятелството, че в декларацията
за трудова злополука като набелязани мерки е посочено "по-висока
бдителност при придвижване по стълби", не може да обоснове извод за
проявена от пострадалата небрежност, още повече груба.
По
отношение размера на определеното обезщетение въззивният
съд намира, че правилно първоинстанционния е определил същото, като при
определянето му е обсъдил и преценил всеобхватно всички събрани по делото
доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Поради което
възражението на жалбоподателя, че районният съд е възприел и тълкувал
едностранно доказателствата и така е постановил
неправилно решение е неоснователно.
За
да определи този размер на обезщетението първоинстанционният съд е съобразил
установеното от вещото лице д-р К.усложнение,
получено от ищцата вследствие на инцидента- Зудекова остеопороза. Действително това усложнение се установява
само в заключението на вещото лице, но същото е допуснато поради липса у съда
на специални знания от областта на медицината. При изготвяне на заключението си
вещото лице е съобразило изготвената медицинска документация и е извършило
преглед на пострадалата, т.е. съобразило е всички обстоятелства от значение за
определяне на получените от ищцата увреждания и преценка на техния интензитет.
Освен това представителят на ответния работодател не е оспорил пред
първоинстанционния съд нито специалността на назначения експерт, нито самото
заключение, въпреки, че е присъствал в съдебното заседание, в което е изслушан
д-р К.. Възражения относно специалността на експерта и дали в действителност
пострадалата е получила такова усложнение е направено едва във въззивната
жалба, т.е. същото е преклудирано.
При
определяне размера на обезщетението районният съд е преценил интензитета на
преживените от ищцата болки и страдания, както непосредствено свързани с
лечението и възстановяването й, така и свързани с изпълнение на ежедневните й дейности
(хранене, тоалет и пр.), като е съобразил, че поради полученото усложнение
периода на възстановяване е значително по-дълъг в сравнение с възстановяване на
лице получило същите травми, но без възникналото усложнение. Съдът е съобразили
и че към момента на приключване на устните състезания ищцата макар и да е
започнала работа все още не е напълно възстановена, като вещото лице е
посочило, че не може да прогнозира перспективата за пълно възстановяване на
пострадалата. Определения от районния съд размчер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди е правилно определен, като
същият не е в завишен размер, а напротив размера му е справедлив. Поради
изложеното обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя относно началната дата, от която се дължи
законната лихва върху присъдените обезщетения.
Обезщетение
за забава се дължи, когато страна по едно правоотношение не изпълни
задълженията си по него в уговорения срок. Когато задължението произтича от
непозволено увреждане длъжника изпада в забава и без покана, от датата на
настъпване на увреждането. Това правило намира приложение и при отговорността
на работодателят за вреди причинени от трудова злополука. В този см. са
Р№217/25.07.2013г. по гр.д.№1038/2012г. на ІVг.о. и
Р№441/08.07.2010г. по гр.д.№682/2009г. на ІVг.о.
Тъй
като въззивният съд не променя размера на присъдените
суми, жалбата против обжалваното решение в частта относно присъдените разноски
се яввяа неоснователна.
Поради
изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено.
Предвид
направеното от ищцовата страна искане и оставянето
без уважение на подадената въззивна жалба(с която се обжалва решението за
горницата над 5000лв. до уважения размер от 10000лв., т.е. обжалваемия
интерес е 5000лв.) работодателят следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата сумата от 580лв.- адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв. във вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №296/13.11.2019г. по гр.д.№789/2019г. на Севлиевски районен съд.
ОСЪЖДА “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, с ЕИК *********, адрес на управление гр.София, район
Изгрев, бул.Драган Цанков №37, представлявано от изпълнителни директори Н.В.Н.и С.А.П. да заплати на адвокат Н.Й.Н.,*** адвокат *****,
като процесуален представител на Н.Д.Б. по в.гр.д.№2/2020г. на ОС Г. адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лв.(петстотин и осемдесет лева), на осн.чл.38, ал.2 ЗА във вр. чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :