№ 87
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. СТ. С. против Решение № 260007/
16.02.2022 г. по гр. д. № 539/2019 г. на ОС – Х., с което са отхвърлени
предявените против М.о.Р.Б. искове с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен
като главен, и с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен като
евентуален за присъждане на сума в размер на 26 000 лв.,предявени като
частични от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
смъртта на брат й М.С.М., починал на 19.04.2019 г.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като се оспорва извода на
окръжния съд за липса на особено близки отношения на жалбоподателката с
починалия й брат М.С.М.. Жалбоподателката иска да се отмени решението,
вместо което се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна М.о.Р.Б. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Третото лице – помагач „З.к.Л.и.“ АД оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Н. СТ. С. е предявила против М.о.Р.Б. иск по чл. 50 ЗЗД като главен и
иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД като евентуален за сумата от 26 000 лв.,
представляваща част от общия размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 50 000 лв. от смъртта на брат й М.С.М., починал на 19.04.2019 г.
вследствие падането на стена на сграда, находяща се в гр. Х., ул. „К.“,
собственост на М.о.Р.Б..
Ищцата Н. СТ. С. е сестра на М.С.М., починал на 19.04.2019 г. при
срутване на ограда на имот, находящ се на ул. „К.“ в гр. Х., собственост на
М.о.Р.Б..
Страните не спорят относно механизма на настъпване ва
произшествието. В тази връзка от заключението на назначената по делото
съдебно – техническа експертиза е видно, че срутилата се ограда не е била
конструирана да съществува самостоятелно, а е била част от носеща
конструкция на сграда, след събарянето на която не били взети мерки за
укрепване на стената за осигуряване на нейната стабилност и
носимоспособност при промяна на нейното предназначение да изпълнява
самостоятелна функция като ограда. Преди инцидента оградата била силно
наклонена към улицата със значителни вертикални и хоризонтални
пукнатини, с липсващи части от тухлената зидария и разтвор между тухлите.
Самоизраслите дървета в непосредствена близост до основите на стената
предизвикали деформации и напуквания, както на основите, така и на
тухлената зидария. Допълнителна причина за падане на оградата бил силният
вятър в момента на инцидента.
По делото се установи, че със Заповед № 1624/ 17.11.2011 г. на Кмета на
община Х. е наредил на М.о. да премахне част от процесната ограда, а другата
част да ремонтира – заздрави, която не е била изпълнена.
Вследствие на пропадане на оградата върху М.С.М. последният е
получил черепно – мозъчна травма, изразяваща се в отломъчно счупване на
черепния покрив, основата на черепа и лявата половина на лицевия череп,
2
кръвонасядане на малките обвивки на мозъка, разкъсване и контузия на
мозъчно вещество, кръвоизлив в мозъчните стомахчета, оток на мозъка,
вдишана кръв в белите дробове, които в съвкупност са довели до неговата
смърт.
При тези данни по делото изводът на окръжния съд, че в случая са
налице предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената
отговорност на М.о.Р.Б. като собственик на оградата, тъй като вредоносния
резултат се дължи на противоправното бездействие на неговите служителите
за осигуряване на нейната стабилност и безопасност, е съобразен със закона и
се споделя от настоящата инстанция.
Спорен по делото е въпросът за наличие на особено близки отношения
между ищцата и починалия й брат като основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г. се разшири кръга на лицата, имащи право на обезщетение в случай
на смърт, в който освен тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по
изключение се включва всяко друго лице, което се намира в особено близка
връзка с починалия. Според приетото в цитираното тълкувателно решение
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да
се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт). В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част
от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Въпреки това право на обезщетение следва да им се признае само
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, дълбока и трайна, отличаваща се от обичайните и нормални
отношения между близки, която силна връзка е обусловила морални болки и
страдания с по - голям интензитет и продължителност от обичайните такива.
Т. е. дори ищецът да не е сред най - тесния родствен кръг той ще има право на
3
обезщетение само ако за разлика от обичайните житейски ситуации е бил
сред най-близките хора на починалия - например ако починалият е нямал
друго семейство освен ищеца и заедно, споделяйки едно домакинство, са
изградили отношения, основани на взаимопомощ, доверие и обич.
По настоящето дело не е спорно, че починалият М.С.М. не е създал
собствено семейство и освен ищцата и нейните деца няма други близки.
Въпреки това събраните по делото доказателства не дават основание да се
приеме, че между ищцата и починалият й брат са били налице особено близки
отношения, надхвърлящи по интензитет обичайните за тази родствена връзка.
Правилно окръжният съд е отказал да кредитира показанията на св. С.С. и
С.Р., че от години починалият М.С.М. е живял в семейството на сестра си в с.
С. като противоречи и непоследователни. От една страна, св. С.С.в твърди, че
откакто се помни, вуйчо му живеел в дома на майка му в с. С., докато св. С.Р.
– дългогодишен кмет на селото, твърди, че починалият се е установил да
живее при сестра си преди 5 – 6 години. Показанията на посочените
свидетели се опровергават от представеното по делото Удостоверение № 412/
14.01.2022 г. на ГД „Изпълнение на наказанията“ (л. 399), според което от
2002 г. до 2018 г. починалият М.С.М. е изтърпявал непрекъснато наказание
„лишаване от свобода“ в затворите в страната. Изводът на окръжния съд, че
между ищцата и починалият й брат не е съществувала дълбока и трайна
емоционална връзка, надхвърляща по интензитет обичайната, се споделя
напълно от настоящата инстанция. Тъгата и болката на ищцата от смъртта на
брат й е нормална и естествена при загуба на толкова близък роднина, но
дългогодишното му пребиваване в затворите изключва възможността между
тях да са се установили изключително близки отношения, оправдаващи
получаването на обезщетение за неимуществени вреди.
Оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд в нарушение на
процесуалните правила е приел цитираното удостоверение на ГД
„Изпълнение на наказанията, тъй като искането за това е направено едва във
второто съдебно заседание по делото, е неоснователно. С оглед установената
в действащия ГПК поетапна преклузия на доказателствените искания и
възражения исканията за събиране на доказателства се преклудират в
съдебното заседание, в което е изготвен докладът по делото (чл. 146, ал. 3
ГПК). Следва да се има предвид, че посочената преклузия настъпва само за
фактите, на които се основава иска или възраженията на ответника, за които
4
съдът следва да даде указания за установяването им с доклада по делото.
Опровергаването на ангажирани от насрещната страна доказателствени
средства (т. нар. насрещно доказване) не се обхваща от предвидените в ГПК
преклузии. Искания за представяне на насрещни доказателства могат да се
правят до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Единствената санкция за късното ангажиране на доказателства е налагането
на глоба по чл. 92а ГПК, ако това е довело до отлагане на делото. В случая
удостоверението за изтърпените от починалия М.С.М. наказания „лишаване
от свобода“ е представено с цел опровергаване на ангажираните от ищцата
доказателства за наличие на особено близки отношения, поради което не е
било преклудирано с приключване на първото по делото съдебно заседание и
правилно е прието и обсъдено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът намира оплакванията в жалбата за
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение за
неоснователни. Като е достигнал да извод за неоснователност на предявения
иск поради липса на особено близка връзка, окръжният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата Н.
СТ. С. следва да заплати на ответника М.о.Р.Б. разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260007/ 16.02.2022 г. по гр. д. №
539/2019 г. на ОС – Х..
ОСЪЖДА Н. СТ. С. да заплати на М.о.Р.Б. разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6