№ 2809
......... 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря З......
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20221110143036 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „.....,
седалище и адрес на управление: .........., срещу „........... ......, седалище и адрес
на управление: ........, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2038,99 лв. – частичен
иск от сума в общ размер на 4062,98 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4047,98 лв. и
ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по застраховка „Каско”, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
09.08.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 07.12.2021 г. в ........., до ........., водачът
на лек автомобил марка „............, притежаващ задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество със
срок на застрахователно покритие от 10.11.2021 г. до 09.11.2022 г., при
предприемане на маневра за включване в движението по бул. ... не пропуснал
движещия се по булеварда товарен автомобил марка „......“, модел „......, при
което реализирал ПТП с последния, собственост на В. Г. Н. и застрахован по
имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица №
............, със срок на застрахователно покритие от 12.05.2021 г. до 11.05.2022 г.
Вследствие настъпилото ПТП на товарния автомобил, за който имало
сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под
№ .......... Ремонтът бил възложен и извършен в сервиз на „......, за което била
издадена фактура. С доклад по щетата било определено застрахователно
обезщетение в размер на 4047,98 лв., което било изплатено на сервиза,
извършил ремонта, на 04.03.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към
1
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационните разноски в общ размер на 4062,98 лв., но с
писмо от 24.06.2022 г. ответното дружество отказало да възстанови сумата по
регресната претенция с мотива, че вината за настъпване на инцидента е
изцяло на водача на застрахования при ищеца товарен автомобил, а не на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Ето защо
моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„........... ......... за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище
по същата, чрез юрк. ......... Процесуалният представител оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва да са налице предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка
„............, а именно противоправно деяние, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените
вреди, вина. Възразява, че водачът, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, не е имал противоправно поведение и
не е причинил процесното ПТП. Оспорва същестуването на причинно-
следствена връзка между деянието, извършено от водача на лекия автомобил,
и описаните в исковата молба щети по застрахования при ищеца автомобил.
Възразява, че процесното произшествие е настъпило по изключителна вина на
водача на застрахования при ищеца автомобил, който се движел с прекомерно
висока и несъобразена с пътните условия скорост. В условията на
евентуалност твърди, че било налице съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на застрахования при ищеца товарен автомобил. Отделно от това,
възразява, че процесното ПТП има характер на случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК, тъй като според конкретните обстоятелства водачът на лек
автомобил марка „............, не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
общественоопасните последици, доколкото произшествието било технически
непредотвратимо. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че
претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на
причинените щети. Цените на материалите и резервните части и часовата
ставка били прекомерно завишени. Твърди, че увреденият автомобил не е
подлежал на гаранционно обслужаване, поради което не е следвало да бъде
ремонтиран в официален сервиз. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск, евентуално – да намали размера на
обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Основателността на иска е обусловена от установяването от ищеца при
условията на пълно и главно доказаване на следните факти: 1) наличие на
2
валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и увредения и
плащането по същия договор на обезщетение за настъпилите вреди; 2)
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД – вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно
и противоправно поведение; и 3) наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между делинквента и застрахователя – ответник.
В случая, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване посочените по-горе под номер едно
и номер три предпоставки от фактическия състав на чл. 411 КЗ, а именно: че
към датата на процесното ПТП е съществувало валидна имуществена
застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП товарен
автомобил марка „......“, модел „......; че по време на настъпване на
застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „............, че
ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонт на увредения автомобил,
застрахователно обезщетение в размер на 4047,98 лв. и начислил
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., както и че ищецът е предявил
регресна претенция към ответното дружество за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски с
писмо от 23.05.2022 г., което е било получено ответното дружество.
Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват
и от съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства –
полица № ............ за застраховка „Каско на МПС, сключена на 11.05.2021 г.
между ищцовото дружество и В. Г. Н. по отношение на товарен автомобил
марка „......“, модел „......, с период на застрахователно покритие от 12.05.2021
г. до 11.05.2022 г. и Общи условия; преводно нареждане за кредитен превод от
04.03.2022 г. за сумата от 4047,98 лв.; застрахователна полица № BG..................
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена на 09.11.2021 г. между ответното дружество и В. К. Й., по
отношение на лек автомобил марка „............, с период на застрахователното
покритие от 10.11.2021 г. до 09.11.2022 г.; регресна покана от 23.02.2022 г. по
преписка № ........./........ г., изходяща от ищеца и адресирана до ответното
дружество и отговор от ответника с изх. № 3183/24.06.2022 г.
Като писмени доказателства по делото са приложени и искане за оценка
на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от ........ г., опис-заключение на вреди
на МПС по застраховка „Каско на МПС“ по щета № ........./........ г.,
възлагателно писмо от 10.12.2021 г., опис-заключение по претенция №
........./........ г., приемо-предавателен протокол за предаване на МПС след
извършен ремонт, фактура № -............ г. на стойност 4047,98 лв. с ДДС,
ликвидационен акт № ....... г., неоспорени от ответника, от съвкупния анализ
на които се установява следното: на ........ г. В. Г. Н. е уведомил ищцовото
дружество за настъпилото на 07.12.2021 г. застрахователно събитие, като е
3
предявил претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, заведено под щета № .........; във връзка с предявената претенция
служител на застрахователя и В. Н. извършили оглед на увредения автомобил,
като за констатираните вреди бил съставен опис; във връзка с предявената
претенция застрахователят с възлагателно писмо от 10.12.2021 г., придружено
с опис на щетите, е възложил на доверен сервиз „...... извършването на ремонт
на процесния лек автомобил; след извършване на ремонта, „...... предал на В.
Н. автомобила, за което бил съставен приемо предвателен протокол от
04.02.2021 г., подписан от страните без забележки; за извършения ремонт от
страна на ............. е била издадена фактура на стойност 4047,98 лв. с получател
„......; с ликвидационен акт застрахователят е определил застрахователно
обезщетение в размер на 4047,98 лв., което е било заплатено на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил, с преводно нареждане от
04.03.2022 г.
Обстоятелството, че процесното ПТП представлява покрит
застрахователен риск се установява от приложената по делото застрахователна
полица, съгласно която застрахователят осигурява застрахователно покритие
по клауза „Пълно каско“, а съгласно раздел II, т. 14 от приложимите Общи
условия при посочената клауза покрити са множество конкретно изброени
рискове, сред които и пътно-траснпортно произшествие.
Спорът между страните се концентрира основно върху два въпроса, а
именно: първо, кой от двамата водачи е виновен за настъпване на процесното
ПТП и второ, относно размера на дължимото обезщетение.
За установяване на механизма на процесното ПТП по делото са
разпитани водачите на превозните средства, участвали в процесното ПТП – В.
К. Й. и В. .... Н.. От показанията на посочените свидетели се установява
настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм, както следва: на
07.12.2021 г. в гр. ..........., свидетелят Й. е управлявал лек автомобил марка
„............, който при излизане от паркига на търговския център предприел
маневра за завиване на дясно с цел да се включи в движението по булеварда,
състоящ се от три ленти за движение в тази посока, разделени с прекъсната
осева линия; при излизане от паркинга на търговския център от водача на
лекия автомобил, движението по двете пътни ленти откъм търговския център
било спряно от страна на служители на мола, като свидетелят Й. се възползвал
от това обстоятелство и се включил в движението по булеварда, пресичайки
първите две ленти и при преминаване в крайна лента за движение (в най-
лявата от трите ленти за движение) реализирал ПТП с движещия се по тази
лента товарен автомобил марка „......“, модел „......, управляван от свидетеля
Н.. Посоченият механизъм на произшествието се потвърждава и от приетото
по делото заключение на съдебна автотехническата експертиза, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
изготвено. Видно е от заключението на вещото лице, че хоризонталната
маркировка на пътното платно на процесния участък от бул. ... се състои от
три ленти за движение, разделени с прекъсната осева линия, а вертикалната –
4
от пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането, и указателни табели от
различен вид, като не е въведено допълнително ограничение на скоростта.
При така установения от посочените доказателствени източници
механизъм на ПТП се налага извод за доказано противоправно поведение на
застрахования водач на лек автомобил марка „............, който към момента на
удара е предприел внезапна маневра последователно преминаване от най-
дясна в най-лява пътна лента от трите ленти на платното за движение, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и без
да пропусне попътно движещият се по най-лявата пътна лента товарен
автомобил марка „......“, модел „......, управляван от В. Н., като с поведението
си е нарушил общото правило на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП, а именно да не
извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в
лентите за движение, както и правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно което
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея, и така е допуснал да се случи
процесното събитие.
Доказани са също и настъпилите щети по товарен автомобил марка
„......“, модел „....... Същите са установени от самия застраховател и описани в
съставените за целта опис-заключения, като се потвърждават и от експертното
заключение на вещото лице. От същото заключение се доказва още, че щетите
са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на застрахования при ответното дружество водач и настъпилите имуществени
вреди.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до
доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на
презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът
приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
По отношение на възражението на ответника, че в случая е налице
„случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК, тъй като при създалата се пътна
обстановка ударът бил непредотвратим, съдът намира следното. В
5
гражданското право е установена презумпция относно вината (чл. 45, ал. 2
ЗЗД). До доказване на противното се счита, че вредата е била предвидима и
предотвратима при полагане на дължимата грижа. Поради това в тежест на
страната, която оспорва гражданската отговорност на делинквента, е да
докаже наличието на случайно събитие. Съгласно чл. 15 НК, не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици, като в
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ВС, ОСНК,
се приема, че чл. 15 НК може да намери приложение при всички пътни
обстановки, посочени в Закона за движение по пътищата и в правилника за
неговото прилагане, ако са налице условия за това. Разпоредбата на чл. 15 НК
е приложима при наличието на две кумулативно предвидени в закона условия:
1) деецът да се е съобразил с нормативните предписания на правно
регламентираната дейност по управление на МПС и 2) да са налице условия,
при които той е бил поставен в обективна невъзможност да изпълни
задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици
(решение № 60225/12.01.2022 г. по н. д. № 935/2021 г. на ВКС, I н. о.).
В настоящия случай съдът приема, че отсъстват и двете предпоставки.
По делото категорично е установено, че водачът на лек автомобил марка
„............ е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗДвП и чл. 25, ал. 2 ЗДвП –
последователно преминаване от най-дясна в най-лява пътна лента от трите
ленти на платното за движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
другите участници в движението и без да пропусне попътно движещият се по
най-лявата пътна лента товарен автомобил, застрахован при ищеца. За
наличието на изключващото вината обстоятелство по смисъла на чл. 15 НК е
необходимо да се установи, че поведението на дееца е било правомерно и не
са допуснати нарушения на правилата за движение, намиращи се в причинна
връзка с настъпилото произшествие (решение № 179/15.02.2021 г. по н. д. №
747/2020 г. на ВКС, III н. о.). При констатации на съда за допуснато нарушение
на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с
общественоопасните последици, тезата за случайно събитие по смисъла на чл.
15 НК се отхвърля (решение № 69 от 1.08.2019 г. по н. д. № 174/2019 г. на
ВКС, II н. о.). Ето защо само на това основание възражението на ответника е
неоснователно. Водачът на марка „............, предвид пътната обстановка и
метеорологичните условия е следвало да прояви по-голяма бдителност и
6
внимание. Като водач на МПС същият е бил длъжен да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Независимо от това обаче,
съдът намира, че не е налице и втората предпоставка, а именно деецът да не е
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В тази
връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че не кредитира показанията
на свидетеля Й., че не е имал видимост към третата, най-лявата пътна лента,
където е установено мястото на удара между двете моторни превозни
средства. Това е така, тъй като в тази част показанията на свидетеля са
противоречиви, доколкото същият веднъж заявява, че не е имал видимост, а
след това твърди, че е погледнал, но не видял автомобил, а непосредствено
след това заявява, че видял автомобил в далечината и не е знаел, че се движи с
такава скорост. Настоящият съдебен състав намира, че същественото е не дали
към момента, в който водачът е излизал от паркинга на търговския център е
имал видимост към третата, най-лявата лента за движение, а към един
последващ момент, а именно при преминаване от средната лента в най-
дясната лента, доколкото към този момент същият е бил длъжен да се убеди
дали има пътните превозни средства, които се движат по нея, респ. ако да – да
ги пропусне. В случая не се установява, водачът на лек автомобил марка
„............, при предприемане на тази маневра да се е убедил, че лентата, в която
иска да премине, е свободна. Нещо повече, същият заявява, че е видял в
далечината движещия се по нея автомобил, с която впоследствие реализирал
удара. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието при условията на
валеж и мокра асфалтова настилка и натоварен трафик, но по отношение на
посочените условия по делото няма данни същите по накакъв начин да са
повлияли на възприятията на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички елементи от
правопораждащия процесното вземане фактически състав, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
Както се посочи по-горе, вторият спор се съсредоточава върху размера
на дължимото обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
7
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ дължимото
застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната
сума (лимита на отговорност). За действителна застрахователна стойност се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), а за възстановителна
застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400,
ал. 2 КЗ). При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. В този смисъл е и съдебната
практика, изразена в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
I т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т.о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС II т. о., приложими и при сега
действащия КЗ. Същевременно стойността, изчислена на база на средни
пазарни цени, е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за
действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Съгласно
цитираната съдебна практика, Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба
№ 24/08.03.2006 г. на КФН, се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен
ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение
8
се определя по експертна оценка. Прието с цитираните, решения на ВКС, е и
че Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба
№ 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС, в случаите когато обезщетението
се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция, определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава
минималната долна граница по чл. 4, когато не са представени фактури за
извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е определен
от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 8.03.2008 г. на КФН. За
възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното
събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части,
доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ (в този смисъл решение № 6/02.02.2011 г. по
т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 209/30.01.2012 г. на по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о.). Поради
изложеното, съдът намира, че размерът на вредите не следва да се определя
съобразно Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, тъй като, както вече
бе изложено съобразно цитираната съдебна практика се приема, че посочената
наредба не обвързва съда при преценката на обезщетението.
В настоящия случай от заключението на приетата по делото САТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява,
че стойността, необходима за възстановяване на процесното МПС по средни
пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 4047,98 лв.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД размерът на така определеното
обезщетение за имуществени вреди може да бъде намален, в случай че
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, каквото възражение
за съпричиняване е релевирано своевременно от ответника в отговора на
исковата молба. В случая съдът намира възражението за основателно.
Приносът е обусловен от това, че в нарушение на правилата за движение по
9
пътищата водачът на товарен автомобил марка „......“, модел „...... се е движил
със скорост от 60-70 км/час, с което е нарушил нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
чл. 73, ал. 1 ППЗДвП, съгласно която при избиране на скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/час при
движение в населено място, и по този начин е улеснил настъпването на
произшествието, от което са настъпили уврежданията по товарния автомобил.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че съдът не кредитира
показанията на св. В. Н. в частта относно скоростта, с която свидетелят
заявява, че се е движел, а именно 40 км/ч, тъй като показанията на свидетеля в
тази част противоречат на направените от него изявления пред застрахователя
в попълнената от него анкетна карта, в която същият е посочил, че се е движел
със скорост от около 60-70 км/ч, което е извършено в деня, следващ
процесното произшествие, т.е. по време, което е по-близко до датата на
инцидента, откоколкото разпитът му. Поведението на водача на застрахования
при ищеца автомобил съставлява форма на съпричиняване на вредоносния
резултат и възражението на ответника – застраховател, че дължимото на
ищците обезщетение за имуществени вреди подлежи на намаляване, е
основателно. Съобразявайки механизма на реализиране на произшествието и
поведението на участниците в него, настоящият състав намира, че приносът
на пострадалия е в размер на 10 %. С оглед на това, определеното обезщетение
в размер на 4047,98 лв. следва да бъде намалено с 10 % (степента, в която
водачът на застрахования при ищеца автомобил е съпричинил увреждането
си).
При това положение дължимото застрахователно обезщетение е в
размер на 3643,18 лв. От заключението на САТе се установява, че обичайният
размер на разноските при определяне на застрахователно обезщетение е в
размер на 15 лв.
Следователно предявеният частичен иск е доказан по основание и
размер и в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2038,99 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 2023,99 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по
застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.08.2022 г., до окончателното изплащане на
дължимата сума.
По разноските:
10
При този изход на спора и на основнаие чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има единсвено ищецът, който своевременно е направил искане за
присъждане на такива. Същият е сторил разноски за държавна такса, депозит
за свидетел и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 601,56 лв., като
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът като взе
предвид фактическа и правна сложност на делото, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП определи в размер от 150 лв. Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер
на 751,56 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „........... ......, седалище и адрес на управление: ........, да
заплати на „....., седалище и адрес на управление: .........., на основание чл. 411
КЗ, сумата от 2038,99 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2023,99 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лв. по застраховка „Каско“ и щета № ........./........ г.
за причинените от ПТП, настъпило на 07.12.2021 г. в ......... бул. ..., с товарен
автомобил марка „......“, модел „......, имуществени вреди – частичен иск от
сума в общ размер на 4062,98 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.08.2022 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. ГПК, „........... ......, седалище и адрес на
управление: ........, да заплати на „....., седалище и адрес на управление: ..........,
сумата от 751,56 лв. – разноски по делото.
Банкова сметка на ищеца „......
IBAN: ...................
BIC: U........
.............
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
11
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12