Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 18.12.2019 г.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Ц. Гулийкова, като разгледа т.д. № 2722/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът С.Г.Д. твърди, че в качеството си на купувач сключил с ответника Т.М.Б. ЕООД договор за продажба № 554-582/26.09.2017 г. на сеялка за редова сеитба Vaderstad Tempo TPL12. Ищецът заплатил дължимата продажна цена съобразно уговорените срокове (на 29.09.2017 г. и на 19.01.2018 г.), но ответникът не изпълнил задължението си да предаде вещта до определената крайна дата 28.02.2018 г. Това според ищеца се дължало на несвоевременно отправяне на поръчка до производителя на вещта, която да е съобразена със спецификите на договореното. На 30.03.2018 г. ответникът предоставил на ищеца заместваща техника, която обаче не отговаряла напълно на необходимите за дейността му изисквания. Тази техника ищецът върнал на 18.04.2019 г. Междувременно – на 02.04.2018 г. – ответникът доставил договорената сеялка, но тя била непълно окомплектована, тъй като липсвала системата за торовнасяне. Предаването на напълно съответна с договореното вещ било извършено едва на 23.07.2018 г. Поради изложеното ищецът поддържа, че е налице забава, за която ответникът отговаря, тъй като клаузата за неотговорност при забава на производителя била неравноправна, както и не е налице непреодолима сила, която да е препятствала изпълнението. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 13 200 евро (съгласно уточнителна молба от 22.05.2019 г., л. 187), представляваща неустойка за забава в предаването на продадената вещ, и 129,34 лв., представляваща лихва за забава в плащането на неустоечния дълг за периода 04.12.2018 г. – 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Наред с това ищецът оспорва предявения срещу него насрещен иск при твърдението, че предоставянето на заместващата техника е било уговорено като безвъзмездно, както и че ответникът не е собственик на използваната техника. Претендира разноски по главните и по насрещния иск.
Ответникът Т.М.Б. ЕАД оспорва исковете, като твърди, че предмет на договора за продажба е индивидуално определена незаместима вещ. Продавачът е направил необходимото да получи от производителя процесната машина преди настъпване на падежа по договора за продажба, сключен с ищеца. Производителят обаче не могъл да произведе в уговорения срок вещта и тя била доставена на ответника едва на 23.03.2018 г. За забавата ищецът бил своевременно уведомен. Поради изложеното ответникът счита, че късното изпълнение не може да му се вмени във вина, а освен това в договора било уговорено, че продавачът не носи отговорност за срока на доставка при забава на производителя. Възразява за изтекла давност по чл. 197 ЗЗД. Наред с това ответникът твърди, че ищецът не е претърпял вреди, тъй като е получил заместваща облага за периода на закъснението – предоставена му била оборотна техника за безвъзмездно ползване, считано от 30.03.2018 г. Освен това ответникът сочи, че техниката, предмет на договора за продажба, била предадена на ищеца на 02.04.2018 г. и поради това ползването на заместващата техника след тази дата до 18.04.2018 г. се явявало без основание. Това лишило ответника от възможността да реализира приход, като отдаде тази техника под наем на друго лице. Ето защо предявява насрещен иск за сумата от 5 568 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на заместващата техника за горепосочения период. При изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените срещу него искове и да уважи насрещния, както и да присъди разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По общите факти:
Между страните е сключен договор за продажба на селскостопанска техника № 554-582/26.09.2017 г., по силата на който ответникът продава на ищеца сеялка за редова сеитба, индивидуализирана чрез модел и марка на конкретен на производител, и се задължава да предаде вещта в срок до 28.02.2018 г. От събраните писмени доказателства се установява, че ответникът е отправил поръчка до производителя на 28.09.2017 г., т.е. незабавно след сключване на договора и дори преди получаване на авансовото плащане (видно от платежното нареждане за авансовата сума, същото е получено от изпълняващата банка на 28.09.2017 г. след 15,30 ч. и няма данни сметката на получателя в друга банка да е била заверена в същия ден).
От показанията на свидетелите Л. и Р., които съдът кредитира поради придобитото по време на разпита впечатление независимо от тяхната възможна предубеденост, се установява, че поръчката към производителя е направена съобразно договорената между страните спецификация и със срок на доставка, съобразен с необходимостта от последващо сглобяване и настройване на машината (определеният срок за доставка от завода е седмица 6, докато доставката към ищеца е определена в средата на седмица 9).
Един месец след поръчката производителят уведомява ответника, че срокът за доставка се променя на седмица 11. В резултат на това ответникът предприема действия по уведомяване на ищеца (в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Р.), а наред с това поддържа непрекъснат контакт с производителя, в който настоява за спешност. Тази телефонна и електронна кореспонденция между ответника и производителя, за която сочат не само писмените доказателства, но и свидетелските показания, продължава до март 2018 г. Видно от съдържанието на кореспонденцията, ответникът настойчиво настоява пред производителя за спешно производство и доставка именно на поръчаната от ищеца машина, макар забавени да са две поръчки.
От писмените доказателства е видно, че процесната машина е доставена от завода на ответника на 23.03.2018 г. (седмица 12), като след тази дата до датата на предаването й на ищеца ответникът е извършвал действия по нейния монтаж и настройване. За предаване на машината от ответника на ищеца е съставен приемо-предавателен протокол от 02.04.2018 г. В него е удостоверено, че машината се предава без система за торовнасяне (бункер, маркучи, дискове), макар такава да е била поръчана. Тази грешка е установена от ответника при получаване на вещта от завода, за което незабавно, с писмо в деня на получаването й (23.03.2018 г.), той уведомява производителя. Неокомплектованите части от сеялката са изпратени от производителя и получени от ответника на 27.04.2018 г. Съгласно представените работни карти монтажът на торовнасящата система е извършен през юни и юли 2018 г., като приемо-предавателният протокол за тази част е съставен на 23.07.2018 г.
Междувременно, с договор от 30.03.2018 г. ответникът предоставя на ищеца за временно безвъзмездно ползване на трактор и сеялка, които да бъдат използвани до доставяне на забавената машина, но не по-късно от 01.05.2018 г. От свидетелските показания се установява, че заместващата техника е имала по-малък капацитет на торовнасяне, но е била използвана от ищеца по предназначение и е върната от него на 18.04.2018 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол.
По иска по чл. 92 ЗЗД:
Искът е за заплащане на неустойка за вредите от забавеното изпълнение на задължението на продавача да предаде вещта на уговорения падеж. За да е основателен този иск, е необходимо да се установи, че е постигнато неустоечно съглашение за обезщетяване на вредите от забавата и че е налице закъсняло изпълнение, за което ответникът отговаря.
Когато търговецът се е задължил да осигури определен резултат, свързан с действията на трето лице, по правило той отговаря за неизпълнението на това трето лице. Причината за тази отговорност се търси в т.нар. лош избор на подизпълнител/поддоставчик.
В настоящия случай предмет на договора за продажба е индивидуално определена вещ, която е индивидуализирана чрез марка на конкретен производител (Vaderstad). Точното изпълнение следователно би било само доставяне на вещ, изработена от конкретния производител и с договорените технически спецификации (продавачът не би могъл да престира точно, набавяйки техника със същите спецификации, но произведена от друг производител).
Тъй като в случая изборът на производител е направен от ищеца, индивидуализирайки вещта чрез нейната марка (което се установява от показанията на свидетеля Р. – „С. поиска тази марка конкретно“), страните са договорили, че „продавачът не носи отговорност за забавена доставка, в случай че тя се забави поради липса на капацитет или невъзможност за производството й от страна на производителя“. (чл. 3.7 от Договора).
Тази разпоредба е следствие от невъзможността на ответника да влияе върху действията на третото лице, избрано от ищеца за производител на иначе заместимата вещ „сеялка“. Тя не противоречи на добрите нрави в търговската практика, тъй като освобождаването от риска е само в хипотеза на чуждо бездействие, върху което ответникът не е могъл да влияе. По същество с цитираната уговорка страните отнапред са посочили събитие, което ще третират като непреодолима за продавача сила и ако той не е могъл да го избегне, не следва да носи отговорност.
Впрочем, клаузата на чл. 3.7 е в синхрон и с разпоредбата на чл. 94 ЗЗД, съгласно която „недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност“. С аргумент от обратното, законът позволява страните да уговорят неотговорност в случаите, когато неизпълнението се дължи на лека небрежност. На по-голямо основание пък страните са свободни да уговорят неотговорност, когато неизпълнението не се дължи дори и на лека небрежност, а на действията на трето лице, избрано от насрещната страна.
Възражението на ищеца, че разпоредбата на чл. 3.7. (съответно на чл.
5.3) е неравноправна, е неоснователно. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправността е
институт на договорите, по които страна е потребител, а той според § 13, т. 1
от ДР ЗЗП е физическо лице, което придобива
стоки, непредназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В настоящия случай
ищецът придобива вещта за осъществяване на дейността си като земеделски
производител, т.е. за професионалната си дейност, и поради това спрямо
него не може да се обсъжда неравноправния характер на клаузата.
Поради изложеното съдът намира, че разпоредбата на чл. 3.7. от договора валидно обвързва страните и в приложение на нея продавачът следва да докаже единствено, че закъснението на производителя не се дължи на негови (на продавача) противоправни действия. Този факт се явява доказан от обсъдените по-горе писмени доказателства и гласни доказателствени средства и от приетата от съда фактическа обстановка. С удостоверение от производителя, изискуемо съгласно чл. 3.7., се установява, че единствена причина за късната доставка са „технически причини“ у производителя. Следователно ответникът не е проявил небрежност, за която да отговаря – нито е поръчал късно вещта, нито забавянето се дължи на грешка в начина и съдържанието на поръчката.
Обстоятелството дали закъснението в произвеждането на вещта е предотвратимо и предвидимо за ответника, е ирелевантно, тъй като по волята на страните закъснението на производителя е дефинирано като освобождаващо от отговорност, т.е. страните са му признали отнапред качеството на непредотвратимо и непредвидимо събитие. Въпреки това следва да се отбележи, че забавянето на производителя е било за ответника непредотвратимо събитие, именно защото, както беше посочено, същият не е могъл да поръча от друго място машината, специфицирана от купувача от гледна точка на нейния производител. То е било и непредвидимо, тъй като, както сочат и двамата свидетели, допускането на закъснения в изработването на поръчаните машини от този производител, не е обичайно, а по-скоро има характер на изключение („Обикновено не се случва забавяне от този производител, тъй като не е част от голям холдинг, който да има различни обстоятелства да бави доставки и поради тази причина няма забавяне, не е нещо, което можеш да предвидиш“, „Този производител се е случвало да забавя поръчката, не е единичен случай, но не е практика …“).
По изложените съображения съдът приема, че ответникът не отговаря за периода на забава, в който недоставянето на вещта се дължи на закъснялото производство и доставка от производителя й. Нещо повече, в конкретния случай той е предприел действия по доставяне на заместваща облага, което би било допълнително основание за отпадане на отговорността му.
Не се дължи неустойка за забава и за периода от 02.04.2018 г., когато ответникът е доставил сеялката, до датата на монтаж на бункера за торовнасяне, по следните съображения:
Забавеното изпълнение, за което е уговорена неустойка, е налице, когато ответникът не достави на падежа договорената вещ. В настоящия случай предмет на договора е сеялка за редова сеитба. Следователно забавено изпълнение би било налице в две хипотези: или ако ответникът не достави въобще сеялка, или ако достави вещ, която не съдържа основните характеристики на поръчаната вещ „сеялка“, т.е. ако достави вещ, която не може да изпълнява основната функция на договорената вещ.
Когато обаче е доставена сеялка, която не е окомплектована с части, необходими за изпълнение на съпътстващи спрямо основното предназначение функции, то е налице не забавено изпълнение, а изпълнение с вещ с недостатъци. В тези случаи продавачът ще дължи не неустойка за забава, а обезщетение за вредите от неточното в качествено отношение изпълнение, каквито в настоящия случай не се претендират.
Липсващата система за торовнасяне е именно такава съпътстваща основната функция на сеялката част. Както сочат свидетелските показания, сеялката е могла да се ползва за основното си предназначение, като торовнасянето е допълнителна функция, която би могла да се осъществява и посредством трактор с бункер. Следователно, макар и важна спецификация, системата за торовнасяне не е част от съществените характеристики на поръчаната вещ и нейната липса не води до липса на вещ въобще, а до наличие на вещ с недостатъци. Поради това за периода след доставяне на сеялката ответникът би могъл да отговаря за вреди не от забавеното, а от некачественото изпълнение (каквито няма обаче данни да са настъпили, тъй като за периода след предаване на системата за торовнасяне от производителя не се е извършвала сеитба поради приключване на сеитбения сезон).
Ето защо искът и за този период следва да бъде отхвърлен, без да се разглежда соченото от ответника възражение, че бункерът за торовнасяне е бил монтиран по-късно по желание на ищеца с оглед вече приключилата дейност по сеитба.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Искът следва да бъде отхвърлен, тъй като съдът установи, че не съществува главно вземане.
По насрещния иск по чл. 59 ЗЗД:
Искът е неоснователен.
Както беше посочено, поради закъснението в производството и доставянето на сеялката страните сключват договор от 30.03.2018 г., съгласно който ответникът се задължава да предостави на ищеца за временно и безвъзмездно ползване на трактор и сеялка за редова сеитба. Уговорено е ползването да продължи до извършване на доставката на забавената техника, но не по-дълго от 01.05.2018 г.
От приемо-предавателните протоколи се установява, че ответникът е предоставил ползването на машините на 30.03.2018 г., а те са върнати от ищеца на 18.04.2018 г. Връщането на заместващата техника е извършено след предаване на сеялката, предмет на договора за продажба, но преди монтиране на липсващото оборудване във връзка с торовнасянето.
Тъй като целта на предоставянето на заместващата техника е кредиторът да се постави в състоянието, в което той би бил при напълно точно изпълнение, то задължението за връщане на заместващата техника ще падежира, едва когато в държане на кредитора се предаде сеялка с бункер за торовнасяне. До този момент не е отпаднало основанието за ползване на безвъзмедно предоставената заместваща техника. Това важи и за двете машини, предоставени за послужване – не само за трактора с бункер, но и за сеялката. Извод за това съдът прави от обстоятелството, че към момента на сключване на договора за послужване (30.03.2018 г.), ответникът вече е получил от производителя сеялка без система за торовнасяне, и въпреки това е сключил договор за предоставяне на заместваща техника, включваща както сеялка, така и средство за торовнасяне.
Тъй като ищецът е върнал заместващата техника преди монтиране на системата за торовнасяне на неговата сеялка, то не е налице ползване без основание и искът за заплащане на обезщетение за такова следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът има право на разноски за защита по главния иск в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Разноски за експертиза не следва да се присъждат, тъй като въпросите към заключението имат отношение към фактите по насрещния иск, който е отхвърлен.
Ищецът има право на разноски за защита по насрещния иск в размер на 610 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Г.Д., ЕГН **********, срещу Т.М.Б. ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 200 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение по договор за продажба от 26.09.2017 г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 129,34 лв., представляваща лихва за забава върху неустойката за забава за периода 04.12.2018 г. – 21.12.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.Б. ЕООД, ЕИК *******, срещу С.Г.Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 568 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на описаната в договор от 30.03.2018 г. селскостопанска техника – трактор и сеялка за редова сеитба, за периода 02.04.2018 г. – 18.04.2018 г.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на Т.М.Б. ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лв. разноски.
ОСЪЖДА Т.М.Б. ЕООД, ЕИК *******,
да заплати на С.Г.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
610 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: