Р Е Ш Е Н И
Е
№………./28.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Г.
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Г.,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2087 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 64616/04.09.2019г.
от П.Ф.М., ЕГН **********,***, „******, чрез адв. М.П., срещу решение № 3670 от
09.08.2019г., постановено по гр.дело № 9514/2018г. на ВРС, XL-ти състав, в частите, с които съдът е отхвърлил
предявените искове на въззивницата срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, а именно:
1/ по иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ за
сумата от 9772,98 лв., представляваща неизплатени основни трудови възнаграждения,
както следва: за м. април 2015г - 446.40 лв.; за м. май 2015г. - 446.40 лв.; за
м. юни 2015г. - 446.40 лв.; за м. юли2015г. -471.20 лв.; за м. август
2015г.-471.20 лв.; м. септември 2015г. - 89.76 лв.; за м. януари 2016г. – 130,83
лв;за м. февруари 2016г. - 373.80 лв.; м. март 2016г. - 523.32 лв.;за м. април
2016г. - 523.32 лв.; за м. май 2016г. - 523.32 лв.;м. юни 2016г. - 523.32 лв.;
м. юли 2016г. - 523.32 лв.; м. август 2016г- 523.32 лв.; м. септември 2016г.
-523.32 лв.;м. октомври 2016г. - 523.32 лв.; за м. ноември 2016г. - 523.32
лв.;за м. декември 2016г. - 523.32 лв.; м. януари 2017г. - 383.96 лв.; м. февруари
2017г- 575.92 лв.; м. март 2017г. - 575.92 лв.;за м. април 2017г. - 127.99 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане;
2/ по иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ за разликата
от 115,92 лв. до 196,44 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане;
3/ по иска с правно основание чл.86 за сумата от 1928,37
лв., представляващ законна лихва върху неизплатено основно месечно трудово
възнаграждение, считано от първо число на всеки месец след датата на падежа му
- последния ден на месеца следващ този, в който е бил положен труд, до
14.06.2018г. вкл.;
В жалбата е изложено становище за неправилност и
назаконосъобразност на решението в обжалваните части. Въззивникът намира, че
представените декларации по чл.50 ЗДДФЛ не са достатъчни да установят извършено
плащане на трудовите възнаграждения от работодателя. Сочи, че основателността
на главния иск води до извод за основателност и на акцесорния иск по чл.86 ЗЗД
за разликата от 196,44 лв., а не само за 115,92 лв.. По отношение на иска по
чл.222 КТ сочи, че същият първоначално е предявен за сумата от 575,92 лв. Съдът
е приел, че с пощенски запис й е платена сумата от 379,48 лв., от което следва,
че искът е основателен за разликата от 196,44 лв., а не присъдените 115,92 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваните части. Моли за
потвърждаване на решението в тези части и за присъждане на направените пред
въззивната инстанция съдебно -деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата страна е
подала насрещна въззивна жалба вх. №
76867/21.10.2019г., с която обжалва
постановеното решение в осъдителните му части, с които е осъден да заплати на
въззивницата следните суми:
1/ 1904,29лв., представляваща незаплатено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода април
2015 - април 2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното и изплащане;
2/ 195,12 лв., представляваща обезщетение за първите
три работни дни от временна неработоспособност в размер на 70 на сто от
среднодневното трудово възнаграждение, на осн. чл.40, ал.5 от КСО, ведно със
законната лихва, върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане;
3/ 575,92 лв., представляваща обезщетение поради
неспазен срок на предизвестие, на осн. чл. 220, ал.1 КТ, ведно със законна
лихва, считано от дата на искова молба до окончателно изплащане;
4/ 115,92 лв., представляваща обезщетение след
уволнение поради съкращаване обема на работа и оставане без работа, на осн. чл.
222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от дата на искова молба до
окончателното и изплащане;
5/ 3455,52 лв., представляваща обезщетение в размер на
6 БТВ при прекратяване на трудов договор, след придобиване на право на пенсия
за стаж и възраст, на осн. чл. 222, ал.З КТ, ведно със законната лихва, считано
от датата на искова молба до окончателното и изплащане;
6/ 1135,87 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 2015-2017г., на осн. чл.224 КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на искова молба до окончателно
изплащане;
7/ 374,39 лв., представляваща сбор от обезщетения за
забавено плащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, считано от последно число на месеца, следващ този на
положен труд до 14.06.2018г., на осн. чл. 86 ЗЗД, както и в частта за
разноските.
Намира решението в обжалваните части за неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано.
Излага, че сумата от 1904,29 лв. недопустимо се претендира повторно, тъй като
същата е включена в отхвърлената претенция за незаплатено трудово
възнаграждение от 9772,98 лв., която включва основно трудово възнаграждение от
7755,37 лв. и допълнително от 1904,29 лв. Искът по чл.40, ал.5 от КСО
неправилно е уважен, тъй като от ССЕ се установява, че на въззивницата са
изплатени болнични в размер на 212,10 лв., която е повече от претендираната и
уважена. Излага се, че въззивницата е получила предизвестие за прекратяване на
ТПО на 01.03.2017г., поради което не й се дължи обезщетение по чл.220, ал.1 КТ,
а обезщетението по чл.222, ал. КТ й е заплатено с пощенски запис на
28.06.2017г. Намира за недопустимо едновременното претендирани на обезщетения
по чл.222, ал. и ал. 3 КТ. Освен това намира за недоказани предпоставките за
заплащане на обезщетението по ал.3 на цитираната разпоредба. Твърди
обезщетението за неползван отпуск да е заплатено на въззивницата с пощенския
запис от 28.06.2017г. Обезщетение за забава в размер на 374,39 лв. не се дължи
доколкото претенцията за главницата от 1904,29 лв. е недопустима.
Насрещната страна е депозирала в срок отговор, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде
оставена без уважение.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от П.Ф.М.
срещу „Баутех Инженеринг" ООД обективно съединени искове с правно
основание чл.128, ал.2 КТ, чл.40, ал.5 КСО, чл.222, ал.1 и ал.3 КТ, чл.220,
ал.1 КТ, чл.224, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата излага в исковата молба че страните по делото са били
в трудово правоотношение, по силата на което от 10.01-2007г. е изпълняла
длъжността „технически сътрудник” в предприятието на ответника. Трудовото правоотношение
е прекратено със заповед № 129/07.04.2017г., на осн. чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ
от работодателя, считано от датата на заповедта. Твърди работодателят да е
останал задължен за дължими на работника трудови възнаграждения за период от м.
април 2015г. до 07.04.2017г. и обезщетения по КСО и КТ за първите три дни от
ползван отпуск поради временна нетрудоспособност, за неизползван платен годишен
отпуск, за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за
неспазено предизвестие при уволнението. След извършена проверка от Дирекция
„Инспекция на труда“, на 28.06.2017г. работодателят е превел на ищцата сумите
от 1528 лв. и 379,48 лв., без да посочи на какво основание се изплащат.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията
изцяло. Не оспорва наличието на трудов договор между страните, считано от
10.01.2007г. и прекратяването му на 07.04.2017г. Сочи, че дължимите на ищеца
трудови възнаграждения са изцяло изплатени на работника срещу разписки, на
който той се е подписал. Разписките са взети от работника при напускането му.
Навежда твърдение за изтекла погасителна давност за вземането за основно и
допълнително ТВ за периода от 01.04.2015г. до 18.06.2015г. Сочи, че в периодите
от 02.09.2015г. - 28.01.2016г., 30.01.201.6г. – 11.02.2016г., 28.12.2016г. –
30.12.2016г., 04.01.2017г. – 17.01.2017г., работникът не е полагал труд, а е
ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Обезщетение за неспазено
предизвестие не се дължи, тъй като такова е било връчено на работника на
01.03.2017г. Твърди, че работникът не е придобил право на пенсия към момента на
прекратяване на трудовия договор и не е уведомил работодателя за това. Счита,
че е неоснователно да се търси едновременно обезщетение за уволнение поради
намаляване обема на работа и обезщетение дължимо при уволнение поради придобито
право на пенсиониране. Евентуално твърди, че тези обезщетения са погасени с
извършените плащания на 14.04.2017г., чрез разходен касов ордер, и 28.06.2017г., чрез пощенски записи. Сочи, че
претенцията за заплащане на обезщетението по чл. 40 ал. 5 КСО не е конкретизирана
с точни дати.
С обжалваното решение предявените искове са уважени
частично.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от
представените писмени доказателства се установява, че между страните е
възникнало трудово правоотношение, съгласно трудов договор № 70/10.01.2007г.,
по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „технически сътрудник“ срещу
минимална работна заплата за съответната година и което е прекратено със заповед
№ 129/07.04.2017г, на осн. чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради намаляване обема на
работа. В заповедта работодателят е посочил, че на работника се дължат
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за периода от 01.01.2015г. до 06.04.2017г. в
размер на 985,71 лв. и обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ в размер на 460 лв. При
връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, ищцата е направила писмени
възражения за неизплатени обезщетения по чл.222, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и за
неспазено предизвестие за прекратяване.
Видно от жалба вх. №
17252957/26.05.2017г. ищцата е сезирала Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна
с оплаквания за непредоставяне от страна на ответното дружество на документи,
отнасящи се за трудовите й възнаграждения. В отговора на държавния орган е
посочено, че дължимите обезщетения по чл.222, ал.1 и чл. 224, ал.1 КТ, са
начислени във ведомостите за м. май и м. юни 2017г. и по желание на ищцата, са
й изплатени с пощенски запис от 28.06.2017г. Тези плащания са установени и с
констативен протокол за извършена планова проверка от 28.06.2017г. За
останалите спорни въпроси ищцата е посъветвана да потърси правата си по съдебен
ред.
От представените пощенски записи №
6194 и № 6195 от 28.06.2017г. е видно, че ответното дружество е изпратила на
ищцата съответно сумите от 1528 лв. и 379,48 лв. и същите са получени от
адресата на 05.07.2017г. С РКО от 14.04.2017г. на ищцата е изплатена сумата от
887,14 лв., като основание е посочено „обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
периода от 01.01.2015г. до 31.03.2017г.“
От изслушаното по делото заключение
на вещото лице по изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
стойността на БТВ за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г. е 7543,27 лв.
Размерът на ДПВ за трудов стаж и опит е 1904,29 лв.;
обезщетението за временна нетрудоспособност – 212,10 лв.; обезщетение за
неизползван отпуск изчислено върху основна заплата - 985,71 лв. и 1234,11 лв. -
при БТВ; обезщетение за неспазено предизвестие - 460 лв. при основна заплата и
575,92 при БТВ; обезщетение за забава в размер на 1531,66 лева върху БТВ по ОРЗ
и 374,39 лв. върху ДВТСПО. В ответното дружество няма осчетоводени задължения
за неизплатени заплати. Вещото лице сочи, че ищцата е декларирала пред ТД на
НАП получени трудови възнаграждения за процесния период. Годишните данъчни
декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2015, 2016 и 2017 години са изискани и приложени
по делото пред въззивната инстанция.
От заключението на назначената по
делото съдебно-почеркова експертиза, се установява, че положените подписи в
графа „получател“ на ведомост за работна заплата на работник П.Ф.М. не е
изпълнен от това лице, както и подпис в РКО № 1/14.04.2017г.
По делото са събрани и гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите ****и ****, чиито показания
съдът ще обсъди при необходимост в мотивите си.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По исковете с правно основание чл.
128, т.2 КТ и
чл.40, ал.5 КСО:
Съгласно разпоредбата на чл.128 КТ работодателят е длъжен да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд и да плаща на работника в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение.
В конкретния случай ответникът не е ангажирал валидни
доказателства, установяващи плащане на трудовите възнаграждения на ищцата през
процесния период, по посочените в чл.270 КТ способи. В показанията си св.
Савова сочи, че трудовите възнаграждения на служителите и работниците в
дружеството са изплащани от ищцата в брой, като са се подписвали в неофициална
ведомост /тетрадка/. Освен това се изготвяли ведомости в електронен формат,
които съдържали информация за осигуровките, удръжките и платените данъци.
Свидетелката излага, че действително получаваните суми били по-високи, а
осигуровките се заплащали върху минималната работна заплата. Ищцата получавала
устни нареждания от управителя на дружеството на кого какви суми да бъдат
платени. Свидетелката сочи, че няма неполучени трудови възнаграждения до м.
април 2017г., а когато тя е получавала заплата и ищщата е получавала такава. Обстоятелството,
че трудовите възнаграждения са изплащани в брой се потвърждава и от св.
Райчева, както и че ищцата е имала задължението да води тетрадка – ведомост за
заплатите, която ведомост е изчезнала след прекратяване на трудовото
правоотношение с П.Ф.. Събраните гласни доказателства са негодни да установят
плащане на претендираните от ищцата суми, но са източник на информация, че
платежната ведомост е изгубена не по вина на работодателя. От друга страна,
налице са писмени доказателства, изходящи от двете страните по делото, от които
се установява заплащане на трудови възнаграждения на ищцата. Последната е
подавала годишните данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за 2015, 2016 и 2017 години, към
които са приложени декларации от работодателя за изплащани трудови
възнаграждения. От същите се установява, че за 2015г. ищцата е имала облагаем
доход от ТПО в размер на 2938,10 лв. От заключението на вещото лице по
проведената ССЕ се установява, че дължимото ОТВ 1896,10 лв., включващо и
дължимо обезщетение за 3 дни болнични, а ДТВ 455,06 лв., или общо 2351,16 лв.
Следователно, ищцата е декларирала получен доход, по-висок от дължимия й за
2015г. Така е и за 2017г., за която ищцата е декларирала получен облагаем доход
от 2248,88 лв., а общо дължимия й, включващ основно и допълнително
възнаграждение и обезщетение за 3 дни болнични, е 1639,08 лв. За 2016г. ищцата е декларирала
доход от ТПО в размер на 4422 лв., в какъвто размер е само дължимото й ОТВ, но
не и ДТВ и обезщетението за 9 дни болнични. Данъчни декларации съставляват
изявление на ищцата пред държавен орган, поради което следва да се приеме, че декларираните
суми са получени от нея като доход от трудово правоотношение. Съгласно чл.11 от ЗДДФЛ за облагаем се смята доходът, придобит на датата на плащането - при
плащане в брой, а съгласно разпоредбите на чл. 45 от ЗДДФЛ работодателят издава
и предоставя на работника/служителя служебна бележка по образец за придобития
през годината облагаем доход и за удържания през годината данък. Предвид
съвпадащите писмени изявления на страните по делото, следва да се приеме, че
декларираните от ищцата суми пред НАП са действително получени от нея. Ето
защо, претенциите за заплащане на трудови възнаграждения за 2015г. и 2017г- са
изцяло неоснователни, включително и за претендираните обезщетения за болнични.
Основателни са единствено претенциите за заплащане на сумата от 1119,32 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за трудов стаж и проф. опит /справка
2, кол. 4 от ССЕ/, както и за сумата от 128,10 лв., представляваща обезщетение
за първите 3 дни от временна неработоспособност по 3 бр. болнични, или общо 9
дни, и двете суми се дължат за периода от м. януари 2016г. до м. декември
2016г.
По изложените съображения искът с правно основание чл.128,
т.2 КТ следва да се уважи за сумата от 1119,32 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за трудов стаж и проф. опит за периода от м. януари 2016г. до м.
декември 2016г. и да се отхвърли за горницата до 1904,29 лв. Искът за заплащане
на сумата от 9772,98 лв. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът по чл.40, ал.5 КСО следва да се уважи за сумата от
128,10 лв., представляваща обезщетение за първите 3 дни от временна
неработоспособност по 3 бр. болнични, или общо 9 дни, и двете суми се дължат за
периода от м. януари 2016г. до м. декември 2016г. и отхвърли за горницата до
195,12 лв.
По иска с правно основание чл. 220
ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.1 КТ страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая не се спори, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, със
заповед от 07.04.2017г. Съгласно чл. 326, ал. 1 КТ изявлението на работника или
служителя за предизвестие следва да е обективирано в писмена форма В конкретния
случай не се установи до ищцата да е достигнало писмено изявление, с което да й
е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Липсата на
проведено главно и пълно доказване обуславя извод за основателност на
предявения иск в претендирания размер от 575,92 лв., поради което искът следва да
се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 224
ал. 1 от КТ.
Съобразно чл. 155 от КТ, всеки работник или служител има
право на платен годишен отпуск. Размерът на основния платен годишен отпуск е не
по-малко от 20 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Ответникът не оспорва дължимостта на претендираното обезщетение, но релевира
възражение за неговото заплащане чрез пощенски запис от 28.06.2017г. и РКО №
1/14.04.2017г. В пощенски запис № 1528/28.06.2017г. действително като основание
за плащане на сумата от 1528 лв. е посочено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, но
за 2007г., 2008г. и 2009г. От СПЕ се установява, че подписът в цитирания РКО не
е положен от работника – ищец. Работодателят не е ангажирал доказателства за
извършено плащане на претендираното обезщетение, поради което искът се явява
основателен. По отношение на неговия размер съдът кредитира заключението на
вещото лице по проведената ССЕ, съгласно което стойността на дължимото
обезщетение определено съобразно чл. 228 КТ и чл. 17 ал.1 НСРОЗ е 1234,11 лв.
Искът е предявен за сумата от 1135,87 лв., поради което се явява изцяло
основателен за претендираната сума.
Основателността на иска налага разглеждане на релевираното в
евентуалност възражение за прихващане със сумата от 1528 лв. по горепосочения
пощенски запис, за която се твърди да се дадена без основание. Действително,
задължението за заплащане на неползван отпуск за периода 2007-2009г. е погасено
по давност. Извършено плащане с пощенския запис е без основание и води до
неоснователното обогатяване на ищцата. В случая, изявлението за
прихващане е своевременно релевирано от ответника с отговора на исковата молба,
а при установената дължимост на двете насрещни вземания, се явява и основателно
до размера на по-малката сума, а именно 1135,87 лв.
По изложените
съображения искът следва да се отхвърли поради извършено съдебно прихващане.
По иска с правно основание чл. 222,
ал. 1 КТ.
Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение,
което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което по силата
на чл. 222, ал. 1 КТ работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, но за не повече от 1 месец. Установено е, че ищецът не е встъпил в
последващо трудово правоотношение, както и че последното му брутно трудово
възнаграждение, по см. на чл. 228 КТ, е било в размер на 575,92 лв. Според
заключението на вещото лице част от това обезщетение в размер на 460 лв. е било
начислено от работодателя и изплатено с пощенски запис на 28.06.2017г., поради
което искът следва да се уважи за остатъка от 115,92 лв.
По иска с правно основание чл. 222,
ал. 3 КТ.
За основателността на иска по чл. 222,
ал.3 КТ е необходимо наличието на кумулативно изискуемите предпоставки, а
именно: прекратяване на трудовото правоотношение, както и към този момент работникът
или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
настоящия случай е налице първата предпоставка. Съгласно действащата към момента на прекратяване на
процесния трудов договор норма на чл.68, ал.1 КСО, право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60г. и
10 м. от жените и осигурителен стаж 35г. и 2 м. Видно от обсъдените трудов
договор и изходяща от ответника справка обр. УП-2 /стр. 186/, към 2017г. ищцата
е имала навършена възраст от 61г. и осигурителен стаж 39г. Следователно, към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение е отговаряла на
изискванията на чл.68, ал.1 КСО, поради което е придобила правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовия договор. В
трудовата книжка е отбелязано, че страните са били в ТПО в продължение на 10
години, 2 месеца и 28 дни., поради което размерът на дължимото му обезщетение,
изчислено съобразно чл. 228 КТ, е 3445,52 лв. /575,92 лв.х6/.
Като неоснователно се преценя възражението на работодателя
за недопустимост на кумулиране на обезщетенията по ал.1 и ал.2 от чл.222 КТ. Двете
обезщетения имат различно основание, изплащат се при различни условия и имат
различен характер, липсва законова забрана, поради което могат да бъдат
претендирани и уважени кумулативно.
По изложените съображения, искът следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:
Искът е основателен за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху уважената главница от 1119,32 лв. в размера, посочен от вещото
лице по ССЕ /справка 3, кол.6/, а именно 202,65 лв. За горницата до 374,39 лв.
следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичното несъвпадение на
правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да бъде отменено,
респ. потвърдено частично, съобразно изложеното в мотивите.
Обжалваното решение следва да бъде
отменено и в частта за разноските, като ищецът бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 1095,22 лв., а ответника на ищеца – 203 лв.
И двете страни претендират
разноски пред настоящата инстанция, поради което и предвид изхода на спора
въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество сумата от 458,84 лв.,
а въззиваемият на въззивницата – 150,05 лв.
Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и предвид частичната основателност на исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължима държавна такса от 387,82
лв. по уважените искове и депозит за вещо лице от 52,96 лв., съразмерно на
уважените искови претенции, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3670 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело
№ 9514/2018г. на ВРС, XL-ти състав, в
частите, с които:
1/ е уважен иска на П.Ф.М., ЕГН **********,***, „Вл. Варненчик" бл.214 вх. 7 ет. 9 aп. 221 срещу „Баутех
Инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ******
за заплащане на горницата над 1119,32 лв. до 1904,29 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за периода м. април 2015г. – м. декември
2015г. и м. януари 2017г.- м. април 2017г., на осн. чл.128, т.2 КТ;
2/ е уважен иска на П.Ф.М.,
ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК ********* за заплащане
на горницата над 128,10 лв. до 195,12 лв., представляваща обезщетение за първите
три работни дни от временна неработоспособност, на осн. чл.40, ал.5 КСО;
3/ е уважен иска на П.Ф.М.,
ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК ********* за заплащане
на 1135.87 лв., представляваща
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, както следва: за 2015г. -
458.97 лв.; за 2016г. - 523.32 лв. и за 2017г. - 153.58 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, на осн. чл.224, ал.1 КТ;
4/ е уважен иска на П.Ф.М.,
ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК ********* за заплащане
на горницата над 202,65 лв. до 374,39 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата от 1119,32 лв. за период от деня след падежа му –
последното число на месеца следващ този, в който е бил положен труд до
14.06.2018г вкл., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.Ф.М., ЕГН **********,***, „***** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Пейо
Яворов" № 12
1/ иск с правно
основание чл.128, т.2 КТ за заплащане на горницата над 1119,32 лв. до 1904,29
лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода м. април 2015г. – м. декември 2015г. и м.
януари 2017г.- м. април 2017г.;
2/ иск с правно
основание чл.40, ал.5 КСО за заплащане на горницата над 128,10 лв. до 195,12
лв., представляваща обезщетение за първите три работни дни от временна
неработоспособност за периода м. април 2015г. – м. декември 2015г. и м. януари
2017г.- м. април 2017г.;
3/ иск с правно
основание осн. чл.224, ал.1 КТ за заплащане на 1135.87 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, както следва: за 2015г. - 458.97 лв.; за 2016г. - 523.32 лв. и
за 2017г. - 153.58 лв., поради извършено съдебно прихващане с насрещно вземане
от 1528 лв. по пощенски запис № 1528/28.06.2017г.;
4/ иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на горницата над 202,65 лв. до 374,39
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на допълнителни трудови
възнаграждения за период от деня след падежа на главницата – последното число
на месеца следващ този, в който е бил положен труд до 14.06.2018г вкл.
ОСЪЖДА
„Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***** да заплати по сметка на сметка на Районен съд ****, в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 469,82
лв. /четиристотин шестдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/,
представляваща разноски за държавна такса и депозити за вещо лице, съобразно
уважената част на исковите претенции, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „Баутех
Инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** да
заплати на П.Ф.М., ЕГН **********,***, „******, сумата от 203 лв. /двеста и три лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски направени в първоинстанционното производство, съобразно уважената част
на исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Ф.М.,
ЕГН **********,***, „****** да заплати на „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******сумата от 1095,22 лв. /хиляда деветдесет и пет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски направени в първоинстанционното производство,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3670 от 09.08.2019г., постановено по гр.дело
№ 9514/2018г. на ВРС, XL-ти състав, в
частите, с които:
1/ е отхвърлен иска на
П.Ф.М., ЕГН **********,***, „******* срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******* за заплащане на горницата
над 1904,29 лв. до 1926.68 лв. и
за сумата от 9772.98 лева, претендирани като неизплатени основни и допълнителни
трудови възнаграждения за периода от м. април 2015г. до м. април 2017г., на
осн. чл.128, т.2 КТ;
2/ е отхвърлен иска
на П.Ф.М., ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, за
заплащане на горницата над 128,10 лв. до 195,12 лв., претендирана като обезщетение
за първите три работни дни от временна неработоспособност в размер на 70 на сто
от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила
временната неработоспособност, на осн. чл.40, ал.5 КСО;
3/ е уважен иска на П.Ф.М.,
ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, за заплащане
на сумата от 115,92 лв., представляваща
обезщетение за неспазения срок на уговореното предизвестие, на осн. чл.220,
ал.1 КТ;
4/ е уважен иска на П.Ф.М.,
ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, за заплащане
на сумата от 575,92 лв., представляваща обезщетение след уволнение поради
съкращаване на обема на работата за оставането й без работа за период от 1
мес., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, на осн. чл.222, ал.1 КТ;
5/ е уважен иска на П.Ф.М.,
ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, за заплащане
на сумата от 3455.52 лв., представляваща
обезщетение в размер на шест БТВ при прекратяване на трудов договор след като
работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, на осн. чл.222, ал.3 КТ;
6/ е уважен иска на П.Ф.М., ЕГН ********** срещу „Баутех Инженеринг"
ООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 202,65 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 1119,32 лв. за период от деня
след падежа му – последното число на месеца следващ този, в който е бил положен
труд до 14.06.2018г вкл., на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.
В необжалваната част
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА
„Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****2 да заплати на П.Ф.М., ЕГН **********,***, „******,
сумата от 150,05 лв. /сто и петдесет
лева и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски направени във
въззивното производство, съобразно уважената част на исковите претенции, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.Ф.М.,
ЕГН **********,***, „Вл. Варненчик" бл.214 вх. 7 ет. 9 aп. 221 да заплати
на „Баутех Инженеринг" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******** сумата от 458,84
лв. /четиристотин петдесет и осем лева и
осемдесет и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски
направени във въззивното производство, съобразно отхвърлената част на исковите
претенции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните в частта по иска с правно основание чл.128, т.2 КТ, в
останалите части не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.